Доц. д-р Сотир Манчев дава съвети за сърдечни болести преди да тръгнете за море, планина или чужбина
Доц. доктор Сотир Марчев е кардиолог, шеф на Инвазивна кардиология-Плевен, специализирал е ехокардиография и инвазивна кардиология и електрофизиология във Виена, Осака, Белград. Има акредитация по ехокардиография от Европейското кардиологично сдружение, а което е почетен член. Пред БГНЕС доктор Марчев дава скъпи препоръки на сърдечноболните какво би трябвало да вършат през лятото, с цел да не изпаднат в сериозно положение. Това лято сме очевидци на внезапни температурни разлики и мнозина сърдечно заболели се питат по какъв начин се отразява това на положението им, което те постоянно дефинират като дискомфорт и изнемощялост.
Известно е, че топлината уголемява кръвоносните съдове и артериалното налягане спада. Затова на огромна част от пациентите ни кръвното им е по-ниско. Но има и други, при които то се повишава. Не съществува метод човек да предскаже за себе си в коя категория ще попадне. Затова кръвното налягане би трябвало да се мери и в случай че то е спаднало стабилно, визитата или информирането на лекаря не трябва да се отсрочва. Предполагам, че сътрудника в тази обстановка ще понижи диуретика на своя пациент, т.е. лекарството, което служи за обособяване на течностите от организма. Но, в случай че човек е от групата на тези, които повишават стойностите на кръвното, то тогава за никакво понижаване на медикаментите не може да става дума.
През отпуската попадаме в най-различни обстановки, в този момент е времето на така наречен горещници, и какви ограничения би трябвало да вземем, с цел да предпазим сърцето си, когато сме на море, на планина или просто пътуваме, с цел да избегнем неприятните изненади? Всички пътуваме – и заболели, и здрави, неизбежно е, с цел да стигнем до мястото, което сме си избрали за отмора. Чест въпрос измежду моите пациенти е, да вземем за пример: Докторе, следва ми да пътувам до Анталия, там е много горещо – какво ще ми препоръчаш? Или: Докторе, следва ми отмора на фиордите, а там е прекомерно студено, какво може да ми се случи и какво да направя, с цел да избегна проблемите със здравето? В такива случаи им давам отговор въз основата на персоналния ми опит от последните десетилетия.
Работя най-вече в България и виждам нещо доста забавно: един българин, сърдечно болен, с комплицирано кръвно като замине отвън страната проблемите му със здравето изчезват. Може да ви се коства необичайно, нелогично, неестествено, само че до този извод води персоналната ми статистика и диалозите със стотици мои пациенти. Проблемите им стартират като се върнат в България. Нормално е да попитате – за какво се случва това? Най-вероятното пояснение е, че, напускайки страната, човек се дистанцира от дразнителите – било то обичай, семейство, работна среда, конюнктурата… И назад – завръщайки се, той още веднъж попада в средата, която го изнервя, основава му напрежение и паники, което автоматизирано утежнява и положението му.
А, другояче, най-общо препоръките са известни: тръгвайки на път всеки от нас би трябвало да не помни дразнителите, да се настрои положително, да си вземе медикаментите, които всекидневно приема, с цел да е спокоен. Добре е да носим със себе си и рецептата с медикаментите, написана на латиница, с цел да можем да реагираме и да си купим хапчетата, от които имаме потребност, в случай че привършат. Друг чест въпрос, който ми задават пациентите, е по какъв начин е по-добре да пътуват – с рейс, с лек автомобил или със аероплан, с цел да се усещат по-добре. Отговорът е: със аероплан. Защото това пътешестване трае малко и на един сърдечно болен няма какво кой знае да му се случи. Докато пътуването с рейс е дълготрайно и крие повече опасности от обездвижване. Ще го кажа простичко – сърцето бута кръвта към тялото, а кръвта назад към сърцето я задвижват мускулите и в случай че те не се движат процесът се затруднява. Питат ме също искащите да станат планинари до каква височина е безвредно да стигат при туристическите си походи. Смятам, че до към 2000 метра надморска височина парциалното налягане на кислорода е задоволително и сърдечно болните ги пускаме самоуверено. Но от 2500 метра нагоре, да вземем за пример, платото над Банско е почти толкоз, парциалното налягане на кислорода е ниско и не предлагаме опити с това кой какъв брой може да издържи.
От моята процедура знам, че, когато налягането на хипертониците се смъкне надолу, понижават и инфарктите, инсултите и всевъзможни други затруднения на високото кръвно. Затова кардиолозите през лятото имаме по-малко работа. В нашата болница в Плевен, където съм шеф на Инвазивната кардиология, не е тъкмо по този начин, тъй като останалите лечебни заведения затварят и поемаме все по-голям и по-голям регион от хора. И макар, че е лято, на мен ми е прекомерно тежко затова. Може и на смешка да го приемете, само че при нас е годен правилото, че колкото повече работиш, толкоз повече работа ти остава. Но за сърдечно болните, а те в България са доста, лятото е най-хубавият за здравето им сезон и единственото, което мога да им пожелая е да пътуват, да разнообразяват дните си и да се радват на живота. Което напълно не значи, че не би трябвало да се пазят от слънчеви и топлинни удари, само че препоръките за това са известни – шапка на главата и доста течности.
Инфо: БЛИЦ
