- Докъде ще доведе сривът в рейтинга на партиите и

- Докъде ще докара сривът в рейтинга на партиите и Народното събрание?

-  Всичко може да се случи. Вече имаме реакции - последният опит беше през така наречен технократски популизъм на " Продължаваме промяната ". Това беше опит да се реагира на раздраните връзки сред политическите елити и жителите.

 Много евентуално, дори съвсем несъмнено е да стигнем и до по-традиционни, по-авторитарни опити - и през персони, и през партии. Що се отнася до бъдещето на плана Политическа партия, то зависи от това какви цели слага програмният им мениджмънт. Подобен вид субекти печелят избори, само че и " ИТН " на Слави Трифонов завоюва. Той беше комбинация сред техно- и типичен популизъм.

Много такива разновидности - и като Политическа партия, и като Има Такъв Народ, могат да печелят избори оттук насетне, до някакъв миг.

 

- Г-н Делийски, какъв е шансът на ГЕРБ-СДС да сформират кабинет, откакто получат мандата през днешния ден? Ще ги поддържат ли Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, както стана към Изборния кодекс?

- Ако слушаме формалните поръчки на партиите, не. Тези мандати са въображаеми в конституцията неслучайно, а като самобитен принуждаващ механизъм за търсене и реализиране на болшинства.

В последния месец не съм видял изключително дейни старания в тази посока. Никой не споделя до каква степен стигнаха дейностите на контактната група, оповестена от ГЕРБ.  Не се вижда сериозен осмислен развой по търсене на диалог, което е проблем.

Очевидно нямаме съображение да чакаме, че кабинет с първия мандат ще се реализира сполучливо.

- Театър ли е демонстрираното предпочитание на партиите да вършат кабинет?

- Нямаме обществено декларирани позиции като функционалност на диалози. А с цел да се случи една демократична процедура, би трябвало участниците да имат вяра в смисъла й, който е да се беседва, не да се вършат демонстрации. Не виждаме обаче такова схващане за процедурата сформиране на кабинет, както нямаше схващане и при излъчването на ръководител на Народно събрание.

- Ако първият мандат не мине, илюзорна ли ще се окаже и концепцията на Политическа партия и Демократична България за кабинет на малцинството?

- По принцип такава концепция има късмет. Въпросът е в какъв формат ще бъде показана. Но ми се коства, че процедурите по търсенето на разновидности за болшинства  и кабинет се възприемат по-скоро като мотив да се приготвят партиите за предварителни избори, а не като истински процедури по търсене на болшинства. Което не значи, че кабинет няма да има, допустимо е и с третия мандат.

Новият ляв фронт е борба за наследството на Българска социалистическа партия, което напълно се стопи

- Виждате ли Стефан Янев да вземем за пример като следващия военачалник избавител?

- Е, не чак военачалник избавител, само че въпреки всичко е допустимо през неговата партия " Български напредък "  да се потърси структура за болшинство. Въпросът е дали при него ще отиде третият мандат.

Единственият годен мотив, който президентът може да сложи, е, че ще даде третия мандат на партията, която в границите на консултациите е посочила максимален късмет, да сформира болшинство.

Досега президентът даваше третия мандат на Българска социалистическа партия, само че двата им неуспеха може да са мотив този път президентът да избере друга партия.

Но какъвто и кабинет вероятно да бъде формиран, той ще бъде с доста ниска поддръжка в обществото, ще работи мъчно и сигурно ще е за малко. По последни изследвания 80 % желаят да има държавно управление, само че сигурно имаме 80 %, които няма да го харесат, каквото и да е то.

Наблюдаваме трибализация на електоратите: дребни затворени групи, които се събират, с цел да отхвърлят друга група. Партиите експлоатират тази трибализация, с цел да печелят гласове, и това се възпроизвежда.

- До каква смяна могат да доведат избори през пролетта?

- Нищо няма да трансформират като конструкция на представителството.

- Какъв резултат ще имат свадите към кодовете на машините и измененията в Изборния кодекс?

- Това беше проява на тотална липса на политическо въображение. Станахме очевидци на политическо дъно.  Оставаме с усещане, че диалогът е за това на коя партия какво гласоподаване повече й изнася, с цел да получи по-добър резултат на изборите. 

Наивно е да се счита, че някой държи в джоба си кодове, които може да раздава. Но това е равнището. Не чух в рамките за дебата за метода на гласоподаване диалог за главен проблем - за какво толкоз доста хора не гласоподават. Причина за това не е боязън от машините.

Убеден съм, че самият спор за машини и хартия ще откаже немалка част от гласоподавателите за отидат да гласоподават.

Впрочем, каквото и да се прави, постоянно има опасения от операции. Да речем, половината жители не имат вяра в машините, другата половина - в хартията и най-после се прави композиция машини-хартия, тъй че всички да не имат вяра в изборния развой. 

Обективно интензивността на едни предварителни избори няма да е по-висока, най-вероятно ще е по-ниска, в сравнение с предходния избор.

Самият спор за машини и хартия напълно ще откаже гласоподавателите да гласоподават

- Защо партиите се вкопчиха в Изборния кодекс, вместо да вземат решение другите належащи проблеми?

- Толкова могат. А и това е част от подготовката за нови избори. На всички е ясно, че към този момент сме в режим на избори. Ако не през пролетта, наесен ще има избори. И партиите са загрижени какво ще се случи с тях тези избори.

- Има ли партия или идея, която може да стимулира 60-те % негласуващи да отидат до урните?

- Не, това не става по този начин внезапно. За голямо страдание, нашите партии не са субекти на посланичество на ползи на групи хора, а са  станали заложници на своите спонсори.

Точно тук е огромният проблем и може да наведе на мисълта за безсмислието на партиите. За да излязат от този капан, те би трябвало да станат същински партии, представляващи нечии обществени ползи.

За страдание, сега сме в порочна догадка: тъй като Левски и ЦСКА не играят добър футбол, да забраним футбола. Т.е. тъй като нашите партии не действат добре, дайте да забраним партиите. Все повече ще се чуват сходни апели.

Залогът е партиите да проработят добре, в това число с напън от жителите, доколкото е допустимо. Представителна народна власт с неработещи партии не може да има.

Успокояващото в цялата обстановка е това, че освен у нас е по този начин. И в Европа, и в Съединени американски щати го има този проблем с всеобщото чувство, че партиите пазят корпоративни ползи.

Свидетели сме на рецесия на доверието сред политици и жители, рецесия на магията на демократичното посланичество.  Когато е разомагьосан главният либерален мит за това, че представителите съставляват представяните, казусът е в действителност огромен. Лошото е, че чувството, че представителите не съставляват гласоподавателите си, има своите учредения.  

И още по-лошо - сходен вид рецесии са дълги. 

И в Европа, и в Съединени американски щати има всеобщо чувство, че партиите пазят корпоративни ползи

- Каква ще е ролята на новия ляв фронт, чиито представители се събраха преди дни в НДК?

- Какъв нов фронт с тези познати лица?! Това е опит за борба за наследството на социалистическата партия, нищо друго. А това завещание към този момент не е огромно, не остана толкоз за взимане.

Възможно е нова групировка да се включи в политическия развой, само че тя няма капацитет да предложи нещо по-различно - нито като лица, нито като хрумвания.

Това е структура, която не може да реши проблемите на представителството на необятни обществени групи. Идват избори, би трябвало да се съберем - това е концепцията.

- А накъде върви самата Българска социалистическа партия?

- Част от Българска социалистическа партия беше на този конгрес. Друга част въобще не се интересуват, управлението си прави каквото си желае. По създание няма Българска социалистическа партия като обединен логичен индивид.

- Не е ли необичайно, че у нас, най-бедната страна в Европейски Съюз, лявото е фрагментирано, едва?

- Така е, само че липсва индивид, който да предложи подобен вид лява политика. За подобен индивид е необходим и запас, и мотивация със мощно придвижване изпод. Левицата, за разлика от десницата, не може да успее посредством инженеринг от горната страна. Автентична мощна левица може да има единствено със сериозна основа изпод.

 Защо такава основа липсва - аргументите са доста. И това обединяване, което беше оповестено, няма да свърши тази работа, сигурно.

- Могат ли  локалните избори следващата година да стопират политическия безпорядък, в който се намираме?

- Категорично не! На локалните избори от дълго време партии няма, там нещата са напълно корпоративни и пазарни. Там просто няма партии, тук-там партии не съществуват.

Пътят към локалната власт, която подсигурява непоклатимост и поддръжка, минава през опцията корпоративните ползи да бъдат захранвани.

А корпоративната клиентела много-много не се интересува кой ще е патронът, стига да го има. На локално ниво нещата са грозни не от през вчерашния ден.

Има прекомерно мощни локални феодали. На идващите локални избори ще забележим възпроизвеждане на статуквото, тъй че да може субектите, които до момента са се употребили от клиентелистките мрежи, да продължат да го вършат. Просто мощните местни мрежи ще се запазят през официални партийни структури. 

Визитка

Страхил Делийски е приключил езикова гимназия в Плевен и политология в Софийския университет. Асистент е в катедра " Политология " на СУ " Св. Климент Охридски ". Преподава политически връзки и политическа антропология.