Научният свят е изправен пред фундаментална промяна в разбирането си

Научният свят е изправен пред фундаментална смяна в разбирането си за структурата на Вселената. Нова доктрина, препоръчана от астрофизика Енрике Газтаняга и оповестена в авторитетното издание Phys.org, хвърля нова светлина върху една от най-екзотичните концепции във физиката – червейните дупки, известни още като „ мостове на Айнщайн-Розен “. Според проучването тези структури не са физически тунели, които свързват отдалечените галактики, а по-скоро комплицирани квантови връзки сред две противоположни направления на времето.

Историческият подтекст: От Айнщайн до Холивуд

За да разберем значимостта на това изобретение, би трябвало да се върнем в далечната 1935 година Тогава Алберт Айнщайн и неговият сътрудник Натан Розен се пробват да решат фундаментален проблем: по какъв начин да съчетаят общата доктрина на относителността с нововъзникващата квантова механика. Те вкарват математическата идея за „ мост “, който свързва два района на пространство-времето. В техните истински калкулации това е било просто математическо решение на уравненията на гравитационното поле, описващо точка на безкрайна компактност.

През десетилетията научната фантастика и известната просвета „ отвлекоха “ тази концепция, трансформирайки я в именитите „ червейни дупки “ – директни пътища през космоса, които разрешават пътешестване със скорост, по-висока от тази на светлината. Въпреки това, теоретичната физика постоянно е била скептична: съгласно общата доктрина на относителността такива проходи биха били рисково нестабилни и биха се сринали незабавно щом в тях попадне материя.

Новият прочит: Геометрията на Шварцшилд и времевата ориентировка

Фазовото пространство на инвертиран съразмерен осцилатор, представящ двойно дегенерирани позитивни и негативни енергийни решения

Професор Газтаняга предлага да се върнем към корените на математиката. Неговото проучване се концентрира върху така наречен геометрия на Шварцшилд – математическият модел, който разказва статична, черна дупка, която няма спин. Ключовият детайл в неговата работа е концепцията за времева ориентировка (time orientation).

В общоприетия модел ние одобряваме, че времето е еднопосочна сцена, на която се разиграват физичните събития. Газтаняга обаче потвърждава, че мостът на Айнщайн-Розен в действителност разказва границата, в която времевата стрела трансформира своята посока. Вместо да бъде тунел, отвеждащ до друга точка в нашето триизмерно пространство, червейната дупка действа като „ квантово огледало “. От едната страна на това огледало времето тече напред (както го познаваме), а от другата – обратно. Това не е просто философска идея, а строго математическо разследване от уравненията на Айнщайн, което е било подценявано в продължение на съвсем век.

Решаване на парадокса на Хокинг и загубата на информация

Едно от най-големите преимущества на тази нова интерпретация е способността ѝ да реши парадокса, който измъчваше Стивън Хокинг до края на живота му. Става дума за въпроса: какво се случва с информацията, която пада в черна дупка? Според квантовата механика информацията не може да бъде унищожена (принцип на унитарността). Но съгласно класическата доктрина на гравитацията всичко, попаднало в черната дупка, изчезва от нашата Вселена вечно.

Моделът на „ времевия мост “ предлага елегантно решение. Когато материята пресича хоризонта на събитията, информацията не се изтрива. Тя минава през „ моста “ и стартира да еволюира в противоположния времеви поток. По този метод цялостната квантова система резервира информацията посредством симетричност – тя просто съществува в „ огледалното “ измерение на времето. Това изобретение би могло да бъде основният мост сред гравитацията и квантовия свят, към който физиката се стреми от десетилетия.

Космологични последствия: Големият гърмеж като „ отскок “

Мостовете Айнщайн-Розен (ERB): „ Една парченце във физическата Вселена би трябвало да бъде разказана посредством математически мост сред два листа от пространство-времето

Ако използван тази логичност към мащабите на цялата Вселена, картината става още по-вълнуваща. Изследването допуска, че Големият гърмеж може да не е бил началото на всичко от нищото. Вместо това, той може да е представлявал „ квантов отскок “ (Big Bounce) – моментът на преход през подобен времеви мост.

Според тази доктрина нашата Вселена би могла да се е родила навътре в черна дупка, зародила в една предшестваща космологична ера. Това, което ние възприемаме като разширяваща се Вселена, в действителност е етапа на „ отскока “ след прекосяването през моста на Айнщайн-Розен. Това слага началото на една циклична космология, в която времето не е права линия, а комплицирана верига от свързани положения.

Доказателства в реликвовото лъчение

Теорията на Газтаняга не е просто „ красива математика “ – тя търси удостоверение в действителните данни от Космоса. Астрофизиците означават, че в така наречен реликтово лъчение (Cosmic Microwave Background – CMB), което е „ ехото “ от зараждането на Вселената, съществуват аномални асиметрии. Тези петна в галактическата карта на температурите озадачават учените повече от 20 години.

Новият модел на червейните дупки като времеви мостове планува съществуването на такива аномалии. Те биха могли да бъдат „ белези “ от миналата ера или следи от огледалния времеви поток. Ако бъде доказано посредством идващите генерации галактически телескопи, това ще бъде най-голямото изобретение в космологията от откриването на самото реликвово лъчение насам.

Бъдещето на проучванията

Макар че новата интерпретация на моста на Айнщайн-Розен затваря вратата за фантастичните пътувания през портали в жанр „ Старгейт “, тя отваря доста по-дълбока врата към разбирането на действителността. Професор Газтаняга акцентира, че признаването на двупосочността на времето на фундаментално равнище ще промени метода, по който изчисляваме всичко – от държанието на субатомните частици до еволюцията на галактическите свръхкупове.

Следващата стъпка за научния екип е създаването на по-подробни симулации, които да покажат по какъв начин тъкмо се държи тъмната материя в подтекста на тези „ времеви огледала “. Съществува догадка, че огромна част от изчезналата маса във Вселената може в действителност да са първоначални черни дупки, останали от прехода през времевия мост.

В последна сметка работата на Газтаняга ни припомня, че Вселената е доста по-странна и по-свързана, в сравнение с сетивата ни ни подсказват. Може би ние не сме изолирани в един уединен поток от минало към бъдеще, а сме част от грандиозна симетричност, в която всяко деяние има своето времево ехтене.