Ектор Фасиолинсе за убитата Виктория Амелина: Тя се усмихна и върху нас се стовари руски Искандер
Допреди няколко дни нямах визия какво е балистична ракета " Искандер ". Всъщност аз нищо не запознат съм оръжие, разгласен съм за неприспособим за военна работа и в никакъв случай през живота си не съм стрелял с оръжие. Може да се каже, че съм върхът на пацифиста: страхливец. Но защото ракетата, която умъртви писателката Виктория Амелина пред мен, беше съветски " Искандер ", се почувствах задължен да схвана какъв тип оръжие е това. Тази съветска играчка, като начало, коства към три милиона $, тежи четири тона и половина, може да бъде изстреляна от към 500 километра, пътува със свръхзвукова скорост (повече от две хиляди метра в секунда) и е толкоз точна, че границата на неточност на задачата не надвишава пет метра в близост. И, да, това извънредно точно оръжие избухна на десетина метра от нас.
Защо толкоз доста свирепост, толкоз доста разноски, толкоз доста цел да атакувате елементарен ресторант? Руските разследващи служби (прочетете техните служби за дезинформация и разпространяване на лъжи) оповестиха, първо, че това не са били те, а украинската армия; по-късно споделиха, че пицарията на Риа е била нападната по погрешка; те по-късно се коригираха, с цел да настояват, че задачата е била законна, защото вторият етаж на този ресторант „ е бил краткотраен пост за разполагане на командирите на 56-та моторизирана пехотна бригада на украинските въоръжени сили “. Трябва да се означи, че заведението не е имало втори етаж и в него не е работила бригада. Всеки непознат сътрудник, който е бил в град Краматорск, е ял там и знае, че мястото е (имам поради, беше) всичко друго, само че не и боен пост. Ходеха там, да, бойци в почивните си дни, които събираха фамилиите си там. Но това е било постоянно място за срещи на първо място на жителите на Краматорск, град, който при започване на съветската инвазия е имал 200 000 поданици, а през днешния ден има единствено към 80 000. Тогава за какво и защо толкоз доста разноски и толкоз доста точност за цивилна цел? Виктория ни описа различен сюжет: като урок и наказване за популацията, което не желае да бъде съветско или да приема руснаците с отворени прегръдки.
Какво правихме в Краматорск, на 40 километра от фронта, и в оня ресторант? Историята би трябвало да бъде разказана през цялото време, тъй че ще ви лишава два параграфа от времето. В реалност Серхио Харамильо (върховен комисар по мира и някогашен колумбийски заместник-министър на отбраната) и аз бяхме отишли в Киев, поканени от Панаира на книгата: щях да подпиша копия от мой разказ, оповестен на украински; Серхио - с цел да показа акцията " Дръж се, Украйна! ". Тъй като и аз съм част от тази акция през цялото време и защото се пробвах да накарам моите сътрудници от Латинска Америка да се включат в тази самодейност, се включих в представянето на нашето придвижване в интерес на Украйна. В презентацията участваха украинската нобелова лауреатка Александра Матвийчук; президентът на Пен клуба на Украйна Володимир Ермоленко; колумбийската журналистка Каталина Гомес, като модератор; и бедната Виктория Амелина. Бях до нея.
Нашата презентация включваше видео, което завършваше с Пакито Д`Ривера, който свири украинския химн на кларинет. Това просълзи многочислената аудитория на събора. Това беше в събота. Планът беше да се върнем в Полша в понеделник, само че на Серхио и Каталина им хрумна, че би трябвало да продължим с нашата акция и че би трябвало също по този начин да документираме по-отблизо ужасите и закононарушенията, осъществени от руснаците. Страхливецът, който съм, се оправда няколко пъти, с цел да не отида, само че всичките ми възражения бяха направени на пух и прахуляк от приятелите ми. На вечеря с Виктория в неделя тя беше толкоз впечатлена от нашата южноамериканска взаимност, че сподели, че самата тя желае да ни придружи до Донецк. Тя щеше да направи едно последно пътешестване, преди да отиде във Франция за едногодишна стипендия, където планираше да приключи книгата си, заклеймяваща военните закононарушения на Русия. На идващия ден, понеделник, станахме рано, с цел да изминем 550-те километра автомагистрала за девет часа от Киев до Краматорск.
Компанията на Амелина изигра значима роля в научаването за ужасите на войната и зверствата, осъществени от съветската войска, както през първите седмици на нахлуването, по този начин и през идната година. Заведе ни да забележим къщата, откъдето руснаците водиха поета Владимир Вакуленко, с цел да го изтезават по-късно, да го гръмнат два пъти и да го погребат в общ гроб като всеки различен евреин от 40-те години. Накарах ги да спрем в покрайнините на Харков, с цел да забележим монумент в чест на повече от 15 000 еврейски жертви, убити и заровени в всеобщи гробове. В акцията си за „ денацификация “ на Украйна най-хитлеристкият президент, прочут от 1945 година насам - Путин, унищожи менората, отбелязваща мястото на нацистките закононарушения.
Видяхме и интервюирахме офицери и бойци от украинската войска. Те нямат нищо нацистко, мога да ви уверя. Ако имат някаква неточност, тя е, че към момента са прекомерно руска войска, т.е. параноични (което е разбираемо, на война) и пахидермични и неефективни (което е доста нездравословно на война). Срещнахме обаятелен млад боец, другар на Амелина, с непрекъсната серафическа усмивка, който изясни, че макар че постоянно е бил уверен пацифист, той също е сигурен, че Путин и нашествениците употребяват и схващат единствено един език: този на силата. Диалогът и дипломацията се провалиха. Независимо дали ни харесва или не, единствената опция, която имаме през днешния ден, е да се противопоставим на злото с оръжие.
През последната година Виктория се отхвърли от художествената литература и се посвети на издирването и документирането в елементи на военните закононарушения, осъществени от агресорите. Има военно закононарушение, което тя към този момент няма да може да документира персонално: това, което е осъществено с нея. Ще посветя идващите няколко месеца да пиша за това непоносимо закононарушение, разказвайки го в детайли и в детайли, над пропагандата и лъжите на руснаците. Това е нещо, което дължа на справедливостта, нереално, и на справедливостта, която един ден ще би трябвало да бъде въздадена за това непоносимо закононарушение, осъществено против един популярен и доста самоуверен сътрудник, публицист на възрастта на щерка ми, който на собствен ред остави сираче на 10 години. Поне на това момче го дължа, с цел да знае след още 10 години по какъв начин тъкмо е убита неговата смела, гениална и блага майка.
Засега ще ви кажа единствено последния миг, в който Виктория Амелина беше жива. Бях пред нея на терасата на ресторанта. Тъй като имаше възбрана, Виктория си беше поръчала безалкохолна бира. Серхио Харамильо беше напълнил чаша за мен с лед и нещо сходно на ябълков сок. Виктория погледна чашата ми: „ Прилича на уиски “, сподели тя и се усмихна. В този миг от небето върху нас се стовари „ Искандерът “, по дяволите. Сега Виктория има адрес на небето. Не в християнския или мюсюлманския смисъл, не. В това нематериално и умствено небе, доста човешко, което назоваваме памет.
***
Ектор Абад Фасиолинсе е колумбийски публицист, есеист, публицист и редактор. Смята се за един от най-талантливите писатели след взрива в латиноамериканската литература.
Превод: Faktor.bg
Защо толкоз доста свирепост, толкоз доста разноски, толкоз доста цел да атакувате елементарен ресторант? Руските разследващи служби (прочетете техните служби за дезинформация и разпространяване на лъжи) оповестиха, първо, че това не са били те, а украинската армия; по-късно споделиха, че пицарията на Риа е била нападната по погрешка; те по-късно се коригираха, с цел да настояват, че задачата е била законна, защото вторият етаж на този ресторант „ е бил краткотраен пост за разполагане на командирите на 56-та моторизирана пехотна бригада на украинските въоръжени сили “. Трябва да се означи, че заведението не е имало втори етаж и в него не е работила бригада. Всеки непознат сътрудник, който е бил в град Краматорск, е ял там и знае, че мястото е (имам поради, беше) всичко друго, само че не и боен пост. Ходеха там, да, бойци в почивните си дни, които събираха фамилиите си там. Но това е било постоянно място за срещи на първо място на жителите на Краматорск, град, който при започване на съветската инвазия е имал 200 000 поданици, а през днешния ден има единствено към 80 000. Тогава за какво и защо толкоз доста разноски и толкоз доста точност за цивилна цел? Виктория ни описа различен сюжет: като урок и наказване за популацията, което не желае да бъде съветско или да приема руснаците с отворени прегръдки.
Какво правихме в Краматорск, на 40 километра от фронта, и в оня ресторант? Историята би трябвало да бъде разказана през цялото време, тъй че ще ви лишава два параграфа от времето. В реалност Серхио Харамильо (върховен комисар по мира и някогашен колумбийски заместник-министър на отбраната) и аз бяхме отишли в Киев, поканени от Панаира на книгата: щях да подпиша копия от мой разказ, оповестен на украински; Серхио - с цел да показа акцията " Дръж се, Украйна! ". Тъй като и аз съм част от тази акция през цялото време и защото се пробвах да накарам моите сътрудници от Латинска Америка да се включат в тази самодейност, се включих в представянето на нашето придвижване в интерес на Украйна. В презентацията участваха украинската нобелова лауреатка Александра Матвийчук; президентът на Пен клуба на Украйна Володимир Ермоленко; колумбийската журналистка Каталина Гомес, като модератор; и бедната Виктория Амелина. Бях до нея.
Нашата презентация включваше видео, което завършваше с Пакито Д`Ривера, който свири украинския химн на кларинет. Това просълзи многочислената аудитория на събора. Това беше в събота. Планът беше да се върнем в Полша в понеделник, само че на Серхио и Каталина им хрумна, че би трябвало да продължим с нашата акция и че би трябвало също по този начин да документираме по-отблизо ужасите и закононарушенията, осъществени от руснаците. Страхливецът, който съм, се оправда няколко пъти, с цел да не отида, само че всичките ми възражения бяха направени на пух и прахуляк от приятелите ми. На вечеря с Виктория в неделя тя беше толкоз впечатлена от нашата южноамериканска взаимност, че сподели, че самата тя желае да ни придружи до Донецк. Тя щеше да направи едно последно пътешестване, преди да отиде във Франция за едногодишна стипендия, където планираше да приключи книгата си, заклеймяваща военните закононарушения на Русия. На идващия ден, понеделник, станахме рано, с цел да изминем 550-те километра автомагистрала за девет часа от Киев до Краматорск.
Компанията на Амелина изигра значима роля в научаването за ужасите на войната и зверствата, осъществени от съветската войска, както през първите седмици на нахлуването, по този начин и през идната година. Заведе ни да забележим къщата, откъдето руснаците водиха поета Владимир Вакуленко, с цел да го изтезават по-късно, да го гръмнат два пъти и да го погребат в общ гроб като всеки различен евреин от 40-те години. Накарах ги да спрем в покрайнините на Харков, с цел да забележим монумент в чест на повече от 15 000 еврейски жертви, убити и заровени в всеобщи гробове. В акцията си за „ денацификация “ на Украйна най-хитлеристкият президент, прочут от 1945 година насам - Путин, унищожи менората, отбелязваща мястото на нацистките закононарушения.
Видяхме и интервюирахме офицери и бойци от украинската войска. Те нямат нищо нацистко, мога да ви уверя. Ако имат някаква неточност, тя е, че към момента са прекомерно руска войска, т.е. параноични (което е разбираемо, на война) и пахидермични и неефективни (което е доста нездравословно на война). Срещнахме обаятелен млад боец, другар на Амелина, с непрекъсната серафическа усмивка, който изясни, че макар че постоянно е бил уверен пацифист, той също е сигурен, че Путин и нашествениците употребяват и схващат единствено един език: този на силата. Диалогът и дипломацията се провалиха. Независимо дали ни харесва или не, единствената опция, която имаме през днешния ден, е да се противопоставим на злото с оръжие.
През последната година Виктория се отхвърли от художествената литература и се посвети на издирването и документирането в елементи на военните закононарушения, осъществени от агресорите. Има военно закононарушение, което тя към този момент няма да може да документира персонално: това, което е осъществено с нея. Ще посветя идващите няколко месеца да пиша за това непоносимо закононарушение, разказвайки го в детайли и в детайли, над пропагандата и лъжите на руснаците. Това е нещо, което дължа на справедливостта, нереално, и на справедливостта, която един ден ще би трябвало да бъде въздадена за това непоносимо закононарушение, осъществено против един популярен и доста самоуверен сътрудник, публицист на възрастта на щерка ми, който на собствен ред остави сираче на 10 години. Поне на това момче го дължа, с цел да знае след още 10 години по какъв начин тъкмо е убита неговата смела, гениална и блага майка.
Засега ще ви кажа единствено последния миг, в който Виктория Амелина беше жива. Бях пред нея на терасата на ресторанта. Тъй като имаше възбрана, Виктория си беше поръчала безалкохолна бира. Серхио Харамильо беше напълнил чаша за мен с лед и нещо сходно на ябълков сок. Виктория погледна чашата ми: „ Прилича на уиски “, сподели тя и се усмихна. В този миг от небето върху нас се стовари „ Искандерът “, по дяволите. Сега Виктория има адрес на небето. Не в християнския или мюсюлманския смисъл, не. В това нематериално и умствено небе, доста човешко, което назоваваме памет.
***
Ектор Абад Фасиолинсе е колумбийски публицист, есеист, публицист и редактор. Смята се за един от най-талантливите писатели след взрива в латиноамериканската литература.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ