Как властта безвъзвратно уврежда мозъка
Доказано е, че доста от най-ярките водачи в международната история са имали психологични болести. Признаци на депресивни и маниакални положения, на тежки форми на биполярност, дисоциативни и тревожни разстройства е имало и при безмилостния Адолф Хитлер, и при дипломатичния Ейбрахам Линкълн, и при пиперливия Уинстън Чърчил и даже при хрисимия Махатма Ганди.
Този факт от години подхранва спор в научните среди по въпроса кое от кое следва - дали неспокойствието на мозъка е отличителна линия на водачите като цяло, или противоположното - особеностите на лидерската позиция провокират отклонения в душeвността.
В последните няколко десетилетия разногласието прераства в поредност от опити и научни писания, които излизат все с едно и също умозаключение - второто е. Властта освен трансформира мисленето и държанието на човек и тежестта й освен може да отключи депресии и личностни разстройства, само че въздействието й може да нанесе даже физиологични промени в мозъка, които вечно трансформират отношението към другите хора.
Ум цари...
" Властта работи като израстък в мозъка, който убива способността на жертвата си за съчувствие ", споделя историкът Хенри Адамс, представен в The Atlantic. Казва го метафорично, само че не е надалеч от това, което откриват посредством 20-годишни опити, разбори и съпоставения в лабораториите по логика на психиката на Университета " Бъркли ". Хората, на които била дадена власт при започване на опита им, най-после отчетливо показали държание като при мозъчна контузия - били по-импулсивни, по-склонни да поемат опасности, и най-много - съвсем лишени от способността да видят непознатата позиция или да проявят емпатия.
Парадоксът на властта
Поведението на властимащите е напълно сходно с това на хората, които при контузия са получили увреждане на челния дял на основния мозък - този, който дава отговор за емпатията или способността за съпреживяване. Това ги прави егоистични, груби и несъобразителни с другите, понижава умеенето им да се слагат на непознато място и да си изясняват непознатите проблеми и действия, открили в " Бъркли ".
" Когато получим власт, губим тъкмо тези качества, които са ни били нужни, с цел да притеглим и задържим властта изначално ", обобщава създателят на опита - психологът Дашър Келтнър. Той назовава този феномен " парадокса на властта " и трудът му е публикуван в книга през 2016 година Отчетлив образец за парадокса съгласно него е това, че водачите откровено имат вяра, че им е позволено да нарушават същите правила, които чакат подчинените им да съблюдават.
Невролози от Университета " Макмастър " в Онтарио изцяло удостоверяват поведенческите наблюдения на " Бъркли ", само че черно на бяло - благодарение на скенер. Канадските учени подложили на стимулация мозъците на хора на управителни постове и на редови чиновници, откривайки обилни разлики в реакциите тъкмо в предната част на мозъка. Оказало се, че при властимащите е нарушен неврологичния развой на подражанието, който е в основата на емпатията.
Загубата на тази дарба се удостоверява и от доста други разнообразни изобретателни опити и спонтанни случаи през годините. Например американско изследване през 2006 година демонстрира по какъв начин хората, които усещат превъзходство над другите, просто не съумяват да се погледнат през непознатите очи, безусловно. Учените сложили за задача на група доброволци да напишат на челото си буквата " Е " по този начин, че насреща да я виждат вярно. Малцина били тези, които не съумели - въпросните с надмощието.
В същия дух е и образецът, който Дашър Келтнър дава в книгата си - по какъв начин Джордж Буш подвига американското знаме обърнато към себе си и наобратно за целия останал свят по време на Олимпиадата в Пекин през 2008 година
© Associated Press
Ум робува
Заради вглъбяването си или откъсването от другите, хората с власт добиват някои отличителни обноски. Както в съзнанието си, по този начин и външно с езика на тялото си, те стопират да подражават на другите, даже когато събитията и обществените неписани правила го изискват. Те не помнят да се усмихват най-малко от вежливост, когато някой ги поздравява или им споделя шега; не усещат или не се преценяват, в случай че хората към тях са напрегнати; не слушат или не следват инструкциите, които им се дават, когато попаднат на непозната територия.
И още веднъж поради откъсването си и загубата на способността да разпознават страстите и положението на другите хора, водачите разчитат най-вече на информацията и на стандартите.
Начинът, по който работи мозъкът на хората с власт, им разрешава да пренебрегват доста ненужна информация, което може да се одобри и като позитивен и работлив резултат. Обаче по същата причина прави непотребна за тях всякаква информация да вземем за пример за персоналния живот и проблемите на подчинените им, или още по-малко - на непознатите. Оттам идва и потребността от общовалидни положения и вкарване на хората в рамки, за по-лесно насочване в обществена среда. Това обаче в допълнение основава предпоставки за дисоциативни разстройства, тревога и меланхолия.
Най-неприятната част от проучванията е категоричността им. И поведенческите и неврологичните разбори демонстрират, че колкото повече време хората на власт държат тази власт, толкоз повече закърнява функционалността на съчувствената част от мозъка им, а това не се поправя даже с осъзнаване на казуса и целеустремено изпитание на мисълта. При тези, за които силата е нещо ново и краткотрайно (само в границите на експериментите), резултатът се износва дружно с възприятието за превъзходство над другите. Обаче за " опиянените " от години, единственият метод да се върнат към естествения метод на разсъждаване и другарство е, в случай че понякога дават отмора на възприятието си за всесилие. Иначе провалите върху мозъка стават трайни.
Този факт от години подхранва спор в научните среди по въпроса кое от кое следва - дали неспокойствието на мозъка е отличителна линия на водачите като цяло, или противоположното - особеностите на лидерската позиция провокират отклонения в душeвността.
В последните няколко десетилетия разногласието прераства в поредност от опити и научни писания, които излизат все с едно и също умозаключение - второто е. Властта освен трансформира мисленето и държанието на човек и тежестта й освен може да отключи депресии и личностни разстройства, само че въздействието й може да нанесе даже физиологични промени в мозъка, които вечно трансформират отношението към другите хора.
Ум цари...
" Властта работи като израстък в мозъка, който убива способността на жертвата си за съчувствие ", споделя историкът Хенри Адамс, представен в The Atlantic. Казва го метафорично, само че не е надалеч от това, което откриват посредством 20-годишни опити, разбори и съпоставения в лабораториите по логика на психиката на Университета " Бъркли ". Хората, на които била дадена власт при започване на опита им, най-после отчетливо показали държание като при мозъчна контузия - били по-импулсивни, по-склонни да поемат опасности, и най-много - съвсем лишени от способността да видят непознатата позиция или да проявят емпатия.
Парадоксът на властта
Поведението на властимащите е напълно сходно с това на хората, които при контузия са получили увреждане на челния дял на основния мозък - този, който дава отговор за емпатията или способността за съпреживяване. Това ги прави егоистични, груби и несъобразителни с другите, понижава умеенето им да се слагат на непознато място и да си изясняват непознатите проблеми и действия, открили в " Бъркли ".
" Когато получим власт, губим тъкмо тези качества, които са ни били нужни, с цел да притеглим и задържим властта изначално ", обобщава създателят на опита - психологът Дашър Келтнър. Той назовава този феномен " парадокса на властта " и трудът му е публикуван в книга през 2016 година Отчетлив образец за парадокса съгласно него е това, че водачите откровено имат вяра, че им е позволено да нарушават същите правила, които чакат подчинените им да съблюдават.
Невролози от Университета " Макмастър " в Онтарио изцяло удостоверяват поведенческите наблюдения на " Бъркли ", само че черно на бяло - благодарение на скенер. Канадските учени подложили на стимулация мозъците на хора на управителни постове и на редови чиновници, откривайки обилни разлики в реакциите тъкмо в предната част на мозъка. Оказало се, че при властимащите е нарушен неврологичния развой на подражанието, който е в основата на емпатията.
Загубата на тази дарба се удостоверява и от доста други разнообразни изобретателни опити и спонтанни случаи през годините. Например американско изследване през 2006 година демонстрира по какъв начин хората, които усещат превъзходство над другите, просто не съумяват да се погледнат през непознатите очи, безусловно. Учените сложили за задача на група доброволци да напишат на челото си буквата " Е " по този начин, че насреща да я виждат вярно. Малцина били тези, които не съумели - въпросните с надмощието.
В същия дух е и образецът, който Дашър Келтнър дава в книгата си - по какъв начин Джордж Буш подвига американското знаме обърнато към себе си и наобратно за целия останал свят по време на Олимпиадата в Пекин през 2008 година
© Associated Press
Ум робува
Заради вглъбяването си или откъсването от другите, хората с власт добиват някои отличителни обноски. Както в съзнанието си, по този начин и външно с езика на тялото си, те стопират да подражават на другите, даже когато събитията и обществените неписани правила го изискват. Те не помнят да се усмихват най-малко от вежливост, когато някой ги поздравява или им споделя шега; не усещат или не се преценяват, в случай че хората към тях са напрегнати; не слушат или не следват инструкциите, които им се дават, когато попаднат на непозната територия.
И още веднъж поради откъсването си и загубата на способността да разпознават страстите и положението на другите хора, водачите разчитат най-вече на информацията и на стандартите.
Начинът, по който работи мозъкът на хората с власт, им разрешава да пренебрегват доста ненужна информация, което може да се одобри и като позитивен и работлив резултат. Обаче по същата причина прави непотребна за тях всякаква информация да вземем за пример за персоналния живот и проблемите на подчинените им, или още по-малко - на непознатите. Оттам идва и потребността от общовалидни положения и вкарване на хората в рамки, за по-лесно насочване в обществена среда. Това обаче в допълнение основава предпоставки за дисоциативни разстройства, тревога и меланхолия.
Най-неприятната част от проучванията е категоричността им. И поведенческите и неврологичните разбори демонстрират, че колкото повече време хората на власт държат тази власт, толкоз повече закърнява функционалността на съчувствената част от мозъка им, а това не се поправя даже с осъзнаване на казуса и целеустремено изпитание на мисълта. При тези, за които силата е нещо ново и краткотрайно (само в границите на експериментите), резултатът се износва дружно с възприятието за превъзходство над другите. Обаче за " опиянените " от години, единственият метод да се върнат към естествения метод на разсъждаване и другарство е, в случай че понякога дават отмора на възприятието си за всесилие. Иначе провалите върху мозъка стават трайни.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ