Честито! Взимаме нов външен дълг до края на годината, каза Асен Василев
До края на тази годината България ще излезе на интернационалните пазари с емисия дълг. Това разгласи в изявление за Българска телеграфна агенция финансовият министър Асен Василев. По думите му това се постанова във връзка със Закона за бюджета, само че той не посочи какви ще са параметрите на плануваните дългови излъчвания. Василев акцентира, че за тази и идната година са планувани дефицити в размер до 3 на 100.
Василев опроверга някогашния финансов министър Симеон Дянков, който предвижда през днешния ден, че България ще може да вкара еврото едвам през 2027-2028 година
Василев изрази оптимизъм за участието ни в еврозоната в коридорите на провеждащата се Годишна среща на Световната банка и Международния валутен фонд в мароканския град Маракеш.
Ето какво сподели той пред Българска телеграфна агенция:
- Г-н Василев, какво значи за България процедурата за смяна на квотите и увеличение на дяловото присъединяване в Международния валутен фонд (МВФ)?
- Това дава спомагателна опция на МВФ да подкрепя страни, които имат потребност. За България особено въпросът е ние да запазим позициите, които имаме във фонда, което е непосредствено обвързвано с това каква част от увеличените квоти ние ще придобием.
Друго значимо нещо, което би трябвало да се означи, е, че фондът остава в главните си цели да се грижи за финансовата система по света, тъй като българската финансова система живее в европейската, а тя от своя страна - в международната. Така че, в случай че има съществени разтърсвания (по света - бел. реп.), това неизбежно ще се отрази и върху българския бизнес и жители.
- Изпълнението на бюджета през август изостава с 3,5 процентни пункта по отношение на същия интервал на предходната година, изключително във връзка с Данък добавена стойност. Какъв е вашият коментар?
- Ако погледнете структурата на приходите в бюджета, ние имаме много доходи, които би трябвало да дойдат по линия на Европейски Съюз, свързани с второто заплащане (по Плана за възобновяване и резистентност - бел. реп.), които ще дойдат през декември, защото към този момент изпратихме настояването за това заплащане. Всъщност, в случай че се огледа от кое място идва изоставането, то идва главно от приходите, които са свързани с еврофондовете, където към септември сме на осъществяване от 31 на 100 при естествени стойности от 75 на 100 и нагоре.
Очакваме и доходи по линия на европейските стратегии за интервала 2014-2020 година, които също да постъпят през декември.
Що се отнася до данъчните доходи, те се движат, както са разчетени във времето. Ние заварихме едно доста надълбоко закъснение в Данък добавена стойност, изключително при митниците, т.е. Данък добавена стойност при вноса. Там имаше прогноза, че ще е с 1,5 милиарда лева по-малко по отношение на предходната година, което сега се наваксва, резултатите се виждат и в числата. Данък добавена стойност, което е събирано от Национална агенция за приходите, по отношение на предходната година е напред с към 16-17 %, тъй че това отразява инфлацията плюс растежа (на стопанската система - бел. реп.).
Дефицитът се движи по стратегия, в този момент сме на 0,4 на 100 от Брутният вътрешен продукт, а в бюджета е планувано той да бъде 3 % до края на годината.
- Как Министерството на финансите възнамерява да финансира недостига до края на годината - посредством фискалния запас или посредством издаване на дълг?
- В момента имаме задоволително средства във фискалния запас. Той е над 11 милиарда лева Така че можем умерено да финансираме недостига през фискалния запас. Има много сериозен падеж следващата година, когато би трябвало да върнем остарял дълг.
Имайки поради, че наклонността да се резервират или усилват главните лихвени проценти в Европейски Съюз и Съединени американски щати продължава, защото инфлацията остава много висока и в двата района, по-добре е да емитираме по-рано, в сравнение с по-късно. Така че в оставащата част от годината ще си осъществим това, което е по бюджет заложено във връзка с излъчванията на дълг.
- Емисията дълг, за която говорите, на вътрешния пазар ли ще бъде или на интернационалния?
- По-скоро на интернационалния.
- Какъв ще е размерът на търсените от пазарите средства?
- Обичайно Министерството на финансите не разяснява елементи по излъчванията, които са планувани.
- Какви са Вашите упования за стопанската система до края на годината?
- Международният валутен фонд подвигна прогнозата си за растежа за България за тази година, както и чака малко по-висока инфлация в границите на това, което бяхме планували.
Това, което виждаме, е, че растежът тази година е по-добър, в сравнение с МВФ очакваше, и то доста по-добър. Това, което ние заложихме, беше за растеж от 1,8 на 100, ще бъде изпълнено и дори може да сме покрай 2-та %. Другото, което чакам да забележим, е когато излязат окончателните данни от Националния статистически институт за предходната година, те да покажат това, което и Евростат предвижда, за един растеж от 3,8-3,9 на 100 - т.е. по-висок от това, коeто е оповестено досега (3,4 на 100 - бел. реп.).
- Предвид нарасналите прогнози на МВФ и Световната банка за инфлацията у нас през тази и идната година остава ли 2025 година целева за влизане на България в еврозоната?
- Абсолютно. Това представляваше една огромна част от диалозите, които имахме тук - че от гледна точна на дълг към Брутният вътрешен продукт България е на второ място в Европейски Съюз и единствено Естония има по-добро съответствие. Това отношение беше 22,5 на 100, само че в края на септември към този момент то е към 20 на 100. От гледна точна на недостига се вижда, че последните години макар рецесиите успяхме да влезем в 3-те %. Той се чака да е от 2,9 до 3 тази година, като за идната година той също ще е 3 %, тъй че се вижда една резистентност на обществените финанси.
- А във връзка с инфлацията като аршин за участие в еврозоната?
- За инфлацията диалогът е много забавен. У нас огромната част от нея е " импорт ". Тя идва главно по две линии - храни и сила, и там нашата опция за влияние е много лимитирана, тъй като ние парична самостоятелна политика не можем да водим. Що се отнася до фискалната политика, бюджетът приключи 2022 година на 0,8 на 100 недостиг на касова основа. По- " тясна " фискална политика е невероятно да се направи - тя е една от най-рестриктивните в целия Европейски съюз с може би едно или две изключения.
Реално инфлацията при нас идва от това, че има повишаване на цените в целия Европейски съюз. При нас нейната стойност е по-голяма, тъй като храните и силата са доста по-голяма част от (потребителската - бел. реп.) кошница. Това се вижда и в разбор на МВФ, който те направиха съответно за България.
От тази позиция ние инфлационния аршин има късмет да го покрием, само че би трябвало да отбележим, че той не е напълно под контрола на страната ни. Мисля, че това се схваща от нашите европейски сътрудници. Ще забележим дали действително, в случай че нашата инфлация продължи да пада, този резултат на кошницата сега, в който цените на храните стартират да падат, ще стартира да работи в наша изгода, защото в по-голяма степен ще се отрази на спада на цените в България. Имаме време до април (конвергентните отчети за готовността на страните за участие в еврозоната на ЕЦБ се чакат през пролетните месеци - бел. реп.) да забележим по какъв начин ще се придвижи инфлационният аршин. Но по този начин или другояче аз съм оптимист, че на 1 януари 2025 година България ще влезе в еврозоната.
- Кога се чака получилият утвърждение от Европейската централна банка законопроект за Българската национална банка да влезе в Народното събрани за разискване?
- Очакваме това да се случи през ноември и преди Нова година да бъде признат.
- А законопроектът за еврото?
- Той е подготвен, само че би трябвало да имаме удостоверение за влизането ни в еврозоната на 1 януари 2025 година, с цел да има смисъл да го придвижим. Той е чисто механически - в него се споделя, че се сменят един цифри по всичките закони от левове в евро. Така беше направено и в Хърватска, и това е моментът, в който се приема окончателният законопроект, който вкарва еврото в страната.
Василев опроверга някогашния финансов министър Симеон Дянков, който предвижда през днешния ден, че България ще може да вкара еврото едвам през 2027-2028 година
Василев изрази оптимизъм за участието ни в еврозоната в коридорите на провеждащата се Годишна среща на Световната банка и Международния валутен фонд в мароканския град Маракеш.
Ето какво сподели той пред Българска телеграфна агенция:
- Г-н Василев, какво значи за България процедурата за смяна на квотите и увеличение на дяловото присъединяване в Международния валутен фонд (МВФ)?
- Това дава спомагателна опция на МВФ да подкрепя страни, които имат потребност. За България особено въпросът е ние да запазим позициите, които имаме във фонда, което е непосредствено обвързвано с това каква част от увеличените квоти ние ще придобием.
Друго значимо нещо, което би трябвало да се означи, е, че фондът остава в главните си цели да се грижи за финансовата система по света, тъй като българската финансова система живее в европейската, а тя от своя страна - в международната. Така че, в случай че има съществени разтърсвания (по света - бел. реп.), това неизбежно ще се отрази и върху българския бизнес и жители.
- Изпълнението на бюджета през август изостава с 3,5 процентни пункта по отношение на същия интервал на предходната година, изключително във връзка с Данък добавена стойност. Какъв е вашият коментар?
- Ако погледнете структурата на приходите в бюджета, ние имаме много доходи, които би трябвало да дойдат по линия на Европейски Съюз, свързани с второто заплащане (по Плана за възобновяване и резистентност - бел. реп.), които ще дойдат през декември, защото към този момент изпратихме настояването за това заплащане. Всъщност, в случай че се огледа от кое място идва изоставането, то идва главно от приходите, които са свързани с еврофондовете, където към септември сме на осъществяване от 31 на 100 при естествени стойности от 75 на 100 и нагоре.
Очакваме и доходи по линия на европейските стратегии за интервала 2014-2020 година, които също да постъпят през декември.
Що се отнася до данъчните доходи, те се движат, както са разчетени във времето. Ние заварихме едно доста надълбоко закъснение в Данък добавена стойност, изключително при митниците, т.е. Данък добавена стойност при вноса. Там имаше прогноза, че ще е с 1,5 милиарда лева по-малко по отношение на предходната година, което сега се наваксва, резултатите се виждат и в числата. Данък добавена стойност, което е събирано от Национална агенция за приходите, по отношение на предходната година е напред с към 16-17 %, тъй че това отразява инфлацията плюс растежа (на стопанската система - бел. реп.).
Дефицитът се движи по стратегия, в този момент сме на 0,4 на 100 от Брутният вътрешен продукт, а в бюджета е планувано той да бъде 3 % до края на годината.
- Как Министерството на финансите възнамерява да финансира недостига до края на годината - посредством фискалния запас или посредством издаване на дълг?
- В момента имаме задоволително средства във фискалния запас. Той е над 11 милиарда лева Така че можем умерено да финансираме недостига през фискалния запас. Има много сериозен падеж следващата година, когато би трябвало да върнем остарял дълг.
Имайки поради, че наклонността да се резервират или усилват главните лихвени проценти в Европейски Съюз и Съединени американски щати продължава, защото инфлацията остава много висока и в двата района, по-добре е да емитираме по-рано, в сравнение с по-късно. Така че в оставащата част от годината ще си осъществим това, което е по бюджет заложено във връзка с излъчванията на дълг.
- Емисията дълг, за която говорите, на вътрешния пазар ли ще бъде или на интернационалния?
- По-скоро на интернационалния.
- Какъв ще е размерът на търсените от пазарите средства?
- Обичайно Министерството на финансите не разяснява елементи по излъчванията, които са планувани.
- Какви са Вашите упования за стопанската система до края на годината?
- Международният валутен фонд подвигна прогнозата си за растежа за България за тази година, както и чака малко по-висока инфлация в границите на това, което бяхме планували.
Това, което виждаме, е, че растежът тази година е по-добър, в сравнение с МВФ очакваше, и то доста по-добър. Това, което ние заложихме, беше за растеж от 1,8 на 100, ще бъде изпълнено и дори може да сме покрай 2-та %. Другото, което чакам да забележим, е когато излязат окончателните данни от Националния статистически институт за предходната година, те да покажат това, което и Евростат предвижда, за един растеж от 3,8-3,9 на 100 - т.е. по-висок от това, коeто е оповестено досега (3,4 на 100 - бел. реп.).
- Предвид нарасналите прогнози на МВФ и Световната банка за инфлацията у нас през тази и идната година остава ли 2025 година целева за влизане на България в еврозоната?
- Абсолютно. Това представляваше една огромна част от диалозите, които имахме тук - че от гледна точна на дълг към Брутният вътрешен продукт България е на второ място в Европейски Съюз и единствено Естония има по-добро съответствие. Това отношение беше 22,5 на 100, само че в края на септември към този момент то е към 20 на 100. От гледна точна на недостига се вижда, че последните години макар рецесиите успяхме да влезем в 3-те %. Той се чака да е от 2,9 до 3 тази година, като за идната година той също ще е 3 %, тъй че се вижда една резистентност на обществените финанси.
- А във връзка с инфлацията като аршин за участие в еврозоната?
- За инфлацията диалогът е много забавен. У нас огромната част от нея е " импорт ". Тя идва главно по две линии - храни и сила, и там нашата опция за влияние е много лимитирана, тъй като ние парична самостоятелна политика не можем да водим. Що се отнася до фискалната политика, бюджетът приключи 2022 година на 0,8 на 100 недостиг на касова основа. По- " тясна " фискална политика е невероятно да се направи - тя е една от най-рестриктивните в целия Европейски съюз с може би едно или две изключения.
Реално инфлацията при нас идва от това, че има повишаване на цените в целия Европейски съюз. При нас нейната стойност е по-голяма, тъй като храните и силата са доста по-голяма част от (потребителската - бел. реп.) кошница. Това се вижда и в разбор на МВФ, който те направиха съответно за България.
От тази позиция ние инфлационния аршин има късмет да го покрием, само че би трябвало да отбележим, че той не е напълно под контрола на страната ни. Мисля, че това се схваща от нашите европейски сътрудници. Ще забележим дали действително, в случай че нашата инфлация продължи да пада, този резултат на кошницата сега, в който цените на храните стартират да падат, ще стартира да работи в наша изгода, защото в по-голяма степен ще се отрази на спада на цените в България. Имаме време до април (конвергентните отчети за готовността на страните за участие в еврозоната на ЕЦБ се чакат през пролетните месеци - бел. реп.) да забележим по какъв начин ще се придвижи инфлационният аршин. Но по този начин или другояче аз съм оптимист, че на 1 януари 2025 година България ще влезе в еврозоната.
- Кога се чака получилият утвърждение от Европейската централна банка законопроект за Българската национална банка да влезе в Народното събрани за разискване?
- Очакваме това да се случи през ноември и преди Нова година да бъде признат.
- А законопроектът за еврото?
- Той е подготвен, само че би трябвало да имаме удостоверение за влизането ни в еврозоната на 1 януари 2025 година, с цел да има смисъл да го придвижим. Той е чисто механически - в него се споделя, че се сменят един цифри по всичките закони от левове в евро. Така беше направено и в Хърватска, и това е моментът, в който се приема окончателният законопроект, който вкарва еврото в страната.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ