Доклад на южноафриканската организация с нестопанска цел „Civicus”, озаглавен "Народната власт под атака 2021 г." ("People Power Under Attack 2021" – PPWA) , показва, че 37 от 110-те участници в стартиралата днес Среща на върха за демокрацията на Джо Байдън рутинно ограничават гражданските права.
Страните са разделени в пет категории - отворени, ограничени, възпрепятствани, репресирани (потиснати) или затворени.
В 19 от 54-те държави в региона гражданското пространство за изявяване на позиции се оценява като отворено, в 21 - като ограничено, в 7 - като възпрепятствано, в 3 - като потиснато, а в 4 - като затворено.
Европа и Централна Азия
През изминалата година е документирано забележимо намаляване на гражданското пространство в утвърдени демокрации като Франция и Великобритания, като законодателните промени застрашават основните свободи. Гражданското пространство в други европейски държави е в упадък, като рейтингът на гражданското пространство в четири държави е понижен.
В Централна Азия правителствата продължават да ограничават и без това ограниченото пространство за гражданското общество, като често прилагат тактики на тормоз и сплашване срещу журналисти и правозащитници. Освен това при новия президент на Киргизстан е регистрирано все по-авторитарно управление.
Четирите европейски държави, чиито рейтинги са понижени, са Беларус, Белгия, Чешката република и Полша. Три от тези страни са държави-членки на Европейския съюз (ЕС).
Белгия
Понижаването на рейтинга на гражданското пространство в Белгия от отворено на ограничено се дължи на продължаващите репресии срещу мирните събирания.
Илюстрация на това са три големи протеста срещу расовата и класовата несправедливост между ноември 2020 г. и януари 2021 г., които са посрещнати с прекомерна полицейска сила, включително с използване на полусмъртоносно оръжие, като полицията е обвинена и в използване на побой, душене и расистки обиди, както и в задържане на стотици протестиращи, включително непълнолетни. Освен това полицията е използвала непропорционална сила, за да наложи мерките за COVID-19.
Съществува и загриженост относно правата на мигрантите. Много от мигрантите, които живеят в Белгия от години, са изправени пред все по-несигурно положение, което се влошава от пандемията.
Чехия
В Чешката република опасенията относно намаляващата независимост на медиите са довели до понижаване на рейтинга от отворен на ограничен. През май 2021 г. кабинетът на чешкия президент Милош Земан обяви, че ще спре да предоставя информация на няколко разследващи медии. По подобен начин на няколко международни и чешки журналисти не беше позволено да присъстват на съвместна пресконференция, организирана от тогавашния министър-председател Андрей Бабиш и унгарския министър-председател Виктор Орбан. Освен това има опасения за политическа намеса в обществената телевизия Česká televize (Чешка телевизия) с неочакваното уволнение на петимата членове на Консултативния съвет през ноември 2020 г. и неуспешния опит през март 2021 г. да бъде отстранен главният изпълнителен директор, който взема редакционните решения. Безпристрастността на Чешкото национално радио също е застрашена, като членове на Съвета, подкрепящи управляващата партия, се опитват да влияят на предаванията. Освен това придобиването на Central European Media Enterprises, която разработва и продуцира съдържание за 30 телевизионни канала в пет държави от Централна и Източна Европа, от чешкия милиардер Петер Келнер, за когото е известно, че има тесни връзки с Китай, поражда опасения за цензура.
Беларус
Системното заглушаване на гражданското общество в Беларус след масовите протести, които избухнаха преди и непосредствено след оспорваните президентски избори през август 2020 г., е довело до понижаване на рейтинга от репресиран на затворен. През изминалата година властите нападнаха, задържаха и повдигнаха обвинения на стотици протестиращи и журналисти, осъдиха и вкараха в затвора бивш кандидат за президент, разпуснаха медии и измениха законите, за да попречат на гражданите да се организират и съответно на журналистите да отразяват събития. Към 25 ноември 2021 г. е съобщено, че 882 души са политически затворници в Беларус. Много от тях са били задържани и осъдени на срокове на задържане от няколко дни до няколко години затвор, най-вече за участие в антиправителствени протести. Освен това властите са започнали процедура за ликвидиране на десетки организации на гражданското общество, включително ключови групи за защита на правата на човека, като президентът Александър Лукашенко продължава безмилостните си репресии срещу гражданското общество.
Други
Непрекъснатото влошаване на гражданското пространство в Полша е довело до понижаване на рейтинга на страната от "ограничен" на "възпрепятстван".
Гражданското пространство в Централна Азия продължава да се влошава. Противниците на правителството, активистите на гражданското общество, независимите журналисти, блогърите, специалистите по правата на човека, адвокатите, мирните протестиращи и други критично настроени към правителствата лица са преследвани чрез различни тактики - от организирани онлайн атаки, анонимни заплахи и наблюдение до арести, съдебно преследване и лишаване от свобода по политически мотивирани обвинения. Правителството на Туркменистан, което продължава да отрича съществуването на COVID-19 в страната, засили кампанията си срещу инструментите, които заобикалят ограниченията в интернет, като например виртуалните частни мрежи (VPN), които хората използват за достъп до иначе недостъпни ресурси. Ново законодателство, инициирано в няколко централноазиатски държави, включително Казахстан и Киргизстан, налага допълнителни ограничения, насочени към цензуриране на критично онлайн съдържание.
Задържане на протестиращи
През 2021 г. задържането на протестиращи е било най-често срещаното нарушение на гражданското пространство, документирано в поне 36 държави. Заедно с това властите са реагирали на протестите и с прекомерна сила. Групите за защита на правата на околната среда, групите за защита на трудовите права, ЛГБТИ+ общностите, жените и младите хора често участват в инциденти, свързани с гражданското пространство.
Турция
В Турция хиляди студенти от университета "Богазичъ" организираха протести с призив за академична свобода след назначаването на нов ректор, за когото се смята, че е политическо назначение на президента Реджеп Тайип Ердоган. Турските власти отговориха на протестите с прекомерна сила, включително със сълзотворен газ, гумени куршуми и водни оръдия.
Правозащитни организации документираха, че 560 протестиращи студенти са били арестувани по време на протестите в 38 града, като повечето от тях са били освободени след кратко време.
Великобритания
В Обединеното кралство се проведоха многобройни протести срещу Законопроекта за полицията, престъпността, наказанията и съдилищата (известен като Законопроект за полицейската дейност), който дава на полицията допълнителни правомощия за потискане на протести. По време на протестите срещу #KillTheBill в Бристол полицията използва прекомерна сила и арестува 78 протестиращи, като впоследствие трима от тях вече бяха вкарани в затвора, а други рискуват да бъдат осъдени на лишаване от свобода. Протестите за расова справедливост и екологични права многократно са били посрещани със задържания в Обединеното кралство.
Франция
Във Франция през януари 2021 г. 200 000 души демонстрираха срещу законопроекта за глобалната сигурност, който по-късно беше приет като закон. Законът създава състояние на всеобщо наблюдение, което представлява заплаха за свободата на изразяване и мирните събирания. Националните организации за правата на човека съобщиха, че по време на тези протести са извършени 13 000 ареста, включително на непълнолетни лица.
Гърция
През януари и февруари 2021 г. хора протестираха в Атина и Солун срещу правителствен законопроект за образованието, който, наред с други цели, възнамерява да въведе дисциплинарни мерки, които да проверяват студентите за излагане на плакати и транспаранти в университета, като по този начин се ограничава свободата на изразяване, и да създаде полицейски сили в университетските кампуси. Студентите бяха посрещнати от гръцката полиция за борба с безредиците, която използва сълзотворен газ, а 52-ма души бяха задържани от полицията.
Сплашване, тормоз и физически нападения
Използването на сплашване и тормоз като тактика за възпиране на правозащитници и журналисти е документирано в поне 34 държави в Европа и Централна Азия. Културата на безнаказаност в региона нараства, като властите не привличат към отговорност извършителите на тормоз и сплашване. Физически нападения над журналисти, които често са се случвали по време на отразяване на протести, са документирани в най-малко 28 държави. Има няколко случая на убийства на журналисти в региона. В Нидерландия разследващият журналист Петер де Врис беше убит, след като беше прострелян поне пет пъти, като според съобщенията смъртта му е свързана с най-търсения престъпник в Нидерландия.
В Гърция телевизионният репортер Гиоргос Караиваз беше застрелян пред дома си в Атина, като властите потвърдиха, че убийството е свързано с организирани престъпни групи. Убийства на журналисти са регистрирани и в Беларус, Грузия и Турция.
Задържния заради COVID-19
В Германия през изминалата година са документирани редица инциденти по време на протести срещу мерките по COVID-19, при които недоверието към медиите е решаващ елемент. По време на няколко протеста журналисти са били заплашвани със смърт и са били наричани "лъжлива преса". В Нидерландия журналистът Мак ван Динтер от вестник Volkskrant беше насилствено вкаран в полицейски микробус, защото бил "твърде близо" до полицаите, и задържан за няколко часа. Инциденти срещу журналисти по време на протести, свързани с COVID-19, са документирани и в Белгия, Франция, Италия, Северна Македония и Испания.
Властта в действие
Високопоставени политици на най-високо равнище, включително министър-председатели и президенти, продължават да сплашват и тормозят служители на гражданското общество и журналисти. В Словения министър-председателят Янез Янша и управляващата Словенска демократическа партия обвиниха обществената телевизия Radiotelevizija Slovenija, че разпространява "лъжи", и я определиха като "безотговорен разпространител на вируса".
Янша също така нарече в Twitter Словенската агенция за печата "национален позор". В Хърватия президентът Зоран Миланович многократно е обиждал репортерите от обществената телевизия HRT, като ги е наричал хитреци, наемници и срам за страната. В Сърбия разследващият портал KRIK и организациите на гражданското общество са подложени на клеветнически кампании, подклаждани от президента Александър Вучич, управляващата Сръбска прогресивна партия и проправителствените медии, които обвиняваха KRIK, че се свързва с организирани престъпни групи.
Правителствата използват и не толкова преки форми на тормоз, като например насочване към механизми за финансиране на медиите към ограничаване на работата им, включително във Франция, Унгария и Словения.
Рестриктивни закони
През изминалата година е документирано приемането на рестриктивни закони в поне 32 държави в Европа и Централна Азия. Няколко закона са свързани с извънредните правомощия по COVID-19, които допълнително ограничават основните свободи, докато други закони са пряко насочени срещу свободата на медиите и свободата на изразяване и мирно събиране.
В Беларус Лукашенко одобри изменения в законите за средствата за масова информация и обществените прояви, които забраняват на журналистите да отразяват нерегламентирани протестни действия, а на хората - да събират и използват средства за плащане на глоби за участие в протестни прояви. През юли 2021 г., въпреки съпротивата на гражданското общество, Националното събрание във Франция одобри така наречения "законопроект за сепаратизма", който въвежда задължителен "републикански договор за ангажираност", предоставяйки на административните органи правомощието да отнемат публичното финансиране на организации, които не спазват "принципите на Френската република". Законопроектът има непропорционално въздействие върху малцинствата и сдруженията, които защитават своите права. В Турция нов закон, приет в края на 2020 г., под прикритието на борбата с финансирането на тероризма, позволява по-строг държавен контрол, даващ на държавата правомощието да блокира дарителски кампании на НПО, да заменя управителните им съвети с попечители и да спира дейността им.
Положително развитие в Европа
Въпреки намаляването на гражданското пространство в Европа, гражданското общество постига победи, като например успешно лобиране за финансиране и подкрепа по време на COVID-19 или чрез настояване за премахване на рестриктивни закони.
В Дания бе изразена загриженост във връзка с въвеждането на законопроекта "Сигурност за всички датчани", който цели да даде повече правомощия на полицията да предприема действия срещу "поведение, създаващо несигурност", като ограничава правото на свобода на мирните събрания и е насочено срещу правата на малцинствата. В Румъния бяха документирани няколко положителни законодателни промени: правителството прие законови изменения, които значително опростяват бюрократичните процедури при правозащитниците. Освен това през януари 2021 г. влезе в сила закон, криминализиращ престъпленията от омраза срещу ромската общност.
Полша - държава, пораждаща специално безпокойство
Полша е държава, пораждаща безпокойство. Ситуацията продължи да се влошава, което доведе до понижаване на рейтинга на "възпрепятствана". След решението на контролирания от правителството Конституционен съд от октомври 2020 г., което ограничи абортите в почти всички случаи, много лекари не желаят да извършват каквито и да било аборти. През ноември 2021 г. избухват масови протести след смъртта на млада жена, наречена Изабела, след като ѝ е отказан животоспасяващ аборт. След протестите от октомври 2020 г. от полското движение "Женска стачка" са повдигнати обвинения за ролята им в протестите и са получени заплахи за убийство, изнасилване и бомбени атентати. Поради сериозно ескалиращите заплахи през октомври 2021 г. на Марта Лемпарт, съоснователка на движението "Стачка на полските жени", е назначена полицейска охрана. Заплахите за правата на ЛГБТИ+ продължават с пълна сила. В момента в полския парламент се разглежда законопроектът "Спрете ЛГБТ". Той има за цел да забрани провеждането на ЛГБТИ+ прайдове, като заявеното намерение е да се спре "хомосексуалната пропаганда в публичното пространство" и да се обяви за незаконно "насърчаването на сексуални ориентации, различни от хетеросексуалността", "оспорването на брака като съюз между мъж и жена" и "насърчаването на сексуална активност сред деца и юноши под 18-годишна възраст". ЛГБТИ+ активисти са били преследвани за "престъпление, свързано с накърняване на религиозни чувства", докато други са изправени пред съдебни искове от крайно десни религиозни групи.
Свободата на медиите се влошава още повече. През декември 2020 г. Polska Press, едно от най-големите медийни издателства в страната, беше поето от държавната петролна компания PKN Orlen, чийто главен изпълнителен директор има тесни връзки с управляващата партия "Право и справедливост" (PIS). Въпреки че със съдебна заповед поглъщането беше спряно до преразглеждането му, осем главни редактори бяха уволнени, а други редактори подадоха оставки поради "промени в собствеността". Освен това т.нар. законопроект срещу ТVN, който беше одобрен от полския парламент през септември 2021 г., ограничава медийната собственост на организации от страни извън Европейското икономическо пространство до не повече от 49% дял в която и да е полска медийна фирма. Измененията са пряко насочени към частния телевизионен оператор TVN, собственост на медийната група Discovery, която е силен критик на правителството.
Влошаването на правата на човека на полско-беларуската граница е още един актуален проблем, след като полското правителство въведе "извънредно положение" в граничния район, ограничавайки достъпа на журналисти и правозащитници до него.
Според полското правителство беларуският лидер Лукашенко е насърчавал афганистанските и иракските бежанци да пренебрегват законодателството на ЕС и да пресичат границата в опит да окаже натиск върху ЕС да отмени икономическите санкции срещу Беларус. Въпреки временните мерки, наложени от Европейския съд по правата на човека, Полша продължава да нарушава правата на мигрантите и бежанците чрез незаконно отблъскване, което е довело до смъртта на най-малко седем мигранти, като броят им се оценява на по-голям.
Има няколко случая на произволно задържане на журналисти, които отразяват събитията на границата.
Америка
В някои отношения гражданското пространство в Северна и Южна Америка не се е променило особено през отчетния период. Пространството на гражданското общество продължава да бъде ограничавано от сплашване, тормоз и криминализиране. Продължават нарушенията на правата на протестиращите и атаките срещу медиите. Година след година правозащитниците и журналистите се сблъскват с крайно насилие; за пореден път Северна и Южна Америка е регионът, в който CIVICUS Monitor регистрира най-много убийства на тези важни гласове. Жените, защитниците на коренното население и на околната среда, както и младежките и трудовите лидери са чести мишени.
Препоръки
В заключенията си докладът отправя множество препоръки към държавите за ограничаване на практиките, които засягат демократичната свобода.
В него се препоръчва да се спазва международното право и стандарти в областта на правата на човека и да се създаде "благоприятна среда за правозащитниците, журналистите и активистите", като същевременно се провежда безпристрастно разследване на нарушенията на правата на човека. /БГНЕС
Страните са разделени в пет категории - отворени, ограничени, възпрепятствани, репресирани (потиснати) или затворени.
В 19 от 54-те държави в региона гражданското пространство за изявяване на позиции се оценява като отворено, в 21 - като ограничено, в 7 - като възпрепятствано, в 3 - като потиснато, а в 4 - като затворено.
Европа и Централна Азия
През изминалата година е документирано забележимо намаляване на гражданското пространство в утвърдени демокрации като Франция и Великобритания, като законодателните промени застрашават основните свободи. Гражданското пространство в други европейски държави е в упадък, като рейтингът на гражданското пространство в четири държави е понижен.
В Централна Азия правителствата продължават да ограничават и без това ограниченото пространство за гражданското общество, като често прилагат тактики на тормоз и сплашване срещу журналисти и правозащитници. Освен това при новия президент на Киргизстан е регистрирано все по-авторитарно управление.
Четирите европейски държави, чиито рейтинги са понижени, са Беларус, Белгия, Чешката република и Полша. Три от тези страни са държави-членки на Европейския съюз (ЕС).
Белгия
Понижаването на рейтинга на гражданското пространство в Белгия от отворено на ограничено се дължи на продължаващите репресии срещу мирните събирания.
Илюстрация на това са три големи протеста срещу расовата и класовата несправедливост между ноември 2020 г. и януари 2021 г., които са посрещнати с прекомерна полицейска сила, включително с използване на полусмъртоносно оръжие, като полицията е обвинена и в използване на побой, душене и расистки обиди, както и в задържане на стотици протестиращи, включително непълнолетни. Освен това полицията е използвала непропорционална сила, за да наложи мерките за COVID-19.
Съществува и загриженост относно правата на мигрантите. Много от мигрантите, които живеят в Белгия от години, са изправени пред все по-несигурно положение, което се влошава от пандемията.
Чехия
В Чешката република опасенията относно намаляващата независимост на медиите са довели до понижаване на рейтинга от отворен на ограничен. През май 2021 г. кабинетът на чешкия президент Милош Земан обяви, че ще спре да предоставя информация на няколко разследващи медии. По подобен начин на няколко международни и чешки журналисти не беше позволено да присъстват на съвместна пресконференция, организирана от тогавашния министър-председател Андрей Бабиш и унгарския министър-председател Виктор Орбан. Освен това има опасения за политическа намеса в обществената телевизия Česká televize (Чешка телевизия) с неочакваното уволнение на петимата членове на Консултативния съвет през ноември 2020 г. и неуспешния опит през март 2021 г. да бъде отстранен главният изпълнителен директор, който взема редакционните решения. Безпристрастността на Чешкото национално радио също е застрашена, като членове на Съвета, подкрепящи управляващата партия, се опитват да влияят на предаванията. Освен това придобиването на Central European Media Enterprises, която разработва и продуцира съдържание за 30 телевизионни канала в пет държави от Централна и Източна Европа, от чешкия милиардер Петер Келнер, за когото е известно, че има тесни връзки с Китай, поражда опасения за цензура.
Беларус
Системното заглушаване на гражданското общество в Беларус след масовите протести, които избухнаха преди и непосредствено след оспорваните президентски избори през август 2020 г., е довело до понижаване на рейтинга от репресиран на затворен. През изминалата година властите нападнаха, задържаха и повдигнаха обвинения на стотици протестиращи и журналисти, осъдиха и вкараха в затвора бивш кандидат за президент, разпуснаха медии и измениха законите, за да попречат на гражданите да се организират и съответно на журналистите да отразяват събития. Към 25 ноември 2021 г. е съобщено, че 882 души са политически затворници в Беларус. Много от тях са били задържани и осъдени на срокове на задържане от няколко дни до няколко години затвор, най-вече за участие в антиправителствени протести. Освен това властите са започнали процедура за ликвидиране на десетки организации на гражданското общество, включително ключови групи за защита на правата на човека, като президентът Александър Лукашенко продължава безмилостните си репресии срещу гражданското общество.
Други
Непрекъснатото влошаване на гражданското пространство в Полша е довело до понижаване на рейтинга на страната от "ограничен" на "възпрепятстван".
Гражданското пространство в Централна Азия продължава да се влошава. Противниците на правителството, активистите на гражданското общество, независимите журналисти, блогърите, специалистите по правата на човека, адвокатите, мирните протестиращи и други критично настроени към правителствата лица са преследвани чрез различни тактики - от организирани онлайн атаки, анонимни заплахи и наблюдение до арести, съдебно преследване и лишаване от свобода по политически мотивирани обвинения. Правителството на Туркменистан, което продължава да отрича съществуването на COVID-19 в страната, засили кампанията си срещу инструментите, които заобикалят ограниченията в интернет, като например виртуалните частни мрежи (VPN), които хората използват за достъп до иначе недостъпни ресурси. Ново законодателство, инициирано в няколко централноазиатски държави, включително Казахстан и Киргизстан, налага допълнителни ограничения, насочени към цензуриране на критично онлайн съдържание.
Задържане на протестиращи
През 2021 г. задържането на протестиращи е било най-често срещаното нарушение на гражданското пространство, документирано в поне 36 държави. Заедно с това властите са реагирали на протестите и с прекомерна сила. Групите за защита на правата на околната среда, групите за защита на трудовите права, ЛГБТИ+ общностите, жените и младите хора често участват в инциденти, свързани с гражданското пространство.
Турция
В Турция хиляди студенти от университета "Богазичъ" организираха протести с призив за академична свобода след назначаването на нов ректор, за когото се смята, че е политическо назначение на президента Реджеп Тайип Ердоган. Турските власти отговориха на протестите с прекомерна сила, включително със сълзотворен газ, гумени куршуми и водни оръдия.
Правозащитни организации документираха, че 560 протестиращи студенти са били арестувани по време на протестите в 38 града, като повечето от тях са били освободени след кратко време.
Великобритания
В Обединеното кралство се проведоха многобройни протести срещу Законопроекта за полицията, престъпността, наказанията и съдилищата (известен като Законопроект за полицейската дейност), който дава на полицията допълнителни правомощия за потискане на протести. По време на протестите срещу #KillTheBill в Бристол полицията използва прекомерна сила и арестува 78 протестиращи, като впоследствие трима от тях вече бяха вкарани в затвора, а други рискуват да бъдат осъдени на лишаване от свобода. Протестите за расова справедливост и екологични права многократно са били посрещани със задържания в Обединеното кралство.
Франция
Във Франция през януари 2021 г. 200 000 души демонстрираха срещу законопроекта за глобалната сигурност, който по-късно беше приет като закон. Законът създава състояние на всеобщо наблюдение, което представлява заплаха за свободата на изразяване и мирните събирания. Националните организации за правата на човека съобщиха, че по време на тези протести са извършени 13 000 ареста, включително на непълнолетни лица.
Гърция
През януари и февруари 2021 г. хора протестираха в Атина и Солун срещу правителствен законопроект за образованието, който, наред с други цели, възнамерява да въведе дисциплинарни мерки, които да проверяват студентите за излагане на плакати и транспаранти в университета, като по този начин се ограничава свободата на изразяване, и да създаде полицейски сили в университетските кампуси. Студентите бяха посрещнати от гръцката полиция за борба с безредиците, която използва сълзотворен газ, а 52-ма души бяха задържани от полицията.
Сплашване, тормоз и физически нападения
Използването на сплашване и тормоз като тактика за възпиране на правозащитници и журналисти е документирано в поне 34 държави в Европа и Централна Азия. Културата на безнаказаност в региона нараства, като властите не привличат към отговорност извършителите на тормоз и сплашване. Физически нападения над журналисти, които често са се случвали по време на отразяване на протести, са документирани в най-малко 28 държави. Има няколко случая на убийства на журналисти в региона. В Нидерландия разследващият журналист Петер де Врис беше убит, след като беше прострелян поне пет пъти, като според съобщенията смъртта му е свързана с най-търсения престъпник в Нидерландия.
В Гърция телевизионният репортер Гиоргос Караиваз беше застрелян пред дома си в Атина, като властите потвърдиха, че убийството е свързано с организирани престъпни групи. Убийства на журналисти са регистрирани и в Беларус, Грузия и Турция.
Задържния заради COVID-19
В Германия през изминалата година са документирани редица инциденти по време на протести срещу мерките по COVID-19, при които недоверието към медиите е решаващ елемент. По време на няколко протеста журналисти са били заплашвани със смърт и са били наричани "лъжлива преса". В Нидерландия журналистът Мак ван Динтер от вестник Volkskrant беше насилствено вкаран в полицейски микробус, защото бил "твърде близо" до полицаите, и задържан за няколко часа. Инциденти срещу журналисти по време на протести, свързани с COVID-19, са документирани и в Белгия, Франция, Италия, Северна Македония и Испания.
Властта в действие
Високопоставени политици на най-високо равнище, включително министър-председатели и президенти, продължават да сплашват и тормозят служители на гражданското общество и журналисти. В Словения министър-председателят Янез Янша и управляващата Словенска демократическа партия обвиниха обществената телевизия Radiotelevizija Slovenija, че разпространява "лъжи", и я определиха като "безотговорен разпространител на вируса".
Янша също така нарече в Twitter Словенската агенция за печата "национален позор". В Хърватия президентът Зоран Миланович многократно е обиждал репортерите от обществената телевизия HRT, като ги е наричал хитреци, наемници и срам за страната. В Сърбия разследващият портал KRIK и организациите на гражданското общество са подложени на клеветнически кампании, подклаждани от президента Александър Вучич, управляващата Сръбска прогресивна партия и проправителствените медии, които обвиняваха KRIK, че се свързва с организирани престъпни групи.
Правителствата използват и не толкова преки форми на тормоз, като например насочване към механизми за финансиране на медиите към ограничаване на работата им, включително във Франция, Унгария и Словения.
Рестриктивни закони
През изминалата година е документирано приемането на рестриктивни закони в поне 32 държави в Европа и Централна Азия. Няколко закона са свързани с извънредните правомощия по COVID-19, които допълнително ограничават основните свободи, докато други закони са пряко насочени срещу свободата на медиите и свободата на изразяване и мирно събиране.
В Беларус Лукашенко одобри изменения в законите за средствата за масова информация и обществените прояви, които забраняват на журналистите да отразяват нерегламентирани протестни действия, а на хората - да събират и използват средства за плащане на глоби за участие в протестни прояви. През юли 2021 г., въпреки съпротивата на гражданското общество, Националното събрание във Франция одобри така наречения "законопроект за сепаратизма", който въвежда задължителен "републикански договор за ангажираност", предоставяйки на административните органи правомощието да отнемат публичното финансиране на организации, които не спазват "принципите на Френската република". Законопроектът има непропорционално въздействие върху малцинствата и сдруженията, които защитават своите права. В Турция нов закон, приет в края на 2020 г., под прикритието на борбата с финансирането на тероризма, позволява по-строг държавен контрол, даващ на държавата правомощието да блокира дарителски кампании на НПО, да заменя управителните им съвети с попечители и да спира дейността им.
Положително развитие в Европа
Въпреки намаляването на гражданското пространство в Европа, гражданското общество постига победи, като например успешно лобиране за финансиране и подкрепа по време на COVID-19 или чрез настояване за премахване на рестриктивни закони.
В Дания бе изразена загриженост във връзка с въвеждането на законопроекта "Сигурност за всички датчани", който цели да даде повече правомощия на полицията да предприема действия срещу "поведение, създаващо несигурност", като ограничава правото на свобода на мирните събрания и е насочено срещу правата на малцинствата. В Румъния бяха документирани няколко положителни законодателни промени: правителството прие законови изменения, които значително опростяват бюрократичните процедури при правозащитниците. Освен това през януари 2021 г. влезе в сила закон, криминализиращ престъпленията от омраза срещу ромската общност.
Полша - държава, пораждаща специално безпокойство
Полша е държава, пораждаща безпокойство. Ситуацията продължи да се влошава, което доведе до понижаване на рейтинга на "възпрепятствана". След решението на контролирания от правителството Конституционен съд от октомври 2020 г., което ограничи абортите в почти всички случаи, много лекари не желаят да извършват каквито и да било аборти. През ноември 2021 г. избухват масови протести след смъртта на млада жена, наречена Изабела, след като ѝ е отказан животоспасяващ аборт. След протестите от октомври 2020 г. от полското движение "Женска стачка" са повдигнати обвинения за ролята им в протестите и са получени заплахи за убийство, изнасилване и бомбени атентати. Поради сериозно ескалиращите заплахи през октомври 2021 г. на Марта Лемпарт, съоснователка на движението "Стачка на полските жени", е назначена полицейска охрана. Заплахите за правата на ЛГБТИ+ продължават с пълна сила. В момента в полския парламент се разглежда законопроектът "Спрете ЛГБТ". Той има за цел да забрани провеждането на ЛГБТИ+ прайдове, като заявеното намерение е да се спре "хомосексуалната пропаганда в публичното пространство" и да се обяви за незаконно "насърчаването на сексуални ориентации, различни от хетеросексуалността", "оспорването на брака като съюз между мъж и жена" и "насърчаването на сексуална активност сред деца и юноши под 18-годишна възраст". ЛГБТИ+ активисти са били преследвани за "престъпление, свързано с накърняване на религиозни чувства", докато други са изправени пред съдебни искове от крайно десни религиозни групи.
Свободата на медиите се влошава още повече. През декември 2020 г. Polska Press, едно от най-големите медийни издателства в страната, беше поето от държавната петролна компания PKN Orlen, чийто главен изпълнителен директор има тесни връзки с управляващата партия "Право и справедливост" (PIS). Въпреки че със съдебна заповед поглъщането беше спряно до преразглеждането му, осем главни редактори бяха уволнени, а други редактори подадоха оставки поради "промени в собствеността". Освен това т.нар. законопроект срещу ТVN, който беше одобрен от полския парламент през септември 2021 г., ограничава медийната собственост на организации от страни извън Европейското икономическо пространство до не повече от 49% дял в която и да е полска медийна фирма. Измененията са пряко насочени към частния телевизионен оператор TVN, собственост на медийната група Discovery, която е силен критик на правителството.
Влошаването на правата на човека на полско-беларуската граница е още един актуален проблем, след като полското правителство въведе "извънредно положение" в граничния район, ограничавайки достъпа на журналисти и правозащитници до него.
Според полското правителство беларуският лидер Лукашенко е насърчавал афганистанските и иракските бежанци да пренебрегват законодателството на ЕС и да пресичат границата в опит да окаже натиск върху ЕС да отмени икономическите санкции срещу Беларус. Въпреки временните мерки, наложени от Европейския съд по правата на човека, Полша продължава да нарушава правата на мигрантите и бежанците чрез незаконно отблъскване, което е довело до смъртта на най-малко седем мигранти, като броят им се оценява на по-голям.
Има няколко случая на произволно задържане на журналисти, които отразяват събитията на границата.
Америка
В някои отношения гражданското пространство в Северна и Южна Америка не се е променило особено през отчетния период. Пространството на гражданското общество продължава да бъде ограничавано от сплашване, тормоз и криминализиране. Продължават нарушенията на правата на протестиращите и атаките срещу медиите. Година след година правозащитниците и журналистите се сблъскват с крайно насилие; за пореден път Северна и Южна Америка е регионът, в който CIVICUS Monitor регистрира най-много убийства на тези важни гласове. Жените, защитниците на коренното население и на околната среда, както и младежките и трудовите лидери са чести мишени.
Препоръки
В заключенията си докладът отправя множество препоръки към държавите за ограничаване на практиките, които засягат демократичната свобода.
В него се препоръчва да се спазва международното право и стандарти в областта на правата на човека и да се създаде "благоприятна среда за правозащитниците, журналистите и активистите", като същевременно се провежда безпристрастно разследване на нарушенията на правата на човека. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ