Дори да са ви известни всички тайни на нашата Слънчева

Дори да са ви известни всички секрети на нашата Слънчева система, става известно, че те нямат чет. Да се опитаме да надникнем в най-загадъчните забележителности и особености, за които учените нямат пояснение. Някои съзират в тях интрига и това още повече налива масло в огъня.

Първоначално чуваме злокобни звуци, които галактическият уред „ Касини “ е фиксирал от полюсите на Сатурн през април 2002 година Колебанията в честотата и времето подхождат на интензивността на полярните сияния на Сатурн. Учените считат, че тази сложна линия от възходящи и спадащи тонове идва от доста радиоточки, които се движат по магнитното поле на Сатурн покрай полярните райони. Привържениците на теориите на конспирациите считат, че тези звуци припомнят договаряния на извънземни.

Втори чуваме „ Вояджър 1 “, който навлиза в междузвездното пространство (ако не се счита облакът на Оорт) през 2012 година. Този уред се счита за най-далечния ръкотворен пътешественик отвън рамките на Земята. Необходими са му били 35 години, с цел да чуе звука на тази плътна плазма (йонизиран газ), вибрираща по време на конфликта с ударна вълна от изригване на Слънцето.

Трета чуваме „ ксилофонната музика “ на кометата 67P/Чурюмов-Герасименко, записана от галактическия уред „ Розета “ през август 2014 година Учените считат, че тази музика се ражда в процеса на съмнения на магнитното поле на кометата. „ За да стане тази музика чуваема за човешкото ухо, честотите са усилени към 10 000 пъти. “ Но ори в този момент остава загадка по какъв начин точно работят тези съмнения.

По-нататък чуваме свистящият тон (електромагнитни „ свистящи “ излъчвания) на мълнии не Юпитер, записани от „ Вояджър “. Когято излъчването на вълните попадне в плазмата над планетата, високите честоти се движат по-бързо от ниските по магнитното поле на Юпитер. Затова чуваме свистене с възвишен генезис.

Накрая чуваме „ сърцетуптенето “ на хранещата се черна дупка в двойната звездна система GRS 1915+105, записано от NASA Rossi X-ray Timing Explorer в 1996 година и преобразувано в тон от учените на Масачузетския софтуерен институт. НАСА е записала и сърцетуптенето на черна дупка в системата IGR J17091-3624 през 2003 година

Следващата сесия от фотоси още повече усложнила загадката. Вместо две петната се оказали формирани от няколко обособени точки с разнообразни размери с централен клъстер. Най-яркото леке съдържало кратер с широчина 90 километра.

„ Ярките петна от подобен темперамент вършат Церера неповторима спрямо всичко, което сме виждали преди в Слънчевата система – споделя Кристофър Ръсел, началник на задачата Dawn. – Екип от учени работи в опит да обясни източника на петната. Отражение от лед остава водещ претендент съгласно мен, само че учените търсят и други пояснения, да вземем за пример свързани със сол. “

Церера също „ страда “ от дефицит на огромни кратери на повърхността, които там трябвало да са в обилие. „ Когато съпоставяме размерите на кратерите на Церера с тези, които виждаме на протопланетата Веста, не ни доближават няколко огромни кратера – споделя Ръсел. – Искаме да научим повече за това. “

И въпреки всичко Церера показва повече свидетелства за интензивност от рода на свлачища и кални реки на повърхността спрямо Веста. Също по този начин Церера има много огромни планини, издигащи се над относително гладката повърхнина.

Подобни формирания се основават, когато скалите се изхвърлят в подобен ред по пукнатините на земната кора на планетата. В случая с Меркурий доста учени считат, че тези формирания са „ бръчки “ на повърхността, които са били основани, когато планетата се е смалила съвсем с 14 км в диаметър, заради това, че нейното ядро се е трансформирало от течно в твърдо.

И въпреки всичко тези „ первази “ наподобяват погрешно. Ако са образувани от смаляване, те би трябвало да са еднородни по цялата повърхнина на Меркурий. Но вместо това множеството от тях са ситуирани в две необятни линии от север до юг на всяка от страните на планетата. В северното полукълбо те са два пъти по-малко, в сравнение с в южното.

И това не са всички странности на Меркурий. Той е най-близката планета до Слънцето.

Както открили учените по данни на галактическия уред „ Кеплер “, единствено една планетна система наподобява на нашата. Принципно доста звезди са заобиколени от компактно опаковани вътрешни планети (STIP). С времето, вследствие на конфликти сред вътрешните планети остават едвам малко оживели. Ако учените създадат прецизен модел, на нашата Слънчева система ѝ липсват четири планети, които би трябвало да са се въртели до Венера в предходни времена. Когато всички конфликти са приключили, е оживял единствено Меркурий.

Това може да изясни за какво Меркурий съдържа прекомерно доста тежки детайли и му липсват по-леки. Възможно е конфликтите с други галактически обекти да са отнесли външната лека кора на планетата, като са разкрили по-плътен пласт. Също по този начин това може да изясни за какво моделите на нашата Слънчева система демонстрират, че към нашето Слънце се върти прекомерно доста материал, с цел да се образува единствено една планета покрай Меркурий.

„ Ако всяка звезда в миналото е имала система STIP, това би означавало, че съставителите на моделите дълго време са разглеждали погрешно образуването на планети – споделя ученият Кевин Уолш. – Ние постоянно сме се опитвали да построим модели, с цел да получим четирите наши скалисти планети и въпреки това да е правилно по същина, не сме допускали опцията за образуването на три или пет планети с размери, по-големи от Земята, в орбитата на Меркурий. Това би било доста крепко. “

Очаквайте продължение по-късно през днешния ден.