Стареят на българските живописци ~ Димитър ДОБРОВИЧ
Докато народът ни изстрадва последните десетилетия на османския терор, един съотечественик вкусва свободата и доближава висоти, непристъпни до тогава за нито един българин. Димитър Добрович съумява да получи академично обучение, да взе участие в националнообединителните битки и да се подреди измежду европейските художници романтици. И макар че съвсем целият му креативен живот минава в Рим, в края на битието си той се завръща в новоосвободеното родно място, където с четка в ръка приключва земния си път.
В началото ориста не се отнася милостиво към родения през 1816 година в Сливен художник. На единайсет години той остава сирак и събитията го отпращат в Цариград. Оттук обаче стартира стремителният му житейски и креативен напредък, който ще го води и в други столици и ще го срещне с първокласни майстори – не просто откриватели на неговия гений, само че и вдъхновители по пътя му към огромното изкуство.
„ Димитър Добрович е изключителна персона, която стои при започване на българското светско изкуство – без значение че едвам в последните 10 години, когато се връща в родината, има директно отношение към художествения й живот. Той напуща България като младеж, художественото си обучение получава в Атина и продължава в Рим, където и минава огромната част от живота му – към 45 година Така че, с цел да можем да се произнесем кой е Димитър Добрович, би трябвало да го ситуираме на този общоевропейски декор. И тогава излиза наяве, че той има отношение към късния романтизъм и вероятно е единственият художник, който програмно се вписва в това русло на европейското изкуство. Можем да открием романтизма да вземем за пример в неговите прелестни селянки от покрайнините на Рим, както и в женските меланхолно-сантиментални облици ”, споделя доцент Ружа Маринска от Центъра „ Българо-европейски културни разговори “ в Нов български университет.
Където и да се намира обаче, художникът не може да не помни окаяната участ, сполетяла родината му. Вероятно по тази причина и става гарибалдиец.
Когато през ноември 1848 година идва в Рим, Димитър Добрович попада във вихъра на най-големите безредици. И бидейки млад художник, записал се към този момент в Римската академия за изящни изкуства “Сан Лука ”, той естествено е пристрастен от този ураган. Но както самичък признава пред проф. Иван Шишманов, той за прекомерно малко време – може би не повече от месец, е бил в студентския батальон. Става дума за май-юни 1849 година, когато е на барикадите, защитавайки подстъпите на Рим. Тогава, както самичък споделя, вижда Гарибалди при църквата “Сан Джовани ”.
Години по-късно Димитър Добрович ще се завърне в свободното родно място – въодушевен и от радушното посрещане на българската делегация в Рим, която оглежда за правоприемник на овакантения от княз Александър Батенберг престол. “Стареят на българските живописци ”, както ще го назова проф. Иван Шишманов, е признат в родината си с отворени сърца. Какво обаче е достигнало до нас от творчеството му, разпиляно сред Гърция, Италия и България?
„ Той работи, оценен е, награждаван е, негови работи са постъпили в гръцки сбирки, само че те не са изучени и нямаме достъп до множеството от тях. Ситуацията в Рим е същата, по тази причина и можем да разясняваме единствено тези творби, а те не са малко, които са останали в римското му ателие и които той донася в България при завръщането си през 1893 година Тогава той демонстрира стотина работи в Народното събрание – истински творби и копия на италиански ренесансови майстори. Днес те се съхраняват в НХГ, само че има и забележителна колекция в художествената изложба на родния му град Сливен. Други картини пък са разпръснати из частни сбирки. Що се отнася до Рим, макар големите старания да издирим нещо от Димитър Добрович, натъкнахме се на срамни резултати – оказа се, че негови произведения се оферират на търгове под непознати имена. Така че това е отворена врата, през която би трябвало да продължим да работим ”, споделя доцент Ружа Маринска.
2016-а е оповестена за година на Димитър Добрович. Двестагодишнината от рождението му ще бъде маркирана с научни конференции, беседи и изложения, които ще ни показват невероятната орис на един вселенски съгласно актуалните стандарти българин.
(Димитър Добрович, автопортрет)
Източник
