Шокираща находка: Спътник на Сатурн може да е копие на нашата планета
Докато учените са прекарали толкоз доста време в търсене на друга Земя в разнообразни галактики, се оказва, че Земя 2.0 може да е в самата ни Слънчева система. Спътник на Сатурн разкрива една шокираща истина.
При самото споменаване на Слънчевата система доста висок % от хората демонстрират интерес към планетата Сатурн. Защо? Заради големите ѝ отчетливи пръстени. С 82 спътника Сатурн притегля необятното внимание, а в този момент учените разкриват, че Титан, най-големият сателит на Сатурн, може да е просто друга Земя. Да, вярно прочетохте. Титан наподобява много сходен на нашата планета. И новите проучвания демонстрират, че той се състои от пейзажи, чието образуване може да се дължи на световен песъчлив цикъл, задвижван от сезоните. Освен това има редица езера, реки и морета, които се пълнят от дъжда, преминаващ през атмосферата. Интересното тук е, че тези водни тела нямат материалите, които нормално се намират в реките на Земята.
Изследователи, водени от геолога Матийо Лапотр от Станфордския университет, хвърлиха светлина върху информацията за образуването на дюни, равнини и лабиринтни терени на Сатурн. Течният метан е виновен за ледената повърхнина на Луната, до момента в който азотните ветрове са причина за въглеводородните пясъчни дюни. Това проучване демонстрира по какъв начин се ръководи придвижването на зърната по повърхността на Титан.
„ Нашият модел прибавя сплотяваща рамка, която ни разрешава да разберем по какъв начин всички тези седиментни среди работят дружно. Ако разберем по какъв начин другите елементи от пъзела се вписват дружно и тяхната механика, тогава можем да стартираме да използваме формите на релефа, оставени от тези седиментни процеси, с цел да кажем нещо за климата или геоложката история на Титан и по какъв начин те биха могли да повлияят на вероятността за живот на Титан “, споделя в изказване Лапотр.
Това проучване откри, че седиментите на нашата планета, наречени ооиди, се състоят от дребни и сферични зърна, които също могат да бъдат открити в тропически места като Бахамските острови. Утайките се образуват, когато калциевият карбонат се изписва от водните стълбове и се закрепва на пластове към зърната.
„ Успяхме да разгадаем парадокса за какво на Титан е имало пясъчни дюни толкоз дълго, макар че материалите са доста слаби “, сподели откривателят. Изводът, който беше изработен, е, че зърната се сливат дружно, с цел да задържат резултата от ветрове. Освен това екипът комбинира климата и посоката на превозване на утайки на Титан с техния модел. Това приключи с бележката за съществуването на пейзажи на повърхността.
„ Показваме, че на Титан, тъкмо както на Земята и по този начин, както е бил казусът на Марс, имаме деен седиментален цикъл, който може да изясни географското систематизиране на ландшафтите. Доста завладяващо е да се мисли за това, по какъв начин съществува този различен свят толкоз надалеч, където нещата са толкоз разнообразни, само че и толкоз сходни “, приключва Лапотр.
При самото споменаване на Слънчевата система доста висок % от хората демонстрират интерес към планетата Сатурн. Защо? Заради големите ѝ отчетливи пръстени. С 82 спътника Сатурн притегля необятното внимание, а в този момент учените разкриват, че Титан, най-големият сателит на Сатурн, може да е просто друга Земя. Да, вярно прочетохте. Титан наподобява много сходен на нашата планета. И новите проучвания демонстрират, че той се състои от пейзажи, чието образуване може да се дължи на световен песъчлив цикъл, задвижван от сезоните. Освен това има редица езера, реки и морета, които се пълнят от дъжда, преминаващ през атмосферата. Интересното тук е, че тези водни тела нямат материалите, които нормално се намират в реките на Земята.
Изследователи, водени от геолога Матийо Лапотр от Станфордския университет, хвърлиха светлина върху информацията за образуването на дюни, равнини и лабиринтни терени на Сатурн. Течният метан е виновен за ледената повърхнина на Луната, до момента в който азотните ветрове са причина за въглеводородните пясъчни дюни. Това проучване демонстрира по какъв начин се ръководи придвижването на зърната по повърхността на Титан.
„ Нашият модел прибавя сплотяваща рамка, която ни разрешава да разберем по какъв начин всички тези седиментни среди работят дружно. Ако разберем по какъв начин другите елементи от пъзела се вписват дружно и тяхната механика, тогава можем да стартираме да използваме формите на релефа, оставени от тези седиментни процеси, с цел да кажем нещо за климата или геоложката история на Титан и по какъв начин те биха могли да повлияят на вероятността за живот на Титан “, споделя в изказване Лапотр.
Това проучване откри, че седиментите на нашата планета, наречени ооиди, се състоят от дребни и сферични зърна, които също могат да бъдат открити в тропически места като Бахамските острови. Утайките се образуват, когато калциевият карбонат се изписва от водните стълбове и се закрепва на пластове към зърната.
„ Успяхме да разгадаем парадокса за какво на Титан е имало пясъчни дюни толкоз дълго, макар че материалите са доста слаби “, сподели откривателят. Изводът, който беше изработен, е, че зърната се сливат дружно, с цел да задържат резултата от ветрове. Освен това екипът комбинира климата и посоката на превозване на утайки на Титан с техния модел. Това приключи с бележката за съществуването на пейзажи на повърхността.
„ Показваме, че на Титан, тъкмо както на Земята и по този начин, както е бил казусът на Марс, имаме деен седиментален цикъл, който може да изясни географското систематизиране на ландшафтите. Доста завладяващо е да се мисли за това, по какъв начин съществува този различен свят толкоз надалеч, където нещата са толкоз разнообразни, само че и толкоз сходни “, приключва Лапотр.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ