Джон Миършаймър: Как да разберем дали една държава се държи рационално?
Доайенът на реалистката външна политика приказва с Анатол Ливен за новата си книга „ Как страните мислят: Рационалността на външната политика “ на неотдавнашно събитие на Института Куинси.
Анатол Ливен: Добро утро на всички. Аз съм Анатол Ливен, шеф на програмата за Евразия в Института за отговорно държавно изкуство " Куинси ". За мен е голяма чест през днешния ден да показва професор Джон Миършаймър от Чикагския университет, където той преподава от 1982 година Той нормално се счита за един от най-големите мислители в областта на интернационалните връзки през последния половин век, както и един от доста най-великите мислители от реалистката традиция, от, добре... откогато тя се появи.
Той е създател на класическата творба „ Трагедията на политиката на великите сили “. Днес ще обсъдим последната му книга, написана в съавторство със Себастиан Росато, " Как страните мислят: Рационалността на външната политика " – забавно заглавие, защото, мисля, и двамата постоянно сме считали, че редица скорошни външнополитически решения са били надълбоко ирационални. Както и да е, Джон, с цел да стартира в този момент, ще те помоля да опишеш в резюме главната теза на тази книга.
Джон Миършаймър : Ами това, което се случи тук, Анатол, е, че преди няколко години Себастиан и аз разговаряхме и бяхме много комплицирани от обстоятелството, че имаше този възходящ консенсус в университетския свят и даже в света на политиката, че е по-вероятно страните да бъдат ирационални или нерационални, в сравнение с да бъдат рационални. И смятахме, че това е много тревожно изобретение, освен тъй като виждахме, че интуитивно е неправилно, само че и тъй като съвсем всички основни теории в интернационалните връзки се основават на догатката за рационалния артист и това би ги изхвърлило на бунището на историята, в случай че страните не бяха рационални.
И също така, по какъв начин политиците могат да вършат политика, в случай че всички положения в системата или множеството от положенията в системата са ирационални през множеството време? Затова взехме решение да проучим въпроса. Това, което трябваше да създадем, беше да измислим определение за рационалност.
Дефиницията, която измислихме за рационалността, е формулировка от две елементи. Първата част се концентрира върху индивида, а втората част се концентрира върху колектива, защото в една страна има шепа човеци, които вземат участие във вземането на решения, тъй че би трябвало да обедините решенията или гледните точки на обособените политици.
Както и да е, фокусирайки се върху индивида: главният ни мотив е, че всички ние сме теоретични човешки същества. Ние назоваваме това Homo theoreticus. Нашият главен мотив е, че с цел да разберем света към нас и да можем да вземаме решения, което е същността на рационалността, се нуждаем от теории. Въпросът е дали теориите, които тези политици употребяват, са достоверни теории или не. Това е главният аршин на самостоятелно равнище.
Така че ние твърдим, че в случай че видите субект или група лица да вършат политика, която се основава на достоверна доктрина, това е рационално. Но това е единствено част от нашия мотив. Втората част от нашия мотив е, че другите лица, участващи в процеса на основаване на политика, би трябвало да работят дружно по групов метод, с цел да произведат рационално решение.
И това включва, разбирате ли, безконтролен и свободен спор сред съответните политици. Така че, в случай че имате този тип свободен спор с отворен завършек на групово равнище и излезете с политика, която се основава на достоверна доктрина за това по какъв начин работи светът, тогава вие сте разумен в нашата история.
Анатол Ливен: Книгата приказва за разумен развой на правене на политика, учреден на достоверни теории. Но в случай че има нещо надълбоко неправилно в главната цел, може ли процесът на основаване на политика да бъде разказан като изцяло разумен? Как се съвместява рационалността на процеса с задачите и тяхната рационалност или неналичието на такава?
Джон Миършаймър : Литературата за рационалността е съвсем извънредно за процеса на взимане на решения и съвсем няма какво да се каже за задачите. Основната логичност тук е, че в случай че не оцелееш, не можеш да преследваш тези други цели...
Оцеляването би трябвало да бъде цел номер едно, страните могат да имат всевъзможни цели, които са надълбоко аморални или неетични. Но това не значи, че са ирационални. Не можете да измерите рационалността, не можете да определите дали обещано положение е рационално или не, като погледнете резултатите - има съвсем всеобщо единодушие по този въпрос и в литературата.
Гледаш процеса. Въпросът е дали елитът, който прави политиката, има рационална политика, учредена на нашата надеждна доктрина, и дали са работили групово по метод, който предизвиква безконтролен спор за основаване на тази политика?
И в случай че отговорът е да, това е разумен развой на правене на политика. Така че значим е процесът, а не резултатите. И това в действителност е процесът, а не толкоз задачите, с изключение на оцеляването.
Анатол Ливен: Тук има забавно напрежение сред оцеляването на една страна – което съм изцяло склонен с вас би трябвало да е главната цел на всяка страна – и оцеляването на една империя. Но това в действителност не е правилно за Съединените щати.
Докато Мексико е едва и Канада е другар, няма екзистенциална опасност за Съединените щати от други сили. Съществува, несъмнено, екзистенциална опасност за американската световна надмощие. Но може ли това да се дефинира като интерес на американската страна?
Джон Миършаймър : Въпросът дали Съединените щати или която и да е друга велика мощ би трябвало да се уголемява или не, би трябвало ли да преследва районна надмощие или да преследва световна надмощие, всичко е въпрос на това дали тази страна има или не правдоподобна доктрина, която поддържа тази политика.
Добър образец за това е разширението на НАТО. Аз съм реалист и през цялото време мислех, че разширението на НАТО ще докара до пъклен доста проблеми. И в последна сметка го направи. Тогава ще кажа ли, че разширението на НАТО е ирационално или нерационално? Не съм го казвал, и за какво няма да го кажа? Защото разширението на НАТО се основаваше на шепа правдоподобни теории.
Разширяването на НАТО се основаваше на Трите огромни демократични теории - доктрина за демократичния мир, доктрина за икономическата причинност и демократичен институционализъм. Тези три демократични теории са необятно признати в университетския свят. Те не се смятат за недостоверни или глупави теории.
Така че мисля, че политиката на разширение на НАТО беше рационална в смисъл, че се основаваше на достоверни теории. Но тогава също смятах, че е неправилно, и имам вяра, че бях прав. Но всичко това единствено акцентира, че има разнообразни теории, които водят до разнообразни политически наставления.
Анатол Ливен: Така че, когато става въпрос за разширението на НАТО, вие, мисля, също бихте се съгласили, че по същия принцип решението на съветския истаблишмънт да реагира доста мощно против разширението на НАТО към Украйна и Грузия също беше рационално, като се имат поради предпоставките, на които те базираха своята политика.
Джон Миършаймър : О, не ще и дума. Започваме книгата, като приказваме за Путин и беше всекидневно, сигурно след 24 февруари 2022 година, да се акцентира аргументът, че Путин е бил несъизмерим и е било цялостна полуда да нахлуе в Украйна. Мисля, че това въобще не е по този начин. Искам да кажа, че Путин се постара много, с цел да ни каже, че разширението на НАТО е недопустимо: той се опита да реши казуса по изкусен път, ние отказахме. И това, което той дейно направи през февруари 2022 година, е, че стартира превантивна война.
И към момента сме в разгара на тази ужасна война, само че аз имам вяра, че той явно е бил разумен във връзка с личното си мислене за навлизане в Украйна и мисля, че има малко доказателства (нямаме доста доказателства в този миг точка), което демонстрира, че той се е съветвал с други в процеса на взимане на решение. Така че мисля, че това е рационална политика.
Но както добре знаете, Съединените щати, постоянно когато си имат работа с съперник, имат мощна податливост да настояват, че този човек е несъизмерим или вманиачен, без значение дали е Саддам Хюсеин или Владимир Путин.
Но факт е, че когато си имате работа с някой като Владимир Путин, мисля, че си имате работа с първокачествен стратегически мъдрец. Не е нужно да харесвате това, което прави, само че той не е простак и имам вяра, че политиката, която следваше през февруари 2022 година, може елементарно да бъде обяснена на основата на разумен артист.
Анатол Ливен: Как въпросът за незнанието и неуспеха на разузнаването е обвързван с рационалността на процеса на взимане на решения?
Джон Миършаймър : Живеем в свят на неустановеност, огромна неустановеност, без значение дали сте Владимир Путин, Джордж У. Буш, Барак Обама, Джо Байдън, каквото и да е, ние живеем в свят на неустановеност.
И всякога, когато предприемете огромен ход в интернационалната политика, е мъчно да сте сигурни какъв ще бъде крайният резултат. Ето за какво не можете да приравните рационалността без резултатите: тъй като живеем в нерешителен свят. И от време на време нещата просто не се получават по метода, по който сте очаквали, не тъй като сте глупави, а тъй като светът е доста комплициран.
Анатол Ливън: За да преминем към въпросите на [публиката], имаме въпрос по отношение на груповото мислене при вземането на решения, нещо, което е доста явно във Вашингтон, окръг Колумбия.
Бен Роудс измисли този термин, „ петното “, във връзка с избрана степен на повсеместност групово мислене. Какво ще стане, в случай че имате обстановка, в която целият уред дава един набор от препоръки, основани на теория, което е просто неверно?
Джон Миършаймър: Открихме, че има три общи модела във връзка с това по какъв начин политиците взаимодействат между тях „ вътре в стаята “. Първият модел е, че няма единодушие сред политиците. И все пак, след разискване на въпроса, те реализират единодушие.
Вторият модел е, че в началото няма единодушие сред политиците и те в никакъв случай не реализират единодушие. И този, който взема решение дефинитивно, суверенът, в действителност би трябвало да вземе решение. И тогава третият случай, за който говорите, е мястото, където получавате консенсус през цялото време.
Въпросът, който се пробвам да отбележа тук, е, че не във всеки случай, само че в съвсем всички случаи или множеството от случаите, които разгледахме, това, което виждате е, че политиците са доста съществени и дали са съгласни или не, зависи по съответния случай.
Анатол Ливен: Имаме въпрос, който знам, че сте засегнали в книгата: въздействието върху вашата работа на Даниел Канеман, неговите проучвания: " Мислене, бързо и постепенно ". Бихте ли описали връзката сред вашата работа и тази на професор Канеман?
Джон Миършаймър: Даниел Канеман е нещо като интелектуален татко на школата на политическата логика на психиката. Неговият главен мотив, който доста политолози - или, казано малко по-различно, доста теоретици на интернационалните връзки употребяват, е изказванието, че политиците употребяват евристика, с цел да вземат решения, или от време на време аргументът е, че те употребяват аналогии като мюнхенската прилика.
С други думи, аргументът е, че лицата, вземащи решения, разполагат с опростяващите механизми в главите си, тези евристики, тези на практика правила, тези елементарни аналогии и това е, на което те разчитат, с цел да вземат решения при рецесии или за задачите на формулирането на огромна тактика. Нашият мотив е, че не можете да намерите никакви доказателства за това в нито един от случаите, които разгледахме.
Анатол Ливен: Така че, с други думи, безкрайните безкрайни препратки към Мюнхен и успокояването, което човек чете в медиите, и в речите на политиците, а от време на време и в речите на президента, че това е главно единствено за публично ползване, то е за масите, в действителност ли не засягат метода, по който те самите мислят?
Джон Миършаймър: Мисля, че това е правилно. Международната политика е смъртоносно сериозна работа; всички разбираме, че залозите тук са извънредно високи.
Бихте ли очаквали в такава обстановка, че хората ще употребяват или политиците ще употребяват елементарни правила или елементарни аналогии? Не мисля, че това има смисъл. И мисля, че когато погледнете доказателствата, тезата ми става ясна.
Анатол Ливен: Има въпрос по отношение на вашето отношение към въпроса за Тайван и американските задължения към Тайван и статута на Тайван. Някои хора считат, че има противоречие сред позициите, които сте заели във връзка с политиката на Съединени американски щати по отношение на Русия и политиката на Съединени американски щати по отношение на Китай. Можете ли да обясните вашите противоположни възгледи по тези въпроси?
Джон Миършаймър: Мисля, че от американска позиция това, което не желаете, е никоя друга велика мощ в света да не стане районен хегемон, не желаете имперска Германия или нацистка Германия да преобладават в Европа, не желаете Имперска Япония да господства в Азия, а и вие не желаете Съветският съюз да господства нито в Европа, нито в Азия.
И считам, че няма опция Русия да бъде районен хегемон в Европа. И затова мисля, че Съединените щати би трябвало да имат положителни връзки с Русия. Мисля, че въобще няма стратегически смисъл да се води борба с Русия.
Мисля, че Китай, въпреки това, в този миг е равносилен конкурент; той е доста по-мощна страна от Русия и съставлява опасност за доминация в Азия. Мисля, че е в американски интерес да не позволим на Китай да господства в Азия.
Анатол Ливен: Има един въпрос, който следва много естествено по отношение на въздействието на нуклеарните оръжия върху вземането на решения и изчисленията на рационалността. Защото с други думи, в случай че се огледа фундаменталният въпрос за оцеляването на страната, какъв брой огромен е рискът от заличаване, т.е. същинско заличаване, тотално заличаване, на страната и обществото? Разумно ли е да отстъпваме в името на по-широка идея за сигурност?
Джон Миършаймър: Мисля, че в случай че Съединените щати или НАТО като цяло се намесят в Украйна и ние на Запад стартираме да натискаме и руснаците са в обстановка, в която наподобява, че ще бъдат победени в Украйна, аз имам вяра, че ще употребяват нуклеарни оръжия. Така че аз съм твърдо срещу навлизането на НАТО в Украйна, мисля, че това е рецепта за злополука.
Мисля, че когато мислите за следствията от нуклеарна война, тя в действителност, казано жестоко, ви плаши до гибел. И както постоянно наблягам, когато приказвам за тези проблеми, за благополучие в никакъв случай не сме имали нуклеарна война. И крайният резултат е, че не знаем доста за нуклеарната ескалация.
Що се отнася до Китай, мисля, знаете, че заплахите са там, както и в Украйна. Мисля, че е допустимо да имате война за Южнокитайско море, може да имате война за Тайван. Мисля, че тази война съвсем сигурно ще стартира като стандартна война, мъчно ми е да си показва, че китайците или американците употребяват нуклеарни оръжия в началото в спор сред двете страни.
Но в случай че избухне стандартна война и едната страна губи, желая да кажа, в случай че китайците губят и тази война се води тъкмо до техния бряг и американците ударят китайския континент, считам ли, че опцията за нуклеарната ескалация би била действителна? Със сигурност. Ще дремя ли добре през нощта, знаейки, че тези опасности съществуват? Абсолютно не. И това единствено акцентира за мен какъв брой рискова работа са интернационалните връзки и за какво е толкоз значимо политиците да се държат по разумен метод.
Превод: СМ
Източник: The American Conservative
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед43643Проф. Людмил Георгиев: Европейски Съюз няма късмет исторически да оцелее в каквато и да е конфигурацияАлтернативен Поглед24475Проф. Людмил Георгиев: Декларацията за принуда против проф. Дарина Григорова се оказа, че даже не е гласувана от Апелативен съд на СУАлтернативен Поглед12271Д-р Мими Виткова: Свалят до 28 кожи от гърба на онкоболните в България с цените за лекарстваАлтернативен Поглед98910Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоАлтернативен Поглед364747Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед364747Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед250098Доц. Григор Сарийски: Сценарият за Европа е криза! България е с най-дълбок срив в индустриалното производствоАлтернативен Поглед223566Доц. Мангъров, Р.Петков: Пандемията " Х " е едно чучело, което се размахва от Световния стопански форумАлтернативен Поглед98910Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоКоментарен Поглед92411Д-р Румен Петков: Истината е шокираща! Съединени американски щати се опасяват от Тагарев, ето за какво.... Източник: pogled.info
Анатол Ливен: Добро утро на всички. Аз съм Анатол Ливен, шеф на програмата за Евразия в Института за отговорно държавно изкуство " Куинси ". За мен е голяма чест през днешния ден да показва професор Джон Миършаймър от Чикагския университет, където той преподава от 1982 година Той нормално се счита за един от най-големите мислители в областта на интернационалните връзки през последния половин век, както и един от доста най-великите мислители от реалистката традиция, от, добре... откогато тя се появи.
Той е създател на класическата творба „ Трагедията на политиката на великите сили “. Днес ще обсъдим последната му книга, написана в съавторство със Себастиан Росато, " Как страните мислят: Рационалността на външната политика " – забавно заглавие, защото, мисля, и двамата постоянно сме считали, че редица скорошни външнополитически решения са били надълбоко ирационални. Както и да е, Джон, с цел да стартира в този момент, ще те помоля да опишеш в резюме главната теза на тази книга.
Джон Миършаймър : Ами това, което се случи тук, Анатол, е, че преди няколко години Себастиан и аз разговаряхме и бяхме много комплицирани от обстоятелството, че имаше този възходящ консенсус в университетския свят и даже в света на политиката, че е по-вероятно страните да бъдат ирационални или нерационални, в сравнение с да бъдат рационални. И смятахме, че това е много тревожно изобретение, освен тъй като виждахме, че интуитивно е неправилно, само че и тъй като съвсем всички основни теории в интернационалните връзки се основават на догатката за рационалния артист и това би ги изхвърлило на бунището на историята, в случай че страните не бяха рационални.
И също така, по какъв начин политиците могат да вършат политика, в случай че всички положения в системата или множеството от положенията в системата са ирационални през множеството време? Затова взехме решение да проучим въпроса. Това, което трябваше да създадем, беше да измислим определение за рационалност.
Дефиницията, която измислихме за рационалността, е формулировка от две елементи. Първата част се концентрира върху индивида, а втората част се концентрира върху колектива, защото в една страна има шепа човеци, които вземат участие във вземането на решения, тъй че би трябвало да обедините решенията или гледните точки на обособените политици.
Както и да е, фокусирайки се върху индивида: главният ни мотив е, че всички ние сме теоретични човешки същества. Ние назоваваме това Homo theoreticus. Нашият главен мотив е, че с цел да разберем света към нас и да можем да вземаме решения, което е същността на рационалността, се нуждаем от теории. Въпросът е дали теориите, които тези политици употребяват, са достоверни теории или не. Това е главният аршин на самостоятелно равнище.
Така че ние твърдим, че в случай че видите субект или група лица да вършат политика, която се основава на достоверна доктрина, това е рационално. Но това е единствено част от нашия мотив. Втората част от нашия мотив е, че другите лица, участващи в процеса на основаване на политика, би трябвало да работят дружно по групов метод, с цел да произведат рационално решение.
И това включва, разбирате ли, безконтролен и свободен спор сред съответните политици. Така че, в случай че имате този тип свободен спор с отворен завършек на групово равнище и излезете с политика, която се основава на достоверна доктрина за това по какъв начин работи светът, тогава вие сте разумен в нашата история.
Анатол Ливен: Книгата приказва за разумен развой на правене на политика, учреден на достоверни теории. Но в случай че има нещо надълбоко неправилно в главната цел, може ли процесът на основаване на политика да бъде разказан като изцяло разумен? Как се съвместява рационалността на процеса с задачите и тяхната рационалност или неналичието на такава?
Джон Миършаймър : Литературата за рационалността е съвсем извънредно за процеса на взимане на решения и съвсем няма какво да се каже за задачите. Основната логичност тук е, че в случай че не оцелееш, не можеш да преследваш тези други цели...
Оцеляването би трябвало да бъде цел номер едно, страните могат да имат всевъзможни цели, които са надълбоко аморални или неетични. Но това не значи, че са ирационални. Не можете да измерите рационалността, не можете да определите дали обещано положение е рационално или не, като погледнете резултатите - има съвсем всеобщо единодушие по този въпрос и в литературата.
Гледаш процеса. Въпросът е дали елитът, който прави политиката, има рационална политика, учредена на нашата надеждна доктрина, и дали са работили групово по метод, който предизвиква безконтролен спор за основаване на тази политика?
И в случай че отговорът е да, това е разумен развой на правене на политика. Така че значим е процесът, а не резултатите. И това в действителност е процесът, а не толкоз задачите, с изключение на оцеляването.
Анатол Ливен: Тук има забавно напрежение сред оцеляването на една страна – което съм изцяло склонен с вас би трябвало да е главната цел на всяка страна – и оцеляването на една империя. Но това в действителност не е правилно за Съединените щати.
Докато Мексико е едва и Канада е другар, няма екзистенциална опасност за Съединените щати от други сили. Съществува, несъмнено, екзистенциална опасност за американската световна надмощие. Но може ли това да се дефинира като интерес на американската страна?
Джон Миършаймър : Въпросът дали Съединените щати или която и да е друга велика мощ би трябвало да се уголемява или не, би трябвало ли да преследва районна надмощие или да преследва световна надмощие, всичко е въпрос на това дали тази страна има или не правдоподобна доктрина, която поддържа тази политика.
Добър образец за това е разширението на НАТО. Аз съм реалист и през цялото време мислех, че разширението на НАТО ще докара до пъклен доста проблеми. И в последна сметка го направи. Тогава ще кажа ли, че разширението на НАТО е ирационално или нерационално? Не съм го казвал, и за какво няма да го кажа? Защото разширението на НАТО се основаваше на шепа правдоподобни теории.
Разширяването на НАТО се основаваше на Трите огромни демократични теории - доктрина за демократичния мир, доктрина за икономическата причинност и демократичен институционализъм. Тези три демократични теории са необятно признати в университетския свят. Те не се смятат за недостоверни или глупави теории.
Така че мисля, че политиката на разширение на НАТО беше рационална в смисъл, че се основаваше на достоверни теории. Но тогава също смятах, че е неправилно, и имам вяра, че бях прав. Но всичко това единствено акцентира, че има разнообразни теории, които водят до разнообразни политически наставления.
Анатол Ливен: Така че, когато става въпрос за разширението на НАТО, вие, мисля, също бихте се съгласили, че по същия принцип решението на съветския истаблишмънт да реагира доста мощно против разширението на НАТО към Украйна и Грузия също беше рационално, като се имат поради предпоставките, на които те базираха своята политика.
Джон Миършаймър : О, не ще и дума. Започваме книгата, като приказваме за Путин и беше всекидневно, сигурно след 24 февруари 2022 година, да се акцентира аргументът, че Путин е бил несъизмерим и е било цялостна полуда да нахлуе в Украйна. Мисля, че това въобще не е по този начин. Искам да кажа, че Путин се постара много, с цел да ни каже, че разширението на НАТО е недопустимо: той се опита да реши казуса по изкусен път, ние отказахме. И това, което той дейно направи през февруари 2022 година, е, че стартира превантивна война.
И към момента сме в разгара на тази ужасна война, само че аз имам вяра, че той явно е бил разумен във връзка с личното си мислене за навлизане в Украйна и мисля, че има малко доказателства (нямаме доста доказателства в този миг точка), което демонстрира, че той се е съветвал с други в процеса на взимане на решение. Така че мисля, че това е рационална политика.
Но както добре знаете, Съединените щати, постоянно когато си имат работа с съперник, имат мощна податливост да настояват, че този човек е несъизмерим или вманиачен, без значение дали е Саддам Хюсеин или Владимир Путин.
Но факт е, че когато си имате работа с някой като Владимир Путин, мисля, че си имате работа с първокачествен стратегически мъдрец. Не е нужно да харесвате това, което прави, само че той не е простак и имам вяра, че политиката, която следваше през февруари 2022 година, може елементарно да бъде обяснена на основата на разумен артист.
Анатол Ливен: Как въпросът за незнанието и неуспеха на разузнаването е обвързван с рационалността на процеса на взимане на решения?
Джон Миършаймър : Живеем в свят на неустановеност, огромна неустановеност, без значение дали сте Владимир Путин, Джордж У. Буш, Барак Обама, Джо Байдън, каквото и да е, ние живеем в свят на неустановеност.
И всякога, когато предприемете огромен ход в интернационалната политика, е мъчно да сте сигурни какъв ще бъде крайният резултат. Ето за какво не можете да приравните рационалността без резултатите: тъй като живеем в нерешителен свят. И от време на време нещата просто не се получават по метода, по който сте очаквали, не тъй като сте глупави, а тъй като светът е доста комплициран.
Анатол Ливън: За да преминем към въпросите на [публиката], имаме въпрос по отношение на груповото мислене при вземането на решения, нещо, което е доста явно във Вашингтон, окръг Колумбия.
Бен Роудс измисли този термин, „ петното “, във връзка с избрана степен на повсеместност групово мислене. Какво ще стане, в случай че имате обстановка, в която целият уред дава един набор от препоръки, основани на теория, което е просто неверно?
Джон Миършаймър: Открихме, че има три общи модела във връзка с това по какъв начин политиците взаимодействат между тях „ вътре в стаята “. Първият модел е, че няма единодушие сред политиците. И все пак, след разискване на въпроса, те реализират единодушие.
Вторият модел е, че в началото няма единодушие сред политиците и те в никакъв случай не реализират единодушие. И този, който взема решение дефинитивно, суверенът, в действителност би трябвало да вземе решение. И тогава третият случай, за който говорите, е мястото, където получавате консенсус през цялото време.
Въпросът, който се пробвам да отбележа тук, е, че не във всеки случай, само че в съвсем всички случаи или множеството от случаите, които разгледахме, това, което виждате е, че политиците са доста съществени и дали са съгласни или не, зависи по съответния случай.
Анатол Ливен: Имаме въпрос, който знам, че сте засегнали в книгата: въздействието върху вашата работа на Даниел Канеман, неговите проучвания: " Мислене, бързо и постепенно ". Бихте ли описали връзката сред вашата работа и тази на професор Канеман?
Джон Миършаймър: Даниел Канеман е нещо като интелектуален татко на школата на политическата логика на психиката. Неговият главен мотив, който доста политолози - или, казано малко по-различно, доста теоретици на интернационалните връзки употребяват, е изказванието, че политиците употребяват евристика, с цел да вземат решения, или от време на време аргументът е, че те употребяват аналогии като мюнхенската прилика.
С други думи, аргументът е, че лицата, вземащи решения, разполагат с опростяващите механизми в главите си, тези евристики, тези на практика правила, тези елементарни аналогии и това е, на което те разчитат, с цел да вземат решения при рецесии или за задачите на формулирането на огромна тактика. Нашият мотив е, че не можете да намерите никакви доказателства за това в нито един от случаите, които разгледахме.
Анатол Ливен: Така че, с други думи, безкрайните безкрайни препратки към Мюнхен и успокояването, което човек чете в медиите, и в речите на политиците, а от време на време и в речите на президента, че това е главно единствено за публично ползване, то е за масите, в действителност ли не засягат метода, по който те самите мислят?
Джон Миършаймър: Мисля, че това е правилно. Международната политика е смъртоносно сериозна работа; всички разбираме, че залозите тук са извънредно високи.
Бихте ли очаквали в такава обстановка, че хората ще употребяват или политиците ще употребяват елементарни правила или елементарни аналогии? Не мисля, че това има смисъл. И мисля, че когато погледнете доказателствата, тезата ми става ясна.
Анатол Ливен: Има въпрос по отношение на вашето отношение към въпроса за Тайван и американските задължения към Тайван и статута на Тайван. Някои хора считат, че има противоречие сред позициите, които сте заели във връзка с политиката на Съединени американски щати по отношение на Русия и политиката на Съединени американски щати по отношение на Китай. Можете ли да обясните вашите противоположни възгледи по тези въпроси?
Джон Миършаймър: Мисля, че от американска позиция това, което не желаете, е никоя друга велика мощ в света да не стане районен хегемон, не желаете имперска Германия или нацистка Германия да преобладават в Европа, не желаете Имперска Япония да господства в Азия, а и вие не желаете Съветският съюз да господства нито в Европа, нито в Азия.
И считам, че няма опция Русия да бъде районен хегемон в Европа. И затова мисля, че Съединените щати би трябвало да имат положителни връзки с Русия. Мисля, че въобще няма стратегически смисъл да се води борба с Русия.
Мисля, че Китай, въпреки това, в този миг е равносилен конкурент; той е доста по-мощна страна от Русия и съставлява опасност за доминация в Азия. Мисля, че е в американски интерес да не позволим на Китай да господства в Азия.
Анатол Ливен: Има един въпрос, който следва много естествено по отношение на въздействието на нуклеарните оръжия върху вземането на решения и изчисленията на рационалността. Защото с други думи, в случай че се огледа фундаменталният въпрос за оцеляването на страната, какъв брой огромен е рискът от заличаване, т.е. същинско заличаване, тотално заличаване, на страната и обществото? Разумно ли е да отстъпваме в името на по-широка идея за сигурност?
Джон Миършаймър: Мисля, че в случай че Съединените щати или НАТО като цяло се намесят в Украйна и ние на Запад стартираме да натискаме и руснаците са в обстановка, в която наподобява, че ще бъдат победени в Украйна, аз имам вяра, че ще употребяват нуклеарни оръжия. Така че аз съм твърдо срещу навлизането на НАТО в Украйна, мисля, че това е рецепта за злополука.
Мисля, че когато мислите за следствията от нуклеарна война, тя в действителност, казано жестоко, ви плаши до гибел. И както постоянно наблягам, когато приказвам за тези проблеми, за благополучие в никакъв случай не сме имали нуклеарна война. И крайният резултат е, че не знаем доста за нуклеарната ескалация.
Що се отнася до Китай, мисля, знаете, че заплахите са там, както и в Украйна. Мисля, че е допустимо да имате война за Южнокитайско море, може да имате война за Тайван. Мисля, че тази война съвсем сигурно ще стартира като стандартна война, мъчно ми е да си показва, че китайците или американците употребяват нуклеарни оръжия в началото в спор сред двете страни.
Но в случай че избухне стандартна война и едната страна губи, желая да кажа, в случай че китайците губят и тази война се води тъкмо до техния бряг и американците ударят китайския континент, считам ли, че опцията за нуклеарната ескалация би била действителна? Със сигурност. Ще дремя ли добре през нощта, знаейки, че тези опасности съществуват? Абсолютно не. И това единствено акцентира за мен какъв брой рискова работа са интернационалните връзки и за какво е толкоз значимо политиците да се държат по разумен метод.
Превод: СМ
Източник: The American Conservative
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед43643Проф. Людмил Георгиев: Европейски Съюз няма късмет исторически да оцелее в каквато и да е конфигурацияАлтернативен Поглед24475Проф. Людмил Георгиев: Декларацията за принуда против проф. Дарина Григорова се оказа, че даже не е гласувана от Апелативен съд на СУАлтернативен Поглед12271Д-р Мими Виткова: Свалят до 28 кожи от гърба на онкоболните в България с цените за лекарстваАлтернативен Поглед98910Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоАлтернативен Поглед364747Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед364747Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед250098Доц. Григор Сарийски: Сценарият за Европа е криза! България е с най-дълбок срив в индустриалното производствоАлтернативен Поглед223566Доц. Мангъров, Р.Петков: Пандемията " Х " е едно чучело, което се размахва от Световния стопански форумАлтернативен Поглед98910Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоКоментарен Поглед92411Д-р Румен Петков: Истината е шокираща! Съединени американски щати се опасяват от Тагарев, ето за какво.... Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ