Посланик Петър Воденски пред „Труд“: Москва и Анкара имат общи интереси в икономически план
Доколко предвидими бяха икономическите и финансови земетресения в Турция от последните седмици; търси ли Анкара правилен нов другар в лицето на Москва или единствено дърпа опашката на Вашингтон и защо; новите геополитически действителности в международен мащаб постановат ли нова еластичност във външната политика на страните от района на Балканите и в частност България – единствено дребна част от тематиките, по които потърсихме мнението на кариерния посланик и някогашен дипломат на страната ни в Турция Петър Воденски.
– Г-н Воденски, от две седмици прилежаща Турция претърпява непредвидена финансова и икономическа рецесия, очевидно сякаш основана от външни фактори. Какво провокира съгласно вас тази обстановка?
– Тази рецесия не е напълно непредвидена. Една от аргументите турският президент Реджеп Ердоган да изтегли с една година напред изборите, които трябваше да се произведат следващата година, беше точно упованието за такава икономическа рецесия. От началото на годината лирата губи от цената си. За последните 10 години външният дълг на Турция от 20% от Брутният вътрешен артикул в този момент се равнява на 70 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Трябваше да бъдат вдигнати лихвените проценти на банките, на което Ердоган се опълчи – в това число и по верски аргументи, тъй като както знаете, монотеистичните религии и в частност Ислямът са срещу лихварството. Не всички монотеистични религии се преценяват с това условие, само че, явно, Ердоган държи на него. След избирането му за президент на последните избори, при измененията в кабинета, които той направи, постави своя шурей за министър на финансите – което пък даде мотив да се заприказва за загуба на суверенитет на централната банка. Все фактори, които бързо разтревожват и прогонват вложителите. За спомагателен катализатор в този момент послужи митническата война, която де факто президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп разгласи на турската металургия, като усили двойно митата за внасяните от Турция стомана и алуминий. Това пък задълбочи несъгласията, които имаше сред Вашингтон и Анкара, и които се натрупват към този момент близо 4 години. Като се има поради, че в Турция мълчешком упрекват Съединени американски щати за опита за прелом през 2016 година, можем да си представим настроенията на Турция в този момент. Даже има оценки, че разривът сред Турция и Съединени американски щати е надали не необратим. Аз не бих стигнал до такива крайности. Както виждаме, и Тръмп, и Ердоган са неотстъпчиви като персони и характери, само че също по този начин сме очевидци, че могат да вършат отстъпки – единият по въпроса за връзките със Северна Корея, другият за тези с Русия след свалянето на съветски аероплан над Сирия преди време. Така че има съгласно мен вероятност за изглаждане на връзките сред Турция и Съединени американски щати в бъдеще, само че какво ще се случи – следва да забележим.
– Своеобразният триумвират за решение на ориста на Сирия, който направиха преди два месеца президентите на Турция, Русия и Иран, не повлия ли също на обтягането на връзките сред Анкара и Вашингтон?
– Несъмнено една от аргументите за обтягането на двустранните връзки е, че Турция се ориентира към Русия като тактически съдружник в Сирия. Съединени американски щати на този фронт поддържат кюрдския фактор, тъй като считат, че им прави работа в битката с „ Ислямска страна “, което може доста да бъде оспорено. Важното е, че за Турция каквато и да е форма на държавно образувание да са дали обещание Съединени американски щати на кюрдите, с цел да се борят против ИДИЛ, е неприемлива и съставлява смъртоносна опасност. Там към този момент Анкара и Вашингтон сблъскаха ползите си. Намериха някакъв „ модус вивенди “ към огромните турски военни интервенции в Африн и Манбидж, където съумяха да договорят взаимна „ пътна карта “. Но такива сделки предстоят за Турция и с Русия, и с Иран. И този съюз сред Русия, Иран и Турция, за който говорите, е също тактически и ще забележим какъв брой дълго ще продължи.
– Този съюз дава и стопански гаранции на Ердоган. Покрай отслабената от гражданската война Сирия, той изцяло овладя течението на река Ефрат, строи водноелектрически централи от своята страна на границата, развива инфраструктурата…
– В стопански проект Москва и Анкара имат общи ползи в района – за Русия преди всичко това е износът на енергоносители; за Турция това е износът на селскостопанска продукция, работна ръка за строителството. Масовото връщане на съветски туристи по турските курорти тази година също показва предпочитание за насърчаване на взаимните стопански ползи. Доколко това може да се трансформира в някакъв политически или различен съюз, съм много песимистичен. Видяхме че турският президент Ердоган направи поръчка за БРИКС, на което съветската страна отговори уклончиво. С което стана ясно, че ходът е по-скоро Турция да ядоса Съединени американски щати с „ ние имаме опция “ – до каква степен е действителна тя, е противоречив въпрос.
– Смятате ли че това разтягане на връзките сред Съединени американски щати и Турция, на което сме очевидци, може да повлияе на уговорките на Анкара към НАТО? И по какъв начин би се отразило това на сигурността в районно отношение?
– На този стадий НАТО, в лицето на генералният секретар Йенс Столтенберг споделя, че Турция е образцов член на организацията, с всички останали суперлативи. Но самото бъдеще на НАТО в сегашната му форма малко или доста се слага под въпрос. Особено, като имаме поради държанието на американския президент Доналд Тръмп на последната среща на върха на Алианса в Брюксел и всички въпроси, повдигнати от него. Засега не виждам Турция да е заемала позиция срещу уговорките си към НАТО, само че и въпросът за бъдещето на самата организация е любопитен миг.
– Къде съгласно вас ще се озове България в един предполагаем сюжет на трайно стопляне на връзките сред Турция и Русия и надлежно изстудяване на тези „ със Запада “?
– За нашата историческа памет, в района в действителност се основават едни изцяло нови съюзи. Ние постоянно сме били малко или доста с Русия, когато сме имали въпроси за решение с Турция, още от робството насам. А в този момент в района виждаме намесени ползите, както на Москва и Анкара, по този начин и тези на Вашингтон и Брюксел, в това число и тихомълком тези на Пекин, който от няколко години също се промъква насам. За нас това е изцяло нова конюнктура и ни е нужна една доста прозорлива и поредна външна политика в един многовекторен свят. Винаги съм застъпвал тезата, че във външната си политика България няма ресурса да диктува какво ще се случи в района. Но може да предугади какво ще решат огромните, преди то да се случи и да ни бъде наложено силово и без ценене на нашия интерес. И България да успее да вплете своите оферти в тези на огромните. Това е изпълнимо. Може да бъде реализирано. Но за задачата е нужна многовекторна и доста отворена външна политика, която да може да отработва всички тези гледни точки, които споменахме. За това е значим и личностният фактор…
– Имаме ли професионалния потенциал?
– Ние разполагаме със съществени дипломати, които могат да отиграят такива обстановки. Въпросът е до каква степен политиците са в положение да чуят. Защото много постоянно пропущат да чуят какво им споделят дипломатите. А напълно настрана е да го създадат. Сами видяхте по време на българското председателство на Европейски Съюз срещата, която се провежда за европейското бъдеще на Западните Балкани. Голям триумф, осъществен с помощта на това, че успяхме още при започване на интервала да вплетем този си интерес в общия дневен ред на съюза. Предложението се приемаше изначало с подигравка в Брюксел, само че в последна сметка се обърнаха нещата, българските дипломати съумяха да я осъществят, само че към момента се колебая, че политиците ни схванаха какво тъкмо се реализира и какъв брой огромен е този триумф, оттатък заглавията и рекламата, които излязоха от цялото нещо. Така и тук с тези многовекторни ползи и фактори, които въздействат на района, не съм сигурен, че политиците ще желаят да чуят дипломатите какво имат да им кажат. Иначе професионалният потенциал го имаме, към момента не е разрушена изцяло българската дипломация.
– Да се върнем още веднъж към връзките Турция-САЩ, вие споменахте по-рано, че този развой на изстудяване продължава към този момент няколко години и най-сериозно се разгоря преди през 2016 година към така наречен опит за прелом, за който Анкара упреква живеещият в Съединени американски щати Фетуллах Гюлен. В чистката, която Ердоган организира от този момент бяха набедени стотици хиляди души за поддръжници на метежниците; турските секрети служби отвличат безотчетно хипотетични „ гюленисти “ от непознати държави; това държание на Анкара не е ли също фактор за сегашната обстановка?
– Турският президент Ердоган е наредил на турското разузнаване, чийто шеф е негов доста доближен, да предприеме дейности за извеждане на „ гюленисти “ от непознати страни – видяхме го в Косово, в Азербайджан, в Украйна и последното крушение в Монголия. От България най-малко не съм чувал Разузнавателна служба на Турция (бел. ред. – турските секрети служби) да са извеждали някой без наше познание. Доколкото знам, е издирван контакт за двустранно съглашение по този въпрос. Но по този начин или другояче, тази интервенция на Турция във вътрешните работи на страни, в които Анкара счита, че има въздействие, е безусловно неприемлива. Тя върви по линия на турските и мюсюлманските малцинства в дадени страни, където го има – инструментите са Разузнавателна служба на Турция, ТИКА (Агенцията за развитие) и Дианет – дирекцията по вероизповеданията, която се грижи за мюсюлманите в близки и далечни страни, изпраща проповедници в чужбина, следи за „ Гюленисти “ и други неприятели и т. н. Тоест, Турция си има такава политика и я реализира чрез съответните принадлежности. Прибягва се и до партиен инженеринг, както видяхме и в България на последните и предпоследните избори. И, искрено казано, не съм чувал различен, с изключение на служебното държавното управление на Огнян Герджиков, да слага въпроса за това пред турската страна. Ние водим политика да не вършим забележки на Турция, в полза на това тя да стопира имигрантите през нашата граница, само че ми коства, че при настъпилите нови геополитически дадености е належащо да се внесат корекции в тази наша политика. И още веднъж като някогашен посланик споделям, всичко зависи от това дали ще ни чуят политиците, когато ги съветваме.
Нашият посетител
Посланик Петър Воденски е български посланик от кариерата. Роден е през 1951 година Бил е общоприет консул и дипломат на България в Турция, Молдова и Кипър. На два пъти е заемал длъжността шеф на кабинета на министър на външните работи. Служил е и като офицер от военното разузнаване. През 2013 година издава автобиографичната книга „ А другояче дипломацията е сериозен поминък “.
– Г-н Воденски, от две седмици прилежаща Турция претърпява непредвидена финансова и икономическа рецесия, очевидно сякаш основана от външни фактори. Какво провокира съгласно вас тази обстановка?
– Тази рецесия не е напълно непредвидена. Една от аргументите турският президент Реджеп Ердоган да изтегли с една година напред изборите, които трябваше да се произведат следващата година, беше точно упованието за такава икономическа рецесия. От началото на годината лирата губи от цената си. За последните 10 години външният дълг на Турция от 20% от Брутният вътрешен артикул в този момент се равнява на 70 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Трябваше да бъдат вдигнати лихвените проценти на банките, на което Ердоган се опълчи – в това число и по верски аргументи, тъй като както знаете, монотеистичните религии и в частност Ислямът са срещу лихварството. Не всички монотеистични религии се преценяват с това условие, само че, явно, Ердоган държи на него. След избирането му за президент на последните избори, при измененията в кабинета, които той направи, постави своя шурей за министър на финансите – което пък даде мотив да се заприказва за загуба на суверенитет на централната банка. Все фактори, които бързо разтревожват и прогонват вложителите. За спомагателен катализатор в този момент послужи митническата война, която де факто президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп разгласи на турската металургия, като усили двойно митата за внасяните от Турция стомана и алуминий. Това пък задълбочи несъгласията, които имаше сред Вашингтон и Анкара, и които се натрупват към този момент близо 4 години. Като се има поради, че в Турция мълчешком упрекват Съединени американски щати за опита за прелом през 2016 година, можем да си представим настроенията на Турция в този момент. Даже има оценки, че разривът сред Турция и Съединени американски щати е надали не необратим. Аз не бих стигнал до такива крайности. Както виждаме, и Тръмп, и Ердоган са неотстъпчиви като персони и характери, само че също по този начин сме очевидци, че могат да вършат отстъпки – единият по въпроса за връзките със Северна Корея, другият за тези с Русия след свалянето на съветски аероплан над Сирия преди време. Така че има съгласно мен вероятност за изглаждане на връзките сред Турция и Съединени американски щати в бъдеще, само че какво ще се случи – следва да забележим.
– Своеобразният триумвират за решение на ориста на Сирия, който направиха преди два месеца президентите на Турция, Русия и Иран, не повлия ли също на обтягането на връзките сред Анкара и Вашингтон?
– Несъмнено една от аргументите за обтягането на двустранните връзки е, че Турция се ориентира към Русия като тактически съдружник в Сирия. Съединени американски щати на този фронт поддържат кюрдския фактор, тъй като считат, че им прави работа в битката с „ Ислямска страна “, което може доста да бъде оспорено. Важното е, че за Турция каквато и да е форма на държавно образувание да са дали обещание Съединени американски щати на кюрдите, с цел да се борят против ИДИЛ, е неприемлива и съставлява смъртоносна опасност. Там към този момент Анкара и Вашингтон сблъскаха ползите си. Намериха някакъв „ модус вивенди “ към огромните турски военни интервенции в Африн и Манбидж, където съумяха да договорят взаимна „ пътна карта “. Но такива сделки предстоят за Турция и с Русия, и с Иран. И този съюз сред Русия, Иран и Турция, за който говорите, е също тактически и ще забележим какъв брой дълго ще продължи.
– Този съюз дава и стопански гаранции на Ердоган. Покрай отслабената от гражданската война Сирия, той изцяло овладя течението на река Ефрат, строи водноелектрически централи от своята страна на границата, развива инфраструктурата…
– В стопански проект Москва и Анкара имат общи ползи в района – за Русия преди всичко това е износът на енергоносители; за Турция това е износът на селскостопанска продукция, работна ръка за строителството. Масовото връщане на съветски туристи по турските курорти тази година също показва предпочитание за насърчаване на взаимните стопански ползи. Доколко това може да се трансформира в някакъв политически или различен съюз, съм много песимистичен. Видяхме че турският президент Ердоган направи поръчка за БРИКС, на което съветската страна отговори уклончиво. С което стана ясно, че ходът е по-скоро Турция да ядоса Съединени американски щати с „ ние имаме опция “ – до каква степен е действителна тя, е противоречив въпрос.
– Смятате ли че това разтягане на връзките сред Съединени американски щати и Турция, на което сме очевидци, може да повлияе на уговорките на Анкара към НАТО? И по какъв начин би се отразило това на сигурността в районно отношение?
– На този стадий НАТО, в лицето на генералният секретар Йенс Столтенберг споделя, че Турция е образцов член на организацията, с всички останали суперлативи. Но самото бъдеще на НАТО в сегашната му форма малко или доста се слага под въпрос. Особено, като имаме поради държанието на американския президент Доналд Тръмп на последната среща на върха на Алианса в Брюксел и всички въпроси, повдигнати от него. Засега не виждам Турция да е заемала позиция срещу уговорките си към НАТО, само че и въпросът за бъдещето на самата организация е любопитен миг.
– Къде съгласно вас ще се озове България в един предполагаем сюжет на трайно стопляне на връзките сред Турция и Русия и надлежно изстудяване на тези „ със Запада “?
– За нашата историческа памет, в района в действителност се основават едни изцяло нови съюзи. Ние постоянно сме били малко или доста с Русия, когато сме имали въпроси за решение с Турция, още от робството насам. А в този момент в района виждаме намесени ползите, както на Москва и Анкара, по този начин и тези на Вашингтон и Брюксел, в това число и тихомълком тези на Пекин, който от няколко години също се промъква насам. За нас това е изцяло нова конюнктура и ни е нужна една доста прозорлива и поредна външна политика в един многовекторен свят. Винаги съм застъпвал тезата, че във външната си политика България няма ресурса да диктува какво ще се случи в района. Но може да предугади какво ще решат огромните, преди то да се случи и да ни бъде наложено силово и без ценене на нашия интерес. И България да успее да вплете своите оферти в тези на огромните. Това е изпълнимо. Може да бъде реализирано. Но за задачата е нужна многовекторна и доста отворена външна политика, която да може да отработва всички тези гледни точки, които споменахме. За това е значим и личностният фактор…
– Имаме ли професионалния потенциал?
– Ние разполагаме със съществени дипломати, които могат да отиграят такива обстановки. Въпросът е до каква степен политиците са в положение да чуят. Защото много постоянно пропущат да чуят какво им споделят дипломатите. А напълно настрана е да го създадат. Сами видяхте по време на българското председателство на Европейски Съюз срещата, която се провежда за европейското бъдеще на Западните Балкани. Голям триумф, осъществен с помощта на това, че успяхме още при започване на интервала да вплетем този си интерес в общия дневен ред на съюза. Предложението се приемаше изначало с подигравка в Брюксел, само че в последна сметка се обърнаха нещата, българските дипломати съумяха да я осъществят, само че към момента се колебая, че политиците ни схванаха какво тъкмо се реализира и какъв брой огромен е този триумф, оттатък заглавията и рекламата, които излязоха от цялото нещо. Така и тук с тези многовекторни ползи и фактори, които въздействат на района, не съм сигурен, че политиците ще желаят да чуят дипломатите какво имат да им кажат. Иначе професионалният потенциал го имаме, към момента не е разрушена изцяло българската дипломация.
– Да се върнем още веднъж към връзките Турция-САЩ, вие споменахте по-рано, че този развой на изстудяване продължава към този момент няколко години и най-сериозно се разгоря преди през 2016 година към така наречен опит за прелом, за който Анкара упреква живеещият в Съединени американски щати Фетуллах Гюлен. В чистката, която Ердоган организира от този момент бяха набедени стотици хиляди души за поддръжници на метежниците; турските секрети служби отвличат безотчетно хипотетични „ гюленисти “ от непознати държави; това държание на Анкара не е ли също фактор за сегашната обстановка?
– Турският президент Ердоган е наредил на турското разузнаване, чийто шеф е негов доста доближен, да предприеме дейности за извеждане на „ гюленисти “ от непознати страни – видяхме го в Косово, в Азербайджан, в Украйна и последното крушение в Монголия. От България най-малко не съм чувал Разузнавателна служба на Турция (бел. ред. – турските секрети служби) да са извеждали някой без наше познание. Доколкото знам, е издирван контакт за двустранно съглашение по този въпрос. Но по този начин или другояче, тази интервенция на Турция във вътрешните работи на страни, в които Анкара счита, че има въздействие, е безусловно неприемлива. Тя върви по линия на турските и мюсюлманските малцинства в дадени страни, където го има – инструментите са Разузнавателна служба на Турция, ТИКА (Агенцията за развитие) и Дианет – дирекцията по вероизповеданията, която се грижи за мюсюлманите в близки и далечни страни, изпраща проповедници в чужбина, следи за „ Гюленисти “ и други неприятели и т. н. Тоест, Турция си има такава политика и я реализира чрез съответните принадлежности. Прибягва се и до партиен инженеринг, както видяхме и в България на последните и предпоследните избори. И, искрено казано, не съм чувал различен, с изключение на служебното държавното управление на Огнян Герджиков, да слага въпроса за това пред турската страна. Ние водим политика да не вършим забележки на Турция, в полза на това тя да стопира имигрантите през нашата граница, само че ми коства, че при настъпилите нови геополитически дадености е належащо да се внесат корекции в тази наша политика. И още веднъж като някогашен посланик споделям, всичко зависи от това дали ще ни чуят политиците, когато ги съветваме.
Нашият посетител
Посланик Петър Воденски е български посланик от кариерата. Роден е през 1951 година Бил е общоприет консул и дипломат на България в Турция, Молдова и Кипър. На два пъти е заемал длъжността шеф на кабинета на министър на външните работи. Служил е и като офицер от военното разузнаване. През 2013 година издава автобиографичната книга „ А другояче дипломацията е сериозен поминък “.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ