Интервюто с Кавани: Вкарването на гол е като риболова
Доха, малко преди Рождество Христово. Единсон Кавани, Килиан Мбапе, Неймар и Тиаго Силва си подават топката, без да пада на земята, на неподготвено игрище за минифутбол върху плаващ остров в Западния залив. Нормален ден за всеки от вас. Просто гений на обща стойност над 500 млн. евро, който си играе измежду вълните.
Събитието е част от зимното турне в Катар на Пари Сен Жермен и по залива се носи мощен смях, ненапълно дължащ се на излитането на бутонката на Неймар във водата при един пас и съвсем рухването зад борда на Мбапе в опита му да я избави.
Кавани се включва в кикотенето. Той се усеща като вкъщи си във водата. Там е най-спокоен, което разбирам по-късно по време на това необичайно изявление. Нападателят даже е на мнение, че пристрастеността му към риболова е помогнала на играта му на терена, и до момента в който си приказваме, мисълта му се връща към тези дълги дни, прекарани в мятане на въдици в река Уругуай дружно с татко му Луис и другарите от родния му град Салто. Там обожава да се връща. Както споделя, там е „ душата” му.
„ Когато вървя за риба там, доста облици изплуват в мозъка ми – връща се обратно Единсон. – Спомени за детските ми години. Тогава нямах нещата, които имам в този момент, така че ходенето за риба беше изцяло друго. Много съм признателен за всичко, което съм постигнал в живота.”
Той намира и една ясна и завладяваща връзка с тази активност, която му е помогнала да се
трансформира в един от най-хубавите голмайстори в международния футбол. „ Риболовът ми дава мир, успокоение, а и ми оказва помощ, като нападател, за очите. Трябва да изчакаш точния миг, с цел да атакуваш, да хванеш рибата. Във футбола ролята ми е на процедура същата: би трябвало да си толерантен и да следиш оптимално концентрирано ситуацията, а в точния миг да действаш мигновено.”
Наистина ли? „ Напълно правилно – споделя Кавани на испански и слага ръката си на очите, а след това към въображаемата река. – Подготвяш се за това, за този необикновен миг на офанзивата. Не съм мислил за това като дребен, само че с порастването започнах да го свързвам с битието на нападателя, с вкарването на голове и с постигнатия триумф в моята кариера.”
Не просто голове, а доста голове. Кавани стана първият състезател с 50 точни попадения през 2017 година и вкара най-малко по 22 във всеки от последните си осем сезона в Наполи в Серия А и ПСЖ, където пристигна през 2013 година за 64 млн. евро (за малко втория най-скъп трансфер в историята на футбола) и където бе преди малко определен за най-хубавия чужденец в Лига 1. Уругуайският национал се нуждае единствено от един гол, с цел да изравни клубния връх на Златан Ибрахимович (156).
Лесно е да види човек за какво толкоз му приляга прякорът Ел Матадор, получен от времената му в Неапол. „ Феновете там започнаха да ме назовават по този начин. (Б.и. – засмива се.) Убиеца! Този прякор ми харесва.”
Няма обаче доста от чертите на палач у 30-годишния мъж. Той се демонстрира като рационален човек и пали пристрастеността си най-вече при заговарянето за живота му в предишното в Салто и провеждащия от него там всяка година благотворителен мач „ Salto a la Vida” (б.пр. – „ Скок към живота”). Знае обаче, че ще има и въпроси за ПСЖ, за напрежението от упованията към носещия „ деветката” на един от най-големите, богатите и амбициозните клубове в света, както и за гледаните под лупа негови взаимоотношения с последните мегапокупки Неймар и Мбапе, счупили предишното лято международните трансферни върхове.
Триото към този момент е вкарало 38 от 58-те гола на отбора в шампионата и оказа помощ за слагането на връх по голове в груповата фаза на ШЛ (25), където е втори общоприет любимец за трофея, при все това се изправя още на осминафиналите против първенеца от последните две издания Реал Мадрид.
В ПСЖ горят от предпочитание да завоюват това съревнование, в немалка степен и поради травматичното отпадане на същото равнище предишния сезон: победа с 4:0 над Барселона и късно поражение в реванша с 6:1. Кавани се разписа на „ Камп Ноу”, но това някак си се оказа незадоволително след трите гола на „ блаугранас” от 88-мата минута насетне. „ Това бе прекомерно чудноват мач и, почтено казано, неправдив. Загубата по този метод направи преглъщането на отпадането още по-трудно. Трябва да се учиш от опита, а това несъмнено беше струващ си за взимане на записка опит.”
Неймар, несъмнено, беше с основна роля за невероятния поврат на Барса. Днес обаче е съотборник на Кавани и преди този момент изявление събеседникът ни получава за подарък бейзболна шапка с буквите MCN, обозначаващи триото Мбапе, Кавани, Неймар. Те ли са новите MSN (Меси, Суарес, Неймар)? „ Това е осъществената фантазия на хората тук. Аз се веселя на оформилата се наша офанзива и имам положителни връзки с останалите двама на терена. Искам обаче да подчертая, че ние не сме единствените значими фигури в Пари Сен Жермен. Това е тим, цялостен с отлични футболисти. Важни сме не ние, а ПСЖ.”
Много обаче се изписа след шумния трансфер на Неймар за връзките му с Кавани, изключително след обществения им спор в един мач с Лион през септември за това кой да бие дузпа. „ Не, в чудесни връзки сме. Ние сме огромни експерти и нашият приоритет са колективът и клубът. Всички тук бяхме щастливи, когато Неймар подписа с ПСЖ, тъй като е огромен състезател, а това може да е единствено за положително на клуба и тима. До един бяхме необикновено превъзбудени от идването му.”
Кавани обаче явно няма предпочитание да продължи да приказва по тематиката и изяснява деликатно: „ Проблемът е, че доста хора не получават точната информация и се получава огромно недоразумение.” За него това разбираемо може да стане „ досадно”, тъй като „ хората не престават да задават още веднъж и още веднъж все същия въпрос” и да разчоплят всяка негова дума. Затова е и прекомерно внимателен, с цел да не бъде пояснен неправилно. Когато аз го гледах в общуването му с Неймар онази заран, двамата изглеждаха като да се схващат сносно.
„ Онова, което ме изпълва, са поставените цели в живота. И те не са просто да въвеждам голове, въпреки това да ми дава огромна мощ и благополучие. Горд съм с постигнатото от мен, само че и зная, че би трябвало да продължа все по този начин, а в ПСЖ има напрежение, голямо напрежение. Това обаче всички футболисти би трябвало да носят като кръст на гърба си.”
Кавани има контракт с ПСЖ до 2020 година и би желал да приключи кариерата си там. „ Хубаво ми е в този клуб, доста ми харесва и желая да остана задълго. Във футбола човек не знае какво му следва на другия ден, но моето предпочитание е да извърша фантазиите си в ПСЖ с доста купи и да остана до дъно.”
Спечелването на Шампионската лига е най-голямата цел. „ Във всяко съревнование може да има единствено един победител, само че ние сме един от най-хубавите тимове в света. Ще е мъчно да спечелим ШЛ, но имаме голямо предпочитание да го сторим и да запишем и дубъл с купата във Франция. За това се трудим толкоз крепко. Победата е не просто спечелването на трофея, а и премията за целия положен труд, с цел да стигнеш до върха. Всичките тези насъбрани преживявания вършат крайния триумф още по-значим.”
Което връща мозъка му, още веднъж, назад към Салто – прашен дребен град с население към 100 000 души (и където по съвпадане в същата година, 1987-ма, е роден и Луис Суарес). Там сред Рождество и Нова година всяка година на стадион „ Ернесто Дикинсон” при изпълнен потенциал от 7500 фенове се играе обичайният благотворителен мач на Кавани.
„ Когато бях малко момче, в моя роден град имаше доста деца със здравни проблеми. Моите родители работеха с тях и аз научих доста от това. От дребен оказвам помощ с каквото мога и това
постоянно ме е изпълвало. Такава е действителността, пред която са изправени голям брой хора. Помагането ми разтваря кръгозора и душата, то става все по-важно нещо за мен, по тази причина и всяка година в този момент играем благотворителния мач. Миналата година събирахме средства за раково болните деца, а тази – за децата със синдрома на Даун. Обичам да се връщам в моя роден град – там е душата ми. Все още отивам на места, на които съм ходил като малко дете. Обичам да яхвам коне, да работя във фермата с животните и, да, да вървя за риба.”
С това идва и краят на изявлението, с което идва и ненадейно предложение. „ Каня Ви да дойдете в Салто с мен за риба”, споделя Кавани и се усмихва.
Джейсън Бърт, „ Дейли Телеграф”
Събитието е част от зимното турне в Катар на Пари Сен Жермен и по залива се носи мощен смях, ненапълно дължащ се на излитането на бутонката на Неймар във водата при един пас и съвсем рухването зад борда на Мбапе в опита му да я избави.
Кавани се включва в кикотенето. Той се усеща като вкъщи си във водата. Там е най-спокоен, което разбирам по-късно по време на това необичайно изявление. Нападателят даже е на мнение, че пристрастеността му към риболова е помогнала на играта му на терена, и до момента в който си приказваме, мисълта му се връща към тези дълги дни, прекарани в мятане на въдици в река Уругуай дружно с татко му Луис и другарите от родния му град Салто. Там обожава да се връща. Както споделя, там е „ душата” му.
„ Когато вървя за риба там, доста облици изплуват в мозъка ми – връща се обратно Единсон. – Спомени за детските ми години. Тогава нямах нещата, които имам в този момент, така че ходенето за риба беше изцяло друго. Много съм признателен за всичко, което съм постигнал в живота.”
Той намира и една ясна и завладяваща връзка с тази активност, която му е помогнала да се
трансформира в един от най-хубавите голмайстори в международния футбол. „ Риболовът ми дава мир, успокоение, а и ми оказва помощ, като нападател, за очите. Трябва да изчакаш точния миг, с цел да атакуваш, да хванеш рибата. Във футбола ролята ми е на процедура същата: би трябвало да си толерантен и да следиш оптимално концентрирано ситуацията, а в точния миг да действаш мигновено.” Наистина ли? „ Напълно правилно – споделя Кавани на испански и слага ръката си на очите, а след това към въображаемата река. – Подготвяш се за това, за този необикновен миг на офанзивата. Не съм мислил за това като дребен, само че с порастването започнах да го свързвам с битието на нападателя, с вкарването на голове и с постигнатия триумф в моята кариера.”
Не просто голове, а доста голове. Кавани стана първият състезател с 50 точни попадения през 2017 година и вкара най-малко по 22 във всеки от последните си осем сезона в Наполи в Серия А и ПСЖ, където пристигна през 2013 година за 64 млн. евро (за малко втория най-скъп трансфер в историята на футбола) и където бе преди малко определен за най-хубавия чужденец в Лига 1. Уругуайският национал се нуждае единствено от един гол, с цел да изравни клубния връх на Златан Ибрахимович (156).
Лесно е да види човек за какво толкоз му приляга прякорът Ел Матадор, получен от времената му в Неапол. „ Феновете там започнаха да ме назовават по този начин. (Б.и. – засмива се.) Убиеца! Този прякор ми харесва.”
Няма обаче доста от чертите на палач у 30-годишния мъж. Той се демонстрира като рационален човек и пали пристрастеността си най-вече при заговарянето за живота му в предишното в Салто и провеждащия от него там всяка година благотворителен мач „ Salto a la Vida” (б.пр. – „ Скок към живота”). Знае обаче, че ще има и въпроси за ПСЖ, за напрежението от упованията към носещия „ деветката” на един от най-големите, богатите и амбициозните клубове в света, както и за гледаните под лупа негови взаимоотношения с последните мегапокупки Неймар и Мбапе, счупили предишното лято международните трансферни върхове.
Триото към този момент е вкарало 38 от 58-те гола на отбора в шампионата и оказа помощ за слагането на връх по голове в груповата фаза на ШЛ (25), където е втори общоприет любимец за трофея, при все това се изправя още на осминафиналите против първенеца от последните две издания Реал Мадрид.
В ПСЖ горят от предпочитание да завоюват това съревнование, в немалка степен и поради травматичното отпадане на същото равнище предишния сезон: победа с 4:0 над Барселона и късно поражение в реванша с 6:1. Кавани се разписа на „ Камп Ноу”, но това някак си се оказа незадоволително след трите гола на „ блаугранас” от 88-мата минута насетне. „ Това бе прекомерно чудноват мач и, почтено казано, неправдив. Загубата по този метод направи преглъщането на отпадането още по-трудно. Трябва да се учиш от опита, а това несъмнено беше струващ си за взимане на записка опит.”
Неймар, несъмнено, беше с основна роля за невероятния поврат на Барса. Днес обаче е съотборник на Кавани и преди този момент изявление събеседникът ни получава за подарък бейзболна шапка с буквите MCN, обозначаващи триото Мбапе, Кавани, Неймар. Те ли са новите MSN (Меси, Суарес, Неймар)? „ Това е осъществената фантазия на хората тук. Аз се веселя на оформилата се наша офанзива и имам положителни връзки с останалите двама на терена. Искам обаче да подчертая, че ние не сме единствените значими фигури в Пари Сен Жермен. Това е тим, цялостен с отлични футболисти. Важни сме не ние, а ПСЖ.”
Много обаче се изписа след шумния трансфер на Неймар за връзките му с Кавани, изключително след обществения им спор в един мач с Лион през септември за това кой да бие дузпа. „ Не, в чудесни връзки сме. Ние сме огромни експерти и нашият приоритет са колективът и клубът. Всички тук бяхме щастливи, когато Неймар подписа с ПСЖ, тъй като е огромен състезател, а това може да е единствено за положително на клуба и тима. До един бяхме необикновено превъзбудени от идването му.”
Кавани обаче явно няма предпочитание да продължи да приказва по тематиката и изяснява деликатно: „ Проблемът е, че доста хора не получават точната информация и се получава огромно недоразумение.” За него това разбираемо може да стане „ досадно”, тъй като „ хората не престават да задават още веднъж и още веднъж все същия въпрос” и да разчоплят всяка негова дума. Затова е и прекомерно внимателен, с цел да не бъде пояснен неправилно. Когато аз го гледах в общуването му с Неймар онази заран, двамата изглеждаха като да се схващат сносно.
„ Онова, което ме изпълва, са поставените цели в живота. И те не са просто да въвеждам голове, въпреки това да ми дава огромна мощ и благополучие. Горд съм с постигнатото от мен, само че и зная, че би трябвало да продължа все по този начин, а в ПСЖ има напрежение, голямо напрежение. Това обаче всички футболисти би трябвало да носят като кръст на гърба си.”
Кавани има контракт с ПСЖ до 2020 година и би желал да приключи кариерата си там. „ Хубаво ми е в този клуб, доста ми харесва и желая да остана задълго. Във футбола човек не знае какво му следва на другия ден, но моето предпочитание е да извърша фантазиите си в ПСЖ с доста купи и да остана до дъно.”
Спечелването на Шампионската лига е най-голямата цел. „ Във всяко съревнование може да има единствено един победител, само че ние сме един от най-хубавите тимове в света. Ще е мъчно да спечелим ШЛ, но имаме голямо предпочитание да го сторим и да запишем и дубъл с купата във Франция. За това се трудим толкоз крепко. Победата е не просто спечелването на трофея, а и премията за целия положен труд, с цел да стигнеш до върха. Всичките тези насъбрани преживявания вършат крайния триумф още по-значим.”
Което връща мозъка му, още веднъж, назад към Салто – прашен дребен град с население към 100 000 души (и където по съвпадане в същата година, 1987-ма, е роден и Луис Суарес). Там сред Рождество и Нова година всяка година на стадион „ Ернесто Дикинсон” при изпълнен потенциал от 7500 фенове се играе обичайният благотворителен мач на Кавани.
„ Когато бях малко момче, в моя роден град имаше доста деца със здравни проблеми. Моите родители работеха с тях и аз научих доста от това. От дребен оказвам помощ с каквото мога и това
постоянно ме е изпълвало. Такава е действителността, пред която са изправени голям брой хора. Помагането ми разтваря кръгозора и душата, то става все по-важно нещо за мен, по тази причина и всяка година в този момент играем благотворителния мач. Миналата година събирахме средства за раково болните деца, а тази – за децата със синдрома на Даун. Обичам да се връщам в моя роден град – там е душата ми. Все още отивам на места, на които съм ходил като малко дете. Обичам да яхвам коне, да работя във фермата с животните и, да, да вървя за риба.” С това идва и краят на изявлението, с което идва и ненадейно предложение. „ Каня Ви да дойдете в Салто с мен за риба”, споделя Кавани и се усмихва.
Джейсън Бърт, „ Дейли Телеграф”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ