Как Александър Лукашенко стана най-дълго управлявалият постсъветски президент
Беларуският президент Александър Лукашенко съобщи, че не може да ръководи страната постоянно и се дефинира като „ оттеглящ се президент “. Той направи изказването на 18 декември по време на съвещание на Всебеларуското национално заседание в Минск. Но това не е първото сходно изявление. През август тази година белоруският президент съобщи, че няма да се кандидатира на идващите избори и даже увери, че синът му Николай няма да стане негов правоприемник.
Лукашенко на власт
Александър Лукашенко ръководи Беларус от 20 юли 1994 година Към декември 2025 година това се равнява на повече от 31 години на власт. Така неговото време на поста се трансформира в най-дългият непрестанен мандат измежду всички водачи на постсъветските страни.
Забележително е, че на изборите през 2020 година Лукашенко беше разгласен за победител с 81% от гласовете – резултати, които не бяха приети в чужбина заради многочислени известия за измами.
След оповестяването на резултатите в цялата страна избухнаха всеобщи митинги. Властите принудително разпръснаха демонстрациите и към 35 000 души бяха арестувани.
Как се задържа толкоз дълго
Мандатът му е белязан от композиция от политически маневри, стопански надзор и стратегически съюзи.
Възходът му стартира още с първото избиране за първи президент на Беларус.
Първоначално водейки акция като герой против корупцията, той бързо предприе стъпки за консолидиране на властта си. Чрез серия от конституционни промени той си даде необятни пълномощия, в това число опцията да разпуска Народното събрание и да управлява правосъдната система.
Тези промени дейно отстраниха всякаква действителна политическа конкуренция и осигуриха неговото владичество над беларуския политически пейзаж.
Освен това, изборите в Беларус под ръководството на Лукашенко са неведнъж подложени на критика, че не са нито свободни, нито почтени. Изборният развой е строго следен, като на претендентите от опозицията постоянно им е неразрешено да се явяват на избори, задържани са или са изпращани в заточение.
Последните избори, които удължиха ръководството му със седми мандат, бяха необятно наказани от интернационалните наблюдаващи и избрани като имитация. Официалните резултати настояват, че Лукашенко е спечелил 87,6% от гласовете, цифра, която опозиционните водачи и доста беларуси оспорват.
Отношенията с Русия
Освен проблемите с репресиите против несъгласните и икономическия надзор, връзките на Лукашенко с Русия са основни за дългото му ръководство. Въпреки периодическото напрежение, той разчита на съветска политическа и икономическа поддръжка, с цел да укрепи режима си.
В подмяна Беларус дава стратегически изгоди на Русия, като да вземем за пример разрешава територията й да бъде употребена за военни интервенции. Този съюз оказа помощ на Лукашенко да устои на интернационалните наказания и дипломатическата изолираност.
След митингите през 2020 година Лукашенко се сближи още повече с Русия. През 2022–2023 година сред двете страни са подписани нови съглашения за сигурност, а съветските военни контингенти стават забележителна част от въоръжените сили на Беларус.
С поддръжката на Москва, режимът реагира брутално на митингите, като затвори десетки хиляди протестиращи и прогони главния конкурент Светлана Тихановская и други в заточение.
Репресиите бяха толкоз брутални, че Тихановская, която отиде в прилежаща Литва, отхвърли да призове за обществени митинги.
В дълга конференция след гласуването Лукашенко съобщи, че Беларус е народна власт, тъй като на неговите противници е бил даден избор.
„ Някои избраха затвор, други избраха заточение “, сподели той. Лукашенко също по този начин съобщи, че не го интересува дали Западът признава изборите в Беларус или не. Кая Калас, ръководителят на външната политика на Европейския съюз, съобщи, че вотът не е бил „ нито свободен, нито почтен “, наричайки го „ крещящо посягане против демокрацията “.
Кремъл обаче приветства успеха на Лукашенко. Китайският президент Си Дзинпин също го поздрави.
През август обаче Лукашенко направи искрено изказване. Той акцентира, че няма предпочитание да ръководи страната по „ диктаторски метод “.
„ Не бих желал да ръководя по властнически, диктаторски метод, само че към този момент не се получава “, сподели той.
Западни и украински медии/Превод: SafeNews
Още вести четете в: Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News




