Рухна фалшивият мит за „съдебната реформа“
Смесени са първичните ми усещания от решението на Конституционен съд. От една страна, като конституционалист, съм задоволен, че са възприети поддържаните в моето правно мнение по делото причини за противоконституционност на премахването на единния Висш правосъден съвет и на ограничението на пълномощията на основния прокурор.
Това са причини, които подкрепям към този момент две десетилетия, само че политическата обстановка и лобистите, които посредством тези конституционни промени се опитваха да овладеят кадрово правосъдната власт, се правеха, че не ги чуват. Некомпетентност, съчетана с лобистки ползи.
Изгубиха цяло десетилетие на България, вместо да вършат действителна и съдържателна правосъдна промяна. Още през 2015 година предизвестих Христо Иванов и Атанас Славов, че техните замисли са противоконституционни. Сега, най-сетне, Конституционен съд постави завършек на тази полемика, като разгласи за невалидна тяхната подправена “съдебна промяна ”. Дотук обаче с позитивните страни на решението.
Жалко е, че не откриха сили да съберат болшинство и по този начин оставиха в действие опцията двойни жители да стават депутати и не върнаха остарелия формат на служебното държавно управление. Същото се отнася и до кардиналните въпроси, свързани с пропорциите сред оригинерната и производната учредителна власт и рамките на конституционния надзор.
