Докато хората мигрират по земното кълбо, откриват земеделието, развиват промишлеността

Докато хората мигрират по земното кълбо, откриват земеделието, развиват индустрията и посещават Луната, шимпанзетата – нашите най-близки живи родственици – остават по дърветата, ядат плодове и ловуват.

Съвременните шимпанзета съществуват на Земята по-дълго от актуалните хора (около 1 милион години спрямо 300 000 за Homo sapiens, съгласно последни оценки), само че ние сме били на обособени еволюционни пътища за 6 или 7 милиона години.

Ако мислим за шимпанзета като за нашите братовчеди, нашият финален общ предшественик е като велика пра-прабаба със единствено двама живи потомци.

Но за какво едното от нейните еволюционни генерации продължава напред и реализира толкоз доста повече от другото?

„ Причината, заради която другите примати не се развиват в хора е, че се оправят добре такива, каквито са “, споделя Бриана Побинер, палеоантрополог от Института Смитсониън във Вашингтон. Всички живеещи през днешния ден примати, в това число планинските горили в Уганда, ревящите маймуните в Америка и лемурите в Мадагаскар, са потвърдили, че могат да процъфтяват в естествените си местообитания.

„ Еволюцията не е градация “, споделя Лин Исбъл, професор по антропология в Калифорнийския университет, „ Дейвис “.
„ Става въпрос за това какъв брой добре организмите се вписват в сегашната си среда. “

В очите на учените, които учат еволюцията, хората не са „ по-еволюирали “ от другите примати и ние сигурно не сме спечелили по този начин наречената еволюционна игра. Докато рисковата пригодливост разрешава на хората да манипулират доста разнообразни среди, с цел да посрещнат потребностите си, тази дарба не е задоволителна, с цел да ги сложи на върха на еволюционната стълба.

Вземете, да вземем за пример, мравките. „ Мравките са толкоз сполучливи или даже по-успешни от хората в доста области “, споделя Исбел. „ Има толкоз доста повече мравки по света, в сравнение с хора, и те са добре приспособени към местата, където живеят. “

Макар мравките да не са създали книжовност, (въпреки че са разкрили земеделието доста преди хората да са съществували), те са извънредно сполучливи инсекти. Те просто не са най-хубави във всички неща, за които хората обичат да се грижат, а това са нещата, в които хората превъзхождат.

„ Нашето схващане е, че най-силният или най-бързият е и най-приспособим, само че всичко, което в действителност би трябвало да извършите, с цел да спечелите еволюционната игра, е да оцелеете и да се възпроизвеждате ”, сподели Побинер.

Отделянето на нашите предшественици от шимпанзета е добър образец. Макар че нямаме цялостни фосилни данни за най-древните хора или шимпанзетата, учените са съчетали изкопаеми доказателства с генетични и поведенчески улики, събрани от живите примати, с цел да научат за изчезналите антични типове, чиито потомци са станали хора и шимпанзета.

„ Ние не разполагаме с остатъци от най-древните прародители, само че и не съм сигурна дали бихме могли да ги сложим в човешката линия на еволюция, в случай че ги намерим “, споделя Исбел. Учените считат, че това създание е приличало повече на шимпанзе, в сравнение с човек, и евентуално е прекарвало по-голямата част от времето си по дърветата в горите, задоволително гъсти, с цел да може да се движи от дърво до дърво, без да допира земята, разяснява Исбел.

Учените считат, че античните хора са почнали да се отличават от античните шимпанзета, когато са почнали да прекарват повече време на земята. Може би нашите предшественици са търсили храна, до момента в който са изследвали нови местообитания, сподели Исбел.

„ Най-ранните ни предшественици, които се отклоняват от нашия общ предшественик с шимпанзета, са умеели да се катерят по дърветата и да вървят по земята “, споделя Исбел. Относително по-скоро, може би преди 3 милиона години – краката на тези предшественици стартират да порастват по-дълги и огромните им пръсти се обръщат напред, което им разрешава да станат най-вече пътешественици и да търсят непрестанно нови местообитания с повече храна.

„ Някои разлики в избора на местообитания евентуално са били първата по-значима смяна в държанието, “ сподели Исбел. „ За да се случи изправянето на два крайници и ходенето с тях,, нашите предшественици са се движели в местообитания, които нямат затворени навеси. Те е трябвало да пътуват повече по земята тук-там, където дърветата са били по-малко публикувани. “

Останалото е човешка еволюционна история. Що се отнася до шимпанзетата, единствено тъй като са останали на дърветата, това не значи, че са спрели да се развиват. Генетичен разбор, оповестен през 2010 година, допуска, че техните предшественици са се разделили от предшествениците преди 930 000 години и че предците на три живеещи и през днешния ден подвида се отделят преди 460 000 години. Основните типове шимпанзета се разделят единствено преди 93 000 години.

„ Те явно правят добра работа, точно когато са шимпанзета “, споделя Побинер. „ Те са към момента тук и в случай че ние не унищожаваме техните местообитания, те евентуално ще останат тук в продължение на още доста години “, заключава той.