- Доц.Гълъбов, този път имаме трима силни кандидати за президентските

- Доц.Гълъбов, този път имаме трима мощни претенденти за президентските избори - военачалник, професор, топсъдия. Кандидат с какъв профил ни е необходим поради комплицираната обстановка с насложени рецесии?

- Досегашните ни президенти очебийно имат филантропичен профил - доктор Желю Желев беше мъдрец, президентът Петър Стоянов е правист, президентът Георги Първанов е историк. Първият държавен глава с по-различен профил беше президентът Росен Плевнелиев, който идваше от бизнеса, с инженерно-техническа кариера, освен това с опит като министър. Един от дребното български политици, влезнал във властта със значително персонално положение - 12 милиона, доколкото си припомням. Президентът Радев беше значително отклоняване от традицията в тази институция, защото пристигна непосредствено от авиацията.

След едноличното ръководство на Румен Радев през последните съвсем 6 месеца е ясно, че имаме потребност от човек, който схваща смисъла на президентската институция. Със мощните кандидатури на проф. Анастас Герджиков и Лозан Панов по-скоро се връщаме към филантропичния профил на българския президент.

- В националната процедура имаме и професори, и генерали в политиката. Кои се оправят по-добре?

- Много значимо е с изключение на средата, в която са определени съответните държавници, отношението им към политическия живот на страната. Имаме доста дълга традиция на министри на образованието, които са професори. Но гаранция, че един специалист от сферата е добър управленец, няма - както в опазването на здравето един доста добър доктор самичък по себе си не може да е и добър министър.

Видяхме, че упоритостите на Румен Радев, неразбирането на задачата на президента в република с парламентарно ръководство, обезсмислиха функционалностите на президентската администрация. За пръв път в българската демократична история президентът се опълчи на изпълнителната, законодателната и правосъдната власт. Тази институционална рецесия докара и до политическа.

Що се отнася до Бойко Борисов и дълголетието му в политиката, да не забравяме, че той има предпазена дисертация, той е лекар, стигнал до военачалник.

Но качествата му са най-много в това, че израсна като политик. Не е рафинираният западноевропейски политик, а балкански вид, само че предвидим и различим в Европейски Съюз и НАТО, до момента в който Радев доста бързо изпадна в частична изолираност.

Т.е. единствено професурата и генералските пагони не са задоволителни за сполучлива политическа кариера. Необходимо е схващане за това какво съставлява ръководството на страната.

Ето, за следващ път преди избори се оферират хора с сполучлив бизнес, които да ръководят страната. Но ефикасното брокерство или бизнес не са гаранция за триумф и в обществените финанси.

- Кое ще наклони везните при избора на президент?

- Със сигурност ще има втори тур. Опасявам се от идващите седмици, тъй като вървим към утежняване на средата. Още занапред може да се каже, че хората ще изберат по-омиротворяващия за позицията на държавен глава, човек, повече насочен към разговор и реализиране на единодушие. Това в много високо равнище е профилът на проф. Герджиков, като и на потвърден правист като Лозан Панов.

- Т.е. българите, които по принцип харесват твърдата ръка, към този момент ще изберат нещо друго?

- В момента се пробват да препакетират Румен Радев като водач с твърда ръка, само че той е корав единствено в борбата си, човек, който не може да реализира единодушие, да води разговор. А в този момент повече от всеки път България има потребност от държавен глава, който е в положение да внесе повече успокоение, да инициира договаряния сред политическите сили. Предстои ни доста дълбока промяна, за която не сме готови. Появата на тази опция - и на проф. Герджиков, и на Лозан Панов, ще ориентира гласоподавателите към избор в посока на същински държавен глава, а не на неосъществен политик.

- Ще забележим ли този път стойностна акция с борба на хрумвания, а освен на компромати?

- Имаме смяна. Очевидно кандидатурата на проф. Герджиков тревожи Радев и щаба му. Вече видяхме нападателна реакция за това къде се криел Борисов, след това чухме пояснение какво представлявал юмрукът като обединяване и полезности. Този юмручен вид политика може да утежни дебата за водене на естествена акция.

Има и още един риск - значимите избори са парламентарните, а се прави опит акцията за президентските избори да измести диалога за Народното събрание. Това е доста рисково. Много значимо е българските жители да схванат, че това, от което зависи по какъв начин ще живеят, е не изборът на президент, а съставянето на Народно събрание с депутати, които разпознават същинския дневен ред за страната.

Българските жители са петимни не толкоз да видят боксов мач, а посока напред и кой би могъл да носи отговорност за страната.