Майстори на злорадството
Добре че бяха тия две събития, та да ни отърват от скуката на знойния и празен откъм вести августовски уикенд - някакъв съветски уред се разрушил на Луната и подпийналата княгиня Калина чукнала автомобила, излизайки от паркинга на хотел " Боровец " (без жертви и щети).
" Това не са мумии, а царски особи - написа под някаква фотография будна жена. - Княгиня Калина и мъжо й, Китин Муньос. Княгинята се натряскала през вчерашния ден и се блъснала с колата сама ".
А пък един знаков български политик, политик от остарялата школа, демократ, европейски народен представител, десен мъдрец, изтъкан от цивилизовано почитание към всичко и всички, във връзка галактическия случай съобщи:
" ДОБРА НОВИНА (главните букви са си от него)
Руската станция " Луна-25 " се е разрушила при опит за прилуняване. Естествено, че ще се разбие щом е съветска. Пък и бе тръгнала да търси вода на Луната. Шантава работа. И водата ли се е свършила в Русия? Добре, че не се е пробвала да се приземи. Голяма пакост можеше да нанесе на хубавата ни земя ".
Какво ѝ е положителното на новината? Ако в апарата беше имало хора и те бяха починали, новината още по-хубава ли щеше да бъде? Или единствено в случай че бяха руснаци...
Целият интернет се извърши със злорадо кикотене. За мнозина денят се осмисли, мнозина видяха поле да разпрострат своята остроумие и духовитост.
Знам, знам, че ненавиждаме царя и руснаците и може би по този начин би трябвало. Но на Нургюл Салимова всеки може да ръкопляска и да вика " отлично " и дори и на него ще му викат " отлично ", задето е викал " отлично ". Номерът е, моралната заслуга е да проявиш състрадание (или най-малко безразличие) към някого, който мразиш, а не да го риташ с приятност, когато падне. Иначе какво те прави по-добър от него?
Злорадството е едно от най-грозните положения на душата. То е качество освен на злодея, само че на слабия и презрян изверг. Защото мощният изверг не е некадърен на милосърдие. Има два типа зложелателство: такова, което изпитваш вътрешно, само че въпреки всичко някакъв гласец ти споделя, че не е добре да го оставиш да избие на открито, и такова, което парадираш обществено, гордееш с него и очакваш аплодисменти. Второто е последната степен на моралното проваляне, тъй като в първия случай вършиш зло и осъзнаваш, че вършиш зло, злото е към момента на мястото си в твоята система и към момента се назовава с същинското си име - " зло ", до момента в който във втория случай се ласкаеш от заблудата, че вършиш положително, наричаш злото " положително " - това е окончателната победа на злото.
В последна сметка нали всички борби на индивида търсят опрощение. Те може да са за благосъстояние, за запаси, за власт, дори за оцеляване, само че постоянно търсят опрощение, постоянно всяка от страните желае да има вяра, че тя е положителната. Но до момента в който няма твърди, непрекъснати и справедливи критерии за положително и зло, в споровете няма положителни и неприятни, а единствено наши и ваши.
Нека не забравяме това, когато ни карат да заемем някаква или нечия страна. Колко е значимо да не го забравяме си проличава най-много по проведените старания да ни накарат да го забравим. Влиятелни водачи на публично мнение, интелектуалци, уважавани до такава степен, че да се трансфорат надали не в институции сами по себе си, ни внушава: " Не може да си безпристрастен. Да останеш безпристрастен значи да застанеш на страната на злото! ". И след това усърдно ти изясняват кое е положителното и кое е злото. От своя позиция, несъмнено, само че позиция, която си задължен да приемеш, в случай че искаш въобще да те броят за човек.
" Който не е с нас е срещу нас! ", споделяха болшевиките (вероятно и хунвейбините). Това може да го каже само Христос: " който не е с Мене е срещу Мене " (Мат. 12:30), само че комунистите са известни със своята рекламация принудително да наложат християнство без Христос. Има право да го каже единствено Христос, тъй като злото не е природа, а положение. Злото не е нищо повече от неявяване на положително. Така че който не е с положителното (Христос), който е отвън Него, естествено изпада в положение на зло. Който желае да бъдете " с него ", а не с Христос, на процедура желае да бъдете отвън положителното, т.е. в злото. Това е простата истина за огромно отегчение на атеистите и агностиците.
Да се радваш на непознатото злощастие, даже това да е нещастието на някого, който мразиш, е зло. Да мразиш този, който те ненавижда, е зло. По този метод, мразейки, и двамата попадате в един и същи тим - тима на злото. Затова идващия път, когато ехидно потриете ръчички при новината че е убит някой престъпник, се запитайте дали пък не е допустимо това да ви прави по-лоши и от него.
Светът няма да стане по-добър без подобряването на индивида. А отвръщането на злото със зло и на омразата с ненавист по никакъв начин не способства в тази посока. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
" Това не са мумии, а царски особи - написа под някаква фотография будна жена. - Княгиня Калина и мъжо й, Китин Муньос. Княгинята се натряскала през вчерашния ден и се блъснала с колата сама ".
А пък един знаков български политик, политик от остарялата школа, демократ, европейски народен представител, десен мъдрец, изтъкан от цивилизовано почитание към всичко и всички, във връзка галактическия случай съобщи:
" ДОБРА НОВИНА (главните букви са си от него)
Руската станция " Луна-25 " се е разрушила при опит за прилуняване. Естествено, че ще се разбие щом е съветска. Пък и бе тръгнала да търси вода на Луната. Шантава работа. И водата ли се е свършила в Русия? Добре, че не се е пробвала да се приземи. Голяма пакост можеше да нанесе на хубавата ни земя ".
Какво ѝ е положителното на новината? Ако в апарата беше имало хора и те бяха починали, новината още по-хубава ли щеше да бъде? Или единствено в случай че бяха руснаци...
Целият интернет се извърши със злорадо кикотене. За мнозина денят се осмисли, мнозина видяха поле да разпрострат своята остроумие и духовитост.
Знам, знам, че ненавиждаме царя и руснаците и може би по този начин би трябвало. Но на Нургюл Салимова всеки може да ръкопляска и да вика " отлично " и дори и на него ще му викат " отлично ", задето е викал " отлично ". Номерът е, моралната заслуга е да проявиш състрадание (или най-малко безразличие) към някого, който мразиш, а не да го риташ с приятност, когато падне. Иначе какво те прави по-добър от него?
Злорадството е едно от най-грозните положения на душата. То е качество освен на злодея, само че на слабия и презрян изверг. Защото мощният изверг не е некадърен на милосърдие. Има два типа зложелателство: такова, което изпитваш вътрешно, само че въпреки всичко някакъв гласец ти споделя, че не е добре да го оставиш да избие на открито, и такова, което парадираш обществено, гордееш с него и очакваш аплодисменти. Второто е последната степен на моралното проваляне, тъй като в първия случай вършиш зло и осъзнаваш, че вършиш зло, злото е към момента на мястото си в твоята система и към момента се назовава с същинското си име - " зло ", до момента в който във втория случай се ласкаеш от заблудата, че вършиш положително, наричаш злото " положително " - това е окончателната победа на злото.
В последна сметка нали всички борби на индивида търсят опрощение. Те може да са за благосъстояние, за запаси, за власт, дори за оцеляване, само че постоянно търсят опрощение, постоянно всяка от страните желае да има вяра, че тя е положителната. Но до момента в който няма твърди, непрекъснати и справедливи критерии за положително и зло, в споровете няма положителни и неприятни, а единствено наши и ваши.
Нека не забравяме това, когато ни карат да заемем някаква или нечия страна. Колко е значимо да не го забравяме си проличава най-много по проведените старания да ни накарат да го забравим. Влиятелни водачи на публично мнение, интелектуалци, уважавани до такава степен, че да се трансфорат надали не в институции сами по себе си, ни внушава: " Не може да си безпристрастен. Да останеш безпристрастен значи да застанеш на страната на злото! ". И след това усърдно ти изясняват кое е положителното и кое е злото. От своя позиция, несъмнено, само че позиция, която си задължен да приемеш, в случай че искаш въобще да те броят за човек.
" Който не е с нас е срещу нас! ", споделяха болшевиките (вероятно и хунвейбините). Това може да го каже само Христос: " който не е с Мене е срещу Мене " (Мат. 12:30), само че комунистите са известни със своята рекламация принудително да наложат християнство без Христос. Има право да го каже единствено Христос, тъй като злото не е природа, а положение. Злото не е нищо повече от неявяване на положително. Така че който не е с положителното (Христос), който е отвън Него, естествено изпада в положение на зло. Който желае да бъдете " с него ", а не с Христос, на процедура желае да бъдете отвън положителното, т.е. в злото. Това е простата истина за огромно отегчение на атеистите и агностиците.
Да се радваш на непознатото злощастие, даже това да е нещастието на някого, който мразиш, е зло. Да мразиш този, който те ненавижда, е зло. По този метод, мразейки, и двамата попадате в един и същи тим - тима на злото. Затова идващия път, когато ехидно потриете ръчички при новината че е убит някой престъпник, се запитайте дали пък не е допустимо това да ви прави по-лоши и от него.
Светът няма да стане по-добър без подобряването на индивида. А отвръщането на злото със зло и на омразата с ненавист по никакъв начин не способства в тази посока. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ