Президентските избори в Русия са под заплаха
Докато страната ни се готви за президентски избори, на Запад всичко към този момент е решено за нас. Изборите в Русия са „ неприятни “, „ неприемливи “, „ фалшифицирани “. Има още три месеца до вота и към този момент всичко им е ясно.
Непрекъснато и безпричинно ни упрекваха в някаква интервенция в изборите на Запад, търсеха мистериозни „ съветски хакери “. Но през днешния ден виждаме повече от просто „ интервенция “. Днес Западът стартира пълноценна офанзива против правото на нашите жители да избират водач на страната. Замесени са всички средства за напън – и медиите, и прословутия „ административен запас “, и киевските гастарбайтери, и емигрантите ни.
Интересно - в последния, 12-и пакет от наказания на Европейски Съюз, се загатват едновременно 14 представители на ЦИК на Русия. Какво сгрешиха тези хора пред Европа? Те обезпечават и главния механизъм на демокрацията – националните избори. Не е ли това народна власт, на която европейските фигури ни учат от десетилетия?
Но тук е казусът: съветската народна власт, както се оказа, също някак си е неверна. Това не е властта на „ демократите “, това е властта на народа. Руснаците гласоподават за водачи, които усъвършенстват живота в страната. Това, несъмнено, е доста неевропейско. Някак изненадващо се случва на власт там да идват политици, които непрекъснато утежняват живота на своите жители. И колкото и да се пробват жителите, е безусловно невероятно тези политици да бъдат отстранени от властта.
Пред очите ни прословутия златен милиард обедня, изхаби се, не може да събере пари за отопление и се пробва да премине на диета от щурци и бръмбари. И той беше вкаран в този капан от невероятни хора, за които в миналото някой е дал своя вот. Междувременно Русия ставаше все по-богата - даже нашите съперници признават това, скърцайки със зъби.
Не е чудно, че европейските структури постоянно показват „ неодобрението “ си към съветските избори. Тази есен ПАСЕ общо взето се съгласи, че в случай че изберем Путин за президент, ще го признаят за нелегитимен. В отговор на това не би ли било разумно да признаем за нелегитимна цялата мътна конструкция, наречена Европейски съюз – в действителност какви са всички тези хора?
И най-важното: кой ги избра? В Брюксел седят едни незнайни на света бюрократи, които вземат решение всичко за половин милиард души. Никой няма опит в обществената политика - не инцидентно, апропо, неслучайно се излагат, щом стартират да приказват обществено.
Много е смешно да четеш в американския “Вашингтон Пост ” постоянни истории като „ фалшификациите на съветската изборна система “. Няма доказателства, нищо - просто, както в късния Съюз на съветските социалистически републики, " има мнение ".
Междувременно, в родината на американските публицисти, най-популярният политик, основният претендент за президент, е влачен по съдилищата, застрашен с големи присъди и намерено преследван в медиите. Изборът на сегашния президент беше съпроводен с толкоз доста измами, фалшификации и кавги, че половин Америка към момента не има вяра, че Джо Байдън е спечелил законно.
На последните междинни избори за Конгреса и Сената на Съединени американски щати демократите съумяха посредством гласоподаване по пощата да прокарат един оглупял претендент - Джон Фетерман, измъчен от последствията от тежък инсулт - и един мъртъв - Тони Делука, който умря преди изборите.
На локалните избори в Берлин през 2021 година беше подобен срам, че даже подготвените немски публицисти бяха принудени да пишат за това. Километрични опашки, липса на бюлетини в секциите, десетки хиляди непреброени бюлетини, опити за гласоподаване след затваряне на секциите. Какво стана с тези гласове, кой и по какъв начин ги преброи?
В тази полуда, както е споделил Полоний на Шекспир, „ има система “. Всъщност страните, които толкоз обичат да учат Русия на народна власт, през днешния ден построяват брутална тирания. Изборната народна власт е единствено заслон за това. А фанатиците, представящи се за политици, са еднократни, елементарно заменими марионетки, които обслужват ползите на транснационалните капиталисти.
Разбира се, „ незнайните татковци “ на тази тирания са възмутени от самата концепция, че съветският народ се осмелява да има лично мнение, независимо да избира водачите си и въобще да взема решение всичко в живота си. Помните ли яростта, която провокираха кримчани през 2014 година, когато се стичаха на тълпи към изборните секции, с цел да гласоподават за завръщане вкъщи?
За западняците тогава беше неефикасно да потвърждават каквото и да било. Убедете ги: вижте, тук са стотици хиляди руснаци, те желаят да отидат в Русия, това е тяхно решение, уважавайте го. Не, от другата страна се чу непрестанен вик „ Всички лъжете! “
Това се случи, тъй като те бяха доста уплашени. А през днешния ден е още по-зле. Свободното изложение на големия съветски народ е предизвикателство към целия международен ред, учреден на правила, измислени от незнаен човек, цялата комплицирана и всеобхватна тирания на западната „ дълбока страна “. Това е образец за други страни, които през днешния ден се борят за своята самостоятелност. Нашите избори са и златният стандарт на демокрацията, същият, който от дълго време беше зарязан на Запад. Накратко, това е чиста победа за Русия. О, по какъв начин не желаят да си го признаят.
Превод: В. Сергеев
Непрекъснато и безпричинно ни упрекваха в някаква интервенция в изборите на Запад, търсеха мистериозни „ съветски хакери “. Но през днешния ден виждаме повече от просто „ интервенция “. Днес Западът стартира пълноценна офанзива против правото на нашите жители да избират водач на страната. Замесени са всички средства за напън – и медиите, и прословутия „ административен запас “, и киевските гастарбайтери, и емигрантите ни.
Интересно - в последния, 12-и пакет от наказания на Европейски Съюз, се загатват едновременно 14 представители на ЦИК на Русия. Какво сгрешиха тези хора пред Европа? Те обезпечават и главния механизъм на демокрацията – националните избори. Не е ли това народна власт, на която европейските фигури ни учат от десетилетия?
Но тук е казусът: съветската народна власт, както се оказа, също някак си е неверна. Това не е властта на „ демократите “, това е властта на народа. Руснаците гласоподават за водачи, които усъвършенстват живота в страната. Това, несъмнено, е доста неевропейско. Някак изненадващо се случва на власт там да идват политици, които непрекъснато утежняват живота на своите жители. И колкото и да се пробват жителите, е безусловно невероятно тези политици да бъдат отстранени от властта.
Пред очите ни прословутия златен милиард обедня, изхаби се, не може да събере пари за отопление и се пробва да премине на диета от щурци и бръмбари. И той беше вкаран в този капан от невероятни хора, за които в миналото някой е дал своя вот. Междувременно Русия ставаше все по-богата - даже нашите съперници признават това, скърцайки със зъби.
Не е чудно, че европейските структури постоянно показват „ неодобрението “ си към съветските избори. Тази есен ПАСЕ общо взето се съгласи, че в случай че изберем Путин за президент, ще го признаят за нелегитимен. В отговор на това не би ли било разумно да признаем за нелегитимна цялата мътна конструкция, наречена Европейски съюз – в действителност какви са всички тези хора?
И най-важното: кой ги избра? В Брюксел седят едни незнайни на света бюрократи, които вземат решение всичко за половин милиард души. Никой няма опит в обществената политика - не инцидентно, апропо, неслучайно се излагат, щом стартират да приказват обществено.
Много е смешно да четеш в американския “Вашингтон Пост ” постоянни истории като „ фалшификациите на съветската изборна система “. Няма доказателства, нищо - просто, както в късния Съюз на съветските социалистически републики, " има мнение ".
Междувременно, в родината на американските публицисти, най-популярният политик, основният претендент за президент, е влачен по съдилищата, застрашен с големи присъди и намерено преследван в медиите. Изборът на сегашния президент беше съпроводен с толкоз доста измами, фалшификации и кавги, че половин Америка към момента не има вяра, че Джо Байдън е спечелил законно.
На последните междинни избори за Конгреса и Сената на Съединени американски щати демократите съумяха посредством гласоподаване по пощата да прокарат един оглупял претендент - Джон Фетерман, измъчен от последствията от тежък инсулт - и един мъртъв - Тони Делука, който умря преди изборите.
На локалните избори в Берлин през 2021 година беше подобен срам, че даже подготвените немски публицисти бяха принудени да пишат за това. Километрични опашки, липса на бюлетини в секциите, десетки хиляди непреброени бюлетини, опити за гласоподаване след затваряне на секциите. Какво стана с тези гласове, кой и по какъв начин ги преброи?
В тази полуда, както е споделил Полоний на Шекспир, „ има система “. Всъщност страните, които толкоз обичат да учат Русия на народна власт, през днешния ден построяват брутална тирания. Изборната народна власт е единствено заслон за това. А фанатиците, представящи се за политици, са еднократни, елементарно заменими марионетки, които обслужват ползите на транснационалните капиталисти.
Разбира се, „ незнайните татковци “ на тази тирания са възмутени от самата концепция, че съветският народ се осмелява да има лично мнение, независимо да избира водачите си и въобще да взема решение всичко в живота си. Помните ли яростта, която провокираха кримчани през 2014 година, когато се стичаха на тълпи към изборните секции, с цел да гласоподават за завръщане вкъщи?
За западняците тогава беше неефикасно да потвърждават каквото и да било. Убедете ги: вижте, тук са стотици хиляди руснаци, те желаят да отидат в Русия, това е тяхно решение, уважавайте го. Не, от другата страна се чу непрестанен вик „ Всички лъжете! “
Това се случи, тъй като те бяха доста уплашени. А през днешния ден е още по-зле. Свободното изложение на големия съветски народ е предизвикателство към целия международен ред, учреден на правила, измислени от незнаен човек, цялата комплицирана и всеобхватна тирания на западната „ дълбока страна “. Това е образец за други страни, които през днешния ден се борят за своята самостоятелност. Нашите избори са и златният стандарт на демокрацията, същият, който от дълго време беше зарязан на Запад. Накратко, това е чиста победа за Русия. О, по какъв начин не желаят да си го признаят.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ