Истории от първо лице – може ли да се живее без ласки в леглото
Докосвайки се до деликатната тематика за неналичието на предпочитание за милувки, разбрахме, че няма да е елементарно, само че на процедура се оказа още по-трудно. Днес взехме решение да ви представим няколко необятно публикувани заблуди, свързани с тази тематика, както и да забележим персоналните истории от живота на хората, които не изпитват сходни усеща.
Какво е това
В обществото има няколко разнопосочни отзиви по този въпрос. Едно от тях, е че това са хора отвратени от ласките в леглото, други считат, че не могат да изпитат това възприятие, което ги кара да желаят да го създадат, при трети пък е, че не желаят да са пристрастени към ласките в леглото. Всичко това частично е правилно, като за жалост задоволително изследвания по тази тематика не са правени. Международната общественост на психолози обаче е все по-склонна да я преглежда като ориентировка, като хетеро, хомо или би. Но специалистите към момента не са постигнали 100% единодушие. И, в случай че учените не могат да дадат прецизен отгово, за това какво изпитват и усещат тези хора е добре да научим от самите тях. Предлагаме ви няколко споделени истории, които ще разкрият повече детайлности:
Валентина, на 39 години
„ На 39 години съм и едвам преди две години осъзнах, че нямам потребност да върша нищо в леглото. И всичко се случи, откакто инцидентно гледах англоезичен видеоклип в YouTube, където имаше в детайли разказани всички прояви на сходна липса към милувки. От младостта си мислех, че съм някаква неточност на природата, тъй като не се интересувах от сходни неща и в никакъв случай не ми носеше наслаждение. Дори се наложи да изобретявам истории за гаджета пред моите приятелки, с цел да не се откроявам. Тогава в живота ми се появи прелестен и най-милият човек на света. Оженихме се бързо и всички ми споделяха какъв шанс имам. Освен това доста желаех дете. А фамилиарност имаше, единствено тъй като брачният партньор ми беше прелестен и не можех да го отчайвам, само че все пак разбра, че има проблем.
Започнах да отивам на психолог, а той ме изпрати при избран експерт. Когато най-сетне се убедих в своята безспорна липса и индиферентност към ласките разбрах, че доста рядко и единствено при избрани условия мога да имам привличане, почтено признах всичко на брачна половинка си. Страхувах се да го изгубя, тъй като го обичам и не желая синът ни да пораства без татко. Със брачна половинка ми имаме впечатляваща разлика във възрастта – 15 години и това съгласно мен ни избави от бракоразвод. Той беше съпричастен към всичко, също така потребността от фамилиарност не са дневен ред. Правим го, може би един път на всеки шест месеца или даже по-рядко, и съм му доста признателна. Доволена съм от това положение на нещата. “
Владимир, на 43 години
„ Вероятно в нашата страна най-незавидното състояние е да си мъж, който не желае и не може да го направи. Обществото просто не желае да разбере и одобри това, твърдейки ви, че „ с времето ще станете естествени “. Не съм женен, тъй като не мога да дам на дамата, това което желае: при мисълта за някакво интимно взаимоотношение с различен човек стартира да ме хвърлита студена пот. Не знам какво е това възприятие на приятност. На доктрина е допустимо да основа семейство, в случай че срещна жена със същите възгледи като моите. Определено одобрявам девойки, те провокират моя интерес и ми е доста любопитно да поддържам връзка с тях, само че физическият контакт е изключен.
Превод: Гергана Георгиева
