10 любопитни факта за филма „Улицата на кошмарите“
Първоначално концепцията е просто да впечатлява и забавлява тълпата, само че стремежът към популярност и благосъстояние става причина представлението да се трансформира в средство за финансови измами, чиято цел са по-заможните поданици на града. 
Така Стантън попада в полезрението на брилянтната психиатърка доктор Лилит Ритър (Кейт Бланшет), която става съизвършител в най-големия му и рисков удар досега, чиято цел е безскрупулния фабрикант Езра Гриндел (Ричард Дженкинс). Това, което Стантън не осъзнава, е, че минава невидима граница и че ядосаш ли избрани хора, светът бързо се трансформира в тясно и враждебно място, а цената, която би трябвало да се заплати, е ужасяваща.
Поемаме по „ Улицата на кошмарите “ единствено в кината, а в дните до петък мъжкият портал © Мустак дава късмет на двама свои читатели да завоюват едноименния разказ от издателство „ Сиела “. Попълнете формата за регистрация, отговорете на въпроса до 10 часа на 28 януари и бъдете подготвени за премия. Успех!
Седмица след формалната премиера на кино лентата „ Улицата на кошмарите “ у нас поглеждаме зад кулисите на продукцията. Ето 10 любопитни обстоятелството за актьорите, сюжета и тайните елементи към лентата. А тук е прикрит и отговорът на въпроса…
1. „ Улицата на кошмарите “ на Гийермо дел Торо не е римейк на едноименния филм от 1947 година , а напълно нова акомодация на едноименния разказ на Уилям Линдзи Грешам.
2. Още преди повече от 25 години артистът Рон Пърлман, върл обожател на първата екранизация „ Улицата на кошмарите “ от 1947 година, стартира да убеждава Гийермо дел Торо да сътвори филм по романа на Грешам . Рон Пърлман взе участие в „ Улицата на кошмарите “ като Бруно – който има значима роля за героинята на Руни Мара, Моли.
3. По предпочитание на Гийермо дел Торо, подготвяйки се за ролята на Стантън Карлайл, Брадли Купър се научава да се боксира . Идеята е посредством езика на тялото артистът да внуши, че Стантън е имал принудително минало. 
4. Специално за кино лентата е основан същински карнавал с работещи атракции . За Дел Торо декорите в студио не биха могли да пресъздадат търсеното от него чувство – на странна и страховита хубост, контрапункт на мрака в морала на Стантън.
5. Голяма част от реквизита и миниатюрите във кино лентата са благосъстоятелност на Гийермо дел Торо .
6. Основна част от действието във втората половина на кино лентата се развива в офиса на доктор Лилит Ритър (Кейт Бланшет), където Стантън разкрива най-сложния си трик. Дизайнът на кабинета е въодушевен от един от най-ебмлематичните дизайни в архитектурата от късните 20 години на XX век – така наречен „ Weil-Worgelt ” кабинет, прочут интериорен дизайн на кабинет, планиран от нюйоркския офис на парижката компания Alavoine за неин първокласен клиент. Характеризиращ се със своите мебели от палисандрово и маслиново дърво, високите и нереални лакирани панели в жанр Арт Деко, дизайнерът на продукцията Taмара Девърел незабавно припознава идеалното място за доктор Ритър. Отличаващо се със своята неподправена грациозност, помещението я кара да се усеща навръх място, до момента в който лекува контузиите на своите пациенти.
7. Дел Торо основава сюжета на кино лентата в съдействие с Ким Морган – журналистка и кино критик, известна с любовта си към киноисторията. По случайност се оказва, че и двамата са огромни фенове на истинския разказ . Започвайки работата си по сюжета с първата стъпка – изследване на създателя на книгата Уилям Линдзи Грешам, те откриват, че персоналната история на създателя мощно прилича тази на героя Стантън Карлайл. Още от дете Грешам е като замаян от емблематичните панаири, провеждани на Кони Айлънд. Увлечение, което остава до края на живота му.
8. Музиката е извънредно значима част от креативния развой на Гийермо дел Торо. Винаги когато основава избран сюжет, той си основава специфичен музикален плейлист, до момента в който твори. Създавайки „ Формата на водата “, той употребява огромна част от този плейлист в саундтрака на кино лентата. Същото се случва и с „ Улицата на кошмарите “, където изборът на музика придава спомагателна дълбочина и темперамент на концепциите на сценаристите. 
9. За да пресъздаде характерния облик на Стантън Карлайл, Брадли Купър стартира от фундаментите. На първо място той се концентрира върху родното място на Стантън – Мисисипи . „ Като артист би трябвало да познаваш героя си в дълбочина и да знаеш по какъв начин е станал подобен, какъвто е. Защото, в случай че аз имам вяра в него, тогава и вие ще повярвате в мен “ , споделя Купър. „ Гийермо и аз прекарахме доста часове, обсъждайки героя и по този начин създадохме неговия облик, произхождащ от Кантон, Мисисипи. Това беше основата. След което, на база това, създадохме и метода му на говорене. Така съумях да усетя по какъв начин целият облик е към този момент там, в мен. “
10. За „ Улицата на кошмарите “ Дел Торо още веднъж се доверява на дизайнера на костюми Луис Секейра, с който работи от години, в това число и по „ Формата на водата “. За кино лентата са основани 242 костюма – от най-оръфаните, на общия служащ, до най-бляскавите; от най-кичозните, почтени за всеки карнавал, до необикновено блестящите вечерни тоалети, присъщи за 30-те години. Придържайки се към цялостния образ на кино лентата, той работи в два съществени и разнообразни палитри. „ В първата част, света на карнавала, всичко е в топли, земни цветове, което автоматизирано ни води назад в средата на 30-те години. Когато се преместваме в града, прекосяваме към по-студената и монохромна гама, навяваща за мода от по-висша класа “ , споделя дизайнерът.
