Виктор Лустик - човекът, който продава Айфеловата кула два пъти
Дори да си мислите, че знаете кой е Виктор Лустиг, надали това е по този начин.
Освен сивия белег на лявата му скула и измислената история за това, че е роден в чешкия град Хостине през 1890 година, има малко сведения за неговата идентичност.
Всъщност, това изложение може просто да ви докара до друго име – може би Робърт В. Милър, или един от 47-те псевдоними, с които той се е представял.
Има обаче едно нещо, което го отличава от всички останали мошеници в света на измамниците – Виктор Лустик продава Айфеловата кула два пъти.
„ Граф “ Виктор Лустиг е мъж с доста сексапил. Маниерите му притеглят вниманието, а диалозите му провокират интерес към нечувани неща. До 1925 година той седи паралелно с мъже с бели якички, които пушат пури и ухажват дами, до момента в който прибира хиляди долари посредством машинация.
Една от най-известните му измами е с машина за отпечатване на пари, от която излизат единствено 100-доларови банкноти. Благодарение на нея, той обира доста хора, а след обилие от схеми и трикове е задържан над 40 пъти.
Но това не е най-грандиозната му машинация. Докато е в Париж, държавното управление пуска известие за нуждата от ремонт на Айфеловата кула. Общественото мнение незабавно се разделя, като някои поддържат ремонта, а други гласоподават срещу. Вестник пък отбелязва, че би било по-евтино просто тя да бъде съборена.
Служител на държавното управление задейства проект по продажбата на кулата па скрап. На загадка среща с търговци на метали в Hotel de Crillon той търси най-изгодната оферта за 7000-те тона скрап от паметника. Този чиновник обаче е Виктор Лустиг, който има нова жертва - Андре Поасон, дилетант в града, с който той по-късно се свърза персонално.
View this post on Instagram A post shared by @capoditutticapi90025
Той споделя на Поасон по какъв начин държавната заплата едвам му стига да свързва двата края и незабавно получава предложение за рушвет от 70 000 $, с цел да подсигурява, че точно Поасон ще направи печелившата оферта в конкуренцията за метала от кулата.
Скоро излиза наяве, че никой не възнамерява да събаря Айфеловата кула, само че до тогава Виктор към този момент е надалеч. И защото на никое място не се появяват вести за измамата, той е подготвен да я повтори. Този път обаче жертвата му отива в полицията, разказвайки по какъв начин е бил излъган с обещанието да му бъдат продадени останки от Айфеловата кула. Новината попада в медиите, само че Виктор я чете в Съединените щати.
Той е заставен да се завърне към машината си за отпечатване на пари, с която продължава да мами цивилни и офицери, високопоставени чиновници и нетърпеливи предприемачи. Дори съумява да преметне Ал Капоне – един от най-големите мафиоти в Чикаго по това време.
След това си партнира с химик на име Том Шоу, с цел да усили бизнеса си с имитации. Скоро дуото стартира да прави по 100 000 $ на месец, а парите се появяват на разнообразни места в цялата страна, тревожейки управляващите, споделя Amusing Planet.
През 1935 година приятелката му разкрива местоположението му на федералните сътрудници при анонимно позвъняване, с цел да му отмъсти за невярност. Виктор се признава за отговорен и е изпратен в Алкатраз с 20-годишна присъда. Умира на 31 август 1949 г.
Освен сивия белег на лявата му скула и измислената история за това, че е роден в чешкия град Хостине през 1890 година, има малко сведения за неговата идентичност.
Всъщност, това изложение може просто да ви докара до друго име – може би Робърт В. Милър, или един от 47-те псевдоними, с които той се е представял.
Има обаче едно нещо, което го отличава от всички останали мошеници в света на измамниците – Виктор Лустик продава Айфеловата кула два пъти.
„ Граф “ Виктор Лустиг е мъж с доста сексапил. Маниерите му притеглят вниманието, а диалозите му провокират интерес към нечувани неща. До 1925 година той седи паралелно с мъже с бели якички, които пушат пури и ухажват дами, до момента в който прибира хиляди долари посредством машинация.
Една от най-известните му измами е с машина за отпечатване на пари, от която излизат единствено 100-доларови банкноти. Благодарение на нея, той обира доста хора, а след обилие от схеми и трикове е задържан над 40 пъти.
Но това не е най-грандиозната му машинация. Докато е в Париж, държавното управление пуска известие за нуждата от ремонт на Айфеловата кула. Общественото мнение незабавно се разделя, като някои поддържат ремонта, а други гласоподават срещу. Вестник пък отбелязва, че би било по-евтино просто тя да бъде съборена.
Служител на държавното управление задейства проект по продажбата на кулата па скрап. На загадка среща с търговци на метали в Hotel de Crillon той търси най-изгодната оферта за 7000-те тона скрап от паметника. Този чиновник обаче е Виктор Лустиг, който има нова жертва - Андре Поасон, дилетант в града, с който той по-късно се свърза персонално.
View this post on Instagram A post shared by @capoditutticapi90025
Той споделя на Поасон по какъв начин държавната заплата едвам му стига да свързва двата края и незабавно получава предложение за рушвет от 70 000 $, с цел да подсигурява, че точно Поасон ще направи печелившата оферта в конкуренцията за метала от кулата.
Скоро излиза наяве, че никой не възнамерява да събаря Айфеловата кула, само че до тогава Виктор към този момент е надалеч. И защото на никое място не се появяват вести за измамата, той е подготвен да я повтори. Този път обаче жертвата му отива в полицията, разказвайки по какъв начин е бил излъган с обещанието да му бъдат продадени останки от Айфеловата кула. Новината попада в медиите, само че Виктор я чете в Съединените щати.
Той е заставен да се завърне към машината си за отпечатване на пари, с която продължава да мами цивилни и офицери, високопоставени чиновници и нетърпеливи предприемачи. Дори съумява да преметне Ал Капоне – един от най-големите мафиоти в Чикаго по това време.
След това си партнира с химик на име Том Шоу, с цел да усили бизнеса си с имитации. Скоро дуото стартира да прави по 100 000 $ на месец, а парите се появяват на разнообразни места в цялата страна, тревожейки управляващите, споделя Amusing Planet.
През 1935 година приятелката му разкрива местоположението му на федералните сътрудници при анонимно позвъняване, с цел да му отмъсти за невярност. Виктор се признава за отговорен и е изпратен в Алкатраз с 20-годишна присъда. Умира на 31 август 1949 г.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ