Пазарът на труда в България върви към стагнация
Докато единствено преди година се питахме дали българският пазар на труда върви към фаза на прегряване, то към края на 2023 година трендовете сочат по-скоро към застоялост. Безработицата остава ниска, само че дружно с нея последователно понижава и търсенето на труд, а структурните проблеми остават непреодолени.
След рецесията на трудовия пазар от пролетта на 2020 година, последвала експлоадирането на пандемията от ковид-19 и ограничаващите ограничения за бизнеса, пътуванията и обществения живот като цяло, безработицата в България следва своята нормална сезонна динамичност – с пикове през зимните месеци и отчетливо по-ниска безработица през лятото, с помощта на интензивността на туристическия бранш и земеделието. От средата на 2021 година коефициентът на безработица се задържа в диапазона 4-5,5%, което кореспондира на сред 140 и 160 хиляди регистрирани лица в бюрата по труда – сензитивно по-нисък брой даже спрямо интервала преди пандемията. По всичко проличава, че безработицата в страната е достигнала своето естествено дъно, като тези, които могат да бъдат наети на работа са намерили работни места, а съвсем всички, които не съумяват трайно са минали в групата на неактивните. Показателно, е, че макар високия деклариран недостиг на труд, останалите безработни не съумяват да се осъществят – те или имат несъответствуващи обучение и умения по отношение на търсенето, или са в райони, където търсенето е ниско.
Част от повода за това е профилът на огромна част от безработните лица. Броят на записаните в бюрата по труда под 29 година е намалял доста – до 15-18 хиляди души през другите месеци на 2023 година, спрямо над 40 хиляди в пика на пандемията. По-слаб е спадът при трайно безработните – до 35 хиляди души. Доколкото тези две групи срещат особени компликации в намирането на претовареност, вероятността да изоставен групата на безработните в близко бъдеще наподобява релативно дребна.
През 2023 година стартира забележим спад на записаните в бюрата по труда свободни работни места. От една страна годишният пик на търсенето на труд напролет е по-слаб и по-кратък спрямо 2021 и 2022 година, а оттова насетне търсенето на служащи през цялото лято и есен остава на доста по-ниски нива. Особено отчетливо е това през последните два месеца на 2023 година, когато записаните свободни работни места спадат даже под равнището от периода на най-строги ограничаващи ограничения. Това от една страна може да отразява понижени упования на работодателите на капацитета за агресия през 2024 година, от друга – напасване към невъзможността за запълване на работните места.
Моментното положение на пазара на труда се разказа най-ясно от кривата на Бевъридж. Според този метод последните месеци на 2023 година се характеризират както с ниско предложение, по този начин и ниско търсене на труд – с други думи, пазарът на труд стагнира. Рано е да се каже дали наклонността е трайна, като по-сигурен знак за това ще е търсенето на труд в първите месеци на 2024 година Въпреки това, охлаждането на пазара на труд има съществени последици както за предстоящата динамичност на заплатите в кратковременен проект, по този начин и за икономическа интензивност като цяло. Свитата конкуренция за служащи евентуално понижава натиска върху работодателите да покачват възнагражденията, изключително поради спада на търсенето във високотехнологичния бранш. Забавянето на растежа на заетостта от своя страна заплашва пропуск на капацитета за напредък на стопанската система поради невъзможността на компаниите да осъществят проектите си за агресия.
Новата картина на пазара на труда от средата на 2023 година е значително предизвестена. Промените съставляват най-много окончателната нормализация след шока, подбуден от Коронавирус и оживлението след премахването на рестриктивните мерки. На този декор обаче на напред във времето още веднъж излизат дълготрайните структурни проблеми – ниските равнища на обучение и умения на хората отвън претовареност, районните неравенства, слабите политики по преквалификация и активиране. Това от своя страна слага на дневен ред острата потребност от промени на обвързваните с пазара на труда системи, тъй че тези проблеми да се адресират, с цел да се преодолее рискът от застоялост и оттова пропуснат стопански напредък поради изчезнали или пък неквалифицирани служащи.
Източник: Институт за пазарна икономика
След рецесията на трудовия пазар от пролетта на 2020 година, последвала експлоадирането на пандемията от ковид-19 и ограничаващите ограничения за бизнеса, пътуванията и обществения живот като цяло, безработицата в България следва своята нормална сезонна динамичност – с пикове през зимните месеци и отчетливо по-ниска безработица през лятото, с помощта на интензивността на туристическия бранш и земеделието. От средата на 2021 година коефициентът на безработица се задържа в диапазона 4-5,5%, което кореспондира на сред 140 и 160 хиляди регистрирани лица в бюрата по труда – сензитивно по-нисък брой даже спрямо интервала преди пандемията. По всичко проличава, че безработицата в страната е достигнала своето естествено дъно, като тези, които могат да бъдат наети на работа са намерили работни места, а съвсем всички, които не съумяват трайно са минали в групата на неактивните. Показателно, е, че макар високия деклариран недостиг на труд, останалите безработни не съумяват да се осъществят – те или имат несъответствуващи обучение и умения по отношение на търсенето, или са в райони, където търсенето е ниско.
Част от повода за това е профилът на огромна част от безработните лица. Броят на записаните в бюрата по труда под 29 година е намалял доста – до 15-18 хиляди души през другите месеци на 2023 година, спрямо над 40 хиляди в пика на пандемията. По-слаб е спадът при трайно безработните – до 35 хиляди души. Доколкото тези две групи срещат особени компликации в намирането на претовареност, вероятността да изоставен групата на безработните в близко бъдеще наподобява релативно дребна.
През 2023 година стартира забележим спад на записаните в бюрата по труда свободни работни места. От една страна годишният пик на търсенето на труд напролет е по-слаб и по-кратък спрямо 2021 и 2022 година, а оттова насетне търсенето на служащи през цялото лято и есен остава на доста по-ниски нива. Особено отчетливо е това през последните два месеца на 2023 година, когато записаните свободни работни места спадат даже под равнището от периода на най-строги ограничаващи ограничения. Това от една страна може да отразява понижени упования на работодателите на капацитета за агресия през 2024 година, от друга – напасване към невъзможността за запълване на работните места.
Моментното положение на пазара на труда се разказа най-ясно от кривата на Бевъридж. Според този метод последните месеци на 2023 година се характеризират както с ниско предложение, по този начин и ниско търсене на труд – с други думи, пазарът на труд стагнира. Рано е да се каже дали наклонността е трайна, като по-сигурен знак за това ще е търсенето на труд в първите месеци на 2024 година Въпреки това, охлаждането на пазара на труд има съществени последици както за предстоящата динамичност на заплатите в кратковременен проект, по този начин и за икономическа интензивност като цяло. Свитата конкуренция за служащи евентуално понижава натиска върху работодателите да покачват възнагражденията, изключително поради спада на търсенето във високотехнологичния бранш. Забавянето на растежа на заетостта от своя страна заплашва пропуск на капацитета за напредък на стопанската система поради невъзможността на компаниите да осъществят проектите си за агресия.
Новата картина на пазара на труда от средата на 2023 година е значително предизвестена. Промените съставляват най-много окончателната нормализация след шока, подбуден от Коронавирус и оживлението след премахването на рестриктивните мерки. На този декор обаче на напред във времето още веднъж излизат дълготрайните структурни проблеми – ниските равнища на обучение и умения на хората отвън претовареност, районните неравенства, слабите политики по преквалификация и активиране. Това от своя страна слага на дневен ред острата потребност от промени на обвързваните с пазара на труда системи, тъй че тези проблеми да се адресират, с цел да се преодолее рискът от застоялост и оттова пропуснат стопански напредък поради изчезнали или пък неквалифицирани служащи.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ