Договор с нулеви часове – това е едно от множеството

Договор с нулеви часове – това е едно от множеството претенции за смяна на Кодекса на труда, които в последните дни се слагат от работодателските организации (АОБР) на срещи на Тристранния съвет за съдействие.
Какво обаче съставлява в действителност този контракт? Actualno.com беседва с представителя на синдиката КТ " Подкрепа " Ваня Григорова, която ни срещна по-подробно както с особеностите на този тип контракт, по този начин и с настояванията на работодателите за увеличение на изключителния труд – от 150 на 300 часа годишно.
По думите на Григорова, понятието " контракт с нулеви часове " не влиза в границите на разбиранията за трудов и цивилен контракт в България. " Родина " на контракта е Англия – там той първо се появява като трудова алтернатива в селското стопанство и във връзка с почасовата работа за студенти.
Какво съставлява договорът всъщност – " служащият е неизменен към работодателя и не получава нито някакво обезпечено възнаграждение, нито някаква обезпечена претовареност ", сподели пред Actualno.com Ваня Григорова. Всъщност, по думите ѝ, според този контракт съответният служащ е " на повикване " - той работи тогава, когато работодателят му разпореди поръчка и получава възнаграждение по отношение на времето, през което е бил ангажиран . Не мога да кажа дали договорът е срочен или неопределен, само че няма край, добави синдикалният специалист. На експлицитен въпрос на Actualno.com има ли планувани осигуровки за служащия в този тип контракт, отговорът е: " Би трябвало, само че при ситуацията в България всичко може да се чака ". " Това е един бял лист, на който занапред се чака работодатели и страна да пишат ", съобщи Григорова и увери, че КТ " Подкрепа " е твърдо срещу въвеждането на този контракт. Тя съпостави контракта с нулеви часове с еднодневените трудови контракти, които се употребяват главно в България в селското стопанство, а презумпцията е да се ползват в секторите със сезонна претовареност. Българските работодатели обаче желаят контракта с нулеви часове да се ползва във всички браншове, уверена е Ваня Григорова.
Има ли европейска регулация на този тип контракти? Де факто към момента не, само че се върви към такава. Става въпрос за регулация посредством Директивата за транспарантни и предвидими условия на труд, която би трябвало да отрази нормативно така наречен Европейски дирек за обществените права (набор от 20 правилото, обявен през 2017 година и концепцията му е да се завърне " обществена Европа " ). Параметрите на директивата се разискват към този момент от година и половина, като в началото, съгласно Григорова, в тях е трябвало да има възбрана на принадлежности като " контракт с нулеви часове ". Заради натиска на европейските бизнес и работодателски организации обаче концепцията за цялостна възбрана към този момент е изоставена и вместо това се върви към опит за минимизиране на въздействието на този тип инструмент. Като образец за минимизиране Ваня Григорова даде концепцията за така наречен референтен интервал в контракта . Това е интервал, в който е ясно, че работодателят може да те повика на работа - за се знае по кое време тъкмо служащият има ангажимент. В противоположен случай договорът " те връзва " - може да седиш без работа и в действителност да не можеш да си намериш друга. Според Григорова обаче референтният интервал не е добра гаранция – тъй като работодателят може да впише целия месец като подобен интервал и още веднъж служащият да остане в състояние да е хем на работа по контракт, хем де факто без работа и без приходи, в случай че няма и спомагателна гаранция.
На експлицитен въпрос на Actualno.com има ли намерено искане на работодателите този контракт да размени настоящия трудов контракт, отговорът на Григова е, че няма такова намерено декларирано искане. Според нея, работодателите обосновават потребността от този тип контракт поради така наречен Индустрия 4.0 или казано по-просто – опцията да работиш не в офис, а от отдалеченост. Заради такава процедура Uber ги осъдиха на доста места – тъй като работещите за компанията нямат осигурителни права и реализират трудов дъмпинг в съответния бранш.
Двойно нарастване на изключителния или нощния труд?
Заради появили се по-истерични постове във Фейсбук, Actualno.com категорично сложи въпроса за кой тип труд става въпрос. Ваня Григорова беше безапелационна, че предлагането на работодателите се отнася до изключителния труд – да стане от 150 на 300 часа годишно.
По думите ѝ, в действителност Кодексът на труда не разрешава извънредения труд, с изключение на в някои изключения – в случай че обещано произвеждане не може да бъде прекратено без да бъдат нанесени непоправими вреди или в случай че има сделка сред профсъюз и шеф и се показа пред Инспекцията по труда. Във втория случай обаче процедурата е комплицирана, с няколко стадия на доказване, че това би трябвало да стане, посочи Григорова, която предизвести: Има две оферти на общественото министерство, като първото е да се усилва работата по график до 12 месеца годишно (в момента е 6, при европейско условие 4), а второто е за нарастването на изключителния труд . И за двете промени министерството желае да могат да се случат единствено при групов трудов контракт – само че в доста браншове няма синдикати и нищо не пречи работодателите да си " основат " такива, да си договорят с тях каквото си желаят, сподели Григорова. Искаме ограничаване и на настоящето състояние – 150 часа, добави синдикалният специалист.