Ако Путин заповяда ядрени удари, неговите генерали ще се подчинят ли?
Докато военните стратези на Запада разиграват допустима нуклеарна ескалация от страна на съветския президент Владимир Путин, те също обмислят ролята, която може да изиграе неподчинението. Какво ще стане, в случай че Путин даде заповед за нуклеарни удари, само че други в командната верига откажат да я изпълнят? Трябва ли Съединени американски щати и техните съдружници да се опитат да повлияят на тези хора?
Сценариите, при които неподчинението - от отвод по съвест до пълномащабен протест - влизат в деяние, не са пресилени. Ако Путин би трябвало да ескалира, той ще го направи с по този начин наречените тактически бойни глави. Те сега се съхраняват и първо би трябвало да бъдат превозени до стартови бази и инсталирани на ракети. Десетки чиновници ще би трябвало да подпишат и предадат заповедта, знаейки, че западните шпионски организации ще ги следят на всяка крачка.
Можем да предположим, че доста от тези чиновници ще имат терзания. Те могат частно да се опълчват на войната на Путин против Украйна. Може да не желаят да вземат участие в всеобщи убийства. Може да се притесняват от неконтролирана ескалация, водеща до Армагедон. Или може просто да са наясно, че една от опциите за президента на Съединени американски щати Джо Байдън е да отговори на съветско нуклеарно оръжие с стандартен боен удар, който унищожава базата, изстреляла ракетата. Изпълнението на заповед за изстрелване може да бъде самоубийствено.
Друг капацитет за непокорство се обрисува в Беларус, където руснаците още веднъж струпват войски и заплашват с нов фронт против Украйна. В един сюжет Александър Лукашенко би изпратил беларуските си сили да се бият с руснаците против украинците.
" Сигурна съм, че той би дал заповед на беларуската войска да взе участие в тази инвазия – в случай че беше сигурен, че ще се бият ", счита Светлана Цихановская, водачът на продемократичното опозиционно придвижване в Беларус в заточение. Но Лукашенко не е сигурен. И той, и Путин, явно считат всеобщото непокорство в беларуските редици за допустимо.
След като Лукашенко открадна последните " избори " през 2020 година, голям брой беларуси излязоха по улиците, с цел да се опитат да го свалят; те също застанаха на страната на своите украински съседи в склонността си към Европейския съюз и свободата. Лукашенко наложи брутални репресии. Ако в този момент подреди на войските си да стрелят по украинците, те може просто да сменят страната и вместо това да стрелят по поддръжниците на омразния деспот. Или може да избягат, с цел да се бият за Киев.
Историята изобилства от прецеденти за решителни актове на военно непокорство - от обособени лица или цели полкове. По време на борбата при Лайпциг през 1813 година целият контингент саксонци, воюващи за Наполеон, ненадейно се обръща на бойното поле и се причислява към обединението против него. През март 1917 година, първата от двете революции в Русия през тази година стартира в действителност, когато елитни елементи на Имперската армия се причисляват към стачкуващите.
Особено в нуклеарния подтекст, даже един човек може да бъре решителен. Станислав Петров е дежурен офицер рано една заран през 1983 година, когато компютрите на Съветския съюз засичат идващи атомни ракети от Съединени американски щати. Той има заповед неотложно да нанесе ответния удар. Действайки въз основа на предусещане - по-късно споделя, че е решил възможностите на 50-50 - вместо това той взема решение, че паниката е неточност. В продължение на няколко ужасяващи секунди той се взира в пулта, на които мига бутона за изстрелване. Той не го натиска. Нито пък рапортува за паниката на началниците си. Като не се подчинява, той избавя света.
Индивидуалните бойци би трябвало да вземат такива решения по съвест от самото начало, даже когато залозите не са нуклеарни. През 2011 година двама полковници от военновъздушните сили на Либийската арабска република получиха заповед да бомбардират цивилни в Бенгази. Вместо това те обърнаха своите самолети Mirage F1 и кацнаха в Малта, където желаеха леговище. Два дни по-късно водачът и вторият водач на различен аероплан са получили същата заповед. Те катапултираха и оставиха самолета им да се разбие.
Напрежението сред сляпото послушание и неподчинението е остаряло колкото проведената война. Висшите ръководители разбираемо се опасяват от всякакво спиране на линията на командване - това може да докара до срив в дисциплината, реда и способността за водене на военни дейности. Но робското осъществяване е по-лошо. Германците, направили Холокоста, по-късно настояват, че " просто са изпълнявали заповеди ". Нито съдиите от Нюрнбургския развой, нито светът одобряват това опрощение. Извличайки директна поука, следвоенна Германия през днешния ден смята неподчинението при избрани условия като обвързване на боеца, а не като неуважение на заповеди.
Руснаците в ерата на Путин би трябвало да си задават въпроси, сходни на алтернативите, пред които са били изправени германците по време на Третия райх. Каква е тяхната роля в закононарушенията на тяхната страна? Колко ще си разрешат да знаят? Ще се изправят ли, когато има значение? Ще откажат ли да се подчинят, когато би трябвало? Онези, които го вършат, може просто да спасят света.
Анализът на уеб страницата на Bloomberg TV Bulgaria е на Андреас Клут, колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ европейската политика. Той е някогашен основен редактор на Handelsblatt Global и сътрудник на Economist.
Сценариите, при които неподчинението - от отвод по съвест до пълномащабен протест - влизат в деяние, не са пресилени. Ако Путин би трябвало да ескалира, той ще го направи с по този начин наречените тактически бойни глави. Те сега се съхраняват и първо би трябвало да бъдат превозени до стартови бази и инсталирани на ракети. Десетки чиновници ще би трябвало да подпишат и предадат заповедта, знаейки, че западните шпионски организации ще ги следят на всяка крачка.
Можем да предположим, че доста от тези чиновници ще имат терзания. Те могат частно да се опълчват на войната на Путин против Украйна. Може да не желаят да вземат участие в всеобщи убийства. Може да се притесняват от неконтролирана ескалация, водеща до Армагедон. Или може просто да са наясно, че една от опциите за президента на Съединени американски щати Джо Байдън е да отговори на съветско нуклеарно оръжие с стандартен боен удар, който унищожава базата, изстреляла ракетата. Изпълнението на заповед за изстрелване може да бъде самоубийствено.
Друг капацитет за непокорство се обрисува в Беларус, където руснаците още веднъж струпват войски и заплашват с нов фронт против Украйна. В един сюжет Александър Лукашенко би изпратил беларуските си сили да се бият с руснаците против украинците.
" Сигурна съм, че той би дал заповед на беларуската войска да взе участие в тази инвазия – в случай че беше сигурен, че ще се бият ", счита Светлана Цихановская, водачът на продемократичното опозиционно придвижване в Беларус в заточение. Но Лукашенко не е сигурен. И той, и Путин, явно считат всеобщото непокорство в беларуските редици за допустимо.
След като Лукашенко открадна последните " избори " през 2020 година, голям брой беларуси излязоха по улиците, с цел да се опитат да го свалят; те също застанаха на страната на своите украински съседи в склонността си към Европейския съюз и свободата. Лукашенко наложи брутални репресии. Ако в този момент подреди на войските си да стрелят по украинците, те може просто да сменят страната и вместо това да стрелят по поддръжниците на омразния деспот. Или може да избягат, с цел да се бият за Киев.
Историята изобилства от прецеденти за решителни актове на военно непокорство - от обособени лица или цели полкове. По време на борбата при Лайпциг през 1813 година целият контингент саксонци, воюващи за Наполеон, ненадейно се обръща на бойното поле и се причислява към обединението против него. През март 1917 година, първата от двете революции в Русия през тази година стартира в действителност, когато елитни елементи на Имперската армия се причисляват към стачкуващите.
Особено в нуклеарния подтекст, даже един човек може да бъре решителен. Станислав Петров е дежурен офицер рано една заран през 1983 година, когато компютрите на Съветския съюз засичат идващи атомни ракети от Съединени американски щати. Той има заповед неотложно да нанесе ответния удар. Действайки въз основа на предусещане - по-късно споделя, че е решил възможностите на 50-50 - вместо това той взема решение, че паниката е неточност. В продължение на няколко ужасяващи секунди той се взира в пулта, на които мига бутона за изстрелване. Той не го натиска. Нито пък рапортува за паниката на началниците си. Като не се подчинява, той избавя света.
Индивидуалните бойци би трябвало да вземат такива решения по съвест от самото начало, даже когато залозите не са нуклеарни. През 2011 година двама полковници от военновъздушните сили на Либийската арабска република получиха заповед да бомбардират цивилни в Бенгази. Вместо това те обърнаха своите самолети Mirage F1 и кацнаха в Малта, където желаеха леговище. Два дни по-късно водачът и вторият водач на различен аероплан са получили същата заповед. Те катапултираха и оставиха самолета им да се разбие.
Напрежението сред сляпото послушание и неподчинението е остаряло колкото проведената война. Висшите ръководители разбираемо се опасяват от всякакво спиране на линията на командване - това може да докара до срив в дисциплината, реда и способността за водене на военни дейности. Но робското осъществяване е по-лошо. Германците, направили Холокоста, по-късно настояват, че " просто са изпълнявали заповеди ". Нито съдиите от Нюрнбургския развой, нито светът одобряват това опрощение. Извличайки директна поука, следвоенна Германия през днешния ден смята неподчинението при избрани условия като обвързване на боеца, а не като неуважение на заповеди.
Руснаците в ерата на Путин би трябвало да си задават въпроси, сходни на алтернативите, пред които са били изправени германците по време на Третия райх. Каква е тяхната роля в закононарушенията на тяхната страна? Колко ще си разрешат да знаят? Ще се изправят ли, когато има значение? Ще откажат ли да се подчинят, когато би трябвало? Онези, които го вършат, може просто да спасят света.
Анализът на уеб страницата на Bloomberg TV Bulgaria е на Андреас Клут, колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ европейската политика. Той е някогашен основен редактор на Handelsblatt Global и сътрудник на Economist.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ