Германците внезапно се противопоставиха на затварянето на атомните електроцентрали
До няколко дни затварят и последните настоящи атомни електроцентрали в Германия. Цяла една ера приключва в страната. Но ненадейно две трети от германците се оказаха срещу. Защото осъзнаха, че колкото повече източници на сила, толкоз по-безопасно. По-нататък обаче немските политици имат още по-опасни проекти в енергийния бранш.
Почти две трети от германците са се противопоставили на прекъсването на последните атомни електроцентрали, съгласно изследване, извършено от социологическия институт „ Югов “.
Така 32% от жителите приканват за удължение живота на атомните електроцентрали за стеснен интервал от време, а други 33% - за безграничен интервал. И единствено 26% от интервюираните считат за вярно незабавното затваряне на останалите атомни електроцентрали в страната.
Всъщност желаеха да изключат последните три реактора в края на 2022 година, само че немските управляващи въпреки всичко оставиха атомните електроцентрали до април 2023 година, обратно на първичните проекти. Все отново енергийната рецесия настъпи и по време на нея беше необичайно да се откаже от един от енергийните си източници по лична воля.
Германските управляващи обаче не могат да отсрочват повече. И не тъй като атомните реактори са остарели, а в противен случай, още не са изчерпали ресурса си. Но защото немските политици водят акция против нуклеарната сила от няколко години и дадоха обещание да затворят нуклеарната епоха. Отстъпването в този момент би означавало самопризнание за личната неточност, проваляне.
Следователно надали си коства да се чака, че немските управляващи ще се вслушат в по-прагматичните, гъвкави и рационални жители на страната по този въпрос. А притежателите на атомни електроцентрали стопираха да се борят за доста дълго време - най-малко последните четири години.
Германският министър на стопанската система Роберт Хабек съобщи, че отводът на Германия от нуклеарната енергетика е финален. „ Атомните електроцентрали рано или късно ще бъдат демонтирани, а строителството на нови атомни електроцентрали постоянно е водило до икономическо крушение. Нашата енергийна система ще се развива по друг метод: до 2030 година делът на възобновимата сила ще доближи 80% “, сподели той.
Защо елементарните жители на Германия трансформираха мнението си и се опълчиха на затварянето на атомните електроцентрали в страната?
„ Причината е банална – това е стопанската система. През последните две години както комерсиалните консуматори, по този начин и елементарните германци в Германия претърпяха доста високи нараствания на цените на пазара на едро, които също бяха трансферирани на търговците на дребно. Цените на пазара на едро се покачват 10-15 пъти в пиковите моменти, до момента в който цените на дребно порастват по-бавно. Въпреки това, за избрани категории консуматори те са нарастнали с 40-50%. Това беше ценови потрес “, сподели Сергей Кондратиев, заместник-ръководител на икономическия отдел в Института по енергетика и финанси.
Кампанията против нуклеарната сила в Германия беше сериозна и дълга. И преди, когато силата беше под надзор, германците като цяло не бяха срещу сходно решение на управляващите. Но когато усетиха на портфейла си какво значи, когато една страна загуби един от енергийните си източници, се оказа, че въобще не са срещу нуклеарната сила. Това е управляем, стопански постоянен и предвидим източник на сила, за разлика от вятъра и слънцето, обожавани от немските управляващи.
„ Странно е да затваряме реактори, които още не са изчерпали ресурса си. Двойно необичайно е да се изоставя нуклеарното произвеждане, когато до Германия е Франция, която удължава живота на своите АЕЦ и даже продължава да употребява остарели реактори от второ потомство. А във Франция това не тормози никого. Въпросът за продължаването на работата на АЕЦ в Германия е повече политически, в сравнение с стопански. За Германия е значимо да се откаже от нуклеарната енергетика, с цел да има мощна морална политическа позиция по отношение на Франция, Унгария, Швеция и други страни, които не престават да употребяват нуклеарна сила или се готвят да строят атомни електроцентрали, като Полша “, споделя Кондратиев.
Самата Германия желае да построи нов модел на енергийния пазар за себе си, който се основава на оптимален дял от възобновима сила и желае да наложи този модел на други страни.
Може ли Германия да реализира 80% възобновима сила до 2030 година, т.е. след шест години?
Експертът счита, че това ще бъде извънредно мъчно, защото Германия ще бъде изправена пред доста мощни провокации, с които надали ще може да се оправи.
„ Моделът на немския енергиен пазар, основан на възобновима сила и газ като преходно гориво, в действителност се разпадна още преди детонациите на „ Северен поток “. Той беше разрушен още през 2021 година, когато цените на газа станаха доста високи и токът стана доста безценен. През 2022 година този модел стана изцяло нежизнеспособен, когато Германия отхвърли да внася газ от Русия и „ Северен поток “ беше взривен “, споделя Кондратиев.
Германия, несъмнено, се опита да подписа дълготрайни контракти за доставка на вносен ВПГ, само че е малко евентуално германците да съумеят да намерят на ниска цена газ на пазара и да решат казуса.
В резултат на това още през 2021-2022 година Германия стартира да ползва нов модел с двойно гориво: възобновими енергийни източници и произвеждане на въглища. Експертът е сигурен, че изгарянето на въглища за приемане на ток ще стане новото обикновено за страната.
„ Германия ще приказва на своите съседи и на света за нуждата от понижаване на въглеродния си отпечатък. В същото време в самата Германия ще работят въглищни централи и то на кафяви въглища с извънредно високи излъчвания на CO2. Не съм сигурен, че с подобен енергиен модел през 2030 година немският енергиен бранш ще отделя доста по-малко CO2 в сравнение с в този момент, даже в случай че делът на възобновимата сила е 80%. Защото останалите 20% ще бъдат просто от мръсно и остаряло въглищно произвеждане “, споделя специалистът.
Вторият значим миг е, че нито една огромна страна в света към момента не е живяла в условия, при които 80% от електричеството се генерира от вятър и слънце. „ Има страни, в които производството на хидроенергия играе решаваща роля в енергийния бранш. Това са да вземем за пример Бразилия, Парагвай, Норвегия. Но хидрогенерацията е следена, за разлика от слънчевата и вятърната “, споделя Кондратиев.
Проблемът е точно в мащаба на немската стопанска система и нейната енергийна система. Справянето с подобен дял неуправляеми слънчеви и вятърни паркове в толкоз огромна енергийна система наподобява непостижимо предизвикателство. Особено за толкоз къс интервал от време - шест години.
„ Не съм сигурен, че това предизвикателство ще бъде преодоляно. И не съм сигурен, че 80% от възобновимите енергийни източници ще могат да обезпечат стабилността на толкоз огромна енергийна система “, споделя Кондратиев.
Проблемите съгласно него няма да се дължат единствено на неналичието на вятър и слънце, което ще докара до дефицит на електрическа енергия, която ще би трябвало да се внася в големи количества. На доктрина това може да се реши за сметка на съседите, които просто няма да последват образеца на Германия и няма да разчитат единствено на вятърни и слънчеви централи. Следователно Германия може да получи приток на атомна сила от Франция или въглищна от Полша, когато има проблеми с вятъра и слънцето. Въпросът ще бъде в размерите на вноса, които съседите могат да обезпечат. Цената, несъмнено, ще бъде много висока.
„ Според мен главната компликация в новия модел ще възникне, когато ще има доста електричество в слънчеви и вятърни електроцентрали. В този случай те ще би трябвало да бъдат изключени от мрежата, в противоположен случай те просто ще дестабилизират цялата енергийна система - или тяхната лична, или техните съседи, което води до повреди “, споделя Кондратиев.
Какво неприятно има в изключването на слънчеви и вятърни централи, когато духа вятър и грее слънце? Фактът, че притежателите на такива станции желаят да печелят. И ще търпят загуби освен когато няма слънце и вятър, само че и когато има слънце и вятър, само че те не са нужни на никого. Кой ще реши кои станции да бъдат изключени от мрежата в този случай? Перспективите за вложителите наподобяват извънредно съмнителни.
Не изключвайте централите в такива обстановки няма да работят. Тъй като несъразмерното предложение при ниско търсене просто дестабилизира енергийната система и основава риск от повреди и спирания.
Кондратиев дава за образец обстановката при започване на 2010 година, когато производството на електрическа енергия от вятърни и слънчеви електроцентрали набъбна доста мощно в Германия, само че нямаше търсене, тъй че германците започнаха да я изпращат към своите съседи - в Чехия и Полша. Но казусът е, че чехите и поляците също нямаха потребност от тази сила и тя дестабилизира енергийните им системи.
„ Възникна обстановка, когато чехите и поляците виждат, че получават доста електрическа енергия от Германия, само че не схващат какво да вършат с нея. Трябва бързо да разтоварят своите въглищни Топлоелектрическа централа, да сведат производството на газ до нула. Това е освен сериозен стрес за служащите. Като най-много сходна обстановка може да докара до случай заради дисбаланс “, споделя специалистът.
Следователно вятърните мелници ще би трябвало да се въртят на луфт, а притежателите ще имат доста въпроси по отношение на подобен неустойчив бизнес. Всъщност никой не знае по какъв начин да ръководи неуправляемото произвеждане в такава огромна енергийна система като Германия. Никой различен няма подобен опит. И германците ще би трябвало да се учат от личните си неточности.
С Дания, където повече от половината от създадената електрическа енергия е единствено възобновима сила, сравнението като цяло е несвоевременно. Както изяснява специалистът, обстановката в Дания е напълно друга, защото енергийната система е дребна. А Дания се намира до огромните енергийни системи на Германия, Холандия, Англия, скандинавските страни, където елементарно могат да изхвърлят всичките си дребни количества " спомагателна " вятърна и слънчева сила.
Ако немските управляващи не бяха поставили завършек на следената (и евтина) нуклеарна сила (не единствено да запазят съществуващите реактори, само че и да построят нови), то този тип сила несъмнено щеше да обезпечи повече поддръжка за цялата енергийна система на страната. За немските политици обаче строителството на нови станции е тематика табу.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Почти две трети от германците са се противопоставили на прекъсването на последните атомни електроцентрали, съгласно изследване, извършено от социологическия институт „ Югов “.
Така 32% от жителите приканват за удължение живота на атомните електроцентрали за стеснен интервал от време, а други 33% - за безграничен интервал. И единствено 26% от интервюираните считат за вярно незабавното затваряне на останалите атомни електроцентрали в страната.
Всъщност желаеха да изключат последните три реактора в края на 2022 година, само че немските управляващи въпреки всичко оставиха атомните електроцентрали до април 2023 година, обратно на първичните проекти. Все отново енергийната рецесия настъпи и по време на нея беше необичайно да се откаже от един от енергийните си източници по лична воля.
Германските управляващи обаче не могат да отсрочват повече. И не тъй като атомните реактори са остарели, а в противен случай, още не са изчерпали ресурса си. Но защото немските политици водят акция против нуклеарната сила от няколко години и дадоха обещание да затворят нуклеарната епоха. Отстъпването в този момент би означавало самопризнание за личната неточност, проваляне.
Следователно надали си коства да се чака, че немските управляващи ще се вслушат в по-прагматичните, гъвкави и рационални жители на страната по този въпрос. А притежателите на атомни електроцентрали стопираха да се борят за доста дълго време - най-малко последните четири години.
Германският министър на стопанската система Роберт Хабек съобщи, че отводът на Германия от нуклеарната енергетика е финален. „ Атомните електроцентрали рано или късно ще бъдат демонтирани, а строителството на нови атомни електроцентрали постоянно е водило до икономическо крушение. Нашата енергийна система ще се развива по друг метод: до 2030 година делът на възобновимата сила ще доближи 80% “, сподели той.
Защо елементарните жители на Германия трансформираха мнението си и се опълчиха на затварянето на атомните електроцентрали в страната?
„ Причината е банална – това е стопанската система. През последните две години както комерсиалните консуматори, по този начин и елементарните германци в Германия претърпяха доста високи нараствания на цените на пазара на едро, които също бяха трансферирани на търговците на дребно. Цените на пазара на едро се покачват 10-15 пъти в пиковите моменти, до момента в който цените на дребно порастват по-бавно. Въпреки това, за избрани категории консуматори те са нарастнали с 40-50%. Това беше ценови потрес “, сподели Сергей Кондратиев, заместник-ръководител на икономическия отдел в Института по енергетика и финанси.
Кампанията против нуклеарната сила в Германия беше сериозна и дълга. И преди, когато силата беше под надзор, германците като цяло не бяха срещу сходно решение на управляващите. Но когато усетиха на портфейла си какво значи, когато една страна загуби един от енергийните си източници, се оказа, че въобще не са срещу нуклеарната сила. Това е управляем, стопански постоянен и предвидим източник на сила, за разлика от вятъра и слънцето, обожавани от немските управляващи.
„ Странно е да затваряме реактори, които още не са изчерпали ресурса си. Двойно необичайно е да се изоставя нуклеарното произвеждане, когато до Германия е Франция, която удължава живота на своите АЕЦ и даже продължава да употребява остарели реактори от второ потомство. А във Франция това не тормози никого. Въпросът за продължаването на работата на АЕЦ в Германия е повече политически, в сравнение с стопански. За Германия е значимо да се откаже от нуклеарната енергетика, с цел да има мощна морална политическа позиция по отношение на Франция, Унгария, Швеция и други страни, които не престават да употребяват нуклеарна сила или се готвят да строят атомни електроцентрали, като Полша “, споделя Кондратиев.
Самата Германия желае да построи нов модел на енергийния пазар за себе си, който се основава на оптимален дял от възобновима сила и желае да наложи този модел на други страни.
Може ли Германия да реализира 80% възобновима сила до 2030 година, т.е. след шест години?
Експертът счита, че това ще бъде извънредно мъчно, защото Германия ще бъде изправена пред доста мощни провокации, с които надали ще може да се оправи.
„ Моделът на немския енергиен пазар, основан на възобновима сила и газ като преходно гориво, в действителност се разпадна още преди детонациите на „ Северен поток “. Той беше разрушен още през 2021 година, когато цените на газа станаха доста високи и токът стана доста безценен. През 2022 година този модел стана изцяло нежизнеспособен, когато Германия отхвърли да внася газ от Русия и „ Северен поток “ беше взривен “, споделя Кондратиев.
Германия, несъмнено, се опита да подписа дълготрайни контракти за доставка на вносен ВПГ, само че е малко евентуално германците да съумеят да намерят на ниска цена газ на пазара и да решат казуса.
В резултат на това още през 2021-2022 година Германия стартира да ползва нов модел с двойно гориво: възобновими енергийни източници и произвеждане на въглища. Експертът е сигурен, че изгарянето на въглища за приемане на ток ще стане новото обикновено за страната.
„ Германия ще приказва на своите съседи и на света за нуждата от понижаване на въглеродния си отпечатък. В същото време в самата Германия ще работят въглищни централи и то на кафяви въглища с извънредно високи излъчвания на CO2. Не съм сигурен, че с подобен енергиен модел през 2030 година немският енергиен бранш ще отделя доста по-малко CO2 в сравнение с в този момент, даже в случай че делът на възобновимата сила е 80%. Защото останалите 20% ще бъдат просто от мръсно и остаряло въглищно произвеждане “, споделя специалистът.
Вторият значим миг е, че нито една огромна страна в света към момента не е живяла в условия, при които 80% от електричеството се генерира от вятър и слънце. „ Има страни, в които производството на хидроенергия играе решаваща роля в енергийния бранш. Това са да вземем за пример Бразилия, Парагвай, Норвегия. Но хидрогенерацията е следена, за разлика от слънчевата и вятърната “, споделя Кондратиев.
Проблемът е точно в мащаба на немската стопанска система и нейната енергийна система. Справянето с подобен дял неуправляеми слънчеви и вятърни паркове в толкоз огромна енергийна система наподобява непостижимо предизвикателство. Особено за толкоз къс интервал от време - шест години.
„ Не съм сигурен, че това предизвикателство ще бъде преодоляно. И не съм сигурен, че 80% от възобновимите енергийни източници ще могат да обезпечат стабилността на толкоз огромна енергийна система “, споделя Кондратиев.
Проблемите съгласно него няма да се дължат единствено на неналичието на вятър и слънце, което ще докара до дефицит на електрическа енергия, която ще би трябвало да се внася в големи количества. На доктрина това може да се реши за сметка на съседите, които просто няма да последват образеца на Германия и няма да разчитат единствено на вятърни и слънчеви централи. Следователно Германия може да получи приток на атомна сила от Франция или въглищна от Полша, когато има проблеми с вятъра и слънцето. Въпросът ще бъде в размерите на вноса, които съседите могат да обезпечат. Цената, несъмнено, ще бъде много висока.
„ Според мен главната компликация в новия модел ще възникне, когато ще има доста електричество в слънчеви и вятърни електроцентрали. В този случай те ще би трябвало да бъдат изключени от мрежата, в противоположен случай те просто ще дестабилизират цялата енергийна система - или тяхната лична, или техните съседи, което води до повреди “, споделя Кондратиев.
Какво неприятно има в изключването на слънчеви и вятърни централи, когато духа вятър и грее слънце? Фактът, че притежателите на такива станции желаят да печелят. И ще търпят загуби освен когато няма слънце и вятър, само че и когато има слънце и вятър, само че те не са нужни на никого. Кой ще реши кои станции да бъдат изключени от мрежата в този случай? Перспективите за вложителите наподобяват извънредно съмнителни.
Не изключвайте централите в такива обстановки няма да работят. Тъй като несъразмерното предложение при ниско търсене просто дестабилизира енергийната система и основава риск от повреди и спирания.
Кондратиев дава за образец обстановката при започване на 2010 година, когато производството на електрическа енергия от вятърни и слънчеви електроцентрали набъбна доста мощно в Германия, само че нямаше търсене, тъй че германците започнаха да я изпращат към своите съседи - в Чехия и Полша. Но казусът е, че чехите и поляците също нямаха потребност от тази сила и тя дестабилизира енергийните им системи.
„ Възникна обстановка, когато чехите и поляците виждат, че получават доста електрическа енергия от Германия, само че не схващат какво да вършат с нея. Трябва бързо да разтоварят своите въглищни Топлоелектрическа централа, да сведат производството на газ до нула. Това е освен сериозен стрес за служащите. Като най-много сходна обстановка може да докара до случай заради дисбаланс “, споделя специалистът.
Следователно вятърните мелници ще би трябвало да се въртят на луфт, а притежателите ще имат доста въпроси по отношение на подобен неустойчив бизнес. Всъщност никой не знае по какъв начин да ръководи неуправляемото произвеждане в такава огромна енергийна система като Германия. Никой различен няма подобен опит. И германците ще би трябвало да се учат от личните си неточности.
С Дания, където повече от половината от създадената електрическа енергия е единствено възобновима сила, сравнението като цяло е несвоевременно. Както изяснява специалистът, обстановката в Дания е напълно друга, защото енергийната система е дребна. А Дания се намира до огромните енергийни системи на Германия, Холандия, Англия, скандинавските страни, където елементарно могат да изхвърлят всичките си дребни количества " спомагателна " вятърна и слънчева сила.
Ако немските управляващи не бяха поставили завършек на следената (и евтина) нуклеарна сила (не единствено да запазят съществуващите реактори, само че и да построят нови), то този тип сила несъмнено щеше да обезпечи повече поддръжка за цялата енергийна система на страната. За немските политици обаче строителството на нови станции е тематика табу.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ