Как в Аржентина посрещнаха българския кораб Св. Св. Кирил Методий?
Добруджански песни в Аржентина. Поводът - посрещането на Антарктическата експедиция на връщане от остров Ливингстън в аржентинския регион Комодоро Ривадавия, където живеят доста българи. Хиляди желаеха да се качат и прегледат българския транспортен съд " Св. Св. Кирил Методий ".
Минал е няколко пъти около тях в антарктическата си задача. Разбираемо неспокойствие за българите в Комодоро Ривадавия, които одобряват антарктическия ни транспортен съд като България, която са скътали в най-дълбоките гънки на съзнанието си.
" Щом се научихме, че има един български транспортен съд, забавно ще бъде, в случай че може да спре, да се отбие мъничко. То не стана първата година, а щом успяхме да може да спре, за нас е огромно благополучие и множеството още по-щастливи, тъй като видяхме огромната наслада на целия екипаж ", сподели Ценка Генова – ръководител на сдружение “Св. Св. Кирил и Методий ”, Комодоро Ривадавия.
Българският транспортен съд е събитие за целия град. Посреща го управата на региона, кмета на града, всички значими институции на Комодоро Ривадавия провеждат срещи с българския екипаж, антарктиците и нашия дипломат в Аржентина. Подготвя се даже и съглашение за побратимяване с Бургас. Градът се развива около залежите от нефт, открит през 1907 година и българите, които бягат от войните и мизерията в България са били насочвани на там от аржентинските управляващи. Работата и животът им са били безпределно сложни, връщането съвсем невероятно. След толкоз години историята на първите тук е много избледняла, само че поразбуди спомените им.
" Разказвайте историите си, споделяйте ги, с децата, с внуците, оставете им следи, потърсете други. Историите са това, което ви държи крепко с горната земя ", сподели Мария Чернева.
" Последните години усещаме, сякаш България се е обърнала да ни види, май е забелязала, че ние съществуваме ", акцентира Ценка Генова.
Но те не могат да си разрешат да я не помнят. И пазят духа й с песните и хората на дедите си.
" Ние постоянно се опитваме да пазим българската просвета, да съхраним колкото е допустимо повече обичаи. Учим се, като гледаме видеа в Youtube ", показа Донна Генова.
" Всъщност е много мъчно, вършим носиите от фотоси в интернет. Например тези престилки – смъкнах тези шарки с фотошоп, с цел да ги изпринтирам в една фабрика. Защото ние нямаме такива тъкани ", акцентира Ерика Пералес.
" И най-специалното на тази носия е престилката, която всяко момиче е бродирало ръчно ", изяснява Донна Генова.
" В началото танцувахме с тези цървули, които си направихме сами. Виждате разликата с оригинала... Но правиха добра работа две години ", добави Ерика Пералес.
Но това, което същински изправи на крайници публиката, беше невероятното осъществяване на добруджанските песни.
" Нямахме кой да ни демонстрира, по тази причина избираме песни, които допират сърцата ни. Вярвам, че звукът на кабагайдите, гласът пътува през гората, през дърветата ", сподели Ерика Пералес.
" Учим се, като гледаме видеа в Youtube, само че преди няколко месеца с Ерика имахме опция да пътуваме до България и минахме няколко скъпи урока при експерти. Сега мечтаем за по-сериозно образование ", съобщи Донна Генова.
Алехо е третият в многогласово осъществяване. Няма български корени, само че споделя, че е обаян от българската музика и принадлежности.
" Първият ми дудук изпринтирах на 3Д принтер, по-късно намериме този – звукът му е необикновен. Ще изсвирвам на дудук - " Лаленце се люля ". Изпълнението е с дудук, гъдулка и китара. Защото нямаме тамбура ", описа Алехо Хоркера.
Успяха да вдигнат на крайници публиката си, изтръгнаха от екипажа и антарктиците екстаз и удивление. И довечера ги беляза.
" Беше като от различен свят. Невероятно възприятие да знаеш, че хората, които те гледат, схващат това, което правиш ", вълнува се Донна Генова.
" Всеки един артист и танцьор в този момент усеща по-силно техните български корени ", безапелационна е Ерика Пералес.
Дълго ще пазят тези срещи в душите си, тъй като знаят със сърцата си – България не ги е не запомнила.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Минал е няколко пъти около тях в антарктическата си задача. Разбираемо неспокойствие за българите в Комодоро Ривадавия, които одобряват антарктическия ни транспортен съд като България, която са скътали в най-дълбоките гънки на съзнанието си.
" Щом се научихме, че има един български транспортен съд, забавно ще бъде, в случай че може да спре, да се отбие мъничко. То не стана първата година, а щом успяхме да може да спре, за нас е огромно благополучие и множеството още по-щастливи, тъй като видяхме огромната наслада на целия екипаж ", сподели Ценка Генова – ръководител на сдружение “Св. Св. Кирил и Методий ”, Комодоро Ривадавия.
Българският транспортен съд е събитие за целия град. Посреща го управата на региона, кмета на града, всички значими институции на Комодоро Ривадавия провеждат срещи с българския екипаж, антарктиците и нашия дипломат в Аржентина. Подготвя се даже и съглашение за побратимяване с Бургас. Градът се развива около залежите от нефт, открит през 1907 година и българите, които бягат от войните и мизерията в България са били насочвани на там от аржентинските управляващи. Работата и животът им са били безпределно сложни, връщането съвсем невероятно. След толкоз години историята на първите тук е много избледняла, само че поразбуди спомените им.
" Разказвайте историите си, споделяйте ги, с децата, с внуците, оставете им следи, потърсете други. Историите са това, което ви държи крепко с горната земя ", сподели Мария Чернева.
" Последните години усещаме, сякаш България се е обърнала да ни види, май е забелязала, че ние съществуваме ", акцентира Ценка Генова.
Но те не могат да си разрешат да я не помнят. И пазят духа й с песните и хората на дедите си.
" Ние постоянно се опитваме да пазим българската просвета, да съхраним колкото е допустимо повече обичаи. Учим се, като гледаме видеа в Youtube ", показа Донна Генова.
" Всъщност е много мъчно, вършим носиите от фотоси в интернет. Например тези престилки – смъкнах тези шарки с фотошоп, с цел да ги изпринтирам в една фабрика. Защото ние нямаме такива тъкани ", акцентира Ерика Пералес.
" И най-специалното на тази носия е престилката, която всяко момиче е бродирало ръчно ", изяснява Донна Генова.
" В началото танцувахме с тези цървули, които си направихме сами. Виждате разликата с оригинала... Но правиха добра работа две години ", добави Ерика Пералес.
Но това, което същински изправи на крайници публиката, беше невероятното осъществяване на добруджанските песни.
" Нямахме кой да ни демонстрира, по тази причина избираме песни, които допират сърцата ни. Вярвам, че звукът на кабагайдите, гласът пътува през гората, през дърветата ", сподели Ерика Пералес.
" Учим се, като гледаме видеа в Youtube, само че преди няколко месеца с Ерика имахме опция да пътуваме до България и минахме няколко скъпи урока при експерти. Сега мечтаем за по-сериозно образование ", съобщи Донна Генова.
Алехо е третият в многогласово осъществяване. Няма български корени, само че споделя, че е обаян от българската музика и принадлежности.
" Първият ми дудук изпринтирах на 3Д принтер, по-късно намериме този – звукът му е необикновен. Ще изсвирвам на дудук - " Лаленце се люля ". Изпълнението е с дудук, гъдулка и китара. Защото нямаме тамбура ", описа Алехо Хоркера.
Успяха да вдигнат на крайници публиката си, изтръгнаха от екипажа и антарктиците екстаз и удивление. И довечера ги беляза.
" Беше като от различен свят. Невероятно възприятие да знаеш, че хората, които те гледат, схващат това, което правиш ", вълнува се Донна Генова.
" Всеки един артист и танцьор в този момент усеща по-силно техните български корени ", безапелационна е Ерика Пералес.
Дълго ще пазят тези срещи в душите си, тъй като знаят със сърцата си – България не ги е не запомнила.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ