Каспаров: Превърнаха руските избори в политически бордей и логично в тях се появи водеща на риалити шоу
Догодина в Русия ще се проведат следващите президентски избори. Социологическите допитвания демонстрират: новият президент на Руската федерация най-вероятно за четвърти път ще стане Владимир Путин. В изявление за украинското интернет издание Realist международният първенец по шахмат Гари Каспаров изяснява за какво опозиционното поле в Русия не е нищо повече от кремълска игра и в какво се различва „ путиновата тирания ” от другите дикатури по света.
– В последно време всички разискват кандидатирането на Ксения Собчак на президентските избори в Русия. Опозицията пре това решение извънредно спорно. Алфред Кох (бивш съветски вицепремиер, съперник на Путин – бел. прев.) дори съпостави издигането на Собчак с излизането на клоуна в цирковия манеж за похищение вниманието на феновете. Как вие оценявате това решение?
– Това е следващата крачка в огромната кремълска игра по легитимацията на Путин. Преди всичко това е било предложение, на което Ксения [Собчак] не е могла да откаже. Практически това е игра по неутрализацията на [Алексей] Навални и потреблението на предизборния ажиотаж, който създаваше той в младежките среди, започвайки с неговата акция за изборите за кмет на Москва през 2013 година След това се сътвори избрана наклонност за изборите и, естествено, назначената от Кремъл кандидатка, в този случай би трябвало да сътвори нужния декор за легитимацията на следващите путинови избори.
– А за какво на Путин му е толкоз значима легитимацията, за която говорите?
– На него му е значима самата полемика по този мотив. Руските демократични опозиционери, които се присламчват към изборната акция на Собчак, просто се местят от един план в различен. Но резултатът от тяхната бурна имитационна активност е подсилване на путиновата тирания. Защото има пяна, само че има и нещо, което остава изсъхнало. Това изсъхнало в дадения случай е укрепването на путиновата дикатура в бъдещето, не просто продължение на нападателния интернационален курс, а неговото ожесточаване, също както и ожесточаване на вътрешната политика. Струва ми се, че в съзнанието на Путин и неговото обграждане легитмността, която те се надяват да възстановят, те са получавали тъкмо посредством тези фиктивни изборни процеси. Това в избрана степен беше и опрощение на репресивната политика. За провеждането на репресии би трябвало да имате мандат и е явно, че Путин се стреми да получи точно този мандат на следващите псевдоизбори.
– В едно от своите изявленията бяхте споделили, че „ говоренето за съществуване на съпротива в Русия е еднакво на самозаблуждение ”. Сега някои от представителите на опозицията съумяха да получат власт на общинските избори, акцията на Навални набира обороти. Какво мислите през днешния ден?
– Аз неслучайно избрах думата легитимация. Всяка тирания има потребност от oпределено равнище на поддръжка в обществото. Путиновата тирания се разграничава от обичайните диктатури на XX век с отсъствието на всеобщи репресии в страната. А в осъствието на репресии е належащо непрекъснато да се показва сакралната връзка сред вожда и народа. И изборите в този развой играят задоволително значима роля. Когато избираха [Сергей] Собянин – извадиха Навални, несъмнено, за основаване на забележима конкуренция. Логично е, че Навални взе участие в играта по тези правила, които му дават опция да остане в дейната фаза на политическия развой. Собчак е логическия край на процеса по кастрацията на изборите и превръщането им в клоунада. Това може да се каже и по този начин: в случай че година след година изборите са превръщани в политически коптор, то рано или късно там ще се появи водещата на „ Дом 2 ”. (Ксения Собчак е водеща на това риалити шоу на съветската телевизия ТНТ от основаването му през 2004 до 2012 година – бел. ред.).
– Сравнението, несъмнено, е забавно. А въпреки всичко, за какво вие се отнасяте по този начин скептично към опозицията в Русия? Няма благоприятни условия за това, че тя може да се пови там?
– В Русия тече 18-ата година на путиновото ръководство. Тази тирания тотално управлява всичко допустимо в политическото пространство. Властта разполага с най-обширни принадлежности за влияние на публичното мнение и изключително на тези, които излизат от държавния коловоз – от масирани медийни акции до физическо премахване. Може ли да си визиите обстановка, че в такива условия, властта, извънредно сензитивна към всяко отклоняване от нормата, ще допусне съществуването на действителна съпротива. Ето, Борис Немцов, да вземем за пример, беше съпротива.
– Но, съгласете се, че Немцов тогава имаше по-малка поддръжка, в сравнение с Навални има през днешния ден.
– Да, абсолютно. Но би трябвало да създадем значимо конкретизиране – Немцов беше независима фигура, върху която Кремъл нямаше лостове на влияние. Той говореше, това, което искаше и смяташе за нужно да се каже и доста сурово се отнасяше към Путин. А през днешния ден, всичко, което се случва в по този начин нареченото опозиционно поле на Русия – не е повече от част от следващата кремълска игра.
– В подобен случай какво чака Русия на идващите президентски избори?
– Използването на словосъчетанието „ президентски избори ” е задоволително неуместно – напълно явно е, че следва преназначение на Путин, а по-късно ожесточаване както вътре в страната, по този начин и зад граница. Ето всички тези диалози за това, че Путин се опасява от нещо, че някакви хора към него се готвят за скрит план, желаят някаква промяна, поради интернационалните наказания и други сходни, шяха да са разумни, в случай че през днешния ден Путин и неговите най-близки подчинени не направляваха тотално процесите вътре в страната.
Ако измежду съветския, по този начин наименуван хайлайф, имаше хора, които са подготвени за решителни дейности, обстановката би била напълно друга. Но през днешния ден съветският хайлайф съставлява тъпо, плахо сборище, развратено от лесните пари и властта, и за това е мъчно да си представим, че измежду това желе може да се оформи каквато и да е сериозна съпротива на Путин, която ще е подготвена на прелом.
– Да се излезе в тази обстановка против Путин – това е сложна партия. Какво, съгласно вас, може да направи опозицията с цел да понижи това въздействие?
– Нека още един път да се върнем на писмен знак „ А ”: всичко, което ние по табиет назоваваме съветска съпротива, се намира под тоталния надзор на Кремъл. Затова е смешно да обсъждаме въпросите за опозицията и нейните благоприятни условия. Ако Кремъл желае – ще има съпротива, в случай че не желае – няма да има съпротива. Ако желае – ще вкара в пандиза, в случай че не желае – няма да вкара. Всички, които се намират в страната, са принудени да играят по наложените правила или да не играят въобще. При тоталния надзор на медийното и политическо пространство, през днешния ден въздействието на това, което ние бихме желали да назовем съпротива, клони към нула. Разбира се, днешната обстановка се разграничава от хитлеристка Германия, да вземем за пример – в Русия има видимост, не такава, че да има независимост на словото, а опция да се съобщи друга позиция. Но тъкмо това е просто нова, по-изтънчена форма на надзор над обществото. Ако в миналото вестник „ Правда ” даваше само вярната позиция и изборът беше сред вестник „ Правда ” и Първи канал, които споделяха едно и също нещо, то днешната агитация, би трябвало да отдадем дължимото на Путин и Комитет за Държавна сигурност (на СССР), излезе със напълно друга идея – да не оформя една позиция, а просто да унищожи самата идея за истината и нейното преобразяване в относителна полезност. И това в действителност стана основното изобретение на путиновата агитация, която се популяризира и в останалата част от света и измежду тези пластове от съветското общество, които могат да изградят база за съветската съпротива.
Реални промени в страната се реализират, когато към тях се стремят 5-10% от дейната част от обществото. Ето с тази мислеща част от обществото путиновият режим работи най-ефективно, по тази причина се основава подобен кръг от многочислен мним опозиционен хайлайф.
Има медийни политически структури, които имат, да кажем, картбланш за задоволително остра рецензия на властта, само че все пак всеки закрепено поддържа някое доста значимо за Кремъл решение. Например, разпространението на информация за това, че съветските специфични служби нямат никакво отношение към взривяването на постройките в Москва и към нещастията в Беслан и „ Норд-Ост ”. Ако това се каже по Първи канал, то ще сработи при множеството руснаци, само че мислещите хора ще реагират сериозно и отрицателно. А, ето, в случай че това е казано от публицист, който подлага на критика Путин за корупцията, то към този момент се получава напълно друг смисъл и усещане. Освен това, кремълската агитация много съществено работи зад граница и това, би трябвало да се каже, също е такова съвремнно изобретение. Не се стремят да вкарат хората в осведомително гето, а вършат това влизане в гетото пришлекателно за тях, тъй като осведомителният въртоп основава предпочитание за свързване с някакъв меродавен източник.
– Диктатура 2.0?
– Да, подобен нов метод за работа, въобще. В Русия тези способи бяха тествани безусловно още при започване на путиновото ръководство, когато започнаха да се основават тези многочислени интернет уеб сайтове, изглеждащи като достоверни източници на информация. Но те постоянно съдържаха избрана част от кремълското обръщение. Това обръщение не бе едноканално, както по времето на вестник „ Правда ”, а разпръсквано по повърхността и по тази причина бе много комплицирано да се наблюдава цялата идея. Мнозинството от хората, разпространяващи това обръщение – публицисти и политолози, могат да споделят рационални опозиционни неща по други въпроси.
– А що се отнася до тези съперници на съветската власт, които са в чужбина, в заточение? Те могат ли да въздействат по някакъв метод на Путин и неговата политика в Русия?
– Разбира се, че могат и аз мисля, че това въздействие е доста по-чувствително за Путин, спрямо каквито и да е жалки опити в страната, в която той управлява всичко. На първо място, това е обвързвано с обстоятелството, че ползите на режима са компактно обвързани с финансово-икономическите пазари на Запада. Тази путинска клика не държи парите си нито в Китай, нито във Венецуела или в Иран, а в страни, в които частната благосъстоятелност е обезпечена от закона и по тази причина точно там се намират техните положения, яхти, дворци, деца и така нататък И всички дейности, които се подхващат за това да се ограничи свободното изпомпване на откраднатия от Русия капитал тук, в свободния свят, са извънредно чувствителни. В Съединени американски щати излиза нов санкционен лист, продължение на политиката, която се дефинира от закона Магнитски. Между другото, Борис Немцов доста интензивно популяризираше закона Магнитски. Неотдавна и Канада одобри този закон.
Всяко деяние на свободния свят, което лимитира финансовата независимост на Путин и съветската администрация по наместването на тези безумно великански средства може действително да въздейства на путиновата власт.
Всяка мафиотска конструкция се базира на доста елементарни правила – безспорната преданост към боса, кръстника, в подмяна на безспорна отбрана. Затова не са прави тези, които слагат под подозрение успеваемостта на закона Магнитски, който в своята истинска версия засягаше второстепенни, третостепенни служители и хора от силовите ведомства.
Властта на мафиотския необут се базира на разбирането, че лоялността на всеки, дори на най-незначителния член на това незаконно обединяване, постоянно се възнаграждава с безспорна отбрана. Към днешния ден тази функционалност на Путин, като безспорен поръчител за безотговорност в Русия е непокътната. Но гаранцията за неприкосновеността на капиталите на Запад е под въпрос, тъй като самият Путин и неговото близко обграждане в действителност също стават обекти на близко санкциониращо внимание на западния свят, преди всичко на Съединени американски щати.
И точно тук се намира капацитет за бъдеще въздействие на обстановката в Русия посредством съветската емиграция, по тази причина ние вършим всичко по силите си, с цел да могат тези трендове в западния свят, които доста години се насърчаваха от съветската агитация и с съветски пари, да бъдат пречупени, с цел да може западното публично мнение да окаже нужния напън над политиците за съответна реакция на агресишните съветски дейности.
– Има ли консолидация на силите на тези съперници на съветската власт в емиграция?
– Струва ми се, че в емиграция е по-лесно да има консолидация. Но не трябва да забравяме, че хора, изключително такива, които биха имали толкоз остра позиция, постоянно се стремят да я пазят. Затова в естествения публичен развой на търсене, дори не на консенсус, а на някаква обща платформа, постоянно става много мъчно и мъчително. Правим това, което можем. През декември във Вилнюс ще се организира четвъртият Форум Свободна Русия, който става все по-представителен.
– Възможни ли са промени в политическото поле на Русия в обозримо бъдеще? Докога, съгласно вас, ще продължи путиновата тирания?
– Това не знае никой. Добрата вест е, че това даже Путин не го знае. А неприятната, че ние, лично, също. Изобщо диктатурите не падат по календар. Ето в Съединени американски щати властта се сменя регулярно на избори. И вие в Украйна знаете по кое време ще бъдат идващите избори, само че не знаете техния резултат. А ето в Русия на Путин всичко е по-различно – там изборите носят фиктивен темперамент, резултатът е прочут, само че за сметка на това не е ясно какво ще се случи с диктатора месец след изборите, тъй като в случай че процесът по десакрализация на Путин зад граница и усилването на санкциониращата политика бъдат продължени, то основите на неговата власт могат да бъдат покопани. По-късно са допустимо разнообразни форми на рецесия, които, при положение на съвпадане на векторите, могат да доведат до революционни промени.
Диктатурите постоянно се разпадат, когато търпят външнополитическо проваляне. Винаги има хора, и в държавните структури и просто редови жители, които са чувствителни към смяната на този статут на властта. Докато диктаторът наподобява невредим нищо не го заплашва. Но, когато диктаторът отслабва, тогава поражда публичен развой, който в идеалния случай е задължен да провокира резонанс, съвпадащ на улицата, в държавните коридори и, нещо доста значимо, отвън границите на страната, тъй като такива диктатури по традиция постоянно са извънредно чувствителни към външнополитиическите провали.
Диктаторът може да си разреши всичко, което желае – да превзема украинска територия, да съпоставя със земята сирийски градове, да се намесва в американските избори и всичко му върви по вода, до момента в който се съхранява аурата на неуязвимостта. Но сега, в който това чувство се загуби, незабавно поражда въпросът, че може би вождът не е същински.
– В Русия вижда ли се взаимовръзка сред утежняването на виталния стандарт и нападателната външна политика? Може ли това да изведе хората на улицата?
– Концептуално това би прозвучало правилно. Започнали да живеят по-зле и излезли на улицата. Но, за жалост, историческият опит, както съветския, по този начин и на други страни, не удостоверява тази директна взаимозависимост. Ако диктатурата наподобява мощна и устойчива, то преобладаващата част от хората в прериод на икономическа рецесия просто гледа да оцелее. Хората превключват на режим решение на персонални проблеми, тъй като им е ясно, че диктаторът няма да си тръгне по този начин елементарно и съществените промени изискват огромно количество човешки жертви. Влошаването на виталното ниво може да изиграе роля, единствено когато диктатурата губи външната си резистентност. Днес, както виждаме, стремителното утежняване на стандарта в Русия не води до незабавни резултати. Протестира младежта, която съумя да разпали Навални. Но в съответния случай това, преди всичко е нужда за изложение на личната позиция и отвращение да се живее в задушното путинско пространство.
– Вие към този момент споменахте Запада като фактор. А има ли предпоставки за усилване на глобите? Какво би трябвало да се случи, с цел да стане по-остра позицията на Запада по отношение на Русия?
– Безусловно и това към този момент се случва в Съединени американски щати. Независимо от съпротивата на Тръмп, той няма избор и глобите ще бъдат въведени. Това е необичаен случай в последните години, когато без значение от растящата политическа поляризация санкционният пакет получи безспорна двупартийна поддръжка. Веднага, откакто Народното събрание на Канада одобри решение за одобрение на закона Магнитски, доста показателно, съветската Дума стартира да плаши с пестник отвъд Океана, което, естествено, провокира еднопосочна реакция в Канада. Ще забележим дали ще стане нещо във Англия. Там, несъмнено, е по-сложно, тъй като страната е просмукана от големи количества съветски пари и липсва консенсус измежду политическия хайлайф за глобите. За страдание сериозната работа на Путин с водачите на разнообразни страни от Европейския съюз даде своите плодове. Отчитайки, че Европа би трябвало да приема решенията с консенсус, Путин разполага с доста лостове, с цел да провали най-суровите начинания. Неотдавна Унгария блокира решението за осъществяване на среща на върха Украйна – НАТО. Очевидно е, че [Виктор] Орбан е идеологически и финансов съдружник на Путин.
– А по какъв начин въобще путинизмът стигна толкоз надалеч по света, съгласно вас?
– Много години западните водачи смятаха, че Путин е тежък сътрудник за договаряния, който постоянно може да им извърти някой номер, само че като цяло той не е идеологически съперник. И това беше груба неточност. Струва ми се, че след речта му в Мюнхен през 2007 година всичко трябваше да им стане ясно. За страдание, това не се случи и дори след нападението над Грузия, на Запад се резервира снизходителното отношение към него. И до ден сегашен западните страни не могат да се откажат от банкрутиралата си политика на търсене на някакви взаимни отстъпки, с цел да не кажат, че просто Русия е агресор.
– Това се усеща изключително мощно в обстановката с Украйна.
– Неотдавна ние станахме очевидци на позорното държание на президента на Германия [Франк-Валтер] Щайнмайер, който за следващ път се пробва да откри вид, при който може да избегне заслуженото заклеймяване на путинова Русия като явен агресор и извършител на интернационалните контракти.
– За какво ни приказва това? Всички тези институции просто се дискредитират?
– В дадения случай ние приказваме не толкоз за институции, що се касае за съответни хора. От една страна са институтите на властта, а от другата има съответни ползи и съответни лица. Ние виждаме, че в тези институти Путин разполага с задоволителна поддръжка, която той събира в продължение на години, както посредством агитация, по този начин и с потреблението на материални тласъци. Да се върнем на Щайнмайер, правилен член на партията на Шрьодер. Бившият канцлер Шрьодер е просто високоплатен наемен управител на путинския Газпром. За страдание въздействието му в социал-демократическата партия на Германия продължава да е все по този начин мощно. И в партията на Меркел има огромна спонсорска база от огромни немски компании, чиито търговски ползи са тясно свързани с Русия на Путин. Постоянните диалози за недопустимостта на борба с Русия в действителност дава картбланш за работа на пропутинското лоби в Германия, което се подценява. 94-те неонацисти, които през днешния ден заседават в Бундестага са резултат от подривната идеологическа работа на путиновата агитация и цялостното отвращение на немското държавно управление да противодейства на всичко това.
Ние берем плодовете на тази политика на умиротворяване, освен това политиката не е толкоз умиротворяваща, колкото е израз на търсене на непрекъснато взаимоотношение. „ Да, ние не сме съгласни, само че все пак имаме допирни точки и общи ползи ”. Правилният отговор е: няма такива допирни точки, тъй като всяка заблуда, която се основава като в Сирия – това е опит за самозалъгване. В Сирия Путин преследваше напълно други цели и той съумя да укрепи и задържи Асад на власт. Това сега се явява доста значим психически коз за Путин, тъй като Обама споделяше, че Асад би трябвало да си тръгне, а Путин сподели не, Асад остава. Продължението е известно: Обама е в пенсия, а Асад към момента е в Дамаск. Трябва да му се признае на Путин, че той съумя да употребява предоставвеното му опция доста добре. Мисля, че надали през цялото време той е виждал капацитета на сирийската война да провокира бежанска вълна в Европа. Но в следствие той го употребява по цялостна стратегия. И ето всички тези свиреп бомбардировки имаха за цел да подгонят милиони хора към Европа. Путин вярно пресметна, че това ще ускори позициите на крайната десница, която се явява негов правилен съдружник.
– Това още веднъж удостоверява тезата ви, че той е повече стратег, в сравнение с пълководец.
– Да, доста е значимо да се разбере, че той не е пълководец. Диктаторите, въобще не са стратези. След години на удържане на властта, основната им мисъл е по какъв начин да доживеят до довечера и на следващия ден заран. Путин се показа като кадърен стратег – той вижда опция и неотложно се възползва от нея. Сирия е характерен образец за това. Освен това няма никакви подозрения за това, че точно Русия стои зад раздухването на севернокорейската рецесия. Путин непрекъснато търси всевъзможни благоприятни условия, с цел да се пазари със Запада. Смешно е да се приказва съществено, че Северна Корея, с пагубната си стопанска система и параноидния деспот, без фундаментална просвета, може да сътвори атомна бомба и системи за междуконтинентални полети за 2-3 години. Тук не би могло да се мине без помощта на близкия комшия, само че Китай, изхождайки от своите дълготрайни стратегически ползи, през днешния ден очевидно е заинтригуван от спокойно позволение на спора в района. Затова остава Русия, която продължава да раздухва пламъка на спора, позволявайки на Путин за следващ път да се преструва на миротворец.
Край на първа част. Следва продължение
– В последно време всички разискват кандидатирането на Ксения Собчак на президентските избори в Русия. Опозицията пре това решение извънредно спорно. Алфред Кох (бивш съветски вицепремиер, съперник на Путин – бел. прев.) дори съпостави издигането на Собчак с излизането на клоуна в цирковия манеж за похищение вниманието на феновете. Как вие оценявате това решение?
– Това е следващата крачка в огромната кремълска игра по легитимацията на Путин. Преди всичко това е било предложение, на което Ксения [Собчак] не е могла да откаже. Практически това е игра по неутрализацията на [Алексей] Навални и потреблението на предизборния ажиотаж, който създаваше той в младежките среди, започвайки с неговата акция за изборите за кмет на Москва през 2013 година След това се сътвори избрана наклонност за изборите и, естествено, назначената от Кремъл кандидатка, в този случай би трябвало да сътвори нужния декор за легитимацията на следващите путинови избори.
– А за какво на Путин му е толкоз значима легитимацията, за която говорите?
– На него му е значима самата полемика по този мотив. Руските демократични опозиционери, които се присламчват към изборната акция на Собчак, просто се местят от един план в различен. Но резултатът от тяхната бурна имитационна активност е подсилване на путиновата тирания. Защото има пяна, само че има и нещо, което остава изсъхнало. Това изсъхнало в дадения случай е укрепването на путиновата дикатура в бъдещето, не просто продължение на нападателния интернационален курс, а неговото ожесточаване, също както и ожесточаване на вътрешната политика. Струва ми се, че в съзнанието на Путин и неговото обграждане легитмността, която те се надяват да възстановят, те са получавали тъкмо посредством тези фиктивни изборни процеси. Това в избрана степен беше и опрощение на репресивната политика. За провеждането на репресии би трябвало да имате мандат и е явно, че Путин се стреми да получи точно този мандат на следващите псевдоизбори.
– В едно от своите изявленията бяхте споделили, че „ говоренето за съществуване на съпротива в Русия е еднакво на самозаблуждение ”. Сега някои от представителите на опозицията съумяха да получат власт на общинските избори, акцията на Навални набира обороти. Какво мислите през днешния ден?
– Аз неслучайно избрах думата легитимация. Всяка тирания има потребност от oпределено равнище на поддръжка в обществото. Путиновата тирания се разграничава от обичайните диктатури на XX век с отсъствието на всеобщи репресии в страната. А в осъствието на репресии е належащо непрекъснато да се показва сакралната връзка сред вожда и народа. И изборите в този развой играят задоволително значима роля. Когато избираха [Сергей] Собянин – извадиха Навални, несъмнено, за основаване на забележима конкуренция. Логично е, че Навални взе участие в играта по тези правила, които му дават опция да остане в дейната фаза на политическия развой. Собчак е логическия край на процеса по кастрацията на изборите и превръщането им в клоунада. Това може да се каже и по този начин: в случай че година след година изборите са превръщани в политически коптор, то рано или късно там ще се появи водещата на „ Дом 2 ”. (Ксения Собчак е водеща на това риалити шоу на съветската телевизия ТНТ от основаването му през 2004 до 2012 година – бел. ред.).
– Сравнението, несъмнено, е забавно. А въпреки всичко, за какво вие се отнасяте по този начин скептично към опозицията в Русия? Няма благоприятни условия за това, че тя може да се пови там?
– В Русия тече 18-ата година на путиновото ръководство. Тази тирания тотално управлява всичко допустимо в политическото пространство. Властта разполага с най-обширни принадлежности за влияние на публичното мнение и изключително на тези, които излизат от държавния коловоз – от масирани медийни акции до физическо премахване. Може ли да си визиите обстановка, че в такива условия, властта, извънредно сензитивна към всяко отклоняване от нормата, ще допусне съществуването на действителна съпротива. Ето, Борис Немцов, да вземем за пример, беше съпротива.
– Но, съгласете се, че Немцов тогава имаше по-малка поддръжка, в сравнение с Навални има през днешния ден.
– Да, абсолютно. Но би трябвало да създадем значимо конкретизиране – Немцов беше независима фигура, върху която Кремъл нямаше лостове на влияние. Той говореше, това, което искаше и смяташе за нужно да се каже и доста сурово се отнасяше към Путин. А през днешния ден, всичко, което се случва в по този начин нареченото опозиционно поле на Русия – не е повече от част от следващата кремълска игра.
– В подобен случай какво чака Русия на идващите президентски избори?
– Използването на словосъчетанието „ президентски избори ” е задоволително неуместно – напълно явно е, че следва преназначение на Путин, а по-късно ожесточаване както вътре в страната, по този начин и зад граница. Ето всички тези диалози за това, че Путин се опасява от нещо, че някакви хора към него се готвят за скрит план, желаят някаква промяна, поради интернационалните наказания и други сходни, шяха да са разумни, в случай че през днешния ден Путин и неговите най-близки подчинени не направляваха тотално процесите вътре в страната.
Ако измежду съветския, по този начин наименуван хайлайф, имаше хора, които са подготвени за решителни дейности, обстановката би била напълно друга. Но през днешния ден съветският хайлайф съставлява тъпо, плахо сборище, развратено от лесните пари и властта, и за това е мъчно да си представим, че измежду това желе може да се оформи каквато и да е сериозна съпротива на Путин, която ще е подготвена на прелом.
– Да се излезе в тази обстановка против Путин – това е сложна партия. Какво, съгласно вас, може да направи опозицията с цел да понижи това въздействие?
– Нека още един път да се върнем на писмен знак „ А ”: всичко, което ние по табиет назоваваме съветска съпротива, се намира под тоталния надзор на Кремъл. Затова е смешно да обсъждаме въпросите за опозицията и нейните благоприятни условия. Ако Кремъл желае – ще има съпротива, в случай че не желае – няма да има съпротива. Ако желае – ще вкара в пандиза, в случай че не желае – няма да вкара. Всички, които се намират в страната, са принудени да играят по наложените правила или да не играят въобще. При тоталния надзор на медийното и политическо пространство, през днешния ден въздействието на това, което ние бихме желали да назовем съпротива, клони към нула. Разбира се, днешната обстановка се разграничава от хитлеристка Германия, да вземем за пример – в Русия има видимост, не такава, че да има независимост на словото, а опция да се съобщи друга позиция. Но тъкмо това е просто нова, по-изтънчена форма на надзор над обществото. Ако в миналото вестник „ Правда ” даваше само вярната позиция и изборът беше сред вестник „ Правда ” и Първи канал, които споделяха едно и също нещо, то днешната агитация, би трябвало да отдадем дължимото на Путин и Комитет за Държавна сигурност (на СССР), излезе със напълно друга идея – да не оформя една позиция, а просто да унищожи самата идея за истината и нейното преобразяване в относителна полезност. И това в действителност стана основното изобретение на путиновата агитация, която се популяризира и в останалата част от света и измежду тези пластове от съветското общество, които могат да изградят база за съветската съпротива.
Реални промени в страната се реализират, когато към тях се стремят 5-10% от дейната част от обществото. Ето с тази мислеща част от обществото путиновият режим работи най-ефективно, по тази причина се основава подобен кръг от многочислен мним опозиционен хайлайф.
Има медийни политически структури, които имат, да кажем, картбланш за задоволително остра рецензия на властта, само че все пак всеки закрепено поддържа някое доста значимо за Кремъл решение. Например, разпространението на информация за това, че съветските специфични служби нямат никакво отношение към взривяването на постройките в Москва и към нещастията в Беслан и „ Норд-Ост ”. Ако това се каже по Първи канал, то ще сработи при множеството руснаци, само че мислещите хора ще реагират сериозно и отрицателно. А, ето, в случай че това е казано от публицист, който подлага на критика Путин за корупцията, то към този момент се получава напълно друг смисъл и усещане. Освен това, кремълската агитация много съществено работи зад граница и това, би трябвало да се каже, също е такова съвремнно изобретение. Не се стремят да вкарат хората в осведомително гето, а вършат това влизане в гетото пришлекателно за тях, тъй като осведомителният въртоп основава предпочитание за свързване с някакъв меродавен източник.
– Диктатура 2.0?
– Да, подобен нов метод за работа, въобще. В Русия тези способи бяха тествани безусловно още при започване на путиновото ръководство, когато започнаха да се основават тези многочислени интернет уеб сайтове, изглеждащи като достоверни източници на информация. Но те постоянно съдържаха избрана част от кремълското обръщение. Това обръщение не бе едноканално, както по времето на вестник „ Правда ”, а разпръсквано по повърхността и по тази причина бе много комплицирано да се наблюдава цялата идея. Мнозинството от хората, разпространяващи това обръщение – публицисти и политолози, могат да споделят рационални опозиционни неща по други въпроси.
– А що се отнася до тези съперници на съветската власт, които са в чужбина, в заточение? Те могат ли да въздействат по някакъв метод на Путин и неговата политика в Русия?
– Разбира се, че могат и аз мисля, че това въздействие е доста по-чувствително за Путин, спрямо каквито и да е жалки опити в страната, в която той управлява всичко. На първо място, това е обвързвано с обстоятелството, че ползите на режима са компактно обвързани с финансово-икономическите пазари на Запада. Тази путинска клика не държи парите си нито в Китай, нито във Венецуела или в Иран, а в страни, в които частната благосъстоятелност е обезпечена от закона и по тази причина точно там се намират техните положения, яхти, дворци, деца и така нататък И всички дейности, които се подхващат за това да се ограничи свободното изпомпване на откраднатия от Русия капитал тук, в свободния свят, са извънредно чувствителни. В Съединени американски щати излиза нов санкционен лист, продължение на политиката, която се дефинира от закона Магнитски. Между другото, Борис Немцов доста интензивно популяризираше закона Магнитски. Неотдавна и Канада одобри този закон.
Всяко деяние на свободния свят, което лимитира финансовата независимост на Путин и съветската администрация по наместването на тези безумно великански средства може действително да въздейства на путиновата власт.
Всяка мафиотска конструкция се базира на доста елементарни правила – безспорната преданост към боса, кръстника, в подмяна на безспорна отбрана. Затова не са прави тези, които слагат под подозрение успеваемостта на закона Магнитски, който в своята истинска версия засягаше второстепенни, третостепенни служители и хора от силовите ведомства.
Властта на мафиотския необут се базира на разбирането, че лоялността на всеки, дори на най-незначителния член на това незаконно обединяване, постоянно се възнаграждава с безспорна отбрана. Към днешния ден тази функционалност на Путин, като безспорен поръчител за безотговорност в Русия е непокътната. Но гаранцията за неприкосновеността на капиталите на Запад е под въпрос, тъй като самият Путин и неговото близко обграждане в действителност също стават обекти на близко санкциониращо внимание на западния свят, преди всичко на Съединени американски щати.
И точно тук се намира капацитет за бъдеще въздействие на обстановката в Русия посредством съветската емиграция, по тази причина ние вършим всичко по силите си, с цел да могат тези трендове в западния свят, които доста години се насърчаваха от съветската агитация и с съветски пари, да бъдат пречупени, с цел да може западното публично мнение да окаже нужния напън над политиците за съответна реакция на агресишните съветски дейности.
– Има ли консолидация на силите на тези съперници на съветската власт в емиграция?
– Струва ми се, че в емиграция е по-лесно да има консолидация. Но не трябва да забравяме, че хора, изключително такива, които биха имали толкоз остра позиция, постоянно се стремят да я пазят. Затова в естествения публичен развой на търсене, дори не на консенсус, а на някаква обща платформа, постоянно става много мъчно и мъчително. Правим това, което можем. През декември във Вилнюс ще се организира четвъртият Форум Свободна Русия, който става все по-представителен.
– Възможни ли са промени в политическото поле на Русия в обозримо бъдеще? Докога, съгласно вас, ще продължи путиновата тирания?
– Това не знае никой. Добрата вест е, че това даже Путин не го знае. А неприятната, че ние, лично, също. Изобщо диктатурите не падат по календар. Ето в Съединени американски щати властта се сменя регулярно на избори. И вие в Украйна знаете по кое време ще бъдат идващите избори, само че не знаете техния резултат. А ето в Русия на Путин всичко е по-различно – там изборите носят фиктивен темперамент, резултатът е прочут, само че за сметка на това не е ясно какво ще се случи с диктатора месец след изборите, тъй като в случай че процесът по десакрализация на Путин зад граница и усилването на санкциониращата политика бъдат продължени, то основите на неговата власт могат да бъдат покопани. По-късно са допустимо разнообразни форми на рецесия, които, при положение на съвпадане на векторите, могат да доведат до революционни промени.
Диктатурите постоянно се разпадат, когато търпят външнополитическо проваляне. Винаги има хора, и в държавните структури и просто редови жители, които са чувствителни към смяната на този статут на властта. Докато диктаторът наподобява невредим нищо не го заплашва. Но, когато диктаторът отслабва, тогава поражда публичен развой, който в идеалния случай е задължен да провокира резонанс, съвпадащ на улицата, в държавните коридори и, нещо доста значимо, отвън границите на страната, тъй като такива диктатури по традиция постоянно са извънредно чувствителни към външнополитиическите провали.
Диктаторът може да си разреши всичко, което желае – да превзема украинска територия, да съпоставя със земята сирийски градове, да се намесва в американските избори и всичко му върви по вода, до момента в който се съхранява аурата на неуязвимостта. Но сега, в който това чувство се загуби, незабавно поражда въпросът, че може би вождът не е същински.
– В Русия вижда ли се взаимовръзка сред утежняването на виталния стандарт и нападателната външна политика? Може ли това да изведе хората на улицата?
– Концептуално това би прозвучало правилно. Започнали да живеят по-зле и излезли на улицата. Но, за жалост, историческият опит, както съветския, по този начин и на други страни, не удостоверява тази директна взаимозависимост. Ако диктатурата наподобява мощна и устойчива, то преобладаващата част от хората в прериод на икономическа рецесия просто гледа да оцелее. Хората превключват на режим решение на персонални проблеми, тъй като им е ясно, че диктаторът няма да си тръгне по този начин елементарно и съществените промени изискват огромно количество човешки жертви. Влошаването на виталното ниво може да изиграе роля, единствено когато диктатурата губи външната си резистентност. Днес, както виждаме, стремителното утежняване на стандарта в Русия не води до незабавни резултати. Протестира младежта, която съумя да разпали Навални. Но в съответния случай това, преди всичко е нужда за изложение на личната позиция и отвращение да се живее в задушното путинско пространство.
– Вие към този момент споменахте Запада като фактор. А има ли предпоставки за усилване на глобите? Какво би трябвало да се случи, с цел да стане по-остра позицията на Запада по отношение на Русия?
– Безусловно и това към този момент се случва в Съединени американски щати. Независимо от съпротивата на Тръмп, той няма избор и глобите ще бъдат въведени. Това е необичаен случай в последните години, когато без значение от растящата политическа поляризация санкционният пакет получи безспорна двупартийна поддръжка. Веднага, откакто Народното събрание на Канада одобри решение за одобрение на закона Магнитски, доста показателно, съветската Дума стартира да плаши с пестник отвъд Океана, което, естествено, провокира еднопосочна реакция в Канада. Ще забележим дали ще стане нещо във Англия. Там, несъмнено, е по-сложно, тъй като страната е просмукана от големи количества съветски пари и липсва консенсус измежду политическия хайлайф за глобите. За страдание сериозната работа на Путин с водачите на разнообразни страни от Европейския съюз даде своите плодове. Отчитайки, че Европа би трябвало да приема решенията с консенсус, Путин разполага с доста лостове, с цел да провали най-суровите начинания. Неотдавна Унгария блокира решението за осъществяване на среща на върха Украйна – НАТО. Очевидно е, че [Виктор] Орбан е идеологически и финансов съдружник на Путин.
– А по какъв начин въобще путинизмът стигна толкоз надалеч по света, съгласно вас?
– Много години западните водачи смятаха, че Путин е тежък сътрудник за договаряния, който постоянно може да им извърти някой номер, само че като цяло той не е идеологически съперник. И това беше груба неточност. Струва ми се, че след речта му в Мюнхен през 2007 година всичко трябваше да им стане ясно. За страдание, това не се случи и дори след нападението над Грузия, на Запад се резервира снизходителното отношение към него. И до ден сегашен западните страни не могат да се откажат от банкрутиралата си политика на търсене на някакви взаимни отстъпки, с цел да не кажат, че просто Русия е агресор.
– Това се усеща изключително мощно в обстановката с Украйна.
– Неотдавна ние станахме очевидци на позорното държание на президента на Германия [Франк-Валтер] Щайнмайер, който за следващ път се пробва да откри вид, при който може да избегне заслуженото заклеймяване на путинова Русия като явен агресор и извършител на интернационалните контракти.
– За какво ни приказва това? Всички тези институции просто се дискредитират?
– В дадения случай ние приказваме не толкоз за институции, що се касае за съответни хора. От една страна са институтите на властта, а от другата има съответни ползи и съответни лица. Ние виждаме, че в тези институти Путин разполага с задоволителна поддръжка, която той събира в продължение на години, както посредством агитация, по този начин и с потреблението на материални тласъци. Да се върнем на Щайнмайер, правилен член на партията на Шрьодер. Бившият канцлер Шрьодер е просто високоплатен наемен управител на путинския Газпром. За страдание въздействието му в социал-демократическата партия на Германия продължава да е все по този начин мощно. И в партията на Меркел има огромна спонсорска база от огромни немски компании, чиито търговски ползи са тясно свързани с Русия на Путин. Постоянните диалози за недопустимостта на борба с Русия в действителност дава картбланш за работа на пропутинското лоби в Германия, което се подценява. 94-те неонацисти, които през днешния ден заседават в Бундестага са резултат от подривната идеологическа работа на путиновата агитация и цялостното отвращение на немското държавно управление да противодейства на всичко това.
Ние берем плодовете на тази политика на умиротворяване, освен това политиката не е толкоз умиротворяваща, колкото е израз на търсене на непрекъснато взаимоотношение. „ Да, ние не сме съгласни, само че все пак имаме допирни точки и общи ползи ”. Правилният отговор е: няма такива допирни точки, тъй като всяка заблуда, която се основава като в Сирия – това е опит за самозалъгване. В Сирия Путин преследваше напълно други цели и той съумя да укрепи и задържи Асад на власт. Това сега се явява доста значим психически коз за Путин, тъй като Обама споделяше, че Асад би трябвало да си тръгне, а Путин сподели не, Асад остава. Продължението е известно: Обама е в пенсия, а Асад към момента е в Дамаск. Трябва да му се признае на Путин, че той съумя да употребява предоставвеното му опция доста добре. Мисля, че надали през цялото време той е виждал капацитета на сирийската война да провокира бежанска вълна в Европа. Но в следствие той го употребява по цялостна стратегия. И ето всички тези свиреп бомбардировки имаха за цел да подгонят милиони хора към Европа. Путин вярно пресметна, че това ще ускори позициите на крайната десница, която се явява негов правилен съдружник.
– Това още веднъж удостоверява тезата ви, че той е повече стратег, в сравнение с пълководец.
– Да, доста е значимо да се разбере, че той не е пълководец. Диктаторите, въобще не са стратези. След години на удържане на властта, основната им мисъл е по какъв начин да доживеят до довечера и на следващия ден заран. Путин се показа като кадърен стратег – той вижда опция и неотложно се възползва от нея. Сирия е характерен образец за това. Освен това няма никакви подозрения за това, че точно Русия стои зад раздухването на севернокорейската рецесия. Путин непрекъснато търси всевъзможни благоприятни условия, с цел да се пазари със Запада. Смешно е да се приказва съществено, че Северна Корея, с пагубната си стопанска система и параноидния деспот, без фундаментална просвета, може да сътвори атомна бомба и системи за междуконтинентални полети за 2-3 години. Тук не би могло да се мине без помощта на близкия комшия, само че Китай, изхождайки от своите дълготрайни стратегически ползи, през днешния ден очевидно е заинтригуван от спокойно позволение на спора в района. Затова остава Русия, която продължава да раздухва пламъка на спора, позволявайки на Путин за следващ път да се преструва на миротворец.
Край на първа част. Следва продължение
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ