Докато двете правителства на България и Северна Македония се опитват

Докато двете държавни управления на България и Северна Македония се пробват да реализират консенсус по политическите въпроси, то животът на елементарните хора, живеещи директно до границата ни със Северна Македония, напълно отхвърля тематиката за спора сред българи и македонци.

40 души. Толкова са останали през днешния ден в село Боровичене, единствено на няколко километра от границата ни със Северна Македония. Тихо е и макар чувството, че времето е замръзнало като студа на открито, то продължава своя ход. Баба Илинка също се пробва да спре времето, с цел да се върне в него - към тези времена, когато селото е трябвало да се назова " македонско ", по-късно - " българско ".

" Аз бях прокурист. Първата работа, която свърших като прокурист април месец 1965. За една нощ съм направила документите на 360 поданици на Боровичене. От македонци ние ги написахме българи. Едно момче не се написа българин. Страх ме е да приказвам. Пребиха го, смениха му паспорта ", описа баба Илинка.


Паспортите и времената се сменят, границите също, само че не и възприятията сред хората.

Хората споделят, че не са видели нищо неприятно един от различен и съгласно тях всичко е политически игри.

" И Байрама го карат дружно, и нашите пости на Великден ги карат дружно. И ние сме тук по този начин. С един час времето ни разделя единствено. Ние сме си братя ".


Нито граница, нито власт, нито политика могат да изкоренят идентичността и историята.


Тръгваме си от Боровичене към София. На посещаване на жълтите павета е новото македонско държавно управление.

Политиците приказват за следващото доближаване, нещо което хора като 40-те останали в дребното село от дълго време са създали.