В света на книгите, когато другият е затворен
Докато не можем да се допираме в действителността, то дано попътуваме на крилете на въображението благодарение на положителното писателско перо. Решихме да подберем един чисто индивидуален лист от четива, с които можете да прекарате време на четири очи, до момента в който се намирате зад крепостните стени на вашия палат. Насрочете си среща със старите познайници Мегре, Поаро и Холмс, както и всички техни остроумни сътрудници от жанра. Опийте от бълбукащото шампанско за сетивата с разказите на Чехов. Разсмейте се до сълзи с 12-те стола на Илф и Петров. Подарете си един „ Безкраен празник “, викайки с цялостен глас в името на любовта, виното, вкусната храна и живота.
„ Светът е прелестно място и си коства да се борим за него “, споделя Хемингуей - в тази ситуация, стоешком си вкъщи в компанията на забавни събеседници. Списъкът ни е дълъг, по тази причина го и разделихме на две - очаквайте скоро и втората част.
Започваме с внимание към всички, на които им се постанова да спазят мотото - „ Да оцелееш като родител “ – първа и втора част от тестването да бъдеш майка, нинджа, готвачка и ходещ отговор на всички земни и неземни въпроси, които един хлапак може да ти зададе. Авторките са две остроумни пораснали девойки, които разсмиват с техните същински истории от кухнята, колата, хола и детската площадка. Това са Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова – създателките на уеб страницата Майко Мила! Карантината за родителите може да бъде същинско тестване, което 100% ще въодушеви авторките за още доста разкази с непредвиден край.
„ Sapiens. Кратка история на човечеството “ и „ Homo Deus. Кратка история на бъдещето “ на Ювал Харари. Кратки, къси, но не напълно, само че даже и да избягвате учебниците, поради неврози от детството, то създателят в действителност е другарски надъхан, що се отнася до обясненията. Надуха ни се главите за тези две в действителност извънредно потребни и приятни за четене книги, пристигнали от издателство „ Изток-Запад “. Благодарим на Харари, че ни дава взор отвисоко на света и индивида в него. И в случай че инцидентно започнете да спорите с писателя, тъй като се усеща леко мизантропското му отношение, не се колебайте да го извършите, въпреки всичко под карантина всеки има правото да си приказва и самичък – в тази ситуация с интелигентен събеседник.
Като сме тръгнали да се учим, ето едно ново заглавие. „ Тялото – Наръчник за приложимост “ от Бил Брайсън идва таман в точния момент от Ciela, с цел да си напомним туй-онуй за нашия микрокосмос, пък току-виж спрем да бъркаме вирусите с бактериите. На наличен език създателят ни разхожда из нашия организъм, без позор и с прилична доза комизъм. А за многознайковците има и книгопис, която е от цели 13 страници, задълбаващи във вътрешността в науката.
Тялото обаче е единствено обвивката на една по-фина материя – душата. „ Непосилната лекост на битието “ е може би най-известният метафизичен разказ на Милан Кундера. Необичайната история на неговия Томаш каца на рафта ни с помощта на изд. Colibri. Подпираме се на брадичка и се впускаме в размислите за свободата, повторяемостта, безкрайността, идеалите, морала... Спокойно, Томаш е доктор, а Кундера ще допира деликатно сетивата. Диагнозата ще е лека потиснатост, само че откакто излезете от описа ще се усмихнете. Не е нужно да споделяме, че Кундера написа луксозно, нали?
„ Одисей “ – Джеймс Джойс – Тадададам... Какво по-подходящо време за една книга, към която може би мъчно бихме се наканили да подходим, с изключение на в интервал, когато се радваме на слънцето единствено от прозореца. Да прекараме един дъъълъг ден през лятото на 1904 година дружно с Леополд Блум. Ще се срещнем с многото истински хрумвания на създателя и неговите майсторски похвати. И не се тормозете, в случай че не съумеете да прочетете книгата от първия път до край, няма да сте единствени.
Фантазията не може да бъде сложена в граници, нито волята на духа може да бъде спряна от това да се учи, познава и среща разнообразни светове. За да пътуваме и когато сме вкъщи, ви предлагаме една нова българска книга. „ Куфарът на брат ми “ или 22 истории за пътя. Какви мисли носят всички тези пътешественици, чиито разкази ни водят из целия свят? Една книга, описваща смисъла на думата дом, роман за емиграцията на тялото и емиграцията на душата, за паспортите и границите. Невена Дишлиева-Кръстева, подстрекател на този забавен алманах, е съумяла да побере спомените и красивите редове от създатели като Георги Господинов, Капка Касабова и Иво Иванов в следващото издателско украшение на ICU.
И като стана дума за пътешествия и оцеляване не можем да не се сетим за „ Шантарам “ – дълъг, напоителен, трогателен, пренасящ ни в Индия, разказ по същински събития от живота на самия създател Грегъри Дейвид Робъртс. Между страниците му ще се срещнем със свободата и нейната цена, ще се впуснем в един вманиачен живот, отивайки там, където може би не бихме имали смелостта да стъпим. В приказната страна се случват чудеса и редица несъгласия пред мисълта, а единствено душата може да откри изхода от този лабиринт.
Все отново не може да не споменем едно тематично четиво, плюс това няма по какъв начин и да минем без Маркес. Да, сетихте се – „ Любов по време на холера “. Няма потребност от обяснения, тъй като или обикваш Маркес още от първия ред и вечно, или не.
Отново в света на испаноезичната литература и отново не толкоз надалеч от обстановката, в която изживяваме нежния конфликт с околните вкъщи, ви представяме една наша обичана история, в която предците живеят наедно с живите, а някъде там виждаме и облика на Пабло Неруда... „ Къщата на духовете “. Романът на Исабел Алиенде надниква в фамилния свят на четири генерации. Но това не е елементарна сага, а картина, която се разпростира постепенно и завладяващо на фона на бурните исторически събития в Чили през предишния век. Невероятният език на Алиенде рисува индивида с неговите дълбоки неизречени секрети, пристрастености и политически позиции. И няма по какъв начин да е черно-бяло във вселената на магическия натурализъм.
Продължаваме със „ Сянката напразно “ – Барселона – тази на Карлос Руис Сафон – енигматична, примамлива, раздирана от война, от невидими борби, от любов, храброст, жертва... Отваряме вратите на една книжарница, с цел да отидем там, където оживяват забравените книги. Няма да ви кажем нищо повече, като се изключи че Сафон съумява да ни накара да обикнем героите му и да извървим с тях шеметното премеждие до край.
Какво да НЕ четем в интервал на карантина, в случай че, несъмнено, не сме мазохисти:
„ Чумата “ на Албер Камю, която може би ще надмине известността и на тоалетната хартия през идния месец. „ 1984 “ или „ Фермата “ на Оруел, „ Щамът Андромеда “ от Майкъл Крайтън, „ Дневник на чумавата година “ от Даниел Дефо, „ Слепота “на Жозе Сарамаго или затворените герои на Кинг в „ Сияние “ и „ Мизъри “...
„ Светът е прелестно място и си коства да се борим за него “, споделя Хемингуей - в тази ситуация, стоешком си вкъщи в компанията на забавни събеседници. Списъкът ни е дълъг, по тази причина го и разделихме на две - очаквайте скоро и втората част.
Започваме с внимание към всички, на които им се постанова да спазят мотото - „ Да оцелееш като родител “ – първа и втора част от тестването да бъдеш майка, нинджа, готвачка и ходещ отговор на всички земни и неземни въпроси, които един хлапак може да ти зададе. Авторките са две остроумни пораснали девойки, които разсмиват с техните същински истории от кухнята, колата, хола и детската площадка. Това са Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова – създателките на уеб страницата Майко Мила! Карантината за родителите може да бъде същинско тестване, което 100% ще въодушеви авторките за още доста разкази с непредвиден край.
„ Sapiens. Кратка история на човечеството “ и „ Homo Deus. Кратка история на бъдещето “ на Ювал Харари. Кратки, къси, но не напълно, само че даже и да избягвате учебниците, поради неврози от детството, то създателят в действителност е другарски надъхан, що се отнася до обясненията. Надуха ни се главите за тези две в действителност извънредно потребни и приятни за четене книги, пристигнали от издателство „ Изток-Запад “. Благодарим на Харари, че ни дава взор отвисоко на света и индивида в него. И в случай че инцидентно започнете да спорите с писателя, тъй като се усеща леко мизантропското му отношение, не се колебайте да го извършите, въпреки всичко под карантина всеки има правото да си приказва и самичък – в тази ситуация с интелигентен събеседник.
Като сме тръгнали да се учим, ето едно ново заглавие. „ Тялото – Наръчник за приложимост “ от Бил Брайсън идва таман в точния момент от Ciela, с цел да си напомним туй-онуй за нашия микрокосмос, пък току-виж спрем да бъркаме вирусите с бактериите. На наличен език създателят ни разхожда из нашия организъм, без позор и с прилична доза комизъм. А за многознайковците има и книгопис, която е от цели 13 страници, задълбаващи във вътрешността в науката.
Тялото обаче е единствено обвивката на една по-фина материя – душата. „ Непосилната лекост на битието “ е може би най-известният метафизичен разказ на Милан Кундера. Необичайната история на неговия Томаш каца на рафта ни с помощта на изд. Colibri. Подпираме се на брадичка и се впускаме в размислите за свободата, повторяемостта, безкрайността, идеалите, морала... Спокойно, Томаш е доктор, а Кундера ще допира деликатно сетивата. Диагнозата ще е лека потиснатост, само че откакто излезете от описа ще се усмихнете. Не е нужно да споделяме, че Кундера написа луксозно, нали?
„ Одисей “ – Джеймс Джойс – Тадададам... Какво по-подходящо време за една книга, към която може би мъчно бихме се наканили да подходим, с изключение на в интервал, когато се радваме на слънцето единствено от прозореца. Да прекараме един дъъълъг ден през лятото на 1904 година дружно с Леополд Блум. Ще се срещнем с многото истински хрумвания на създателя и неговите майсторски похвати. И не се тормозете, в случай че не съумеете да прочетете книгата от първия път до край, няма да сте единствени.
Фантазията не може да бъде сложена в граници, нито волята на духа може да бъде спряна от това да се учи, познава и среща разнообразни светове. За да пътуваме и когато сме вкъщи, ви предлагаме една нова българска книга. „ Куфарът на брат ми “ или 22 истории за пътя. Какви мисли носят всички тези пътешественици, чиито разкази ни водят из целия свят? Една книга, описваща смисъла на думата дом, роман за емиграцията на тялото и емиграцията на душата, за паспортите и границите. Невена Дишлиева-Кръстева, подстрекател на този забавен алманах, е съумяла да побере спомените и красивите редове от създатели като Георги Господинов, Капка Касабова и Иво Иванов в следващото издателско украшение на ICU.
И като стана дума за пътешествия и оцеляване не можем да не се сетим за „ Шантарам “ – дълъг, напоителен, трогателен, пренасящ ни в Индия, разказ по същински събития от живота на самия създател Грегъри Дейвид Робъртс. Между страниците му ще се срещнем със свободата и нейната цена, ще се впуснем в един вманиачен живот, отивайки там, където може би не бихме имали смелостта да стъпим. В приказната страна се случват чудеса и редица несъгласия пред мисълта, а единствено душата може да откри изхода от този лабиринт.
Все отново не може да не споменем едно тематично четиво, плюс това няма по какъв начин и да минем без Маркес. Да, сетихте се – „ Любов по време на холера “. Няма потребност от обяснения, тъй като или обикваш Маркес още от първия ред и вечно, или не.
Отново в света на испаноезичната литература и отново не толкоз надалеч от обстановката, в която изживяваме нежния конфликт с околните вкъщи, ви представяме една наша обичана история, в която предците живеят наедно с живите, а някъде там виждаме и облика на Пабло Неруда... „ Къщата на духовете “. Романът на Исабел Алиенде надниква в фамилния свят на четири генерации. Но това не е елементарна сага, а картина, която се разпростира постепенно и завладяващо на фона на бурните исторически събития в Чили през предишния век. Невероятният език на Алиенде рисува индивида с неговите дълбоки неизречени секрети, пристрастености и политически позиции. И няма по какъв начин да е черно-бяло във вселената на магическия натурализъм.
Продължаваме със „ Сянката напразно “ – Барселона – тази на Карлос Руис Сафон – енигматична, примамлива, раздирана от война, от невидими борби, от любов, храброст, жертва... Отваряме вратите на една книжарница, с цел да отидем там, където оживяват забравените книги. Няма да ви кажем нищо повече, като се изключи че Сафон съумява да ни накара да обикнем героите му и да извървим с тях шеметното премеждие до край.
Какво да НЕ четем в интервал на карантина, в случай че, несъмнено, не сме мазохисти:
„ Чумата “ на Албер Камю, която може би ще надмине известността и на тоалетната хартия през идния месец. „ 1984 “ или „ Фермата “ на Оруел, „ Щамът Андромеда “ от Майкъл Крайтън, „ Дневник на чумавата година “ от Даниел Дефо, „ Слепота “на Жозе Сарамаго или затворените герои на Кинг в „ Сияние “ и „ Мизъри “...
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ