Зеленият преход заплашва оцеляването на 30% от популациите на примати в Африка
Добивът на ресурсите, нужни за електрическите автомобили, смарт телефоните и високите технологии, заплашват местообитанията на маймуните
Минното дело в Африка заплашва оцеляването на 30% от популацията на приматите. Това откриха откриватели от немския Център за интегративни проучвания на биоразнообразието (iDiv), Университета " Мартин Лутер " в Хале-Витенберг (MLU) и природозащитната организация с нестопанска цел Re:wild, заяви iDiv, представена от Българска телеграфна агенция.
Техните резултати са оповестени в списание " Сайънс адвансис " (Science Advances).
За първи път интернационален екип от учени систематично изследва въздействието на добива на естествени запаси върху местообитанията на африкански горили, шимпанзета и бонобо. Те стигат до заключението, че оцеляването на повече от 180 хиляди индивида е заплашен от рандеман на потребни изкопаеми. Това е към една трета от популацията им.
" Учените изследваха изискванията на огромен брой мини, ситуирани в 17 разнообразни страни в Африка. Анализът сподели, че доста от тези обекти и обвързваните с тях буферни зони са ситуирани покрай най-населените местообитания на шимпанзета, горили и бонобо в Либерия, Сиера Леоне, Мали и Гвинея ", написа в отчета.
До този извод стигат група еколози и приматолози, ръководени от Джесика Юнкер, откривател от университета " Мартин Лутър " в Хале. Те учат по какъв начин добивът на боксит, кобалтова руда и други минерали в тропическите и екваториалните африкански страни въздейства върху положението на локалните популации на шимпанзета и бонобо.
Учените проучват сателитни изображения на региона, получени преди и след построяването на мини и други минни предприятия. Също по този начин изследват по какъв начин се трансформира положението на природата в зони с диаметър 10 и 50 километра от мината. Сравняват тези данни с местообитанията на трите типа човекоподобни маймуни в разнообразни райони на Западна, Централна и Източна Африка.
Оказа се, че местообитанията на примати и минното дело се припокриват доста, вследствие на което добивът на запаси заплашва живота на към 30% от популациите на маймуните. Този проблем е изключително изострен в Гвинея, където добивът на естествени запаси се отразява отрицателно на живота на 83% от локалните популации на шимпанзета, към 23 хиляди индивида. В същото време най-засегнати от маймуните са от централните региони на Африка, където към 135 хиляди индивида от шимпанзета, бонобо и горили живеят рисково покрай мините.
" Минодобивните компании би трябвало да насочат напъните си към минимизиране на въздействието на своите действия върху човекоподобните маймуни и да прибягват до потреблението на разнообразни механизми за компенсиране на вредите върху биоразнообразието. Това би трябвало да се съблюдава при осъществяване на минни изследвания. Те се вършат извънредно рядко заради неприятното равнище на законова регулация ", обобщава откривател в екологична организация.
Минното дело в Африка заплашва оцеляването на 30% от популацията на приматите. Това откриха откриватели от немския Център за интегративни проучвания на биоразнообразието (iDiv), Университета " Мартин Лутер " в Хале-Витенберг (MLU) и природозащитната организация с нестопанска цел Re:wild, заяви iDiv, представена от Българска телеграфна агенция.
Техните резултати са оповестени в списание " Сайънс адвансис " (Science Advances).
За първи път интернационален екип от учени систематично изследва въздействието на добива на естествени запаси върху местообитанията на африкански горили, шимпанзета и бонобо. Те стигат до заключението, че оцеляването на повече от 180 хиляди индивида е заплашен от рандеман на потребни изкопаеми. Това е към една трета от популацията им.
" Учените изследваха изискванията на огромен брой мини, ситуирани в 17 разнообразни страни в Африка. Анализът сподели, че доста от тези обекти и обвързваните с тях буферни зони са ситуирани покрай най-населените местообитания на шимпанзета, горили и бонобо в Либерия, Сиера Леоне, Мали и Гвинея ", написа в отчета.
До този извод стигат група еколози и приматолози, ръководени от Джесика Юнкер, откривател от университета " Мартин Лутър " в Хале. Те учат по какъв начин добивът на боксит, кобалтова руда и други минерали в тропическите и екваториалните африкански страни въздейства върху положението на локалните популации на шимпанзета и бонобо.
Учените проучват сателитни изображения на региона, получени преди и след построяването на мини и други минни предприятия. Също по този начин изследват по какъв начин се трансформира положението на природата в зони с диаметър 10 и 50 километра от мината. Сравняват тези данни с местообитанията на трите типа човекоподобни маймуни в разнообразни райони на Западна, Централна и Източна Африка.
Оказа се, че местообитанията на примати и минното дело се припокриват доста, вследствие на което добивът на запаси заплашва живота на към 30% от популациите на маймуните. Този проблем е изключително изострен в Гвинея, където добивът на естествени запаси се отразява отрицателно на живота на 83% от локалните популации на шимпанзета, към 23 хиляди индивида. В същото време най-засегнати от маймуните са от централните региони на Африка, където към 135 хиляди индивида от шимпанзета, бонобо и горили живеят рисково покрай мините.
" Минодобивните компании би трябвало да насочат напъните си към минимизиране на въздействието на своите действия върху човекоподобните маймуни и да прибягват до потреблението на разнообразни механизми за компенсиране на вредите върху биоразнообразието. Това би трябвало да се съблюдава при осъществяване на минни изследвания. Те се вършат извънредно рядко заради неприятното равнище на законова регулация ", обобщава откривател в екологична организация.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ