Открих мир в ръцете му
Домът за мен в никакъв случай не е бил място за сигурност, успокоение, разтуха и тишина… Но през днешния ден към този момент намирам точно този мир в ръцете му. Да бъда с него най-сетне е като да се усещам като че ли съм вкъщи и мирът е в негово наличие до мен.
В тъмна нощ, надалеч от оживените улици и нашите работни места от 9 до 18, под одеялата и спален чувал, пробутвам пръсти по контурите на гърба му и по долната част на гръбнака му, усещайки кожата му и всяка част от тялото.
Ръцете му – те са мощни и здрави, само че в това време имат най-мекото допиране на света. Те почиват върху леките извивки на тялото ми и понякога ръцете ни се преплитат с дланите ни, които опрени една в друга, допълвайки се един с друга без потребност от каквито и да е думи.
Любовта устоява на всички ежедневни тествания от живота, даже когато сме разграничени.
Харесва ми просто да седим един до различен в безмълвие, без да се допираме, просто с цел да усетим и да знаем, че другият е там. Това е в елементарните моменти, когато го виждам по какъв начин умерено спи до мен. Също и когато той се любува на тъкмо същото ядене, което избира всякога от обичания ни квартален тайландски ресторант, като че ли го пробва за първи път в живота си.
Именно в различията нашите думи и дейности са най-важни. Става въпрос за това по какъв начин преодоляваме житейските компликации и по какъв начин оставяме настрани разликите си. След това се събираме всякога, с цел да бъдем още по-силни и по-близки, в сравнение с сме били преди.
Да го виждам е като да видя бъдещето – това, което желая да видя в себе си.
Вече знам, че мога да пребивавам без боязън от нищо и никого, да стана по-добра версия на себе си. Искам да бъда човек, който е благ и безкористно съчувствен. Някой, който обича с намерено сърце и който въплъщава храброст, даже и през най-трудните тествания, които животът му предлага.
Искам да имам някой, с който мога да пораствам.
Това е някой, който извежда позитивните аспекти от мен самата, скрити толкоз надълбоко вътре в мен, че даже не знаех, че те въобще съществуват някъде там. Това е някой, който ме въодушевява да обичам мощно, буйно и абсолютно. Благодарение на него мога освен да получавам обич, само че и да давам. Той ме научи да оказвам помощ на тези, които се нуждаят най-вече, точно тъй като усещам мир в ръцете му… А това е най-великото възприятие от всички…
