Мини магаре
Домашните магарета са необятно публикувани и могат да бъдат открити съвсем на всички места по света. Те съпътстват индивида като негов асистент от дълбока античност и дори Библията ги загатва в тази им роля.
Има обаче и един тип от тези потребни животни, които през днешния ден са единствено домашни любимци. Това са магаретата в мини размер. За тях един от познавачите на типа, лекар Грийн, дава забавно изложение, сравнявайки ги по обвързаност с кучето, по резистентност с мулето, по храброст с тигъра и интелектуални качества единствено малко по-малко от индивида. Като прибавим, че са благи и отзивчиви, имат пухкави ушенца, обичат да ядат от шепата на стопанина си и да играят с деца, се получава съвършен домакински любим, въпреки и малко необикновен. Те са непретенциозни, съвсем всеядни и единственото условие е съществуване на двор, в който да тичат на воля.
Произход и история на мини магарето
Известно е, че всички домашни магарета през днешния ден произлизат от диви породи, а това се отнася и до дребните представители. Хълмистите вълнообразни пустини на Северна Африка и Арабския полуостров са родното им място и те са добре приспособени за живот в пустинята. Домашните магарета избират топъл изсъхнал климат и в случай че бъдат оставени да станат диви, ще се върнат в пустинни местообитания, присъщи с ниски непредсказуеми превалявания и нищожна растителност.
В предишното са били употребявани, с цел да носят вода от кладенците покрай селищата и да доставят с вода овчарите в планините. Сега са съвсем изчезнали от родните си местообитания и са се трансформирали в домакински любим за хората в Съединените щати. Най-много от тях могат да бъдат видени в Южните щати. Около 500 са импортирани във Англия от Северна Америка и стават все по-популярни като домашни любимци, пренасяйки се и в останалите страни на Европа.
В родословното им дърво са регистрирани до 400 прародители от Испания, датирани от 1929 година, когато вносът на този тип потегля от Сардиния и стига до Съединени американски щати. Почти всички дребни породи през днешния ден в Северна Америка произлизат от този ранен импорт.
В диво положение са били териториални животни, където мъжките са защитавали територия, осигуряващ им достъп до всички живеещи на нея женски.
Как наподобява мини магарето?
Мини магаренцата не са чак толкоз мини. Като възрастни тежат към 20 кг и са високи към метър. Не са доста по-големи от междинна порода куче.
Външно не се разграничават от по-големите си събратя. Както и общоприетото магаре, те наподобяват външно коня, само че се отличават с огромната си глава, дълги уши и сходна на опашка на крава.
Цветово многообразие при тях съществува, само че най-често се среща сивото с шоколад. Могат да бъдат също кафяви, черни, шиферно сиви, кремави и албиноси. Някои са на петна, а едноцветните имат гръбна линия от грива до опашката и тъмна линия през раменете.
Гривата им е изправена и им липсва челото на коня.
Полов диморфизъм съвсем не се следи.
Хранене на мини магаре
Тъй като магаретата са локални за пустинните региони на света, това прави храносмилателната им система елементарна. Поради това питателните им потребности са доста по-малко, в сравнение с кон или по-точно на неговата мини версия понито. Мини магаренцата изискват малко или никакво хранене през летните месеци, в случай че пасат.
Винаги би трябвало да имат плява в конюшнята, тъй като фуражът задоволява потребностите им, а в допълнение им дава минералите, които не трябва да липсват, както и чиста и прясна вода.
През зимните месеци сламата им обезпечава дневната доза зърнени храни, което е от значително значение за магаренцето, с цел да поддържа тялото му в положително положение и да може постоянно да яде дребни количества колкото пъти му е належащо.
През лятото главната храна на мини магаретата е тревата, само че ядат и други пустинни растения. Големите им плоски зъби са пригодени за скъсване и дъвчене на растителна храна. Подобно на множеството тревопасни животни, те хващат тревата първо с мускулестите си устни, издърпват я с устата си и след това я откъсват със зъби.
Размножаване на мини магарета
Бременността при мини магаренца трае сред 11 и 13 месеца и съвсем без изключение имат поколение.
Женската не трябва да се чифтосва преди да навърши 3, 5 години. До преди да навършат 3 години те към момента порастват и се развиват и могат да бъдат физически и душевен незрели.
Мини магарето живее до 35 години, тъй че имат задоволително време да станат родители.
Женското бременно магаре се нуждае от повече пространство преди да роди, също така оборът би трябвало да бъде усърдно измит, с цел да се приготви за раждането.
Повечето дребни магаренца са положителни майки и не се нуждаят от помощ по време на раждането. Под 30 % от тях може да имат проблеми при протичане на самия родилен развой и да се нуждаят от ветеринарна грижа.
Миниатюрното бебета магарета би трябвало в първите 2 часа от появяването си да е до майката и да суче магарешко мляко. Важно е какво е времето, тъй като би трябвало да е задоволително топло, с цел да изсуши дребното и да му се направи надълбоко легло от суха плява.
Жребчето се нуждае от доста сън в първите си дни, само че в случай че времето е топло и слънчево, то ще се любува на способността си да тича единствено часове откакто се е родило. Мъниците демонстрират любознание към околната среда още с първите си часове.
Когато мини магаренцата се отглеждат в домашна среда размножаването може да бъде когато и да е на годината, само че в дивата природа те се развъждат през влажния сезон. Тези животни се раждат изцяло развити и са им нужни единствено 30 минути, с цел да се изправят на крайници.
Грижа за мини магаре
Миниатюрното магаре се нуждае от минимални грижи, включващи хранене на магарето, стригане, разчистване на тялото от налепени листа, бодили, тръни и други нечистотии, ваксини и обезпаразитяване.
Мини магаренцата са скъпоценно владеене и в случай че им е обезпечена околна среда с задоволително място за бягане и игри, чиста вода и храна, са извънредно щастливи. Те могат да трансформират атмосферата в дома на стопаните си и да донесат доста наслада с компанията си на дребни и огромни.
Минималното пространство, от което се нуждае дребното творение, би трябвало да е 80 квадратни метра с дребна покрита повърхност, която да му даде заслон.
Няколко забавни обстоятелството за мини магарето
Най-голям интерес измежду феновете на пухкавите и игриви създания провокира въпросът какъв брой е огромно най-малкото мини магаренце. Първенството се държи от 10-годишно магаренце, високо единствено 64 сантиметра. Първенството му в книгата на Гинес се оспорва от мъниче на 9 месеца от американска порода, високо едвам 48 сантиметра, което ще може публично да вземе шампионата при навършване на годинка.
Малките магаренца подлежат на дресура и могат да се научат да прескачат трудности като коня.
Магарето е познато най-много като животно, което може да бъде яздено от индивида. При дребните магаренца този въпрос е много противоречив. Те стават за езда, главно от деца, само че единствено при избрани условия.
Мини магаренцата са отличен придружител освен за децата, само че и за други животни. Те се схващат както с домашни любимци като кучетата, по този начин и с други селскостопански животни, изключително с конете и даже могат да укротят буйния манталитет на някой изключително непокорен на влияние кон, както става във една плантация в Съединени американски щати. Фермерка, която не съумява да се оправи с твърдоглав кон, взема решение казуса, откакто довежда за негов придружител мини магаренце, което бързо намира общ език с неуправляемия си роднина.
