Докато към момента се питаме по какъв начин да се отървем от пролетната отмалялост, най-издръжливите растения в природата към този момент са се пробудили. Дивите растения (на топлите места от края на зимата, на по-хладните – от месец март, та до май) са един незаслужено подценяван здравен запас.
Точно по времето, когато трапезата ни е най-бедна, а организмите ни – с най-нисък капацитет, някои от тях могат да внесат прохлада и здраве в нея, като се употребяват непосредствено в необработен тип. Други могат да се прибавят към супи, а трети се употребяват по-скоро за подкрепяне на лекуването, под разнородни форми. Младите растения нормално имат доста повече потребни съставки (белтъчини, ензими, витамини, фитохимикали и др.) спрямо към този момент застаряващите, тъй че и дребни количества от тях могат да бъдат доста скъпо допълнение към всяко пролетно меню!
Тук ще се спрем единствено на някои от по-разпространените ранни естествени храни и билки; по нашата географска широчина те в действителност са доста повече!
Използвана още по времето на Гален като билка в Европа (и евентуално още по-рано в Китай), тя е въведена за хранителна приложимост от огромния естествоизпитател Хумболт. Едно от най-ранните и качествени медоносни растения.
Обикновено се вари за малко или леко се задушава (1 цялостна супена лъжица нарязани пресни стръкчета са достатъчни); младите листа и цветовете могат да се прибавят по мъничко в сурово положение към салати и шейкове. Разбира се, пресните или изсушени стръкове се вършат и на чай. Действа противовъзпалително при инфекции на дихателните, храносмилателните и отделителните органи, пречиства жлъчката и гони паразитите. Билката е приблизително мощно настояща, заради което не се предлага за бременни дами и дребни деца.
Още през зимата се употребяват пресните иглички, накиснати от предния ден в топла (не гореща) вода с 1-2 с.л. оцет или лимонен сок – след това извлекът се прецежда и се пие или се прибавя към сок или шейк. Витамин С, а от елементи и фитонцидите и други потребни съставки, минават във водата. През пролетта нарастват боровите връхчета; те също могат да се ядат, само че изискват търпеливо разчистване на вътрешността им; всекидневно се ползват като чай (действа добре против кашлица и ставни болки) или от тях се вършат сиропи.
Нежно, само че стабилно растение, което рано през пролетта може да образува „ чердже “ върху към момента бедната на зеленина почва. Много е публикувано, само че малко познавано и употребено. Най-добре е да се яде като добавка към салата или необработен шейк, макар че може да се поставя и към пролетните супи. Добро е за контролиране на мастната обмяната, а също по този начин при заболявания на дихателните и отделителните органи, ставите и кожата. Изсушеното растение и чаят от него за жалост не са толкоз потребни, колкото свежите стръкчета.
Именно рано през пролетта то е най-полезно – тогава има и цветове, а листенцата са дребни, само че по-концентрирани на потребни съставки. Препоръчително е леко горчивите елементи на глухарчето да се смесват в салата, сокове и смутита с други зеленчуци, сурови семена, авокадо и така нататък Такива коктейли бързо подвигат общата сила (тяло, разум, сетива) и имунитета, пречистват жлъчния мехур и черния дроб, усъвършенстват мастната и въглехидратната обмяна. Единствено корените може да се избират като фитопродукт (като запарка или екстракт); те съдържат повече от пробиотика инулин, само че по-малко от другите потребни субстанции, налични в надземните елементи.
Това красиво и ароматно цвете работи добре на дихателните органи, ставите и нервите. Прилага се, като с малко цветове и листа се украсяват салатите или се прибавят (може дружно с другите елементи на растението) към супите и комбинираните пролетни чайове. По сходен метод се употребяват и другите типове култивиран теменужки.
Могат да се употребяват както дивата иглика, по този начин и градинските разновидности. Сапонините, които работят отхрачващо и имуномодулиращо, се намират повече в корените, които би трябвало да се употребяват деликатно (обикновено не се назначават при деца). В надземните елементи ги има по-малко – както цветовете, по този начин и листенцата на това прелестно растение могат да украсяват и обогатяват пролетните салати. И това е едно от растенията с най-високо наличие на витамин С – 1 супена лъжица нарязани листа дават повече от среднодневната нужда от него! Цветовете е по-добре да се ползват вечер (може и на чай) – улесняват заспиването.
Средство за натурално подкиселяване на салатите, освен това с високо наличие на витамин С и желязо! Нужни са релативно дребни дози за задачата, в случай че се нарежат наситно или смелят към естествен сос листата и вътрешната част на стръковете (ластарите). Супата от киселец е вкусна, само че при готвене органичните киселини търпят неподходящи промени, тъй че не е оправдано да я ядем постоянно или по доста.
Този всеобщ бурен може да се използва по малко в салатите – изключително добър източник е на вит. С, В2 и каротин), въпреки и да не е толкоз апетитен, колкото е киселецът. Младите листа и стръкчета могат да се употребяват цели, а от застаряващите растения за сурова консумация се откъсват единствено нежните връхчета. Целите стръкове могат да се готвят и на чорба, като е по-добре да не се прекалява (да се прибавят към други зеленчуци), заради забележителното оксалатно наличие. (Все още у нас и в доста региони на света има хора, които ядат чорба от лапад постоянно и в огромни количества и се усещат добре – това може и да е самостоятелно, само че най-малко подсигурява, че скромните дози не са проблем при множеството хора).
За лечебни цели могат да се употребяват и няколко други растения от този жанр. Те не са доста подобаващи за непосредствено прибавяне към трапезата, само че пък са чудесни като меко настоящи билки – до 2 цялостни супени лъжици към дневния чай са изцяло уместни. Отдавна е известно удобното въздействие на великденчето върху дихателните пътища, а някои проучвания са разкрили също противогъбично и успокоително деяние.
Това необятно публикувано растение в действителност има невероятни свойства! По наличие на белтъчини, витамини, минерали и дори омега-3 мастни киселини, тя превъзхожда множеството зелени храни. Добре е една част от нея (млади стръкчета, а след това – листа) да се ползва сурова, откакто се обезвредят парещите власинки (най-лесно – посредством мелене в блендер, може и с други потребни съставки). Друга част – към познатите ни вкусни зеленчуково-зърнени супи или каши. Редовното потребление на стръкчета и листа от коприва като храна (по-малко дейно е като чай) е значимо при пролетна отмалялост, анемия, ставни и кожни (вкл. алергични) болести. Корените нормално се употребяват като запарка или дестилат – усъвършенстват положението на сърцето и простатната жлеза, а външно се употребяват за подсилване на „ корените “ на косата.
Червена мъртва коприва (Lamium puprurocerulaeum)
Тя у нас е най-разпространена, спрямо по-често препоръчваните в литературата бяла и жълта разновидност; има учредения да се смята, че действието на пурпурната е най-малко също толкоз положително. Прилага се (обикновено като запарка) като противовъзпалително и кръвоспиращо средство, изключително когато се касае за гинекологични проблеми. Напоследък в нея са открити забавни съединения – феромони, които може би също вземат участие в тези съответни показания. Младите листа могат да се прибавят към супи.
Това е един от най-устойчивите бурени и отношението към него нормално е агресивно; допустимо е обаче даже и химикалите да не му подействат, а единствено да натровят почвата. Листата стават (подобно на ечемичните и други житни треви) за производство на лековит сок, а корените – за бъбречна запарка. Тя освен работи пикочогонно (диуретично), само че и понижава микробните популации и също работи леко болкоуспокояващо.
Може да се употребява и по-широко публикуваната синя, само че съгласно Петър Димков и някои нови научни данни, тя й отстъпва по редица индикатори. И двата типа (но не и казашката хвойна, която е отровна!) съдържат дейни фитонциди, витамини от В група и С и доста други потребни съставки. Голямата продължителност на плодовете разрешава останалите до пролетта върху храстите към момента да се употребяват – най-добре на настойка, дружно с игличките – както при бора.
Доста добър вкусов и лековит сурогат на зеления чесън – в това число за хора, които не използват лукови растения. Чесновата трева е от семейство Зелеви. Среща се релативно постоянно, само че най-вече по влажни места. Действа антибактериално при разстройства, възпаления на носа, ушите и гърлото; също има отводняващо деяние при отоци; съдържа много вит. С. Като множеството сурови зелеви растения, прясната билка съдържа и глюкосинолати, които са с защитно противотуморно деяние.
Инфо: https://vitarama.bg
