Не учете децата да пишат код, а да общуват!
Докато от ден на ден рутинни действия се автоматизират, значимите достижения ще са все по-зависими от способността на хората да си сътрудничат, с цел да проектират работата на машини
Най-добрият метод да се приготвят децата за бъдещето е да развият способността си за учене
(снимка: CCO Public Domain)
Образованието би трябвало да приготвя децата за бъдещето. Традиционно това значи да знаят избрани обстоятелства и да имат избрани умения. Днес обаче образователните стратегии имат потребност да се приспособяват по отношение на посоката на развиване в актуалния все по-глобален и цифров свят. Но това не значи да се учат да програмират. Вместо това те би трябвало да развият най-много уменията си за другарство.
Предизвикателствата, с които децата ни ще се сблъскат в бъдеще, ще са доста по-различни от тези на нашето потомство. Някои неща, считани за значими през днешния ден, въобще няма да са от голяма важност, когато днешните първокласници завършат гимназия. Проучване на Оксфордския университет неотдавна откри, че 47 % от днешните специалности ще изчезнат в идващите 20 години.
През идващите няколко десетилетия огромна част от това, което през днешния ден знаем за света, към този момент няма да е настоящо, отбелязва Medium. Компютрите на бъдещето няма са цифрови, а квантови. Самият софтуерен няма да е толкоз значителен, колкото логиката зад приложенията. Много работни места ще бъдат или напълно автоматизирани от изкуствения разсъдък, или изцяло обезценени. Трябва да преосмислим по какъв начин приготвяме децата си за новия свят.
Разбиране
Според теоретика Сам Арбесман, обстоятелствата имат „ полуживот ”. С натрупването на от ден на ден познание полуживотите на обстоятелствата се свиват. Например, когато ние сме били деца и сме учили компютърно програмиране в учебно заведение, нормално беше на BASIC. Днес той е негоден, има десетки езици за програмиране, а Python е най-популярният сега – само че и това евентуално ще е блед спомен след едно десетилетие.
Самите компютри също ще бъдат доста разнообразни и ще се основават по-малко на дигитален код и от ден на ден на квантовите закони и човешкия мозък. Вероятно ще съхраняваме по-малко информация върху силиций и повече върху ДНК. Няма метод да научим децата по какъв начин ще работят с тези неща, тъй като никой, даже и специалистите, към момента не са сигурни какво тъкмо ще стане и какво ще би трябвало да се знае.
Децата през днешния ден би трябвало да се научат да схващат системите, с цел да могат да вдървен елементарно устройствата, на които ще стъпят бъдещите технологии. Дейностите, които се основават на рутина, ще изчезнат. Най-добрият метод децата да са подготвени за бъдещето е да развият способността си за учене и адаптиране.
Преживявания и емпатия
Докато машините поемат от ден на ден и все по-сложни задания, има и някои неща, които изкуственият разсъдък в никакъв случай няма да може. Компютърът в никакъв случай няма да се развълнува от успеха в игра, да страда от разрушено сърце или да му се преобърне душата, когато се роди детето му. Тези неща принадлежат на хората.
Липсата на страсти, усеща и съпричастност затруднява машините да проектират артикули и процеси, които основават положителни прекарвания за хората. Затова в идващите години ще са значими дизайнерските умения – рутинната работа ще е автоматизирана и роботизирана, само че основаването на прекарвания, които вълнуват хората, ще остане в ръцете на индивидите.
Този развой към този момент сме го виждали с развиването на интернет. В първите дни на „ световната мрежа ” това беше непокътната територия за техничари. Трябваше да си висококвалифициран инженер, с цел да направиш уеб страница. Днес обаче основаването на уебсайт е по силите на всеки възпитаник. Голяма част от действителната стойност е в различен вид задания – проектирането на потребителското преживяване.
С възхода на изкуствения разсъдък и виртуалната действителност прекарванията ни ще стават все по-сложни и всепоглъщащи – а това ще усили нуждата от добър дизайн. Например, разговорните анализатори (да, това е същинска специалност вече) работят по развиването на „ разговорна просветеност ” за гласовите интерфейси.
Комуникиране на комплицирани хрумвания
Все повече внимание се насочва към образованието, обвързвано със STEM предмети (наука, технологии, инженерство и математика), а уменията в тези области сигурно са значими за днешните възпитаници, с цел да могат да схващат света в близост. Много от приключилите STEM специалности обаче мъчно намират добра работа. За тях способността за дейно предаване на хрумвания се трансформира във високо ценено умеене.
Ако вземем за образец Amazon, една от най-иновативните и механически профилирани организации на планетата, ще забележим, че основен фактор за триумфа й е нейната просвета на писане. Компанията е толкоз фанатична във връзка с способността за връзка, че развиването на положителни умения за писане е от значително значение за построяването на сполучлива кариера там.
Разбира се, в Amazon работят висококвалифицирани инженери. Но с цел да основат в действителност великолепен артикул, тези хора би трябвало да си сътрудничат тясно с дизайнери, маркетолози, ръководители на бизнес развиване и други. За да координира цялата тази активност и да помогне на всички да са съсредоточени върху даването на характерно, висококачествено прекарване за крайния клиент, връзката би трябвало да е ясна, добре структурирана, поредна. Затова, наред с проучването на механически предмети като математика и просвета, ставаj значими и проучването на умения, свързани с общуването.
Сътрудничество и работа в екипи
Традиционно учебната работа се основава на самостоятелни достижения. Бидейки възпитаници, постоянно сме учили по този начин – приготвяме се самостоятелно у дома, отиваме на учебно заведение готови, взимаме изпитите си сами, без непозната помощ. Ако съученик подскаже, това се назовава машинация и се санкционира.
Но с течение на времето се трансформира естеството на работата, даже и в мощно техническите области. През 1920 година множеството научни писания са писани от независими автори; към 1950 година към този момент съавторството е норма. Днес всекидневно един теоретичен труд има четири пъти повече създатели, в сравнение с е имал през 50-те. За една стойностна разработка работата, която се прави, е доста по-интердисциплинарна.
Докато от ден на ден рутинни действия се автоматизират, значимите достижения и открития ще са все по-зависими от способността на хората да си сътрудничат с други хора, с цел да проектират работата на машини. Сътрудничеството ще става все по-конкурентно преимущество.
Ето за какво би трябвало да обърнем внимание освен на това по какъв начин децата през днешния ден учат и напредват със знанията, само че и по какъв начин играят, по какъв начин позволяват спорове, по какъв начин поддържат връзка в група. Наред с когнитивните умения значими стават обществените умения.
Най-добрият метод да се приготвят децата за бъдещето е да развият способността си за учене
(снимка: CCO Public Domain)
Образованието би трябвало да приготвя децата за бъдещето. Традиционно това значи да знаят избрани обстоятелства и да имат избрани умения. Днес обаче образователните стратегии имат потребност да се приспособяват по отношение на посоката на развиване в актуалния все по-глобален и цифров свят. Но това не значи да се учат да програмират. Вместо това те би трябвало да развият най-много уменията си за другарство.
Предизвикателствата, с които децата ни ще се сблъскат в бъдеще, ще са доста по-различни от тези на нашето потомство. Някои неща, считани за значими през днешния ден, въобще няма да са от голяма важност, когато днешните първокласници завършат гимназия. Проучване на Оксфордския университет неотдавна откри, че 47 % от днешните специалности ще изчезнат в идващите 20 години.
През идващите няколко десетилетия огромна част от това, което през днешния ден знаем за света, към този момент няма да е настоящо, отбелязва Medium. Компютрите на бъдещето няма са цифрови, а квантови. Самият софтуерен няма да е толкоз значителен, колкото логиката зад приложенията. Много работни места ще бъдат или напълно автоматизирани от изкуствения разсъдък, или изцяло обезценени. Трябва да преосмислим по какъв начин приготвяме децата си за новия свят.
Разбиране
Според теоретика Сам Арбесман, обстоятелствата имат „ полуживот ”. С натрупването на от ден на ден познание полуживотите на обстоятелствата се свиват. Например, когато ние сме били деца и сме учили компютърно програмиране в учебно заведение, нормално беше на BASIC. Днес той е негоден, има десетки езици за програмиране, а Python е най-популярният сега – само че и това евентуално ще е блед спомен след едно десетилетие.
Самите компютри също ще бъдат доста разнообразни и ще се основават по-малко на дигитален код и от ден на ден на квантовите закони и човешкия мозък. Вероятно ще съхраняваме по-малко информация върху силиций и повече върху ДНК. Няма метод да научим децата по какъв начин ще работят с тези неща, тъй като никой, даже и специалистите, към момента не са сигурни какво тъкмо ще стане и какво ще би трябвало да се знае.
Децата през днешния ден би трябвало да се научат да схващат системите, с цел да могат да вдървен елементарно устройствата, на които ще стъпят бъдещите технологии. Дейностите, които се основават на рутина, ще изчезнат. Най-добрият метод децата да са подготвени за бъдещето е да развият способността си за учене и адаптиране.
Преживявания и емпатия
Докато машините поемат от ден на ден и все по-сложни задания, има и някои неща, които изкуственият разсъдък в никакъв случай няма да може. Компютърът в никакъв случай няма да се развълнува от успеха в игра, да страда от разрушено сърце или да му се преобърне душата, когато се роди детето му. Тези неща принадлежат на хората.
Липсата на страсти, усеща и съпричастност затруднява машините да проектират артикули и процеси, които основават положителни прекарвания за хората. Затова в идващите години ще са значими дизайнерските умения – рутинната работа ще е автоматизирана и роботизирана, само че основаването на прекарвания, които вълнуват хората, ще остане в ръцете на индивидите.
Този развой към този момент сме го виждали с развиването на интернет. В първите дни на „ световната мрежа ” това беше непокътната територия за техничари. Трябваше да си висококвалифициран инженер, с цел да направиш уеб страница. Днес обаче основаването на уебсайт е по силите на всеки възпитаник. Голяма част от действителната стойност е в различен вид задания – проектирането на потребителското преживяване.
С възхода на изкуствения разсъдък и виртуалната действителност прекарванията ни ще стават все по-сложни и всепоглъщащи – а това ще усили нуждата от добър дизайн. Например, разговорните анализатори (да, това е същинска специалност вече) работят по развиването на „ разговорна просветеност ” за гласовите интерфейси.
Комуникиране на комплицирани хрумвания
Все повече внимание се насочва към образованието, обвързвано със STEM предмети (наука, технологии, инженерство и математика), а уменията в тези области сигурно са значими за днешните възпитаници, с цел да могат да схващат света в близост. Много от приключилите STEM специалности обаче мъчно намират добра работа. За тях способността за дейно предаване на хрумвания се трансформира във високо ценено умеене.
Ако вземем за образец Amazon, една от най-иновативните и механически профилирани организации на планетата, ще забележим, че основен фактор за триумфа й е нейната просвета на писане. Компанията е толкоз фанатична във връзка с способността за връзка, че развиването на положителни умения за писане е от значително значение за построяването на сполучлива кариера там.
Разбира се, в Amazon работят висококвалифицирани инженери. Но с цел да основат в действителност великолепен артикул, тези хора би трябвало да си сътрудничат тясно с дизайнери, маркетолози, ръководители на бизнес развиване и други. За да координира цялата тази активност и да помогне на всички да са съсредоточени върху даването на характерно, висококачествено прекарване за крайния клиент, връзката би трябвало да е ясна, добре структурирана, поредна. Затова, наред с проучването на механически предмети като математика и просвета, ставаj значими и проучването на умения, свързани с общуването.
Сътрудничество и работа в екипи
Традиционно учебната работа се основава на самостоятелни достижения. Бидейки възпитаници, постоянно сме учили по този начин – приготвяме се самостоятелно у дома, отиваме на учебно заведение готови, взимаме изпитите си сами, без непозната помощ. Ако съученик подскаже, това се назовава машинация и се санкционира.
Но с течение на времето се трансформира естеството на работата, даже и в мощно техническите области. През 1920 година множеството научни писания са писани от независими автори; към 1950 година към този момент съавторството е норма. Днес всекидневно един теоретичен труд има четири пъти повече създатели, в сравнение с е имал през 50-те. За една стойностна разработка работата, която се прави, е доста по-интердисциплинарна.
Докато от ден на ден рутинни действия се автоматизират, значимите достижения и открития ще са все по-зависими от способността на хората да си сътрудничат с други хора, с цел да проектират работата на машини. Сътрудничеството ще става все по-конкурентно преимущество.
Ето за какво би трябвало да обърнем внимание освен на това по какъв начин децата през днешния ден учат и напредват със знанията, само че и по какъв начин играят, по какъв начин позволяват спорове, по какъв начин поддържат връзка в група. Наред с когнитивните умения значими стават обществените умения.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ