До края на XIX век успехът на криминалните разследвания до

До края на XIX век триумфът на престъпните следствия значително зависи от показанията на очевидците и на (често изтръгнатите с операция и сила) самопризнания. Липсата на научни принадлежности е оставяла проверяващите да разчитат единствено на дедуктивните си качества – и напълно разбираемо те постоянно са попадали в задънена улица.

Днес към следствията се ползва интердисциплинарен и високотехнологичен метод, в който вземат участие специалисти от разнообразни научни дисциплини. По принцип следствията на намушквания с нож с съдбовен край са изключително значими, защото те са главната причина за убийства в страни с стеснен достъп до огнестрелни оръжия.

Внимателното пояснение на записите от видеонаблюдението може да бъде потребно, само че от време на време на мястото на закононарушението няма такива. Тялото на жертвата може да бъде намерено дни, седмици, месеци, години след събитието. Дотогава то може да е отчасти или изцяло изядено от инсекти или пък естествените детайли да са отмилзаличили петната от кръв или вероятно даже оръжието на убийството.

В подобен случай анализът на облеклата на жертвата може да даде значима информация. Но по какъв начин облеклата на разлагащото се тяло реагират на околната среда и биологичните фактори?

Учените си задават този въпрос, до момента в който организират проучване с разлагащи се тела на над 100 мъртвородени прасенца. Резултатите от този първи по рода си опит могат да оказват помощ на проверяващите да разкрият бъдещи (и минали) закононарушения, при които става въпрос за пробождания, разкъсвания или други повреди по облеклата.

Европейски гробищен бръмбар от семейство Мъртвояди

Анализът на текстила има забележителна роля в криминалистичното следствие – облеклата могат да запазят значима информация за събитията, довели до нечия гибел. Доказателствата могат да бъдат под формата на нишки под ноктите на жертвата, разкъсвания на облеклата вследствие на борене или влачене или порязвания и дупки, породени от оръжия.

Самият развой на разложение обаче също ще промени тъканта и съществуващите повреди. Той може даже да докара до появяването на нови увреждания, които да усложнят разбора.

За да схванат по какъв начин облеклата могат да се трансформират по време на този развой, се организира въпросният опит в летните горещини на Западна Австралия. В него се употребяват повече от 100 мъртвородени прасенца, с които да се симулират човешки остатъци, увити в нормални тъкани, в това число памук, разтеглив синтетичен материал и примес от тъкани. Някои прасенца са оставени без облекла като контролни проби.

Умишлено са нанесени порязвания и разкъсвания на множеството от тъканите, след което труповете са оставени да се разлагат по натурален метод в шубраци, до момента в който останат единствено кости. Телата в това време са предпазени от мършоядни животни, само че не и от мършоядни инсекти.

Въпреки че и предходни проучвания поглеждат към въздействието на облеклата върху разлагането, това се концентрира върху другата страна на монетата: по какъв начин насекомите въздействат на тъканта върху разлагащия се мъртвец? И по какъв метод това може да заплаши (или да помогне на) следствието.

Не след дълго тъканите стартират да се трансформират под въздействието на бактерии, гъбички, инсекти и други фактори на околната среда.

Те трансформират формата и текстурата си и се разтеглят вследствие на естественото раздуване на труповете. По-малко от седмица след слагането в тъканите се появяват нови дупки – изключително в памука – защото влакната стартират да се разпадат.

Настъпват и химически промени, които се дължат на въздействието на телесните течности и химически артикули на бактериите и гъбичките.

Насекомите пък са изключително дейни в зоните, където има телесни течности. От двадесетте групи инсекти, събрани и разпознати, най-често срещаните са мухите от семейство Calliphoridae и бръмбарите от семейство Мъртвояди.

През 47-те дни на опита са събрани редица данни за разграждането на тъканите по време на процеса на разложение на мъртвец. За първи път този развой е документиран толкоз в детайли в границите на следен опит.

Въпреки че анализът на повредите на текстила е от жизненоважно значение за криминалистиката, проучванията за това по какъв начин той се припокрива с криминалистичната ентомология и тафономията (изследването на метода, по който се разлагат организмите) са лимитирани. Получените данни демонстрират, че тъканите могат да съхраняват обилни доказателства и че тези доказателства се трансформират, когато телата се разлагат, до момента в който са изложени на въздействието на околната среда.

Съществуват безчет образци за закононарушения, при които доказателства, свързани с облекла, са били от решаващо значение за разкриването на причинителя.

В случая „ Чембърлейн “ от 1980 година журито неправилно признава Линди Чембърлейн и брачна половинка ѝ Майкъл за отговорни в убийството на изчезналата им деветседмична щерка Азария.

Едва когато облеклата на Азария са открити седмица след изгубването ѝ, следователите разполагат с доказателства, че тя е била отвлечена от динго (тъй като по облеклата има следи от влачене по пясъка). В резултат на това семейство Чембърлейн е целесъобразно.

Неотдавна в Ню Йорк бе задържано лице, за което се подозира, че е сериен палач, виновен за убийството на повече от 10 души. Разследващите получили нужните ДНК доказателства от влакна коса, открити в чувалите, употребявани за укриване и превозване на телата.

Въпреки че доста детайлности по този съответен случай остават неразкрити, при сходни следствия е най-вероятно да се употребяват доказателства, свързани с инсекти, и други следи върху текстил, с цел да се създадат значими заключения, в това число за времето на гибелта.

В по-общ проект проучването с прасетата ще помогне на проверяващите да избегнат неправилно пояснение на доказателства от облекла. Например, в случай че те не са наясно, че дупките в тъканите могат да се образуват под въздействието на инсекти и естествени детайли, могат погрешно да ги припишат на животно или човек.

По сходен метод, като преценяват коя част от облеклата има най-вече повреди от инсекти, те може да съумеят да схванат къде по тялото е имало най-вече течност (ако то е открито към този момент като скелет). Това би могло да им помогне да схванат къде и по какъв начин са били нанесени раните.