Дора Габе е дъщеря на Петър Габе, преселник от Русия,

Дора Габе е щерка на Петър Габе, изселник от Русия, журналист и държавник. Завършва гимназия във Варна, записва естествени науки в Софийския университет (1904) и следва френска лингвистика в Женева и Гренобъл (1905 – 1906). Учителка по френски език в Добрич (1907).
От 1911 до 1932 година обитава неведнъж (със брачна половинка си проф. Боян Пенев и независимо, по отношение на преводаческата си дейност) в чужбина: Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Англия. През 20-те и 30-те години изнася в България и зад граница сказки по проблеми на българската литература и за ориста на Добруджа. През 1925 година Министерството на националната култура ѝ разпорежда да редактира (съвместно със С. Андреев) библ. поредност „ Библиотека за най-малките “. По-късно е редактор (1939 – 1941) на детското списание „ Прозорче “.
Дора Габе е измежду учредителите на Българо-полския комитет (1922), на Българския ПЕН-клуб (1927) и негова дългогодишна председателка. Съветничка по културните въпроси в Българското посолство във Варшава (1947 – 1950), представителка на България в интернационалните конгреси на ПЕН-клубовете, в интернационалното съдействие.
През 1968 година е удостоена със званието „ Почетен жител на град Толбухин “.
За пръв път в Шумен разгласява стихотворението „ Пролет “ в сп. „ Младина “ (1900).
Истинският ѝ креативен дебют са стихотворните цикли, поместени в списанията „ Мисъл “, „ Демократически обзор “ и „ Ново общество “ през 1905 – 1906 година
От началото на второто десетилетие до края на 30-те години обнародва лирика за възрастни и деца, пътеписи, разкази, есеистична прозаичност, импресии, мнения за театрални публикации по въпроси на задграничната и българската литература, мемоари за поети и писатели в списанията „ Съвременна мисъл “, „ Златорог, „ Полско-български обзор “, „ Демократически обзор “, „ Листопад “, „ Добруджански обзор “, „ Изкуство и рецензия “ и други, във вестниците „ Слово “, „ Епоха “, „ Вестник на дамата “, „ Свободна тирада “, „ Зора “, „ Женски глас “, „ Мисъл “, „ Съвременник “, „ Вестник на вестниците “, „ Дневник “, „ Заря “ и други, в детските периодически издания „ Светулка “, „ Детска наслада “, „ Детски свят “, „ Другарче “, „ Детски живот “, „ Росица “, „ Славейче “, „ Весела тайфа “, „ Прозорче “ и други
След 1944 година разгласява в литературния и периодическия щемпел, в детските списания „ Славейче “, „ Дружинка “, „ Деца, изкуство, книги “ и други Първата лирична стихосбирка на Дора Габе „ Теменуги “ е в духа на стилния при започване на века сецесионен сантиментализъм и частично – на налагащата се поетична спогодба на символизма. Създадена е с редакторската интервенция на Пейо Яворов (стигаща до съавторство) и при съставителството на проф. Боян Пенев, чиито облици поетесата съхранява трайно в прочувствената си памет, вплита имплицитно и посредством посвещения в късното си творчество.
Дора Габе разпростира дарованието си и в региона на детската литература. Дебютира в „ Златна книга на нашите деца “ на Александър Божинов през 1921 година Книгите ѝ за деца от 20-те до 60-те години са настолно четиво на няколко генерации български деца, принадлежат към класиката на детското литературно завещание. Особено място в творчеството на Дора Габе за деца (осъществено и в прозаични жанрови форми) заемат мемоарните импресии, събрани в книжката „ Някога “.