&format=webp)
„Бягство от смъртта“: Как трансхуманизмът се превърна в бизнес модел за киното и технологиите
Доскоро тематики като прекачване на съзнанието, величие благодарение на технологии и възкресяване на мъртви персони звучаха по-скоро като фантастика от златната епоха на Холивуд.
Днес обаче нещата наподобяват по друг начин… Добре пристигнали в ерата на трансхуманизма – философията за надграждане на човешкия разсъдък посредством технологии, която към този момент не е единствено кинематографична концепция, написа The Guardian.
Това е пресечна точка, където политическите тактики, корпоративните ползи и етичните спорове се срещат, с цел да открият „ бягството от гибелта “.
Един „ аниматронен дядо “ и един неуместен въпрос: къде свършва индивидът и стартира маркетинг тактиката?
Повод за този спор е оповестеният неотдавна театър Walt Disney – A Magical Life, част от развлекателната стратегия на Disneyland. Шоуто ще включва аниматронна версия на самия Уолт Дисни, която – съгласно Джош Д’Амаро, началник на Disney Experiences – би трябвало да пресъздаде „ наличието на Уолт “.
Това обаче се трансформира в цел за голям брой остри реакции от страна на внучката на Дисни, Джоана Милър, която дефинира концепцията като „ дехуманизираща “ и назовава плана „ роботизиран дядо “ и „ подражател, без душа и същина “.
Публикацията ѝ във Фейсбук води до персонална среща с изпълнителния шеф на Disney Боб Айгър.
Въпреки че митът за криогенно замразената глава на Уолт Дисни от дълго време е опроверган (той е кремиран седмици преди първите „ разкрития “ през 1967 г.), новата му цифрова „ реинкарнация “ повдига един остарял въпрос: доколко технологиите имат право да „ съживяват “ исторически персони? И в чий интерес в действителност го вършат – в този на паметта или в този на приходите…?
Темата за трансхуманизма навлиза още по-дълбоко в действителността с новия филм на Джеси Армстронг Mountainhead, в който Стив Карел играе техномилиардер, чието здраве бързо се утежнява и той има потребност от незабавна „ надстройка “ посредством технологии.
Филмът не се занимава със спекулации или дистопии, а с всекидневието на елита, в който концепцията за победа над гибелта звучи като разумно разследване от големия капитал и достъпа до нови решения.
И това е доста повече от художествена хипербола.
В реалност през 2025 година тематики като невронни импланти и цифрово величие към този момент са част от корпоративната и научната действителност. Пример за това е Neuralink на Илон Мъск, която създава мозъчни чипове с упоритостта да „ разшири човешките благоприятни условия “ и даже да запази съзнанието оттатък биологичния живот.
С повишаването на софтуерната мощ обаче идва и морално напрежение.
В материал на Politico ученият Александър Томас от University of East London показва, че в логиката на трансхуманизма „ осемте милиарда души, които живеят през днешния ден, не са от голяма важност – войните и геноцидите са просто талази, стига някои да оцелеят… а този някой би трябвало да бъде Мъск “.
Това изказване е част от възходящия конфликт сред религиозната десница и софтуерния хайлайф на Съединени американски щати.
От Metropolis (1927) до 2001: A Space Odyssey, The Matrix, RoboCop, Blade Runner и Elysium – трансхуманизмът е неизменима част от филмовата сцена на 20. и 21. век.
Но в случай че преди изкуственият разсъдък и цифровото величие бяха опасност или притча, през днешния ден те са работещи концепции, с бизнес модели, регулаторни провокации и талази от вложения.
В Elysium трансхуманизмът е класова притча: елитът живее в орбитална химера, където технологиите подсигуряват безконечна младост, а останалите хора са обречени да се борят с дефицита и изтощението. В действителността тази бездна стартира да наподобява все по-реалистична.
Междувременно, носталгичният свят на Spike Jonze (Her) или екзистенциалната рецесия на Blade Runner стартират да се сблъскват със суровия практицизъм на 2025 година, където въпросът към този момент не е „ дали “, а „ кой ще има достъп “.
Може би най-симптоматичен е образецът с подкаста Virtually Parkinson, в който звезди дават отговор на въпроси, заложени от гласова AI симулация на починалия публицист Майкъл Парксън.
Някои от интервюираните реагират с носталгия, други с терзание – само че съвсем никой не го счита за неуместно. Това е новата норма: личностите могат да бъдат „ непокътнати “, да бъдат преиздадени. Дигиталната известност е безконечна, изключително когато има опция да генерира ангажираност.
Фактите са налице. Blade Runner е разположен в 2019 година, Soylent Green – през 2022 година RoboCop трябваше да се случи преди десетилетие, а 2001: A Space Odyssey – към този момент е в предишното. Може и да не сме качили съзнанието си в облака, само че всекидневието ни е наситено с детайли на тази парадигма: биометрично различаване, невронни чипове, генеративни модели, които пишат, приказват и се извиняват сходно на стажанти в LinkedIn…
Ако досега трансхуманизмът беше просто теоретична рамка за софтуерния оптимизъм, през днешния ден той по-скоро наподобява като бизнес пътна карта.
И когато мултинационална корпорация взема решение да „ възкреси “ създателя си шест десетилетия след гибелта му – не благодарение на науката, а в името на маркетинга – научната фантастика се трансформира в реалност…
Днес обаче нещата наподобяват по друг начин… Добре пристигнали в ерата на трансхуманизма – философията за надграждане на човешкия разсъдък посредством технологии, която към този момент не е единствено кинематографична концепция, написа The Guardian.
Това е пресечна точка, където политическите тактики, корпоративните ползи и етичните спорове се срещат, с цел да открият „ бягството от гибелта “.
Един „ аниматронен дядо “ и един неуместен въпрос: къде свършва индивидът и стартира маркетинг тактиката?
Повод за този спор е оповестеният неотдавна театър Walt Disney – A Magical Life, част от развлекателната стратегия на Disneyland. Шоуто ще включва аниматронна версия на самия Уолт Дисни, която – съгласно Джош Д’Амаро, началник на Disney Experiences – би трябвало да пресъздаде „ наличието на Уолт “.
Това обаче се трансформира в цел за голям брой остри реакции от страна на внучката на Дисни, Джоана Милър, която дефинира концепцията като „ дехуманизираща “ и назовава плана „ роботизиран дядо “ и „ подражател, без душа и същина “.
Публикацията ѝ във Фейсбук води до персонална среща с изпълнителния шеф на Disney Боб Айгър.
Въпреки че митът за криогенно замразената глава на Уолт Дисни от дълго време е опроверган (той е кремиран седмици преди първите „ разкрития “ през 1967 г.), новата му цифрова „ реинкарнация “ повдига един остарял въпрос: доколко технологиите имат право да „ съживяват “ исторически персони? И в чий интерес в действителност го вършат – в този на паметта или в този на приходите…?
Темата за трансхуманизма навлиза още по-дълбоко в действителността с новия филм на Джеси Армстронг Mountainhead, в който Стив Карел играе техномилиардер, чието здраве бързо се утежнява и той има потребност от незабавна „ надстройка “ посредством технологии.
Филмът не се занимава със спекулации или дистопии, а с всекидневието на елита, в който концепцията за победа над гибелта звучи като разумно разследване от големия капитал и достъпа до нови решения.
И това е доста повече от художествена хипербола.
В реалност през 2025 година тематики като невронни импланти и цифрово величие към този момент са част от корпоративната и научната действителност. Пример за това е Neuralink на Илон Мъск, която създава мозъчни чипове с упоритостта да „ разшири човешките благоприятни условия “ и даже да запази съзнанието оттатък биологичния живот.
С повишаването на софтуерната мощ обаче идва и морално напрежение.
В материал на Politico ученият Александър Томас от University of East London показва, че в логиката на трансхуманизма „ осемте милиарда души, които живеят през днешния ден, не са от голяма важност – войните и геноцидите са просто талази, стига някои да оцелеят… а този някой би трябвало да бъде Мъск “.
Това изказване е част от възходящия конфликт сред религиозната десница и софтуерния хайлайф на Съединени американски щати.
От Metropolis (1927) до 2001: A Space Odyssey, The Matrix, RoboCop, Blade Runner и Elysium – трансхуманизмът е неизменима част от филмовата сцена на 20. и 21. век.
Но в случай че преди изкуственият разсъдък и цифровото величие бяха опасност или притча, през днешния ден те са работещи концепции, с бизнес модели, регулаторни провокации и талази от вложения.
В Elysium трансхуманизмът е класова притча: елитът живее в орбитална химера, където технологиите подсигуряват безконечна младост, а останалите хора са обречени да се борят с дефицита и изтощението. В действителността тази бездна стартира да наподобява все по-реалистична.
Междувременно, носталгичният свят на Spike Jonze (Her) или екзистенциалната рецесия на Blade Runner стартират да се сблъскват със суровия практицизъм на 2025 година, където въпросът към този момент не е „ дали “, а „ кой ще има достъп “.
Може би най-симптоматичен е образецът с подкаста Virtually Parkinson, в който звезди дават отговор на въпроси, заложени от гласова AI симулация на починалия публицист Майкъл Парксън.
Някои от интервюираните реагират с носталгия, други с терзание – само че съвсем никой не го счита за неуместно. Това е новата норма: личностите могат да бъдат „ непокътнати “, да бъдат преиздадени. Дигиталната известност е безконечна, изключително когато има опция да генерира ангажираност.
Фактите са налице. Blade Runner е разположен в 2019 година, Soylent Green – през 2022 година RoboCop трябваше да се случи преди десетилетие, а 2001: A Space Odyssey – към този момент е в предишното. Може и да не сме качили съзнанието си в облака, само че всекидневието ни е наситено с детайли на тази парадигма: биометрично различаване, невронни чипове, генеративни модели, които пишат, приказват и се извиняват сходно на стажанти в LinkedIn…
Ако досега трансхуманизмът беше просто теоретична рамка за софтуерния оптимизъм, през днешния ден той по-скоро наподобява като бизнес пътна карта.
И когато мултинационална корпорация взема решение да „ възкреси “ създателя си шест десетилетия след гибелта му – не благодарение на науката, а в името на маркетинга – научната фантастика се трансформира в реалност…
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ