И тогава Жирардели може и да стане премиер на България
Допреди " Апартаментгейт " антикорупционният модел " Борисов " работеше съвсем безупречно. За кого - това е различен въпрос. Но в този момент май се разпада. А в случай че въпреки всичко оцелее, някой ден Жирардели може и да стане министър председател на България, написа в коментар за " Дойче веле " политологът Даниел Смилов.
" Апартаментгейт " слага един главен въпрос: идва ли краят на антикорупционния модел " Борисов "? ГЕРБ получи този модел в завещание от Национална движение „Симеон Втори" и Тройната коалиция, само че Борисов го доразви и докара до цялостен подем.
Ето кои са детайлите на този модел
1) В отговор на публичен напън за битка против корупцията държавното управление трансформира законодателството и основава нови административни структури: ДАНС, КОНПИ, КПКОНПИ, БОРКОР, профилирани съдилища и прокуратура и така нататък В ранните години на модела тези органи бяха съвсем беззъби: БОРКОР да вземем за пример бе просто един държавен " тинк танк ", чиято съществена задача беше да създаде " програмен продукт за битка против корупцията " (каквото и да значи това). При основаването на КПКОНПИ и профилираните съд и прокуратура органите се снабдиха освен с " цифрови ", само че и с действителни " аналогови " пълномощия. Постепенно се разшириха и условията за бистрота, като все по-голям кръг политици бяха задължени да заявяват имуществото си и спор на интереси;
2) На основни места в системата се назначаваха само доверени лица на ръководещите (които и да са те) и на Движение за права и свободи. Този принцип създаде публичен шок и дълги митинги при избора на Делян Пеевски за началник на ДАНС през 2013, само че като цяло бе строго спазван. По върховете на органите за битка против корупцията минаха лица - като Алексей Петров да вземем за пример, чието наличие там мъчно може да се изясни с друго, с изключение на с това, че са довереници на ръководещите. Изборът на основен прокурор също се трансформира в тест за преданост към тези, които са на власт. Сотир Цацаров да вземем за пример съумя да вземе теста три пъти: първо, с цел да бъде назначен от ГЕРБ; второ - с " Костинбродската спекулация " и с делата против Цветанов, с цел да засвидетелства честност към новото ръководство на Българска социалистическа партия и ДПС; и трето - още веднъж към Борисов при връщането му на власт през 2014;
3) В резултат от тези фидуциарни (доверени) назначения, българската антикорупционна система произвеждаше главно един резултат: нямаше наказани или наранени по така наречен високи етажи на властта. Този резултат стана лайтмотив на сериозните отчети на Европейска комисия по Механизма за инспекция и може да бъде открит като констатация в тях от 2007-ма до момента.
През годините се изтъркулиха голям брой големи кавги, от които ръководещите (и ДПС) се измъкваха постоянно сухи.
Сред по-емблематичните бяха:
- Хонорарът на Ахмед Доган за " хидроинженерство " ;
- Аферата " Хохегер ", при която стана ясно, че големи суми, дадени на една австрийска организация за пиар на България, се връщат към български " подизпълнител " - Моника Йосифова, която живее с тогавашния министър председател Станишев и по-късно му става съпруга;
- Аферата " КТБ ", за която обвинени през днешния ден са единствено Цветан Василев и шефове на надзора в Българска народна банка, само че нито един ръководещ, прокурор или началник на антикорупционен орган. Интересното тук е, че на регулаторните и контролните органи не бе търсена никаква (дори политическа) отговорност. Така на процедура всички останаха по местата си или даже бяха нараснали или преместени на различен подобен пост;
- " ЦУМ-гейт ", при който изтъкнат предприемач упрекна основния прокурор в опит за напън и изнудване по време на състояла се загадка среща сред тях;
- Придобитата от Ахмед Доган електроцентрала, която получава милиони от страната за " леден запас " ;
- Като цяло имущественото положение на основните хора от властта и обкръжението им от Движение за права и свободи - сметки, парцели, компании - в никакъв случай не е било деликатно и обширно проверявано. Ако някой е подлаган на инспекция, то е, с цел да го изкарат " най-чистият човек в страната ". С неуместните или изпадналите от властта методът е различен - скалъпени и изсилени обвинявания, каквото е на път да излезе делото против Иванчева например;
4) Моделът разчита и на частична поддръжка от страна на опозицията. Вярно е, че тя може да стане негов обект, както беше при обвиняванията против Цветан Цветанов от 2013 или против Елена Йончева през днешния ден. Но като цяло антикорупционните старания бяха ориентирани към по-малки партии като Реформаторския блок да вземем за пример - всичките му министри бяха подложени на гонене, инспекции и одиозни каузи. ГЕРБ и Българска социалистическа партия в действителност съвсем постоянно са подкрепяли този модел (дори когато са били в опозиция), тъй като той е комфортен за тях. Този консенсус стана пределно явен при размиването на конституционната правосъдна промяна през 2015 и избора на нов Висш съдебен съвет, който възпроизведе статуквото. Особено показателно бе държанието на Корнелия Нинова по " ЦУМ-гейт " - тя по този начин и не съумя да събере кураж да насочи рецензия към основния прокурор, а се ограничи с дейности във връзка с съпартиеца си Георги Гергов (участник в тайната среща в ЦУМ).
5) Доверените лица по върховете на антикорупционната система - шефове в прокуратурата, съдилища, организации - получават официална и действителна цялост. България се е прочула навсякъде с конституционния парадокс основният прокурор да може да бъде проверяван само от себе си. По този въпрос има решения на съда в Страсбург, само че очевидно и този основен прокурор ще изкара мандата си, преди юридически обезпечената липса на отговорност да бъде анулирана. С " Апартаментгейт " стана ясно, че и шефът на КПКОНПИ може да бъде тестван единствено от себе си - или от сътрудниците си, които той е предложил за предопределение. При тази институция въпреки всичко има опция за парламентарно премахване от поста, което ще е същинският тест за системата. Ако то не бъде употребявано, значи ще се направи следващ опит за нейното възпроизвеждане.
" Апартаментгейт " е първият случай, при който моделът даде непредвиден резултат - пострадаха основни фигури по високите етажи на ГЕРБ, както и някои по мансардите на битката против корупцията. От тази позиция абсурдът с жилищата е на път да скапе политическия консенсус, на който се крепи антикорупционният модел " Борисов ": правилото цялост (за политиците) против безконтролност (за магистрати и проверяващи) може да бъде взривен. Ако това се случи, последствията за българската политическа система ще са мъчно предвидими, само че няма да е изключен подобен сюжет: изгубване на съществени партии и нахлуване на нови играчи в политиката. Ако италианският опит след интервенция " Чисти ръце " е индикативен, можем да чакаме напредък на (още по-) нови популисти. При нас те няма да са а ла Берлускони, чийто образец изразходихме още със Симеон Сакскобургготски и самия Бойко Борисов.
Но може да се случи и друго
Възможно е обаче и това: да бъде изработен опит актуалният антикорупционен модел да бъде съхранен. При един подобен вид ще се окаже, че Борисов " жертва " половината си партия, само че резервира основни, доверени, контрактувани с Движение за права и свободи и сътрудници лица по върховете на антикорупционната машина. ГЕРБ понася удар, само че този удар е нужен, с цел да се показва, че моделът " работи ". Разследванията против неуместни се интензифицират, като в същото време вредите за ръководещите се лимитират до имотните афери и няколкото оставки, само че без да се стига до следствие на по-сериозни проблеми като приходи, банкови сметки, компании, подставени лица. Един рубеж - жилищата - е отстъпен, само че моделът консолидира защитата на другите рубежи, които са надалеч по-важни.
Ако това се осъществя, единственият резултат от " Апартаментгейт " ще е този: за министри и депутати ще се търсят хора без парцели. Една такава мимикрия най-вероятно ще " изнесе " действителната политика отвън Министерски съвет и Народно събрание: подставените лица ще навлязат и по най-високите етажи на политиката. И тогава няма да е надалеч времето, когато Марк Жирардели ще стане министър-председател на България.
" Апартаментгейт " слага един главен въпрос: идва ли краят на антикорупционния модел " Борисов "? ГЕРБ получи този модел в завещание от Национална движение „Симеон Втори" и Тройната коалиция, само че Борисов го доразви и докара до цялостен подем.
Ето кои са детайлите на този модел
1) В отговор на публичен напън за битка против корупцията държавното управление трансформира законодателството и основава нови административни структури: ДАНС, КОНПИ, КПКОНПИ, БОРКОР, профилирани съдилища и прокуратура и така нататък В ранните години на модела тези органи бяха съвсем беззъби: БОРКОР да вземем за пример бе просто един държавен " тинк танк ", чиято съществена задача беше да създаде " програмен продукт за битка против корупцията " (каквото и да значи това). При основаването на КПКОНПИ и профилираните съд и прокуратура органите се снабдиха освен с " цифрови ", само че и с действителни " аналогови " пълномощия. Постепенно се разшириха и условията за бистрота, като все по-голям кръг политици бяха задължени да заявяват имуществото си и спор на интереси;
2) На основни места в системата се назначаваха само доверени лица на ръководещите (които и да са те) и на Движение за права и свободи. Този принцип създаде публичен шок и дълги митинги при избора на Делян Пеевски за началник на ДАНС през 2013, само че като цяло бе строго спазван. По върховете на органите за битка против корупцията минаха лица - като Алексей Петров да вземем за пример, чието наличие там мъчно може да се изясни с друго, с изключение на с това, че са довереници на ръководещите. Изборът на основен прокурор също се трансформира в тест за преданост към тези, които са на власт. Сотир Цацаров да вземем за пример съумя да вземе теста три пъти: първо, с цел да бъде назначен от ГЕРБ; второ - с " Костинбродската спекулация " и с делата против Цветанов, с цел да засвидетелства честност към новото ръководство на Българска социалистическа партия и ДПС; и трето - още веднъж към Борисов при връщането му на власт през 2014;
3) В резултат от тези фидуциарни (доверени) назначения, българската антикорупционна система произвеждаше главно един резултат: нямаше наказани или наранени по така наречен високи етажи на властта. Този резултат стана лайтмотив на сериозните отчети на Европейска комисия по Механизма за инспекция и може да бъде открит като констатация в тях от 2007-ма до момента.
През годините се изтъркулиха голям брой големи кавги, от които ръководещите (и ДПС) се измъкваха постоянно сухи.
Сред по-емблематичните бяха:
- Хонорарът на Ахмед Доган за " хидроинженерство " ;
- Аферата " Хохегер ", при която стана ясно, че големи суми, дадени на една австрийска организация за пиар на България, се връщат към български " подизпълнител " - Моника Йосифова, която живее с тогавашния министър председател Станишев и по-късно му става съпруга;
- Аферата " КТБ ", за която обвинени през днешния ден са единствено Цветан Василев и шефове на надзора в Българска народна банка, само че нито един ръководещ, прокурор или началник на антикорупционен орган. Интересното тук е, че на регулаторните и контролните органи не бе търсена никаква (дори политическа) отговорност. Така на процедура всички останаха по местата си или даже бяха нараснали или преместени на различен подобен пост;
- " ЦУМ-гейт ", при който изтъкнат предприемач упрекна основния прокурор в опит за напън и изнудване по време на състояла се загадка среща сред тях;
- Придобитата от Ахмед Доган електроцентрала, която получава милиони от страната за " леден запас " ;
- Като цяло имущественото положение на основните хора от властта и обкръжението им от Движение за права и свободи - сметки, парцели, компании - в никакъв случай не е било деликатно и обширно проверявано. Ако някой е подлаган на инспекция, то е, с цел да го изкарат " най-чистият човек в страната ". С неуместните или изпадналите от властта методът е различен - скалъпени и изсилени обвинявания, каквото е на път да излезе делото против Иванчева например;
4) Моделът разчита и на частична поддръжка от страна на опозицията. Вярно е, че тя може да стане негов обект, както беше при обвиняванията против Цветан Цветанов от 2013 или против Елена Йончева през днешния ден. Но като цяло антикорупционните старания бяха ориентирани към по-малки партии като Реформаторския блок да вземем за пример - всичките му министри бяха подложени на гонене, инспекции и одиозни каузи. ГЕРБ и Българска социалистическа партия в действителност съвсем постоянно са подкрепяли този модел (дори когато са били в опозиция), тъй като той е комфортен за тях. Този консенсус стана пределно явен при размиването на конституционната правосъдна промяна през 2015 и избора на нов Висш съдебен съвет, който възпроизведе статуквото. Особено показателно бе държанието на Корнелия Нинова по " ЦУМ-гейт " - тя по този начин и не съумя да събере кураж да насочи рецензия към основния прокурор, а се ограничи с дейности във връзка с съпартиеца си Георги Гергов (участник в тайната среща в ЦУМ).
5) Доверените лица по върховете на антикорупционната система - шефове в прокуратурата, съдилища, организации - получават официална и действителна цялост. България се е прочула навсякъде с конституционния парадокс основният прокурор да може да бъде проверяван само от себе си. По този въпрос има решения на съда в Страсбург, само че очевидно и този основен прокурор ще изкара мандата си, преди юридически обезпечената липса на отговорност да бъде анулирана. С " Апартаментгейт " стана ясно, че и шефът на КПКОНПИ може да бъде тестван единствено от себе си - или от сътрудниците си, които той е предложил за предопределение. При тази институция въпреки всичко има опция за парламентарно премахване от поста, което ще е същинският тест за системата. Ако то не бъде употребявано, значи ще се направи следващ опит за нейното възпроизвеждане.
" Апартаментгейт " е първият случай, при който моделът даде непредвиден резултат - пострадаха основни фигури по високите етажи на ГЕРБ, както и някои по мансардите на битката против корупцията. От тази позиция абсурдът с жилищата е на път да скапе политическия консенсус, на който се крепи антикорупционният модел " Борисов ": правилото цялост (за политиците) против безконтролност (за магистрати и проверяващи) може да бъде взривен. Ако това се случи, последствията за българската политическа система ще са мъчно предвидими, само че няма да е изключен подобен сюжет: изгубване на съществени партии и нахлуване на нови играчи в политиката. Ако италианският опит след интервенция " Чисти ръце " е индикативен, можем да чакаме напредък на (още по-) нови популисти. При нас те няма да са а ла Берлускони, чийто образец изразходихме още със Симеон Сакскобургготски и самия Бойко Борисов.
Но може да се случи и друго
Възможно е обаче и това: да бъде изработен опит актуалният антикорупционен модел да бъде съхранен. При един подобен вид ще се окаже, че Борисов " жертва " половината си партия, само че резервира основни, доверени, контрактувани с Движение за права и свободи и сътрудници лица по върховете на антикорупционната машина. ГЕРБ понася удар, само че този удар е нужен, с цел да се показва, че моделът " работи ". Разследванията против неуместни се интензифицират, като в същото време вредите за ръководещите се лимитират до имотните афери и няколкото оставки, само че без да се стига до следствие на по-сериозни проблеми като приходи, банкови сметки, компании, подставени лица. Един рубеж - жилищата - е отстъпен, само че моделът консолидира защитата на другите рубежи, които са надалеч по-важни.
Ако това се осъществя, единственият резултат от " Апартаментгейт " ще е този: за министри и депутати ще се търсят хора без парцели. Една такава мимикрия най-вероятно ще " изнесе " действителната политика отвън Министерски съвет и Народно събрание: подставените лица ще навлязат и по най-високите етажи на политиката. И тогава няма да е надалеч времето, когато Марк Жирардели ще стане министър-председател на България.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ