Домът на Гучи: изгубени в превода
Домът на Гучи е загубен в превода още от самото си заглавие на български, тъй като и на нашия език, и на британски, на който е истинското заглавие, имаме специфична дума за „ къща” и друга за „ дом”. Така че The House of Gucci e Къща Гучи. Или още по-добре: Модна къща Гучи.
В превода обаче се е изгубил и великият другояче Ридли Скот. Изобщо не е схванал драмата на едно безусловно пословично италианско семейство. Прав е Том Форд, че това е оформило „ сапунка”, която би могла да носи и името на мексиканския сериал Богатите също плачат.
Режисьорът се е опитал да натовари на нежните плещи на Лейди Гага целия си филм, което е подло по отношение на непрофесионална актриса. Понеже тя няма по какъв начин да създаде, заради липса на опит, дълбочината на облика на златотърсачката, трансформирала се в международна бизнес хиена и най-после – като обезверена брачна половинка – в гарант на убийството на мъжа си. Това е много мощна същинска история, изгубена в превода не по нейна виновност.
Още по-слаб на екрана е Адам Драйвър, чийто облик също е плосък по сюжет като белия екран в киното, а и той наподобява отвън времето и пространството в играта си и няма никаква връзка с истинския воин, който е бил комплициран и многопластов в живота. Изобщо не го схваща и не съумява да изиграе изтъкания от несъгласия Маурицио Гучи – живо доказателство по какъв начин „ природата си почива” при някои наследници и основателно слага въпроса от списанията „ мъжът ли е дамата днес”.
В по-дълбок смисъл, Скот можеше да го доразработи по сходния облик на Комод от Гладиатор, който му се беше получил преди 21 година, правилно – с Хоакин Финикс в ролята.
Дилемата пред Маурицио Гучи е същата като пред императора, от който е останала Западната стена на София в сърцето на актуалния ни град. Той се опиянява от семейството и властта си, само че се ужасява от тяхната същина, когато схваща истината какъв брой тежка е императорската корона. И двамата умират неуместно, тъй като са прекомерно слаби и прекомерно обезверени от своята владетелска неплатежоспособност, трансформирала се в покруса при всичките им комплекси...
Няма по какъв начин да се градят облици, откакто Скот даже не си е направил труда най-малко да разбере какво значат имената, трансформирали се по подигравка на ориста в характери на двамата си основни герои.
Тя е Патриция – най-малко това да се беше сетил около огромния си Гладиатор и историята на Рим, върху която работи в него. Значи (жена, която се пробва да бъде) благородничка. С искания за императрица. И която не се стопира пред нищо. Буквално минава през трупове.
...
В превода обаче се е изгубил и великият другояче Ридли Скот. Изобщо не е схванал драмата на едно безусловно пословично италианско семейство. Прав е Том Форд, че това е оформило „ сапунка”, която би могла да носи и името на мексиканския сериал Богатите също плачат.
Режисьорът се е опитал да натовари на нежните плещи на Лейди Гага целия си филм, което е подло по отношение на непрофесионална актриса. Понеже тя няма по какъв начин да създаде, заради липса на опит, дълбочината на облика на златотърсачката, трансформирала се в международна бизнес хиена и най-после – като обезверена брачна половинка – в гарант на убийството на мъжа си. Това е много мощна същинска история, изгубена в превода не по нейна виновност.
Още по-слаб на екрана е Адам Драйвър, чийто облик също е плосък по сюжет като белия екран в киното, а и той наподобява отвън времето и пространството в играта си и няма никаква връзка с истинския воин, който е бил комплициран и многопластов в живота. Изобщо не го схваща и не съумява да изиграе изтъкания от несъгласия Маурицио Гучи – живо доказателство по какъв начин „ природата си почива” при някои наследници и основателно слага въпроса от списанията „ мъжът ли е дамата днес”.
В по-дълбок смисъл, Скот можеше да го доразработи по сходния облик на Комод от Гладиатор, който му се беше получил преди 21 година, правилно – с Хоакин Финикс в ролята.
Дилемата пред Маурицио Гучи е същата като пред императора, от който е останала Западната стена на София в сърцето на актуалния ни град. Той се опиянява от семейството и властта си, само че се ужасява от тяхната същина, когато схваща истината какъв брой тежка е императорската корона. И двамата умират неуместно, тъй като са прекомерно слаби и прекомерно обезверени от своята владетелска неплатежоспособност, трансформирала се в покруса при всичките им комплекси...
Няма по какъв начин да се градят облици, откакто Скот даже не си е направил труда най-малко да разбере какво значат имената, трансформирали се по подигравка на ориста в характери на двамата си основни герои.
Тя е Патриция – най-малко това да се беше сетил около огромния си Гладиатор и историята на Рим, върху която работи в него. Значи (жена, която се пробва да бъде) благородничка. С искания за императрица. И която не се стопира пред нищо. Буквално минава през трупове.
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ