Доц. д-р Красимира Христовае специалист кардиолог и експерт по ехокардиография

Доц. доктор Красимира Христова

е експерт кардиолог и специалист по ехокардиография в Национлана кардиологична болница.
Има предпазена докторска степен върху приложението на новите ехокардиографски способи за оценка на миокардната дисторция при пациенти след изострен миокарден инфаркт.
Доц. Христова е специализирала в влиятелни университети в Австрия и Белгия. Има сполучливо предпазена магистратура в региона на Аdvance Medical Imaging в кардиологията към Католически университет в Льовен, Белгия.
Участва в създаването и клиничното приложение на първия програмен продукт за триизмерна миокардна дисторция.

Доц. Христова е притежател на премия за млад откривател на Международната асоциация по хипертония през 2006 година, както и на редица оценки на национални и интернационалните организации.
Председател е на работната група по ехокардиография към Дружеството на кардиолозите в България, член е на борда на Европейската асоциация по ехокардиография – ЕАСVІ, на борда на научния комитет на Американската асоциация по ехокардиография.
От 2013 до 2015 година е определена за Президент на

International College of Cardiology (ІСС). От 2016 година е общоприет секретар на ІСС, Fellow на Европейската асоциация по кардиология и почетен член на IACS – Meждународната Академия по сърдечно-съдови болести.
От месец декември 2013 година е член на борда на шефовете на Световната лига по хипертония, както и член на борда на Международната асоциация по хипертония.

От 2015 година е преподавател и гост–професор в Creighton University, Oмаха, Небраска, Съединени американски щати.
Автор е на доста научни публикации и учебници, оповестени у нас и в чужбина.

- Около 65% от българите гинем от сърдечносъдови болести. Повече от явно е, че е неотложно да създадем нещо, с цел да подобрим тези данни. Доц. Христова, съответно, въпросът ми към Вас – до каква степен актуалната медицина през днешния ден разрешава предварителната защита на сърдечносъдовите болести, общо и в региона на образната диагностика? Какво можем към този момент и какво следва да развиваме?

Да, това е реалност - повече от 65 % от българите страдат от сърдечносъдови и мозъчносъдови болести. През последните години само можем да отчетем позитивна посока в понижаване на % на смъртност при сърдечносъдови болести, само че не и при мозъчносъдовите. Съвременната медицина почива на правилото на доказателствата, а точно предварителната защита, залегнала в ранните стадии, преди изява на заболяването, е от изключително значение. Стриктният надзор на тежестта, на

липиден профил, кръвна захар, бъбречни индикатори, надзор на стойностите на АН, нарасналата физическа интензивност, спиране на тютюнопушенето,

са главните моменти в първичната профилактика на сърдечносъдовите болести.

Образната диагностика, в лицето на ехокардиографията, е в помощ при първична профилактика на сърдечносъдовите болести.

Ехокардиографията

през днешния ден е към този момент на равнище да ни подскаже, че евентуално нашият пациент има страдалчество, което води до по-голяма или по-малка степен на увреждане на сърдечния мускул и ние с спомагателни проучвания можем да открием повода.

Базирайки се на тези нови способи на неинвазивна диагностика - може да се

следят и наблюдават пациентите след миокарден инфаркт, исхемична болест,

сърдечна непълнота

и други

През последните години има наклонност за епидемиологично разразстване на пациентите с карциноми и използване на лъчетерапия и химиотерапия. Това лекуване има избран кардиотоксичен резултат. Именно ехокардиографията може да ни помогне тук за следене на риска от развиване на кардиотоксичност и профилактиране на тези пациенти, което ще даде опция на онколозите да продължат доста дълго време своята терапия.

- На какво равнище е българската кардиология? Допълнителни въпроси тук: Имаме ли задоволително кардиолози и опит да образоваме нови експерти по модерни стандарти? Могат ли специализантите да разчитат на положително менторство?

Нивото на българската кардиология не се разграничава по метод на лекуване на доста от болесттите от това, което се ползва в Европа. Ние имаме европейски управления, който дефинират държанието ни при сърдечно съдови болести и те се ползват

у нас. Друг е моментът в приложение на някои нови новаторски неоперативни способи за протезиране при клапни болести, имплантиране на разнообразни дивайси. С това изоставаме заради недофинансиране отстрана на НЗОК на този тип лекуване, а той е много безценен и непостижим за огромна част от българските пациенти.

Голяма част от кардиолозите са над 55 години, а младите сътрудници, заради ниското възнаграждение

на труда на специализантите, както и по- сложния миг за

придобиване на място за специализация, избират да заминат за специализация в чужбина.

В това няма нищо неприятно, в случай че след специализацията си те се върнат назад в България, само че са доста малко тези сътрудници, които биха създали тази противоположна крачка.

Това е неподходящата статистика, за жалост.

Не е в сътрудниците виновността, тъй като те имат предпочитание да се квалифицират, само че въвеждането на обединен стандарт за ехокардиография, като равнище,

би трябвало

да стане действителност. В доста от лечебните заведения, базата за образование по кардиология, за жалост, не може да покрие

равнището, на което би трябвало да бъдат

подготвени сътрудниците. Нивото на преподаване също е друго. Необходим е обединен стандарт

за специализацията, както и за следипломното образование на кардиолозите, което да се реализира

в няколко академични лечебни заведения, които практикуват цялата гама от сърдечносъдова диагностика и лекуване.

Няколко години се борим с моите сътрудници от Работната група по ехокардиография да се вкара европейският изпит за узаконяване по ехокардиография и това да става след избран интервал от специализация, както и независима работа на сътрудника, само че също по този начин да се организира и от една централна комисия за изпит. Това е необходио както в кардиология, по този начин и в останалите субспециалности като

ехокардиография, инвазивна кардиология, които да дефинират

еднородността на познанията

при изпита.

Само като образец ще посоча Франция, където даже и изпитът за заемане на служба на шеф на поделение, без значение къде

е ситуирана болничното заведение, се организира централно, на едно място, в Париж.

- Имаме ли задоволително готови експерти в региона на ехокардиографията? На какво, кого и къде можем да разчитаме като пациенти?

Отговорът на този въпрос е продължение на предходния - имаме доста ехокардиографисти в България, само че равнището е доста разнородно, като за жалост

доста от тях работят на морално остаряла инсталация, равнището е от преди 20 години.

Свързани публикации.. Шестият сърдечен звук - българското научно достижение на XX век. 6 Има ли риск от сърдечно заболяване при вас? Как да прецените 0 Как да понижим риска от инфаркт и инсулт? 2

Другият аспект е, че НЗОК

би трябвало да знае с какво качество апарати се работи и на какъв брой години се тези апарати, преди да подписа контракт със съответното здравното заведение. Само едно съпоставяне ще дам: Европейската

асоциация по ехокардиография отхвърли да сертифицира още веднъж единствената ехокардиографска лаборатория у нас, получила

Европейски документ за ехокардиографска лаборатория преди 5 години,

точно тъй като апаратите в нея са на повече от 6 години.



- Как бихте коментирали връзката персонален доктор – експерт по кардиология – експерт по ехография? Ефективно ли е това направление? Не се ли губи връзката, не се ли изпускат положения, пациенти? Какво е належащо да се направи съгласно Вас, с цел да се усъвършенства приемането на съответна здравна грижа за пациентите?

В 21- ви век е неприемливо прегледът при кардиолог да се реализира единствено с една електрокардиограма и премерване на артериалното налягане - нещо, което пациентът може да получи от персоналния си доктор. Вероятно, ще би трябвало да се премисли този миг в кардиологичната консултация и да се дофинансира като услуга.

Ефективно би било към специалистите по ехокардиография да се насочват

единствено пациентите за точно и качествено ехокардиографско проучване, с оглед оценка на положението им.

Има доста моменти, които подлежат на проверка

във връзка с доболничната помощ в кардиологията - като прекосяване на диспансерното наблюдаване на пациентите при общо практикуващите лекари. Обикновено това са пациенти с хронични болести, които се нуждаят от най-малко 3 -4 консултация с кардиолог в годината и

не всеки път това е осъществимо. Необходимо е също по този начин, в случай че се насочва пациентът

към експерт, това да става наложително с две натравления - за консултация и за ехокардиография.

Има група от пациенти, като страдащите от артериална хипертония без затруднения, която е много обширна и тя може да остане под надзор на персоналния доктор, който е задоволително един път в годината да насочва пациента към кардиолог.



- Доц. Христова, на конгреса се засегна една изключително тежка тематика – за предварителната защита на сърдечната непълнота при пациентите на химиотерапия. Какво се прави в развития свят в тази връзка? Докъде стигат нашите сили в нашето опазване на здравето?



Кардиоонколигията е

нова компетентност, където изключително значима е ролята на ехокардиографиста. За страдание, към момента последните насоки във връзка с следене на пациентите след химиотерапия не се ползват необятно

в България точно заради морално остарялата инсталация в доболничната помощ.

В огромна част от страните в

Европа, Съединени американски щати и Канада приложението на показателите на миокардна дисторция са водещ миг при следенето на тези пациенти. Миналата година и у нас излезе Национален стандарт

по онкология, където новата неинвазивна методика за оценка на риска от кардиотоксичност е включена.

Така, че ние не изоставаме в тези нови трендове на разбор, само че различен е въпросът какъв брой налични са те за пациентите!

Все отново благодарение на Фондацията по неинвазивна диагностика в кардиологията

и СБАЛО организираме безвъзмездни профилактични ехокардиографски прегледи на тези пациенти с оценка на стрейна. Към момента веднъж в месеца и единствено в София, само че се надявам това да стане една в действителност

добра стратегия благодарение на моите сътрудници.

- Последен въпрос: Има ли какво да научат западните Ви сътрудници от българските кардиолози? Какво е Вашето мнение?

Провеждането на Световния конгрес по ехокардиография е една опция за моите сътрудници

да придобият национално самочувствие.

Ние показахме, че като капацитет можем и не отстъпваме с нищо на сътрудниците си от Западна Европа. Единствено ни липсва нова

и модерна инсталация, опцията да развиваме новите трендове

в диагностиката. Но това може да стане

действителност при положително финансиране и благосклонност на Министерство и НЗОК.