Ледникът Якобсхавн в Гренландия расте, а не се свива
Доскоро считаният за най-бързо изменящ се и най-бързо изтъняващ хладилник на Гренландия, хвърли учените в изненада, когато осъзнаха, че вместо да се свива, ледникът в действителност става по-дебел, се оповестява в ново изследване.
Ледникът – прочут като Якобсхавн (Jakobshavn), който се намира на западния бряг на Гренландия – към момента способства за повишение на морското ниво, само че губи по-малко лед от предстоящото.
Вместо изтъняване и оттегляне навътре в страната, ледът му се сгъстява и напредва към океана, откриха откривателите.
След дълги изследвания, екип от учени от Съединените щати и Холандия откриха, че ледникът евентуално пораства поради по-студени океански течения. През 2016 година течението, което минава около ледника Якобсхавн, е било по-хладно от нормалното, което прави водите покрай ледника най-студените от средата на 80-те години на предишния век.
Този по-хладен поток идва от Северния Атлантически океан, на повече от 960 километра на юг от ледника, съгласно данни на НАСА и други наблюдения.
Откритието изненада учените
„ Първоначално не вярвахме в това, което данните демонстрират “, твърди водещият откривател Ала Хазандер, академик в лабораторията за реактивни мотори на НАСА в Пасадена, Калифорния.
„ Предположихме, че Якобсхавн ще продължи да се държи, както през последните 20 години. Но се оказва, че студената вода не се е появила еднократно. Данните от НАСА сочат, че водата е толкоз студена към този момент три следващи години.
Изглежда, че студената вода е резултат от събитие, известно като Северноатлантическа вибрация (NAO), което кара северния Атлантически океан постепенно да превключва сред топла и студена вода един път на всеки 20 години, споделят откривателите. Неотдавна стартира студената фаза, която охлажда Атлантическия океан като цяло. В допълнение, изстудяване на водите към югозападния бряг на Гренландия оказва помощ ледникът да бъде по-студен и да усилва площта си.
Но тази свежа смяна няма да трае постоянно. След като NAO се върне към „ топлата фаза “, Якобсхавн евентуално ще стартира да се топи по-бързо и още веднъж ще стартира да изтънява, предвиждат откривателите.
“ Якобсхавн получава краткотрайна отмора от този климат “, споделя Джош Уилис от лабораторията за реактивни мотори и основен откривател на плана.
„ В дълготраен проект океаните се затоплят. И виждайки океаните да имат толкоз огромно въздействие върху ледниците, е неприятна вест за ледената завивка на Гренландия. “
Учени са следили Якобсхавн с безпокойствие от десетилетия. След като губи ледения си шелф при започване на първото десетилетие на 21 век, (леденият шелф принуждава ледника да се стича по-бавно в океана), Якобсхавн стартира да губи лед с тревожна скорост. Между 2003 и 2016 година дебелината му понижава със 152 метра.
Но през 2016 година водите, изтичащи от южния завършек на Гренландия до западната й страна, се охлаждат с повече от 2,7 градуса по Фаренхайт (1,5 градуса по Целзий). Междувременно явлението NAO накара Атлантическия океан покрай Гренландия да се охлади с към 1 C сред 2013 и 2016 година До лятото на 2016 година тези по-хладни води доближиха до ледника и евентуално са повода за закъснение на топенето му, декларират откривателите.
Като цяло Якобсхавн нараства с към 30 метра на дебелина сред 2016 и 2017 година, откриха откривателите. Но, както към този момент беше упоменато, ледникът към момента способства за повишение на равнището на океана в международен мащаб, защото към момента губи повече лед в океана, в сравнение с натрупва от снеговалеж.
Констатациите хвърлят светлина върху това по какъв начин океанските температури могат да повлияят на растежа на ледника, споделя Том Вагнер, академик от НАСА, занимаващ се с криосферата, (замразената част на Земята).
„ С плана са употребявани нови технологии, които разрешават да следим натурален опит, както би се получил и в лаборатория, където са употребявани вариации в температурата на океана, с цел да се управлява потока на ледника “, споделя Вагнер, който не е взел участие директно в изследването.
„ Техните констатации – изключително за това какъв брой бързо реагира ледът – ще бъдат значими за прогнозиране на повишението на морското ниво, както в близко, по този начин и в по-далечно бъдеще. “
Проучването е оповестено в онлайн версията на списание Nature Geoscience.
