Доскоро дори опитни развъдчици или любители на четирикракия приятел на

Доскоро даже опитни развъдчици или фенове на четирикракия другар на индивида не знаеха за съществуването на такава неповторима порода като американската акита. Нейната известност е относително нова, отпреди към 30 години, което значи от 90-те години на предишния век. Независимо от тези обстоятелства, историческите сведения демонстрират, че породата американска акита датира отпреди няколкостотин години.

Днес има много разногласия за мястото на американските акити като обособена порода. Международната организация, която е оторизирана с признаването на породите, е дала своя глас за акита ину като японско куче, а американската акита се признава като порода в Съединени американски щати.

Разновидности на японското куче Акита

В името на породата участва определението американска, само че истината е, че това е японско куче. Съществуват две разновидности на породата. Японската линия е известна като акита ину или просто японско куче. Американската акита е огромно японско куче.

Между двата типа кучета има дребна разлика. Японската версия се характеризира с дребен брой цветове на козината, до момента в който при американските те са съвсем всички вероятни. Има и незначителни разлики в размера на животните, както и във формата на главата им.

Произход и разпространяване на Американска Акита

Американската акита е потомък на японското куче и британски породи молоси. Оригиналът принадлежи към най-старите породи кучета, чиито изображения са намирани по артефакти, принадлежащи на интервали отпреди новата епоха. Акита ину обаче се свързва с интервала на отриване на японски пристанища в средата на ХІХ век. Тогава стартира разпространяването на локалната аборигенска порода по света посредством чужденците, които посещават Япония.

Породата е донесена в Америка от Япония след Втората международна война, защото американските военни в Страната на изгряващото слънце забелязали тази забавна порода и взели в родината си няколко кутрета. Така в Америка с кръстоска на мастиф и тези дребни кученца се появила породата американска акита, която е просто версия на японското куче.

Самите японски акити ину са съвсем изтребени през войната, само че в следствие тяхната татковина стартира да възвръща истинската порода, като вкарва ограничавания в стандарта във връзка с цвета на козината в интерес на обичайните цветове. Американците обаче държали да развъждат по-едри кучета от породата с кафява четина, разнообразни на външен тип от японската акита ину.

Американската акита е едро на растеж куче, доста мощно и с солидна конструкция. Има необятна глава с триъгълна форма, когато се греда от горната страна. Черепът е плосък и необятен сред ушите. Широка и дълбока зурла, черни устни, само че не увиснали и розов език. Носът е необятен и черен. Може да има лек бял пигмент.

Очите му са дребни, с тъмнокафяв цвят, триъгълни по форма. Ушите на кучето са изправени. Носи ги напред, на една линия с шията. Те са дребни за главата му. Има заоблени и притъпени челюсти, доста мощни, с мощна захапка, която по стандарт е ножица. Вратът му е пълен и мускулест, пай, разширяващ се към раменете.

Тялото на Американска Акита е по-дълго, в сравнение с високо. Има тънка кожа, само че доста стегната. Гърбът е еднакъв, а гърдите необятни и дълбоки, с добре развити ребра. Това куче има огромна опашка, покрита компактно с косми. Носи я над гърба или компактно прилепена до бедрото. Широка и мощна е в основата си.

Предните му крака са доста здрави и прави, като се гледат начело. Задните са със мощни мускули. Бедрата са мощни и добре развити. Лапите на кучето са прави, като на котките.

Козината на американска акита се състои от два пласта. Гъст, мек подкосъм и по-къс покривен косъм. Дължината на косъма е към 5 сантиметра. Височината на кучето при холката е до 71 сантиметра при мъжките и 66 сантиметра при женските.

Цветовото многообразие в козината е огромно, от алено, пясъчно, бяло до петнисто и ивичесто.

Характер и държание на Американска Акита

Кучето от породата американска акита има мощна воля и мощна физика. Само опитни експерти могат да се оправят с това животно, за начинаещи това куче е прекомерно огромна хапка. Американската акита е преобладаващо куче с доста разтревожен темперамент. То обича свободата, нападателно е към външни хора, които не познава, отдадено е на членовете на фамилията. Ще отнеме доста време и старания да бъде подчинена породата.

Поради обстоятелството, че кучето е с бойни качества и в Япония е било употребявано за лов на мечки в региона Акита, откъдето идва и самото име на породата, то се отличава с експанзия и непримиримост. По природата то е ловджия. Ако бъде потискано, при разходка тази експанзия избива към други животни, било котки или други кучета.

Поради предаността си, може сполучливо да се употребява като куче-пазач. Добре се отнася и към децата в фамилията и е в положение да понася капризите на дребните, само че не се предлага да се употребява като бавачка, тъй като е непредсказуемо и в избран миг не се знае по какъв начин може да реагира.

Обучение на Американска Акита

Тъй като това куче е доста гордо, настойчиво и без значение, допустимо е при образование да откаже да извършва заповедите. То би трябвало да бъде подготвено не от дипломиран треньор обаче, а от притежателя си, с цел да го приема като престиж. Личния контакт е главен аршин за триумф в образованието.

Това куче не търпи никаква експанзия към себе си. Само образование в другарска и спокойна среда може да донесе триумф. Агресията води до загуба на престиж и изключителни проблеми след това.

Заради своя темперамент акитата постоянно сама ще взема решение по кое време да яде, по кое време да спи и по кое време да се образова.

Грижи за Американска Акита

Породата е напълно непретенциозна към поддръжката. Нужно е обаче да бъде в къща, тъй като е огромно куче и има потребност от пространство. Къпане се предлага 2 или 3 пъти в годината. Дългият косъм изисква сресване по-често.

Храненето на американска акита е добре да се прави с два типа кучешки храни - меки и твърди, с цел да се поддържа и здравината на зъбите, с изключение на общото здраве на животното. Два пъти на ден, едновременно е целесъобразният режим. Прясното месо, рибата и другите зърнени храни са подобаващото меню, само че не и храната на хората. Плодовете са тласъци и екстри, само че не и съществена храна за американска акита.

Болести при Американска Акита

Тези мощни кучета са и доста здрави и устойчиви. Все отново в обособени случаи се следят болести при Американска Акита. Например заболявания на кръвта, отичане на стомаха, въпреки и доста рядко и са лечими. Породата е склонна и към заболявания, присъщи въобще за кучетата - тазобедрена дисплазия, катаракта, глаукома, недоразвитост на ретината.

Въпреки че породата е доста комплицирана и има огромни компликации при образованието, въпреки всичко остава една от най-балансираните и отдадени породи кучета. За притежателите е значимо да отделят време и старания, с цел да съумеят в сложната и комплицирана задача да подчинят и уравновесят това мъчно поддаващо се на образование куче.

Интересни обстоятелства за Американска Акита

Пример за честност на кучетата към стопаните им е кучето от порода акита Хачико, което чака до самата си гибел своя собственик, умрял от инфаркт.

Това куче е доста капризно към храната си, в случай че тя не му харесва може да не се храни дни наред.

Трябва постоянно да му се обезпечават физически занимания и натоварвания, тъй като акита може да стане нападателно животно, в случай че скучае.