Една дума на Божията Майка може да заличи всичките ни грехове ╫ За Успение Богородично
„ Достатъчно е да се разкаем и да желаяме помощ от нея, и тя е подготвена да ни помогне, тъй като Светият Дух споделя, че тя е овчар на грешниците. “
~ Из „ Софроние. Поучително Евангелие “, Софроний Епископ ВРАЧАНСКИ
(Русский классический иконостас - „ Успение “, Андрей Рублев с учениками, 1497 година, Иконостас из Успенского собора Кирилло-Белозерского монастыря)
15 Август
╫ За Успение Богородично
Благочестиви християни! Днес, когато честваме Успението на Пресвета Богородица с толкоз наслада и забавление, в случай че някой друговерец ни попита за какво се радваме толкоз доста, какво ще му отговорите? Знам, че ще му кажете: „ Радваме се, тъй като през днешния ден е умряла Божията Майка “. Ами нали той ще се изсмее на този отговор и ще каже: „ Как може човек да се радва на гибел и по какъв начин може да се радостни, когато е изгубил най-скъпото си нещо? “. Но знайте, че ние се радваме и се веселим, тъй като имаме вяра, че тя възкръсна и се възнесе отлично с тялото си на небето, където стои пред Божия трон и се моли на Бога за нас. И имаме вяра в нейното възкресение, както ще възкръснем и ние от нашите гробове и според от делата си ще се облечем със същата популярност, с каквато се облякла през днешния ден Пресвета Дева Мария. За това се радваме и се веселим през днешния ден на този празник, който демонстрира общото възкресение на всички умряли. Защото в случай че мъртвите не възкръсват, то Божията Майка не е възкръснала, в случай че пък Божията Майка не е възкръснала, то безрезултатна е нашата вяра, която разпореждаме на нея.
Но може ли да няма на света хора, които денонощно поставят старания да потъпчат правата ни религия? Наистина не може. Защото на света няма по-древно нещо от тези два гряха, т.е. неверието и суеверието, които съществуват още от Адам и Ева. Кoгaтo Бог рекъл на Адам: „ В който час ядете от неразрешеното дърво, ще умрете “ (ср. Бит. 2:17). Tе не повярвали. Това е обезверение. А дяволът рекъл: „ Ако ядете от това дърво, ще станете безсмъртни “ (ср. Бит. 3:5), и те повярвали. Това е поверие. Виждате ли какъв брой антични са тези два гряха? И в случай че не бяха толкоз антични, нямаше да се утвърди никакъв грях. За това от нищо друго не са погинали толкоз доста хора, колкото от неверието и суeверието. Тези два гряха са предизвикали огромно зло на Адам, на Ева и на техните потомци, които постоянно са изпадали от обезверение в поверие. За това деятел Павел, когато полагал старания да отвърне хората от обезверение, ги пазел да не изпаднат в поверие, т.е. в някоя еретическа машинация или в някои басни. За това написал на евреите: „ Не се увличайте от всякакви и непознати учения “ (Евр. 13:9). А на ефесяни споделил: „ Не бъдете като деца, та да вярвате на всяко вятърничаво обучение и на човешки лъжливи неистини “ (ср. Еф. 4:14). Така и свети Иоан Богослов споделя: „ Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога “ (1 Иоан. 4:1).
Ами в този момент какъв брой поверие има по света, какъв брой разколници и безбожници! Но за какво ли се появяват такива хора по света? Защото те изначало са се усъмнили в божественото обучение на пророците и на светите мъже, а след това са почнали да любопитстват, с цел да изследват самото съществуване на Бога, т.е., що е Бог и какъв е Той. И с това безумно проучване и подозрение са паднали в обезверение. След като дяволът вкоренил в тях този табиет, те почнали да настояват, че няма Бог (Пс. 13:1, 52:2). Няма възкресение на мъртвите, няма различен свят, с изключение на този, на оня свят няма нито тъга, нито въздаяние за положителните и неприятните каузи. Такива бяха по времето на апостолите Симон влъхв и Коринт, такива били Филип и всички садукеи и епикурейци. Както и в този момент някои нови еретици следват тяхното обучение и отварят необятно врата за греховете. Защото кой човек, придържайки се към тяхното мнение, ще се пази от злото и ще прави положително, като мисли, че на оня свят няма въздаяние нито за положителното, нито за злото? Правилно споделя свети Иоан Златоуст, че като премахнем възкресението на мъртвите и задгробния живот, елементарно пропада всяка християнска добродетел. А деятел Павел споделя на галатяни: „ О, неразумни и глупави галатяни! Кой ви омайност, та се не покорявате на същинското обучение? “ (ср. Гал. 3:1). И вие ли се съмнявате във възкресението на мъртвите? Не можете ли да се убедите в него от разнообразни образци от света? Например пшеницата и другите семена, когато се посеят в земята, нали изначало изгниват (умират) и чак по-късно се съживяват и израстват? Овощните дървета нали през зимата изгубват и плода си, и листата си, само че на пролет от кое място им идва цвят, лист и плод? Нали виждаме, че това е непозната за нас Божия мощ? И за неистина ли считате възкресението на мъртвите, о, безумни еретици? И твърдите, че човек е основан единствено за този свят. О, какъв брой неразумно се отнасяте към Божията доброта и към достолепието на човешкото естество! Ако това, което настояват еретиците, беше правилно, нали индивидът щеше да стои най-ниско от всички Божии създания? Защо щеше да се труди толкоз доста на този свят и да търпи толкоз теглила и грижи? От къде щеше да бъде по-почтен от добитъка, земята и въздуха? Но еретиците не одобряват нищо друго, с изключение на телесните традиции и обреди, и смятат Светото Писание и неговото наставление за нищо.
За това и ние не трябва да се опираме единствено на нашия разсъдък, а би трябвало да гледаме Свещеното Писание, което е същинско Божие слово, и да забележим дали ще намерим някое истинно удостоверение, че ще има общо възкресение на всички мъртви. Уверявам ви, че има много такива свидетелства. Първо, праведният Иов споделя: „ Знам, че е истинен Онзи, Който ще ме изкупи и ще възкреси от земята моята кожа, която търпи в този момент тези страдания “ (ср. Иов. 19:25). Пророк Исаия споделя: „ Мъртвите ще възкръснат и тези, които са в гробовете, ще станат “ (ср. Ис. 26:19). Пророк Даниил споделя: „ И доста от спящите в земния прахуляк ще се разсънят едни за безконечен живот, други за безконечен упрек и посрама “ (Дан. 12:2). Сам Христос споделя: „ Когато мъртвите чуят гласа на Сина Божий,... ще оживеят “ (Иоан. 5:25). Така и доста други светии споделят, че ще има общо възкресение на мъртвите. Но най-ясния и чудноват образец намираме в книгата на оракул Иезекиил. Бог повикал пророка на едно поле, което било цялостно със сухи мъртви човешки кости и като му ги показал, рекъл: „ Сине човешки! Кажи на тия кости да станат! “. А пророкът рекъл: „ Господи, какво да им кажа и по какъв начин ще чуят гласа ми? “. Тогава Бог му споделил: „ Кажи им: Сухи и мъртви кости! Чуйте Божия глас. Защото така споделя Господ Вседържител: Аз ще въведа във вас дух и ще оживеете. Ще ви дам жили, ще направя да израсне на вас плът, ще ви покрия с кожа и ще въведа във вас дух -и ще оживеете “. И щом пророкът изрекъл тези думи пред сухите кости о, знамение! Kостите незабавно се облекли с плът, съживили се и се изправили на нозете си прекомерно, прекомерно огромно опълчение (вж. Иез. 37:1-10). Това е явен облик за общото ни възкресение.
Но някой разколник може да каже: „ Това е било нещо видимо, а не действително “. Добре, само че нали когато оракул Илия възкреси сина на вдовицата, това беше нещо действително? Нали Елисей възкреси сина на сонамката, нали Христос възкреси юношата от Наин и четиридневния Лазар? Ето какъв брой доста образци свидетелстват, че ще има общо възкресение на всички мъртви. Ами за днешната Пречиста Дева Мария, какво би трябвало да мислим? Нали трябваше този Вместил Бога в себе си Живот да не изгние, като другите хора в земята. И в случай че тя бе останала в земята до общото възкресение, по какъв начин би могъл да търпи това Иисус Христос, Единородният и Син, Който получи тяло и се роди от нея? Но трябваше да възкръсне, както предсказа Давид: „ Възкресни, Господи, в Твоя покой. Ти и животът на Твоята святост “ (ср. Пс. 131:8). И като се удивляваха на възнесението й, блажените души се питаха: „ Коя е тази, която идва от земята прославена и душевно, и телесно, и бива посрещната и подета от Сина си със популярност? “. За това свети Иоан Дамаскин се чуди и споделя, че Света Дева Мария след раждането си е Девица и след гибелта си е жива, което не може да бъде реализирано от човешкия разум, тъй като за Бога всичко е допустимо (Мат. 19:26).
Ето за какво се радваме и веселим през днешния ден. Защото на този ден Божията Майка се пресели с душата и с тялото си на небето, заради което, и ние се надяваме, че и нашето тяло не ще остане постоянно в земята, тъй като има същата природа, като нейната, а ще се събере с душата, и ще възкръсне. И ще живее, както и тя е жива в този момент и цари при Сина Си, и се моли на Бога за всичките ни потребности. Защото веднага като премъдрият Соломон не пренебрегнал молбите на майка си, то и Христос не ще пренебрегне просбите на Своята Майка, стига греховете ни да не и попречат. Веднъж цар Александър написал на Антипатър: „ Не знаеш ли, че една сълза на майка ми може да заличи всичките ти грехове? “.
По същия метод една дума на Божията Майка може да заличи всичките ни грехове. Достатъчно е да се разкаем и да желаяме помощ от нея, и тя е подготвена да ни помогне, тъй като Светият Дух споделя, че тя е овчар на грешниците. За това в никакъв случай не ни изоставя, стига да не се отдалечаваме от нея, а постоянно с религия и вяра да прибягваме към нея, както ни учи да споделяме Светата Църква: „ Владичице, помогни ни, тъй като погиваме от множеството си съгрешения. Не ни връщай празни, тъй като след Бога теб имаме за едничка вяра. С твоето покровителство и с благодатта на твоя Син чакаме и се надяваме да влезем в небесната популярност при теб, където с всички Божии избраници ще славим Бога. Нему популярност във безконечните епохи, амин “.
Из: „ Софроние. Поучително Евангелие “, Софроний Епископ Врачански, 1806 година, издание на Българска православна Църква, Западно и Средноевропейска Епархия, преписа и подреди отец Виктoр Ивaнoв-Цимeр, 2009 г.
*Русский классический иконостас - „ Успение “, Андрей Рублев с учениками, 1497 година, Иконостас из Успенского собора Кирилло-Белозерского монастыря
