За женитбата, изневярата и любовта | Учителят Дънов
Дори през днешния ден, думите на Петър Дънов доближават до доста хора и предизвикат търсещите познание, мъдрост, самообладание и обич. Какво си спомнят неговите възпитаници през годините, какви препоръки са получили от своя нравствен ментор в търсене на фамилното благополучие. Ето една действителна преживелица, разказана от негова ученичка.
" Една сестра ми описа, че няколко години след женитбата й, откакто имала към този момент две дечица, мъжът й потегля с други дами, макар че тя е красива и добра, и честна. Тя е в обезсърчение. Отива при Учителя и плаче: " Мъжът ми си е намерил държанка и е станал доста недодялан с мене. " - " Какво? Да не вземеш да правиш като другите дами - еснафки, да го ревнуваш, да му правиш подиуми, кавги, да се развеждаш? Ще постъпиш благородно, по нов метод, по Новото обучение. Ще го оставиш свободен. Ако той желае да се разведе, то е негова работа, само че ти - не. Ще се запознаеш с тази жена. Тя има нещо хубаво, поради което той се е влюбил в нея, ще я поканиш у дома, ще я приемеш общително, ще я обикнеш. И когато я обикнеш, тя ще освободи мъжа ти. " Аз се стъписах: " Добре. Но по какъв начин? Помогнете ми да мога да постъпя по подобен метод. " И си отидох. На мъжа си повече дума не споделих за тази жена. Не му плачех към този момент. Успокои се той и стана по-мек. По едно време му споделих: " Пък доведи я да я видя тази жена. Може да е по-хубава и по-добра от мене. Аз към този момент не те ревнувам, бъди свободен. " Той, несъмнено, не я докара. Но тя един път пристигна сама да го търси. Аз я поканих у дома. Действително, дамата беше хубава и умна, културна. У мен нещо трепна, аз я харесах. Отнесох се доста благо и общително с нея. Поканих я отново да идва. Тя идваше рядко да го търси. И постоянно аз я одобрявах доста хубаво. Аз я съжалих и я обикнах. Как е могла да падне толкоз ниско тази културна жена? - питах се аз. Мъжът ми нито беше прекрасен, нито доста културен. Той принудително ме взе преди време. Той не заслужаваше нито мене, нито нея. И какво става? Тя стартира да идва по-често, да ме следи, да ме учи. Хареса ме и тя и се сприятелихме. Един ден го подхваща: " Не те е позор. Да имаш такава красива, добра, благородна и възпитана жена и да ме лъжеш, че била грозна, неприятна и не знам още каква. Да се махнеш и да вървиш при жена си и при децата си. "
Из спомените на Наталия Накова
