50 години от саботажа на Black Sabbath
Дори единствено обложката да забележим, излиза наяве, че нещо не е напълно наред с този другояче страховит албум, излязъл тъкмо преди 50 години, на 28 юли 1975 година Но тя е единствено лицето на един развой, тръгнал в мрачни направления през цялото време.
През 1974 Black Sabbath уволняват мениджъра си Патрик Мийхан – по този начин и не получават парите, които изкарват от разпродадените си концерти в Съединени американски щати и Европа. Твърди се, че пари няма и всичко е изхарчено. Ози Осбърн, Гийзър Бътлър, Тони Айоми и Бил Уорд са гневни и се впускат в тежки каузи. От една страна са хлъзгавите продуценти и армията им юристи, а от другата са четирима неопитни в правосъдните борби младежи от бедната част на Бирмингам.
Междувременно от лейбъла на групата упорстват за нов албум и те би трябвало да пишат и записват нови песни посред правосъдните разправии. Издателите дотам пресират Black Sabbath, че изпращат юристи в студиото, до момента в който те записват. Тони Айоми споделя, че „ това евентуално единственият албум, юридически в миналото с юристи в студиото “. Ози Осбърн споделя, че „ на пулта ни оставяха правосъдни призовки “. Музикантите подписват заявления и се занимават с правни документи, до момента в който се пробват да работят над албума.
Логично е това напрежение да се отрази в групата. “Hole in the Sky ” и “Symptom of the Universe ” са измежду най-тежките и гневни песни, които Black Sabbath са записвали. Затова и “Sabotage ” е толкоз по-мрачен и тежък от предния им албум “Sabbath Bloody Sabbath ”.
Основният текстописец на Black Sabbath е басистът Гийзър Бътлър. Но около драмата и непрекъснатите нерви с продуценти и каузи, Ози излива яда си в текста на “The Writ ”:
You bought and sold me with your lying words
The voices in the deck that you never heard came through, yeah, came through
Your folly finally got to spend with a gun
A poisoned father who has poisoned his son, that`s you, yeah, that`s you
Финансовите загуби на групата са различен тежък фактор. Black Sabbath губят пари около правосъдните каузи, поради които пък не могат да запишат и издадат албума в период. Това възприятие за употреба и въртене в омагьосания кръг на юридически разправии ражда “Megalomania ”, “The Thrill of it All ” и “Am I Going Insane ” – песни за параноя, психическо раздробяване и безсилна гняв.
Изтощението за четиримата е толкоз мощно, че барабанистът Бил Уорд, който се пробва да държи някакъв надзор над финансите на групата, потъва все по-дълбоко в алкохола и един път припада в студиото.
За да е същински “Sabotage ”, след толкоз хвърлени старания в студиото, част от записите са изтрити по неточност и групата би трябвало отново да записва въпросните партии.
Не по-ласкавата задна страна на обложката
Но евентуално същинският бойкот идва с обложката – нерядко попадала в класациите за най-грозни корици на албуми. Странните тоалети, с които са облечени, са резултат от съществено неразбирателство. Когато отива на фотосесия, групата е подведена, че ще вършат единствено пробни фотоси. Фотографът им споделя да облекат театрални костюми, само че дизайнерът не е подготвил черните облекла, които те желаят да носят на обложката. Затова и навличат каквото има на разположение. Бялото кимоно с лилави претекстове на Ози е взето назаем от тогавашната му брачна половинка, Бил Уорд, който идва със забавяне, небрежно навлича червени чорапогащи от жена си върху карираното долни дрехи, което е заел от Ози (вижда се на задната страна на обложката, където четиримата са снимани в гръб). Гийзър Бътлър, постоянно най-прилежния в тоалета си в групата, наподобява най-нормално, а Тони Айоми е със синя копринена риза с бели ресни. Накратко – фешън пъкъл.
Оригиналната идея за корицата, замислена от графичния дизайнер Греъм Райт, е много забавна: членовете на групата би трябвало да бъдат облечени в черни костюми, стоящи пред огледало в цялостен растеж в тъмен кулоар на злокобен палат, с отраженията им „ обърнати като при Магрит “, с цел да се укрепи чувството за бойкот.
Самата фотосесия обаче е прекомерно претупана и от студиото дават обещание, че ще насложат изображенията на по-късен стадий. Нещо, което по този начин и не се случва. Резултатът е надалеч от в началото плануваното и когато групата вижда крайния артикул, към този момент е прекомерно късно за смяна. Пресите за плочите са задействани, изображението е обещано за тиражиране на обложките, а датата за издаване на албума е оповестена по медиите. По подигравка на ориста, корицата, предопределена да илюстрира бойкот, става жертва на бойкот.
През 1974 Black Sabbath уволняват мениджъра си Патрик Мийхан – по този начин и не получават парите, които изкарват от разпродадените си концерти в Съединени американски щати и Европа. Твърди се, че пари няма и всичко е изхарчено. Ози Осбърн, Гийзър Бътлър, Тони Айоми и Бил Уорд са гневни и се впускат в тежки каузи. От една страна са хлъзгавите продуценти и армията им юристи, а от другата са четирима неопитни в правосъдните борби младежи от бедната част на Бирмингам.
Междувременно от лейбъла на групата упорстват за нов албум и те би трябвало да пишат и записват нови песни посред правосъдните разправии. Издателите дотам пресират Black Sabbath, че изпращат юристи в студиото, до момента в който те записват. Тони Айоми споделя, че „ това евентуално единственият албум, юридически в миналото с юристи в студиото “. Ози Осбърн споделя, че „ на пулта ни оставяха правосъдни призовки “. Музикантите подписват заявления и се занимават с правни документи, до момента в който се пробват да работят над албума.
Логично е това напрежение да се отрази в групата. “Hole in the Sky ” и “Symptom of the Universe ” са измежду най-тежките и гневни песни, които Black Sabbath са записвали. Затова и “Sabotage ” е толкоз по-мрачен и тежък от предния им албум “Sabbath Bloody Sabbath ”.
Основният текстописец на Black Sabbath е басистът Гийзър Бътлър. Но около драмата и непрекъснатите нерви с продуценти и каузи, Ози излива яда си в текста на “The Writ ”:
You bought and sold me with your lying words
The voices in the deck that you never heard came through, yeah, came through
Your folly finally got to spend with a gun
A poisoned father who has poisoned his son, that`s you, yeah, that`s you
Финансовите загуби на групата са различен тежък фактор. Black Sabbath губят пари около правосъдните каузи, поради които пък не могат да запишат и издадат албума в период. Това възприятие за употреба и въртене в омагьосания кръг на юридически разправии ражда “Megalomania ”, “The Thrill of it All ” и “Am I Going Insane ” – песни за параноя, психическо раздробяване и безсилна гняв.
Изтощението за четиримата е толкоз мощно, че барабанистът Бил Уорд, който се пробва да държи някакъв надзор над финансите на групата, потъва все по-дълбоко в алкохола и един път припада в студиото.
За да е същински “Sabotage ”, след толкоз хвърлени старания в студиото, част от записите са изтрити по неточност и групата би трябвало отново да записва въпросните партии.
Не по-ласкавата задна страна на обложката
Но евентуално същинският бойкот идва с обложката – нерядко попадала в класациите за най-грозни корици на албуми. Странните тоалети, с които са облечени, са резултат от съществено неразбирателство. Когато отива на фотосесия, групата е подведена, че ще вършат единствено пробни фотоси. Фотографът им споделя да облекат театрални костюми, само че дизайнерът не е подготвил черните облекла, които те желаят да носят на обложката. Затова и навличат каквото има на разположение. Бялото кимоно с лилави претекстове на Ози е взето назаем от тогавашната му брачна половинка, Бил Уорд, който идва със забавяне, небрежно навлича червени чорапогащи от жена си върху карираното долни дрехи, което е заел от Ози (вижда се на задната страна на обложката, където четиримата са снимани в гръб). Гийзър Бътлър, постоянно най-прилежния в тоалета си в групата, наподобява най-нормално, а Тони Айоми е със синя копринена риза с бели ресни. Накратко – фешън пъкъл.
Оригиналната идея за корицата, замислена от графичния дизайнер Греъм Райт, е много забавна: членовете на групата би трябвало да бъдат облечени в черни костюми, стоящи пред огледало в цялостен растеж в тъмен кулоар на злокобен палат, с отраженията им „ обърнати като при Магрит “, с цел да се укрепи чувството за бойкот.
Самата фотосесия обаче е прекомерно претупана и от студиото дават обещание, че ще насложат изображенията на по-късен стадий. Нещо, което по този начин и не се случва. Резултатът е надалеч от в началото плануваното и когато групата вижда крайния артикул, към този момент е прекомерно късно за смяна. Пресите за плочите са задействани, изображението е обещано за тиражиране на обложките, а датата за издаване на албума е оповестена по медиите. По подигравка на ориста, корицата, предопределена да илюстрира бойкот, става жертва на бойкот.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ