Езеро в Турция е като езерото на Марс, където кацна Perseverance
Докато марсоходът на НАСА Perseverance изследва повърхността на Марс, учените търсещи признаци на античен живот на далечната планета, употребяват данни, събрани при задача, доста по-близо до дома, от езеро в Югозападна Турция.
От НАСА споделят, че минералните и скални залежи в Салда са най-близкото съвпадане на Земята до тези към кратера Джезеро на Марс, за който се счита, че в миналото е бил цялостен с вода, където кацна галактическият транспортен съд.
Информацията, събрана от езерото Салда, може да помогне на учените, до момента в който търсят вкаменени следи от микробен живот, непокътнати в утайките, за които се счита, че са били отсрочени към делтата и от дълго време изчезналото езеро на Червената планета.
„ Салда … ще служи като мощен аналог, който можем да учим и да изследваме “, споделя Томас Зурбухен, асоцииран админ за просвета на НАСА, пред Ройтерс.
Екип от американски и турски учени извърши проучване през 2019 година на крайбрежията на езерото, известно като турските Малдиви поради лазурната си вода и белите крайбрежия.
Учените имат вяра, че утайките към езерото са ерозирали от огромни могили, които са формирани благодарение на микроби и са известни като микробиалити.
Екипът зад марсохода Perseverance, най-модерната астробиологична лаборатория, прелетяла в миналото в различен свят, желае да разбере дали в кратера Джезеро (Jezero) има микробиалити.
Те също по този начин ще сравнят плажните утайки от Салда с карбонатни минерали – формирани от въглероден диоксид и вода, основна съставна част за живота, открити в рамките на кратера Jezero.
„ Когато открием нещо с Perseverance, можем да се върнем, с цел да разгледаме езерото Салда, с цел да разгледаме в действителност и двата процеса, като търсим прилики, само че също толкоз значими разлики, които в действителност са сред Jesero и езерото Салда “, сподели Зурбухен.
„ Така че ние в действителност се радваме, че имаме това езеро, което ще бъде с нас дълго време “.
Проби от скали, събрани от марсианската почва, би трябвало да се съхраняват на повърхността за вероятно снабдяване на Земята от две бъдещи роботизирани задачи на НАСА още през 2031 година
