Доста дълго време не бях препрочитал една от любимите ми

Доста дълго време не бях препрочитал една от обичаните ми научнофантастични книги – “Машината на времето ”, написана от британския публицист Хърбърт Уелс. Преди към месец, до момента в който брачната половинка ми беше в болничното заведение, с цел да роди първото ни дете, имах премного време да препрочета повестта, както и да изгледам две от четирите телевизионни акомодации. Тази публикация съдържа спойлери, тъй че в случай че не желаете да си развалите усещането, предлагам да изчетете книгата. Копие от нея в електронен тип има на страниците на Читанка.

Научнофантастичната повест  “Машината на времето ” е издадена през 1895-та – единствено една година след публикуването на романа “Под игото ” на Иван Вазов. Нарочно загатвам този факт, с цел да си визиите какъв брой от дълго време се е появила творбата на Уелс по отношение на българските времеви мащаби. Въпреки това при прочит “Машината на времето ” не се усеща като отживяла книга, синдром, който съпътства голям брой други научнофантастични творби, освен това основани преди едно-две десетилетия. Четирите телевизионни акомодации са издадени през 1949, 1960, 1978 и 2002 година. От тях първата, предавана по BBC, не може да се откри по никакъв метод (освен в случай че нямате машина на времето) – записите за изгубени и от нея е останал единствено сюжетът плюс няколко черно-бели скрийншота. Филмът от 60-те години е същинска класика и също горещо го предлагам (за пръв път го изгледах като дете – излъчиха го една вечер по TNT Classic movies, оная стратегия дето я пускаха след Cartoon Network). Другите два кино лентата през 1978 и 2002 година имат много негативни ревюта, въпреки че считам, че този от 2002-ра е подценен. 

Причината, заради която повестта е толкоз известна през днешния ден, е че разкрива стряскащ сюжет за бъдещето на човешката цивилизация, който елементарно може да бъде признат за достоверен. Пътешественикът във времето се насочва към далечната 802 701 година и открива, че човекът e еволюирал в два нови типа. Част от новите хора, известни като елои, живеят на повърхността, пренебрегнали и от дълго време не запомнили за своята история и просвета. Другите, наричани морлоки, населяват пещери под земята и с цел да оцеляват, са се трансформирали в канибали, хранейки се с елоите.  

Прави ми усещане по какъв начин по-късните акомодации пренаписват аргументите за разделянето на цивилизацията и по този начин се отклоняват от първичната концепция. В оригинала, разказан от Хърбърт Уелс, историята е писана съгласно неговите политически възгледи. Авторът е социалист и бъдещето, което разказва, е такова, каквото той си го показва, че ще се случи, в случай че аристократите продължат да пренебрегват тегобите на работническата класа. През 802 701-ва година елоите са наследници на аристокрацията, те играят, танцуват и си подаряват цветя, само че са слепи за участта си на добичета за угояване, в каквито са се трансформирали. Морлоците са произлезли от работещите под земята миньори и други трудоваци, неуспели да трансформират ориста си и са дегенерирали до най-низшето допустимо равнище в обществената подчиненост. Така двата типа са се отдалечили дотолкоз, че са изгубили човешкото в себе си, само че отново не могат едни без други – елоите изхранват морлоците, а морлоците се грижат за елоите чрез своите машини, осигурявайки им облекло. 

Ако взаимоотношението сред експлоататорите и пролетариата е довело до нежеланата човешка орис в книгата, историята на кино лентата от 60-те години е по-различна. Повестта е артикул на публичните настроения от края на 19-ти век, когато масово интелектуалците, включително и Хърбърт Уелс, са прегръщали концепциите на социализма. Филмът “Машината на времето (1960) ” е артикул на ранната Студена война и той отразява страховете на хората от това време – боязън от световен спор, Трета международна война, нуклеарна офанзива и заличаване на човешката раса. Точно това се случва съгласно сюжета на кино лентата – мощна атомна детонация унищожава Лондон през 1966 година Морлоците произлизат от тези, които са съумели да се скрият в бункерите, а елоите са наследници на оживелите от повърхността. 

Какво тогава може да отрази филмът от 2002 година, с изключение на страховете на актуалното общество? Злоупотребата с технологиите е това, което предизвиква световния прелом. Детонации на Луната за прокопаването на пещери за заселване с колонисти водят до нейното разрушение. Лунните части падат на Земята и надлежно тези, които се избавят в бункери, се трансформират в морлоци, а останалите еволюират в елои. 

Днес, един век и тридесет години след публикуването на книгата “Машината на времето ”, тя към момента има своето място в международната литература като стряскащо знамение за бъдещето на човечеството. Макар и по-късните акомодации да пренаписват първичната концепция на Уелс и да оферират други вероятни сценарии за световни катаклизми, значима е не първопричината, а следствието. Ние сме нежни жители на една дребна планета, уязвими във всяко едно отношение и можем да пострадаме както от личната си нелепост, по този начин и от прищевките на природата. 

За мен повестта е същински книжовен шедьовър, само че освен заради тръпката, завладяващата история и философските екстраполации. А тъй като, толкоз дълги години след нейното излизане, положителните научнофантастични книги за пътешестване във времето са малко. Някои от най-лошите фантастични творби, които съм чел, са за времеви пътувания. За да може такава творба да е качествена, не просто е належащо сюжетът да е забавен, само че и парадоксите би трябвало да са изпипани до съвършенство. Няма нищо по-трагично от книга, в чиято история не можеш да се потопиш, поради позволените несъгласия, които са развалили правдоподобността на сюжета. 

-Светослав Александров

Ако харесвате ревютата на Светослав Александров, можете да го подкрепите, като закупите неговата научнопопулярна книга “Аз, виртуалният астронавт ” в книжен вид от книжарница “Български книжици ” на адрес гр. София, ул. Аксаков 10 (Кристал) или в електронен вид от страниците на книжарница Книгите (линк тук) или Хеликон (линк тук)