Митрофанова зад Радев: Остава да научим чий е този срамен гаф
Дори „ скандално “ не разказва по задоволително безапелационен метод решението на съветската посланичка Митрофанова да се яви на тържествата за Съединението в Пловдив. Човек се чуди от кое място да започне…
Нека първоначално да изброим неизчерпателно няколко обстоятелството: През 1885 година съветският император Александър III по никакъв начин не се радва на Съединението, даже в противен случай.
За разлика от безапелационната позиция на британците, руснаците го усукват. Та по този начин и до ден-днешен със суверенитета на България.
Ограничен суверенитет
„ Курица не птица, Болгария не заграница “ – тази геополитическа селскостопанска мъдрост очевидно важи както през 19-ти, по този начин и през 20-ти, че и през 21-ви век. Задунайската губерния или брежневският „ стеснен държавен суверенитет “ - позицията на Москва към България постоянно се е свеждала и се свежда до едно и също: някакъв дребен, нерешителен и необразован народец, който живее на доста значима за нас територия.
По същата тази причина госпожа Митрофанова до неотдавна държеше под крилото си 70 съветски жители, които суверенната българска страна изгони като шпиони. По същата причина съветската страна и нейните енергийни пипала се пробват да задушат българската стопанска система.
По същата причина Москва разгласи България за вражеска страна – нищо, че в сладникавия, прочувствен роман за българо-руските връзки България се води „ дребната сестричка “.
Изброяването на обстоятелствата може да продължи още случайно дълго. Например с кръвожадните руски монументи, издигнати основно с безплатния труд на български трудоваци и конфигурирани из цялата страна в възхвала на жестоката руска окупация след 1944 година. Или пък с активността на руските „ съветници “ и на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Народна република България и с цялостната икономическа взаимозависимост на тази полусуверенна страна от Съветския съюз.
Недомислие или интрига?
Фактите са известни. Не е известно обаче за какво госпожа Митрофанова беше позволена, в случай че не и поканена на тържествата в Пловдив. Всъщност тя от дълго време трябваше да бъде оповестена за личност нон грата и изпъдена от България.
А да я допускаш до празника на Съединението – това звучи като следващата „ българска работа “: конфузна, недомислена и малодушна. И то в едно по-благоприятно пояснение. Защото по-неблагоприятното ще открие интрига.
В момента Русия твърди, че в Украйна води война против НАТО. България членува в НАТО, т.е. – Русия води война и против България. Нима освен това състояние на съветската посланичка ѝ се поставя тържествено място зад тила на българския президент?
Явно не. Сега остава да научим и кой е виновен за този голям гаф.
Автор: Александър Андреев
Нека първоначално да изброим неизчерпателно няколко обстоятелството: През 1885 година съветският император Александър III по никакъв начин не се радва на Съединението, даже в противен случай.
За разлика от безапелационната позиция на британците, руснаците го усукват. Та по този начин и до ден-днешен със суверенитета на България.
Ограничен суверенитет
„ Курица не птица, Болгария не заграница “ – тази геополитическа селскостопанска мъдрост очевидно важи както през 19-ти, по този начин и през 20-ти, че и през 21-ви век. Задунайската губерния или брежневският „ стеснен държавен суверенитет “ - позицията на Москва към България постоянно се е свеждала и се свежда до едно и също: някакъв дребен, нерешителен и необразован народец, който живее на доста значима за нас територия.
По същата тази причина госпожа Митрофанова до неотдавна държеше под крилото си 70 съветски жители, които суверенната българска страна изгони като шпиони. По същата причина съветската страна и нейните енергийни пипала се пробват да задушат българската стопанска система.
По същата причина Москва разгласи България за вражеска страна – нищо, че в сладникавия, прочувствен роман за българо-руските връзки България се води „ дребната сестричка “.
Изброяването на обстоятелствата може да продължи още случайно дълго. Например с кръвожадните руски монументи, издигнати основно с безплатния труд на български трудоваци и конфигурирани из цялата страна в възхвала на жестоката руска окупация след 1944 година. Или пък с активността на руските „ съветници “ и на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Народна република България и с цялостната икономическа взаимозависимост на тази полусуверенна страна от Съветския съюз.
Недомислие или интрига?
Фактите са известни. Не е известно обаче за какво госпожа Митрофанова беше позволена, в случай че не и поканена на тържествата в Пловдив. Всъщност тя от дълго време трябваше да бъде оповестена за личност нон грата и изпъдена от България.
А да я допускаш до празника на Съединението – това звучи като следващата „ българска работа “: конфузна, недомислена и малодушна. И то в едно по-благоприятно пояснение. Защото по-неблагоприятното ще открие интрига.
В момента Русия твърди, че в Украйна води война против НАТО. България членува в НАТО, т.е. – Русия води война и против България. Нима освен това състояние на съветската посланичка ѝ се поставя тържествено място зад тила на българския президент?
Явно не. Сега остава да научим и кой е виновен за този голям гаф.
Автор: Александър Андреев
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ