Европейското ръководство ще отговори за лъжата пред Русия и Украйна
„ Допуснахме редица неточности и изгубихме опцията за доближаване на Русия със Запада. Като да вземем за пример обещанието, че Украйна и Грузия ще станат част от НАТО “. Това в действителност сензационно самопризнание направи не какъв да е, а ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел. Всъщност Европа обществено призна огромната си неистина както пред Киев, по този начин и пред Москва. Кой ще носи отговорност за това - и какви ще бъдат следствията от всичко това?
Шанс на Европа за обновяване. Така списание “Форин Полиси” назова съветската специфична интервенция в Украйна. Приблизително също се написа и в основните немски изявления пишат. Според публицистите събитията в Украйна ще обединят и вдъхновят Европейския съюз, ще вдъхнат храброст на неговите водачи. И вследствие на тази рецесия Европа ще излезе мощна, обединена и субективна.
Всъщност спорът в Украйна в действителност докара до самобитно обновяване на Европа. Но тук става дума не толкоз за придобиване на индивидуалност, а за събудена външнополитическа откровеност. На първо място във връзка с източноевропейските съседи на Европейския съюз и вероятностите за тяхната евроатлантическа интеграция – т.е. присъединение към Европейски Съюз и НАТО.
Лъжи и съблазняване
И въпросът тук даже не е, че на срещата на високо ниво, извършена във Франция, Украйна даже не получи статут на кандидат-член на съюза. Дори украинците признаха, че страната не е стопански подготвена да се причисли към Европейски Съюз. Европа на срещата на високо ниво даде обещание да включи Украйна някой ден и я назова част от европейското семейство. Факт е, че ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел персонално съобщи, че Западът е лъгал Украйна през всичките тези години. Поне по въпроса за участието на страната в НАТО.
„ Готов съм да призная, че допуснахме редица неточности и че загубихме опцията Русия да се приближи до Запада. Има моменти, в които можехме да създадем нещата по-добре, има неща, които предложихме и по-късно не можахме да осъществим, като да вземем за пример обещанието, че Украйна и Грузия ще станат част от НАТО. Мисля, че е неточност да се дават обещания, които не могат да се изпълнят”, изясни той.
Това изказване повдига доста въпроси, на които европейските и дружно с тях американските водачи би трябвало да отговорят. Ако не на Русия и Украйна, то най-малко на своите лични гласоподаватели.
Без съдействие - само че с неистини
За какви неточности приказва Борел? Може би за непрекъснатия отвод на Европейския съюз и Съединените щати от градивно съдействие с Русия? Отказ да се вземат поради нейните ползи (например в процеса на интеграция на страните от постсъветското пространство с Европейски Съюз, както и привличането им в НАТО) или отвращение да се договаря с Москва за основаването на система за групова сигурност? От плановете за единно пространство за сигурност „ От Ванкувър до Владивосток “, препоръчани от президента Дмитрий Медведев, или най-малко „ От Лисабон до Владивосток “?
Или за по-скорошни неточности – отхвърли на Брюксел и Вашингтон да разискват с Русия разпоредбите на играта в постсъветското пространство, в това число неразширяването на НАТО на Изток? Отказът, който стана една от аргументите, които принудиха Русия да предприеме крайни ограничения за гарантиране на националната си сигурност и да стартира специфичната военна интервенция в Украйна.
Готови ли са Борел и другите европейски водачи да поемат отговорност за това? Или, може би, приказваме за опита да изградят своята политика в постсъветското пространство върху неистини и изкушения? От години Брюксел изкушава източноевропейските страни с вероятност за евроатлантическа интеграция (тоест присъединение към Европейски Съюз и НАТО). Влизане, което сякаш ще реши освен лъвския къс от социално-икономическите проблеми на Украйна, Молдова, Грузия и другите фрагменти от Съветския съюз, само че и ще ги направи част от огромно европейско семейство от нации. Това ще сътвори чувство за принадлежност към „ цивилизования свят “, което ще топли, храни и пази.
Освен това залогът беше подложен навръх безапелационен и категоричен избор. Европа не призна " многовекторния метод ", желанието да се извлече изгода от интеграцията с Русия и съдействието с Европейския съюз. В разбирането на Европейски Съюз и НАТО евроатлантическата интеграция трябваше да докара точно до преориентацията на страната и превръщането ѝ в антируски плацдарм.
В резултат на това Западът подсигурява, че евроатлантическата интеграция се е трансформирала в самоцел за забележителна част от украинското гражданско общество. Истинската панацея, единственото избавление на Украйна. Изкушени от тази вяра, украинците излязоха на Майдана, демонтираха страната си, замесиха се в революция и спор с Русия - и в този момент страдат от заблудата си. Готови ли са Борел и другите европейски водачи да поемат отговорност за това?
Без правила и без отговорност
Или съгласно него отводът на Европа да играе по джентълменските правила на играта с Русия през 2013-2014 година беше неточност?
Тази игра предполагаше конкуренция на европейските и евразийски интеграционни планове с правото на трета страна да взема решение към кой да се причисли. Когато украинските индустриалци, откакто прочетоха препоръчаното от Европейския съюз съглашение за асоцииране (което предполагаше отваряне на украинския пазар за безмитни доставки от Европа в подмяна на нищожни квоти за продажба на артикули в Европейски Съюз, както и редица други неприятни моменти за украинските бизнесмени), дойдоха при президента Виктор Янукович, те го убедиха да не подписва този документ и по този метод в действителност да отсрочи влизането в европейския план.
В отговор част от популацията, разочаровано от евроатлантическите си фантазии, се разпалва на Майдана. Европейският съюз и Съединени американски щати поддържаха протеста, подпалиха и направиха държавен прелом в Украйна. След което новото украинско държавно управление подписа всичко, което им беше препоръчано.
Готови ли са Борел и други европейски водачи да поемат отговорност за това?
Не, те няма да носят отговорност. В най-хубавия случай, следвайки Борел, европейският хайлайф ще признае, че е сбъркал - само че най-вероятно просто ще го отпишат като „ изменени условия “. Тоест сполучливата съветска политика за независимо решение на личните си проблеми, която сложи Европа пред нуждата от смяна на курса в съветска посока.
Всъщност тъкмо тази смяна на курса е, че беше предстояща от Москва (която не отхвърля разговор със Запада) и жителите на постсъветските страни (които започнаха да осъзнават цялата щета, която им е донесла вярата в западните лъжи).. И най-после, жителите на самия Европейски съюз, които не желаят да живеят в условия на внезапно повишаване на цените.
Ще има ли смяна в курса? Ако в близко бъдеще откровените изказвания на Борел не бъдат опровергани или разводнени от европейската администрация, това ще значи, че гледната му точка се споделя от европейския хайлайф. Осъзнавайки границата на личните си благоприятни условия, целта на националните ползи и безсмислеността на потреблението на постсъветското пространство за руско-европейска борба. Това не е нужно нито на Русия, нито на Европа. Ето за какво някои специалисти към този момент назовават изказванията на Борел (за глобите и за НАТО) начало за изтласкване на руско-европейските връзки от дъното, в което бяха потопени от европейските неистини.
Превод: В. Сергеев
Шанс на Европа за обновяване. Така списание “Форин Полиси” назова съветската специфична интервенция в Украйна. Приблизително също се написа и в основните немски изявления пишат. Според публицистите събитията в Украйна ще обединят и вдъхновят Европейския съюз, ще вдъхнат храброст на неговите водачи. И вследствие на тази рецесия Европа ще излезе мощна, обединена и субективна.
Всъщност спорът в Украйна в действителност докара до самобитно обновяване на Европа. Но тук става дума не толкоз за придобиване на индивидуалност, а за събудена външнополитическа откровеност. На първо място във връзка с източноевропейските съседи на Европейския съюз и вероятностите за тяхната евроатлантическа интеграция – т.е. присъединение към Европейски Съюз и НАТО.
Лъжи и съблазняване
И въпросът тук даже не е, че на срещата на високо ниво, извършена във Франция, Украйна даже не получи статут на кандидат-член на съюза. Дори украинците признаха, че страната не е стопански подготвена да се причисли към Европейски Съюз. Европа на срещата на високо ниво даде обещание да включи Украйна някой ден и я назова част от европейското семейство. Факт е, че ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел персонално съобщи, че Западът е лъгал Украйна през всичките тези години. Поне по въпроса за участието на страната в НАТО.
„ Готов съм да призная, че допуснахме редица неточности и че загубихме опцията Русия да се приближи до Запада. Има моменти, в които можехме да създадем нещата по-добре, има неща, които предложихме и по-късно не можахме да осъществим, като да вземем за пример обещанието, че Украйна и Грузия ще станат част от НАТО. Мисля, че е неточност да се дават обещания, които не могат да се изпълнят”, изясни той.
Това изказване повдига доста въпроси, на които европейските и дружно с тях американските водачи би трябвало да отговорят. Ако не на Русия и Украйна, то най-малко на своите лични гласоподаватели.
Без съдействие - само че с неистини
За какви неточности приказва Борел? Може би за непрекъснатия отвод на Европейския съюз и Съединените щати от градивно съдействие с Русия? Отказ да се вземат поради нейните ползи (например в процеса на интеграция на страните от постсъветското пространство с Европейски Съюз, както и привличането им в НАТО) или отвращение да се договаря с Москва за основаването на система за групова сигурност? От плановете за единно пространство за сигурност „ От Ванкувър до Владивосток “, препоръчани от президента Дмитрий Медведев, или най-малко „ От Лисабон до Владивосток “?
Или за по-скорошни неточности – отхвърли на Брюксел и Вашингтон да разискват с Русия разпоредбите на играта в постсъветското пространство, в това число неразширяването на НАТО на Изток? Отказът, който стана една от аргументите, които принудиха Русия да предприеме крайни ограничения за гарантиране на националната си сигурност и да стартира специфичната военна интервенция в Украйна.
Готови ли са Борел и другите европейски водачи да поемат отговорност за това? Или, може би, приказваме за опита да изградят своята политика в постсъветското пространство върху неистини и изкушения? От години Брюксел изкушава източноевропейските страни с вероятност за евроатлантическа интеграция (тоест присъединение към Европейски Съюз и НАТО). Влизане, което сякаш ще реши освен лъвския къс от социално-икономическите проблеми на Украйна, Молдова, Грузия и другите фрагменти от Съветския съюз, само че и ще ги направи част от огромно европейско семейство от нации. Това ще сътвори чувство за принадлежност към „ цивилизования свят “, което ще топли, храни и пази.
Освен това залогът беше подложен навръх безапелационен и категоричен избор. Европа не призна " многовекторния метод ", желанието да се извлече изгода от интеграцията с Русия и съдействието с Европейския съюз. В разбирането на Европейски Съюз и НАТО евроатлантическата интеграция трябваше да докара точно до преориентацията на страната и превръщането ѝ в антируски плацдарм.
В резултат на това Западът подсигурява, че евроатлантическата интеграция се е трансформирала в самоцел за забележителна част от украинското гражданско общество. Истинската панацея, единственото избавление на Украйна. Изкушени от тази вяра, украинците излязоха на Майдана, демонтираха страната си, замесиха се в революция и спор с Русия - и в този момент страдат от заблудата си. Готови ли са Борел и другите европейски водачи да поемат отговорност за това?
Без правила и без отговорност
Или съгласно него отводът на Европа да играе по джентълменските правила на играта с Русия през 2013-2014 година беше неточност?
Тази игра предполагаше конкуренция на европейските и евразийски интеграционни планове с правото на трета страна да взема решение към кой да се причисли. Когато украинските индустриалци, откакто прочетоха препоръчаното от Европейския съюз съглашение за асоцииране (което предполагаше отваряне на украинския пазар за безмитни доставки от Европа в подмяна на нищожни квоти за продажба на артикули в Европейски Съюз, както и редица други неприятни моменти за украинските бизнесмени), дойдоха при президента Виктор Янукович, те го убедиха да не подписва този документ и по този метод в действителност да отсрочи влизането в европейския план.
В отговор част от популацията, разочаровано от евроатлантическите си фантазии, се разпалва на Майдана. Европейският съюз и Съединени американски щати поддържаха протеста, подпалиха и направиха държавен прелом в Украйна. След което новото украинско държавно управление подписа всичко, което им беше препоръчано.
Готови ли са Борел и други европейски водачи да поемат отговорност за това?
Не, те няма да носят отговорност. В най-хубавия случай, следвайки Борел, европейският хайлайф ще признае, че е сбъркал - само че най-вероятно просто ще го отпишат като „ изменени условия “. Тоест сполучливата съветска политика за независимо решение на личните си проблеми, която сложи Европа пред нуждата от смяна на курса в съветска посока.
Всъщност тъкмо тази смяна на курса е, че беше предстояща от Москва (която не отхвърля разговор със Запада) и жителите на постсъветските страни (които започнаха да осъзнават цялата щета, която им е донесла вярата в западните лъжи).. И най-после, жителите на самия Европейски съюз, които не желаят да живеят в условия на внезапно повишаване на цените.
Ще има ли смяна в курса? Ако в близко бъдеще откровените изказвания на Борел не бъдат опровергани или разводнени от европейската администрация, това ще значи, че гледната му точка се споделя от европейския хайлайф. Осъзнавайки границата на личните си благоприятни условия, целта на националните ползи и безсмислеността на потреблението на постсъветското пространство за руско-европейска борба. Това не е нужно нито на Русия, нито на Европа. Ето за какво някои специалисти към този момент назовават изказванията на Борел (за глобите и за НАТО) начало за изтласкване на руско-европейските връзки от дъното, в което бяха потопени от европейските неистини.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ